Решение № 286 от 1.8.2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 80/2023 г.

Производство по чл.258 ГПК. С решение 260163 от 29.11.2022г. постановено по гр.д.№1710/2018г. по описа на Кюстендилския районен съд e изнесен на публична продан следния неподеляем недвижим имот представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификато𠹕•••, втори жилищен етаж от еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 159 кв.м., , разположена в поземлен имот с идентификато𠹕••, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата, както и на второстепенна сграда с идентификато𠹕•••, на един етаж, с предназначение – хангар, депо, гараж, построени въз основа на отстъпено право на строеж, в поземлен имот с идентификато𠹕••, с адрес на имота в ••••••, целия с площ 763 кв.м., с номер по предходен план 51, кв.9, парцел ХІХ, при съседни имоти: •••, •••, •••, •••.Постановено е сумата получена от продажбата да се разпредели между страните, както следва: 1/2 ид.ч. за Г. Н. В. и 1/2 ид.ч. за Й. Б. Я..Й. Б. Я. е осъден да заплати на Г. Н. В. сумата 2880.00 лв, обезщетение за лишаването от ползване на съсобствения имот в размер на месечна наемна цена по чл.57, ал.1 СК за периода от 30.05.2018г. до 30.05.2021г., ведно със законната лихва, считано от 13.11.2020г. до окончателното изплащане, като до пълния предявен размер от 2900.00 лв, искът е отхвърлен, като неоснователен.Й. Я. е осъден да заплати на Г. Н. В. разноски за производството възлизащи на 676.96 лв, и двамата да заплатят по сметка на съда държавни такси, възрлизащи на 823.20 лв и 708.00 лв. В срока за обжалване на решението по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от Й. Б. Я., ЕГН ••••••••••.В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на процесуалните действия и изводи на съда, в хода на разглеждане на делото и постановяване на решението.Твърди, че във връзка с водени съдебни процеси са налице осъществени действия от трима съдии, които водели заседанията заемайки страната на ищеца. Разгледан е като недопустим предявеният иск по чл.34 от ЗС и е изложено становище за обстоятелства, при които следва да се извърши доброволна делба. Твърди се скриване на материали по делото, като е дадена оценка на действията на магистратите - непоносими, защото навлизат в частта за извършване на престъпление, именно прикриване на материалите по делото. Сочат се договорни отношения оформени с влязло в сила решение, узаконено от нотариус между жалбоподателя и неговата бивша съпруга, които според същия, би следвало да бъдат взети в предвид, доколкото договорът може да бъде изменен, прекратен, и развален само по взаимно съгласие и се отбелязва обстоятелството, че по силата на този договор, съсобствената вещ недвижим имот, е отредена в негова собственост. Едновременно с това се твърди, че сделката била извършена не без помощта на водещата съдийка, която от човешка гледна точка защитила бившата му съпруга, като е участвала активно в обсъждането на спогодбата между страните отправяйки предложение до жалбоподателя, че съгласно писмени и свидетелски показания действително или безпричинно дълготрайно отсъствие от дома, което означава развод по вина на съпругата и му разяснила, че щял да спечели само от това, че жилището ще бъде законно предоставено на същия. Описани са следните действия на съдията, който разглежда това дело, като осъществени в нарушение на процесуалните правила - тя направила следния жест: Казала на секретарката да стане от компютъра и сама изготвила споразумението, за което настоява и защитникът на бившата му съпруга адвокат от •••••, която забъркала тази каша, т.е. посредничеството на съда във връзка със сключването на спогодбата, се сочи като процесуално нарушение. По-нататък се коментира, че доказаните документално и неоспорими деяния, изключват законността на получаваните заплати от държавата, за да бъде рушена държавността. По-нататък са разгледани действия на ОС, който е приел, че даването на ход на искова молба по чл.34 е абсолютно недопустимо, тъй като СК не предвижда това. Разгледани са възможностите за отказ от право на собственост. Като процесуално нарушение се изтъква отказът за присъединяване на делото за развод по сега гледащото се дело. Твърди се, че са допускани до разпит свидетели два пъти на едни и същд лице, преправяни протоколи, скриване на делото докато изтече срокът за обжалване на протокола. Дава се ход на делото по начин, който законът забранява, който казва, че не може да се даде ход на заседанието като една от трите отсъства по уважителни причини, че трябва да се насрочва ново заседание след три дни. Оставя без разглеждане иск по чл.29, т.3 от СК. Прави се искане за присъединяване делото за развод като се твърди, че производството на дела от общ характер се спира когато съдът одобри споразумение за решаване на делото. Сочи се и разпоредбата на чл.114 от СК като несъобразена при постановяване решение по настоящия казус. И незачитането на това решение за пореден път е подчертано като акт на незачитане на решението, с което спорът е разрешен, а обжалваният съдебен акт е описан като стихотворение, което не е съобразено със закона. Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор, подаден от адв.С. М.. В отговора се съдържа становище за неоснователност на жалбата, изложените доводи, относими към въпроси предмет на разглеждане на първата фаза на делбата са оценени, като несъстоятелни, обсъждани от по горните инстанции.Прави се искане за потвърждаване на решението, като правилно и законосъобразно. Жалбата е допустима.Подадена от надлежна страна, насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о). Като има предвид ограниченията на чл.269 ГПК и с оглед доводите в жалбата, съдът намира за необходимо да отбележи, че: С решение №219/19.03.2019г. постановено от Кюстендилския районен съд по гр.д.