Решение № 5037 от 6.11.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 3563/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по жалба от „•••••••“ ЕООД, ЕИК ••••••• срещу наказателно постановление (НП) № НП-КД-1/27.01.2023 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с което на основание чл. 170 от Закона за социалните услуги /ЗСУ/ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 7000 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 134, ал.3 от ЗСУ. В жалбата се претендира незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се твърди, че проверката на жалбоподателя /която е първа и единствена/ е извършена при неспазване на изискванията на чл. 115 от ЗСУ, а именно на по-рано от 3 и не по-късно от 6 месеца от датата на започване на дейността по предоставяне на услугата. Твърди се неспазване реда и условията на раздел III на Наредбата за качеството на социалните услуги, а именно за даване срок за изпълнение на предписание, извършване на последваща проверка, даване на допълнителен срок. Поддържа се, че препис от констативния протокол не е връчен на проверяваното лице в нарушение на чл. 41 от цитираната Наредба, както и не е издадено задължително предписание и от страна на АКСУ не е предоставена методическа подкрепа за подобряване качеството на услугата. Цитира се разпоредбата на чл. 46, ал.1 от Наредбата, съгласно която АУАН може да бъде съставен при констатирано при повторна проверка неизпълнение на задължително предписание. Цитира се разпоредбата на чл. 134, ал.3 от ЗСУ и се посочва легалната дефиниция на понятието „специализирана среда“. От съда се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят „•••••••“ ЕООД редовно призован се представлява от адв. Н., преупълномощен от адв. В., който пледира за отмяна на наказателното постановление. Алтернативно се иска намаляване размера на наложената санкция до минимално предвидения в закона размер. Претендира разноски. ВъззИ.емата страна – изпълнителният директор на Агенция за качеството на социалните услуги редовно призована се представлява от юрк. Д., с представено пълномощно, която моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като счита, че при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, същото е издадено е от компетентен орган и при спазване целта на закона. Подробни аргументи излага в писмен вид. Претендира разноски. Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна: На 15.09.2021 г. бил издаден лиценз на „•••••••“ ЕООД, ЕИК ••••••• № Л-3129-568 за предоставяне на социалната услуга „резидентна грижа“ с целева група „възрастни хора в надтрудоспособна възраст“. На 08.12.2022 г. свидетелят И. Д. С. – главен инспектор в Агенция за качеството на социалната услуга, заедно с нейни колеги извършили проверка в дом за предоставяне на социална услуга „резидентна грижа“ с целева група „възрастни хора в надтрудоспособна възраст“, стопанисван от дружеството- жалбоподател, находящ се в гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 82. На място в дома за предоставяне на резидентна грижа заварили 11 лица, четири от които – П.Ц., Р.Ц., О.С. и А.П. не подали в целевата група, за която бил издаден лицензът на „•••••••“ ЕООД, тъй като същите имали различни увреждания и процент на трайно намалена работоспособност, определени в издадените им ТЕЛК решения. Свидетелката С. счела, че дружеството „•••••••“ ЕООД е нарушило разпоредбата на чл. 134, ал.3 от ЗСУ и на 05.01.2023 г. в присъствие на управителя на дружеството съставила срещу последното акт за установяване на административно нарушение № АКД -1/05.01.2023 г. Актът бил предявен за запознаване на управителя на „•••••••“ ЕООД, който го подписал без възражения. ТакИ. не постъпили впоследствие. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на жалбоподателя на 13.02.2023 г., а на 27.02.2023 г. била депозирана и жалба срещу него. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля И. Д. С., лиценз № Л-3129-568 за предоставяне на социалната услуга „резидентна грижа“ с целева група „възрастни хора в надтрудоспособна възраст“, договори, 3 бр. експертни решения на ТЕЛК, епикриза на А.П., протокол от проверка от 08.12.2022 г., трудов договор № РД-16-6/14.09.2020 г., заповед № РД-15- 108/12.05.2021 г. Съдът кредитира показанията на свидетеля И. С. тъй като същите са обективни, информативни и добросъвестно депозирани. Свидетелката изложи пред съда личните си възприятия относно извършената проверка и направените констатации, като същата изясни, че при посещението си в проверявания дом за предоставяне на социална услуга- резидентна грижа на място е заварила над 10 лица, данните на които били записани в протокол, като част от намиращите се на място лица, потребители на услугата „резидентна грижа“ не попадали в целевата група, за която бил издаден лицензът, тъй като били хора с увреждания. Показанията на свидетеля кореспондират с приобщените по делото договори за грижи, сключени между дружеството-жалбоподател и различни лица, в т.