Решение № 2118 от 10.2.2025 г. на Софийски районен съд по дело № 3240/2024 г.

Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК. Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.143 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.. Ищецът „Топлофикация София” ЕАД е подал искова молба срещу ответника „Фрутс Деливъри“ ЕООД за осъждането му да заплати в полза на ищеца суми за консумирана топлинна енергия за топлоснабден имот - магазин, находящ се в гр. София, •••, както следва: 331.86 лв. – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. – м. 04.2022 г., 76.39 лв. – мораторна лихва от 01.07.2021 г. – 29.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на завеждане на исковата молба /18.01.2024г./ до окончателното изплащане на задължението. Ищецът твърди, че в рамките на исковия период, между него и ответника е съществувало облигационно правоотношение по силата сключен писмен договор за предоставяне на топлинна енергия на небитов клиент при общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че е доставил топлинна енергия в топлоснабдения имот за процесния период съобразно договореното, но същата не е заплатена от потребителя на топлинна енергия. Моли съдът да осъди ответника да заплати гореописаните задължения. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Фрутс Деливъри“ ЕООД не подава отговор. На 06.02.2025 г. по делото е проведено първо редовно открито съдебно заседание, за което ответникът е бил редовно призован. В призовката за насроченото съдебно заседание повторно му е разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна. Независимо от посоченото, ответникът е изпратил представител в откритото съдебно заседание на 06.02.2025 г. и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В сезиращата съда искова молба, както и устно в съдебното заседание ищецът е поискал съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на законовите предпоставки за това. Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид данни по делото и събраните доказателства, намира от правна страна следното: Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3/ да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5/ ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и 6/ предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства. В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по същество на спора /чл. 239, ал. 2 ГПК/. По отговорността за разноски: При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 200 лева, от които: 100 лева - държавна такса за исковото производство и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер, съобразно действителната правна и фактическа сложност на спора и реално извършената от процесуалния представител на ищеца работа. Така мотивиран, Софийски районен съд