Решение № 15 от 18.2.2025 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 295/2024 г.

Производството е по реда на чл. 341 ал.1 вр. чл. 306 ал.1 т.1 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас срещу определение №1218/12.11.2024 год., постановено по ЧНД №1389/2024 год. на Окръжен съд-гр. Бургас, с което по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК съдът е определил общо наказание на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК по постановени срещу Б. В. Б. присъди по НОХД № 713/2021 г. г. на РС – Разград и НОХД № 329/2023 г. на ОС – Бургас, в размер на най-тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл. 25 ал.2 от НК от определеното за изтърпяване общо наказание лишаване от свобода съдът е приспаднал времето, през което Б. В. Б. е търпял наказание лишаване от свобода по НОХД № 329/2023г. на ОС- Бургас, считано от 11.10.2024г.

На основание чл. 23, ал. 2 НК към определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от три години съдът е присъединил наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от три години и шест месеца, наложено на осъдения Б. по НОХД № 329/2023 г. по описа на ОС- Бургас, като е приспаднал изтърпяната част от това наказание.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК към определеното общо наказание лишаване от свобода за срок от три години съдът е присъединил изцяло наказанието „глоба“ в размер на 500 лева, наложено на осъдения Б. по НОХД № 713/2021 г. по описа на РС-Разград.

Атакувайки пред въззивния съд определението на първата инстанция, представителят на Окръжна прокуратура - Бургас прави оплакване за незаконосъобразност на същото поради отказа на съда да приложи чл. 24 от НК. С позоваване на данните от справката за съдимост на Б., свидетелстващи за предходни негови осъждания, прокурорът аргументира липсата на постигнато поправяне и превъзпитание, както и доказана упоритост в извършване на престъпления, попадащи в Глава Единадесета, Раздел Втори от Особената част на НК, свързани с безопасността при движение по пътищата. Сочи, че цялостната престъпна дейност на Б., включваща разнородна деятелност, налага извод за висока лична степен на обществена опасност, в каквато връзка и намира, че приложението на чл.24 от НК е не само обосновано, но и наложително за постигане на целите по чл.36, ал.1 от НК. Отбелязва, че чл.24 от НК е приложим както за умишлени, така и за непредпазливи престъпления, включително при групиране на наказания, които са определени при условията на чл.55 от НК, стига да е изведена необходимост от по-строг подход на наказателноправното въздействие. С горните доводи, развити в подробен план, прокурорът обосновава теза, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК е необходимо определеното на Б. общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода да бъде завишено по реда на чл. 24 от НК с още осем месеца лишаване от свобода, в каквато насока и моли за изменение на акта, постановен от ОС-Бургас.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура-Бургас поддържа протеста ведно с изложените в него съображения за неправилност на атакувания акт в съответната му част по неприлагане на чл. 24 от НК, като се дистанцира от направеното искане за увеличаване на общото наказание лишаване от свобода с още осем месеца, което счита за прекомерно, и вместо което предлага същото да бъде завишено с четири месеца лишаване от свобода. Намира, че отказът на съда да приложи чл.24 от НК не е защитен с надлежна аргументация. Изтъква, че първата инстанция не се е ангажирала с цялостен анализ на престъпната дейност на Б., не е обсъдила предходно налаганите му наказания, с които очевидно не са постигнати преследваните от закона поправяне и превъзпитание на осъдения, както и не е оценила обективно степента на обществена опасност на личността му, изводима от тежестта и характеристиките на престъпните деяния, за които е бил осъден. Сочи, че произнасяйки се по въпроса за общото наказание, което осъденият следва да изтърпи, съдът е ангажиран да съблюдава дали същото може да доведе до поправяне и превъзпитание на дееца и да се постигнат целите, посочени в чл. 36 от НК. В този аспект, развивайки подробни съображения за липса на настъпил поправителен и превъзпитателен ефект у осъдения Б. вследствие търпените от последния до момента наказания, прокурорът обосновава необходимост от завишаване на определеното му общо наказание от три години лишаване от свобода с още четири месеца лишаване от свобода.