№1710/2018г. се допуска съдебна делба междусъделителите Г. Н. В., ЕГН •••••••••• и Й. Б. Я., ЕГН •••••••••• по отношение на самостоятелен обект с идентификатор ••• – втори жилищен етаж от еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 159 кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор ••• заедно с припадащи се идеални части от общите части на сградата, както и второстепенна сграда с идентификатор •••.3, бр.етажи 1, с предназначение – хангар, депо, гараж, построени въз основа на отстъпено право на строеж в поземлен имот с идентификатор ••• с адрес на имота – ••••••, целият с площ 763 кв.м., с номер по предходен план 51, кв.9, парцел ХІХ, при съседи на поземления имот: •••, •••, •••, •••, при права –За Г. Н. В., ЕГН •••••••••• -1/2 ид.ч. и Й. Б. Я., ЕГН •••••••••• -1/2 ид.ч. Съдът е Оставил без уважение, като неоснователна и недоказана исковата претенция на Г. Н. В. срещу Й. Б. Я., в частта за допускане делба при равни права на първи жилищен етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ••••, със застроен площ 159 кв.м., бр. етажи два, предназначение жилищна еднофамилна сграда, преустроен в търговски обект – магазин, гараж, отразен на кадастрална карта, като сграда с идентификатор •••.2 със застроена площ 27 кв.м., брой етажи един, построени въз основа на отстъпено право на строеж върху поземлен имот с идентификатор •••, с адрес на имота – ••••••, целият с площ 763 кв.м., с номер по предходен план 51, кв.9, парцел ХІХ, при съседи на поземления имот – поземлени имоти •••, •••, •••, •••, както и по отношение на поземлен имот с идентификатор 29386.23.124, с площ 1432 кв.м., ведно с построените в него сгради – сграда с идентификатор 23836.23.124.1, с площ 154.00 кв.м., и сграда с идентификатор 29386.23.124.2 с площ 18 кв.м., с административен адрес с.Жиленци. Съдът е постановил вписване на съдебното решение в СВ.Решението е влязло в сила. С молба постъпила в делото на 12.11.2020г. е предявена претенция за заплащане на сума 2900.00 лв, като обезщетение за еднолично ползване на имота от въззивика, за периода 30.05.2018г.- 18.11.2020г. В хода на производството по извършване на делбата е назначена експертиза, за установяване поделяемостта на делбения имот и за установяване средната месечна пазарна стойност на наем на имота – втори жилищен етаж със застроена площ от 109 кв.м. от сграда с идентификатор ••••, определена на 160.00 лв, средна пазарна стойност за наем на база 12 месеца на втори жилищен етаж със застроена площ от 109 кв.м. от сграда с идентификатор •••• ••••••.В с.з. на 15.09.2021г. искането е уточнено за периода от 30.05.2019г – 22.12.2021г. Представени са решение №418/30.05.2018г. постаноевно по гр.д. №239/2017г. с което прекратен брака между Г. Н. Я.а и Й. Б. Я. по взаимно съгласи, утвърдено е постигнатото между страните споразумение.Постановил е недължимост на издръжка, ползването на семейното жилище, находящо се в ••••• е предоставено на Й. Б. Я..Присъдени са разноски по делото и съдът се е произнесъл за името на съпругата.Представено е и одобреното споразумение.( л.380 – л.381 от д). На л.383 от делото се намира скица на поземлен имот №•••••• изготвена от СГКК – Кюстендил, л.394- л.395 от д. Със заключение на вещото лице Н.Г., е установена справедлива пазарна цена на жилището – 58630.00 лв, а в с.з на 27.06.2023г. е потвърдено категорично, че жилището е неподеляемо.Категоричен извод за неподаялемост на жилището се съдържа в заключение с вх. №265128/25.10.2022г. л.444- 449 от делото.Съдържа се и нова оценка – 35 400.00 лв, в това число право на строеж 8500.00 лв.Според отразеното на скицата посочена по - горе, площта на имота в който се намира сградата е 763 кв.м, сграда •••• е със застроена площ 159 кв.м., сграда •••.2 застроена площ 27 кв.м., бр. етажи 1, хангар, депо, гараг, а сграда •••.3 застроена площ 21 кв.м., брой етажи 1, предназначение хангар, депо, гараж. С оглед на изложеното съдът намери подадената жалба неоснователна. На основание чл.348 ГПК –когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в иден от дяловоте, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан.Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан. В случая е налице допуснат до делба недвижим имот, представляващ съпружеска имуществена общност, която е прекратена с решението за прекратяване на брака между страните.Доколкото измерена от вещото лице площ е по малка от посочената в решението по допускане на делбата, то този факт може да бъде отбелязан в решението, но не променя извода за неговата правилност. Правата при които е допусната делбата са равни.Със заключението на вещото лице е установено, че делбения недвижим имот е неподеляем. Пропускът на съда да отрази в протокола същността на изявленията, исканията и изказванията на страните, представените писмени доказателства и пр. е основание за поправка на протокола по реда на чл.150 ГПК.В отсъствие на акт за поправка на протокола на основание чл.152 ГПК - протоколът е доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, твърденията за допуснати процесуални нарушения по повод произнасяне по доказателствените искания на ищеца са несъстоятелни. Не се установяват допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, обосноваващи недопустимост или неправилност на решението.Част от доводите на въззивника са свързани с преценка на обстоятелства по допустимостта на молбата, за което е налице признасяне от съда с влязъл в сила съдебен акт и не могат да бъдат комевтирани.Не е в съответствие с данните по делото твърдението, че съдът бил дал ход на делото при представен болничен лист от ответника.Отделно нарушението на правилата при разглеждане на спора би имало значение ако е свързано с оплакване за невъзможност поради това да бъдат представени доказателства каквито в жалбата не се съдържат. Доводи по същество на спора в жалбата не се съдържат. На основание чл.27, ал.1 от СК -съпружеската имуществена общност се прекратява с прекратяването на брака.