ч. Цветослав Георгиев, Р.Ц. и А.П., за които се установи, че са лица с увреждания, видно от представените решения на ТЕЛК и епикриза. От приобщените трудов договор № РД-16-6/14.09.2020 г., заповед № РД-15-108/12.05.2021 г. съдът установи компетентността на актосъставителя и АНО- първият да съставя актове за установяване на административни нарушения на ЗСУ, а вторият – да издава наказателни постановления. При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът извърши дължимата проверка и констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ЗСУ нарушенията по този закон и неизпълнението на задължителните предписания се установяват с акт за установяване на административно нарушение, съставен от служител от Агенцията за качеството на социалните услуги, каквото качество видно от представената заповед № РД-15-108/12.05.2021 г. актосъставителят С. има /същата е назначена на длъжност главен инспектор/. Компетентността на изпълнителния директор на АКСУ да издава НП следва от изричната разпоредба на чл. 171, ал. 2 от ЗСУ. Съдът намира, че възраженията, изложени в жалбата и касаещи неспазването на изискванията на Наредбата за качеството на социалните услуги са неотносими, тъй като жалбоподателят е санкциониран за неспазване разпоредба на ЗСУ, а не на Наредбата. Съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили производството, тъй като съществено са ограничили правото на защита на наказаното лице и които се изразяват в следното: От прочита на акта и оспореното НП е видно, че актосъставителят и наказващият орган не са изпълнили акуратно задълженията си по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗАНН, съответно по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за детайлно описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. За да се гарантира правото на защита на лицето, срещу което е съставен АУАН е необходимо да бъдат посочени точно, ясно и конкретно с кои точно фактически действия или бездействия дружеството е нарушило закона. На дружеството-жалбоподател е вменено нарушение на чл. 134, ал.3 от ЗСУ, съгласно която разпоредба „Доставчиците на социални услуги могат да предоставят интегрирано всички видове социални услуги, като не се допуска интегрирано предоставяне на отделни социални услуги за резидентна грижа в обща специализирана среда“. При описание на извършеното от дружеството актосъставителят е посочил, че „•••••••“ ЕООД е „допуснал интегрирано предоставяне на отделни социални услуги за резидентна грижа в обща специализирана среда“ – тоест буквално е преписал разпоредбата на закона, без да изложи каквито и да било фактически обстоятелства относно твърдяното нарушение. Цитирането на текстът от закона, който се твърди да е нарушен не може по никакъв начин да изпълни изискването на чл. 42, ал.1 т.4 от ЗАНН, тъй като не става ясно какви точно фактически действия са били осъществени, които да изпълват състава на тази норма. Съгласно параграф 1 от ДРЗСУ 15. „Резидентна грижа“ по чл. 15, т. 8 е дейност за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до 25- годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст и в зависимост от индивидуалните потребности – за осигуряване на 24-часова грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на живот. В съставения АУАН не е посочено кои точно дейности е извърши жалбоподателят-дали е осигурил място за настаняване, дали е осигурил други грижи свързани с потребностите на лицата и ако да – в какво са се изразявали тези грижи- изхранване, битово обслужване и т.н., на кои лица са предоставяни тези услуги – дали на деца, младежи до 25-годишна възраст, лица с трайни увреждания или лица в надтрудоспособна възраст. При липсата на каквато и да било конкретика относно фактите, които са се осъществили правото на защита на дружеството е било нарушено, тъй като същото е било изправено пред абсолютна неяснота срещу какво да се защитава, какво се твърди да е извършило. От друга страна при липсата на изложени факти съдът е поставен пред невъзможност да извърши преценка дали те действително се субсумират под твърдяната правна норма. Идентично нарушение на изискването за ясно и еднозначно описание на фактите, при които се твърди да е извършено твърдяното нарушение се констатира и при издаване на НП – видно от текста на същото /стр.1 от НП/ по отношение вмененото нарушение на чл. 134, ал.3 от ЗСУ отново е преписан текстът на закона, без да са изложени каквито и да било фактически обстоятелства. Същевременно на стр. 3 от НП, при описание на отегчаващите обстоятелства е направено пояснение, че дружеството-жалбоподател е конкретната социална услуга „резидентна грижа“ на 11 потребителя, които обаче попадат в различни