Осъденият Б. Б. се явява в съдебно заседание лично и с упълномощения си защитник – адвокат П. Д. от АК-Бургас, който изразява мотивирано становище за неоснователност на подадения протест. Поддържа, че претенцията на прокурора за увеличаване на определеното общо най-тежко наказание на Б. по съществото си представлява искане за ревизиране на наложеното му такова с последно постановената и проверена по реда на инстанционния контрол присъда, което е недопустимо. Защитавайки теза, че определеното на Б. общо наказание от три години лишаване от свобода е справедливо и достатъчно тежко с оглед постигане на целите по чл.36 от НК, защитникът моли протестът на прокурора да бъде оставен без уважение, а определението на окръжния съд – потвърдено.

Осъденият Б. се присъединява към становището на своя защитник и моли актът на първата инстанция да бъде потвърден.

Бургаският апелативен съд, проверявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение, във връзка с изложените от страните доводи, намира следното:

Протестът е неоснователен.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Б. В. Б., ЕГН ••••••••••, е осъждан с влезли в сила присъди, както следва:

1. С присъда № 25/29.03.2023г. по НОХД № 713/2021 г. по описа на Районен съд – Разград Б. Б. е осъден за извършено на 19.07.2017 г. престъпление по чл. 212а, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2НК, като при условията на чл.54 от НК на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, с приложение на чл. 66 НК за срок от 3 години и глоба в размер на 500 лева Присъдата е влязла в сила на 22.08.2023 г.;

1. С присъда №24/09.05.2023г. по НОХД № 329/2023 г. по описа на Окръжен съд - Бургас Б. Б. е осъден за извършено на 17.05.2018 г. престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“, предл.първо вр. чл. 342, ал. 1 НК, като при условията на чл.58а, ал.1 от НК на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, търпимо при първоначален „общ“ режим, както и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 години и 6 месеца, с приспадане на времето, през което за същото деяние Б. е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право. Присъдата е влязла в сила на 19.09.2024 г. Сведенията, съдържащи се в приложената по делото справка за съдимост установяват също така, че преди гореспоменатите две присъди, с влязла в сила на 19.07.2014г. присъда по НОХД № 1009/2014г на РС- Пазарджик, Б. е бил санкциониран по реда на чл.78а от НК, с наложено му административно наказание „обществено порицание“ за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК /с настъпила реабилитация/, както и с влязло в сила на 16.02.2015г. определение за одобряване на споразумение по НОХД №2264/2014г., за извършено престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 от НК на същия е било наложено наказание „пробация“, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК.

При така отразените в приложената по делото справка за съдимост осъждания на Б. Б. /спр. л.41-42 от ЧНД № 1389/24г. на БОС/, ОС-Бургас правилно и в съответствие със законовите изисквания е определил едно общо наказание измежду наложените по присъди по НОХД № 713/2021 г. на Районен съд – Разград и НОХД № 329/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, в размер на най-тежкото от определените за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за срок от три години. Деянията по всяка от присъдите, включени в съвкупността, са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, предпоставящо и приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК.

Правилно съдът е постановил ефективно изтърпяване на определеното общо наказание при първоначален „общ” режим, на основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

При спазване на закона - чл. 23, ал.2 и ал.3 от НК към определеното общо наказание лишаване от свобода съдът е присъединил и наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от три години и шест месеца, наложено на осъдения Б. по НОХД № 329/2023 г. по описа на ОС- Бургас /приспадайки изтърпяната част от наказанието/, както и изцяло наказанието „глоба“ в размер на 500 лева, наложено на Б. по НОХД № 713/2021 г. по описа на РС-Разград.

Законосъобразно с оглед сведенията, съдържащи се в представеното по делото писмо изх. № Р-34/2024 г. от 18.10.2024 г. на Окръжна прокуратура – Пазарджик относно началната дата на изтърпяване на наложеното на Б. наказание по НОХД № 329/2023 г. на ОС-Бургас /спр. НОХД № 329/2023 г. на БОС, без номерация на писмото/, съдът е постановил приспадането му на основание чл. 25, ал.2 от НК, считано от 11.10.2024г.

Основният спорен по делото въпрос е относно приложението на чл.24 от НК, при разрешаване на който съдът е отказал да утвърди разбирането на прокурора, че реализирането на целите по чл.36 от НК налага увеличаване срока на определеното на Б. общо наказание с осем месеца лишаване от свобода. Приемайки, че формираното по съвкупност наказание от три години лишаване от свобода е достатъчно за постигането на целите по чл.36 от НК, първата инстанция е изложила съображения, които настоящата инстанция намира за убедителни и съответни на закона и данните по делото.

Решавайки въпроса относно приложимостта в казуса на чл.24 от НК, първоинстанционният съд се е съобразил с принципните указания, дадени в ТР № 3/16.11.2009 г. на ВКС, ОСНК и т. 1 от Постановление № 4 от 28.06.1965 г. на Пленума на ВС на РБ /която не е обявена за изгубила сила с постановеното ТР № 1 от 24.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 1/2018 г., ОСНК/, за осъществяване на цялостна оценка на престъпната дейност на осъдения. Взел е предвид всички предишни осъждания на дееца, броят на престъпленията в съвкупността, тяхната последователност, време на извършването, характерът и тежестта на тези престъпления и всички други обстоятелства, индивидуализиращи отделните престъпления. В резултат, съдът е достигнал до обоснован извод, че макар личността на Б. да е със завишена степен на обществена опасност, не се установява антисоциалната и престъпна установка в съзнанието и поведението му да са ясно и трайно изразени, което да мотивира и претендираната от прокурора по-засилена наказателна репресия спрямо него.

Правилно е съобразено от съда, че по-строгото санкциониране по реда на чл. 24 от НК, се подчинява на общите принципи за определяне на наказанието, посочени в чл. 54 от НК и в чл. 36 от НК, ценени и на плоскостта на възможностите за поправяне и превъзпитание на дееца към спазване на закона, добрите нрави и морала. В тази връзка коректно е отчетено, че в сформираната съвкупност са включени само две престъпления, едното от които съставляващо престъпление по транспорта, извършено при непредпазлива форма на вина. Следователно не може да се приеме, че броят на престъпленията сам по себе си доказва степен на обществена опасност, която да обоснове извод за завишаване на най-тежкото наказание. Не е подценено и значението на предишните осъждания на Б.. В случая е видно, че е налице само за едно предходно осъждане – по НОХД № 2264/2014г. на РС- Пазарджик, имащо за предмет престъпление по чл. 343в, ал.2 от НК, санкционирано с наказание, различно от лишаване от свобода, а именно – „пробация“, включваща единствено задължителните мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК /спр. л.41-42 от ЧНД № 1389/24г. на БОС/. Не може да се пренебрегне и фактът, че най-тежкото наказание, наложено с присъдите, включени в съвкупността - това по НОХД № 329/2023 г., е за деяние, извършено на 17.05.2018 г., наказателната отговорност за което, с оглед датата на влизане на присъдата - 19.09.2024 г., се установява, че е реализирана едва след шест години. Касае се за обстоятелство, което има своето съществено значение при преценката за необходимостта от увеличаване на наказанието по чл.24 от НК, като отчитането му в случая е изцяло в полза на извода, застъпен от първата инстанция, а именно, че такава необходимост не е налице.

Изхождайки от горното, въззивният съд не намира основание да приеме, че изискването за справедливост с оглед критерия, вложен в чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, налага да се пренебрегне принципът на поглъщане на наказанията, уреден в чл. 23 от НК и да се увеличи най - тежкото наказание по реда на чл. 24 от НК, каквото е искането, поставено в протеста. Ето защо и присъединявайки се изцяло към позицията на първата инстанция, че формираното по съвкупността най-тежко наказание от три години лишаване от свобода се явява достатъчно, за да изпълни целите по чл. 36 НК, настоящият съд не възприе необходимост от корекция на акта в атакуваната му част, с която е отказано да се уважи искането на прокурора за завишаване на общата санкция на осъдения Б. съобразно предвиденото в чл.24 от НК.

С оглед изложените съображения, АС-Бургас намира, че атакуваното определени като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а протестът на прокурора - оставен без уважение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, Бургаският апелативен съд,