целеви групи – част от тях са лица с увреждания, установени със съответните медицински документи, които се нуждаят от специфична грижа, за предоставянето на която дружеството няма лиценз. При така описаното всъщност е видно, че на жалбоподателя е вменено, че предоставя социална услуга за резидентна грижа на лица, попадащи в целева група „лица с увреждания“ /без да е уточнено пълнолетни или деца/, за което дружеството няма издаден лиценз, които изложени факти съответстват на нарушение на чл. 166 от ЗСУ, а не на нарушение на чл. 134, ал.3 от ЗСУ. Тоест в НП са изложени факти, които се субсумират под правната норма на чл. 166 от ЗСУ, но такава правна квалификация на нарушението не е дадена. Същевременно се твърди, че дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 134, ал.3 от ЗСУ, но факти, изпълващи нормата на този законов текст не са изложени. Следователно е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и дадената му правна квалификация, което категорично ограничава правото за защита на наказаното лице, като същото е изправено пред пълна неяснота срещу какво да се защитава. По-нататък, за да санкционира твърдяното нарушение на чл. 134, ал. 3 от ЗСУ административнонаказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 170 от ЗСУ. Съгласно нея „на орган на управление на социална услуга, който не изпълни задължение по този закон и нормативните актове, приети в изпълнение на този закон, се налага глоба от 3000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 7000 лв. – при първо нарушение, и глоба от 5000 до 7000 лв. или имуществена санкция от 7000 до 10 000 лв. – при повторно нарушение, ако деянието не съставлява престъпление“. Видно е, че съгласно този законов текст субект на отговорност е орган на управление на социална услуга. Законът не съдържа легална дефиниция на понятието орган на управление на социална услуга. Всъщност на нито едно друго място в закона не се среща това понятие, поради което за съда е неясно кои точно лица /физически и юридически – видно от предвидените административни наказания/ имат качеството орган на управление на социална услуга и биха могли да носят отговорност за неизпълнение на задълженията си по закон. В процесния случай дружеството- жалбоподател „•••••••“ ЕООД има качеството частен доставчик на социална услуга по смисъла на чл. 28 вр. чл. 30 т.1 от ЗСУ. Приложената санкционна норма обаче не предвижда административно наказание за доставчик на социална услуга, а за орган на управление на социална услуга. Очевидно е, че двете понятия не са еднозначни, а съгласно Указа по прилагане на Закона за нормативните актове - чл. 37, ал. 1 „думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове“, а на още по-голямо основание – в един и същи акт. Съгласно ал. 2 „Ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт“ В случая, ДР на ЗСУ не съдържа дефиниране на понятието „орган на управление на социална услуга“, нито пък съдържанието на това понятие може да се извлече от други разпоредби на този закон. Волята на законодателя не се изяснява и при запознаване с мотивите към проекта на ЗСУ, в които няма пояснение кой е органът на управление на социалната услуга, нито какви са неговите функции, а по отношение административнонаказателната отговорност се сочи единствено, че компетентният орган е Агенция за качеството на социалните услуги и че са въведени минимални и максимални размери на глобите и имуществените санкции при първо и повторно нарушение, но не са изложени пояснения във връзка със субектите на отговорността и по-конкретно тези по чл. 170 от закона. С оглед изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на наказаното лице – липса на ясно и точно описание на фактите /в АУАН/, наред с това противоречие между описаните факти и дадената им правна квалификация /в НП/, а така също е приложена санкционна норма, която не предвижда отговорност за доставчик на социална услуга, за друг субект – орган на управление на социалната услуга, чието съдържание е неясно и не се установи дружеството да има това качество. С оглед тези съществени пороци на обжалваното наказателно постановление същото следва да бъде отменено. При този изход на делото e основателна и претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в полза на последния на направените разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между жалбоподателя и адв. В., съдържащ и разписка за плащане, видно от който определеното и заплатено възнаграждение на адвокат В. за процесуално представителство на жалбоподателя по настоящото дело е в размер на 1000 лева. С оглед данните за действително сторени от жалбоподателя разноски по обжалване на наказателно постановление № НП0КД-1/27.01.2023 г., то същите следва да му бъдат присъдени. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3 т.2 вр. ал. 2, т. 1 от ЗДвП съдът