Решение № 18 от 3.2.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 553/2024 г.

Производството е по реда на чл. 424, ал. 1 от НПК. Образувано е по искане на адв. А. Т., в качеството й на изрично упълномощен за настоящето производство защитник на осъдения А. В. П., за възобновяване на ВНОХД № 22/2024 г. на ОС- Смолян, с присъда по което е частично отменена присъда № 1/18.01.2024г. по НОХД № 25/2023 год. на РС-Девин. С въззивния съдебен акт А. П. е признат за невинен в това, че на 10.10.••••г. в гр. Д. е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие с калибър ••••-••• броя, без да има за това надлежно разрешение съгласно ЗОБВВПИ и на осн. чл.304 от НПК във вр. чл.2, ал.2 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.339, ал.1 от НК в тази част. Постановено е още веществените доказателства - патрони с калибър ••••-••• бр., да бъдат върнати на собственика А. П.. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. В искането, насочено към потвърдителната част на въззивната присъда, са наведени оплаквания за нарушение на материалния закон в производствата пред двете предходни съдебни инстанции, с оглед неизвеждане на констатацията, че деянието, за което П. е осъден, осъществява признаците на чл. 9, ал. 2 от НК. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на въззивната присъда в тази част и постановяване на нова, изцяло оправдателна такава. Алтернативно се иска производството да бъде възобновено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, без да са обосновани оплаквания за съществени процесуални нарушения. Формално се отстоява и възражение за несправедливост на наказанието, което също не е подкрепено с никакви изложени в искането доводи. В съдебно заседание осъденото лице и защитникът му адв. М.К. поддържат искането с аргументи за приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК. Сочат, че се касае за неголям брой патрони, надлежно съхранявани, при отсъствие на данни за намерение да бъдат ползвани по предназначение, тъй като подсъдимият не е разполагал с оръжие за стрелба с боеприпаси от същия калибър. Твърди се, че тези обстоятелства, наред с изцяло положителните характеристични за дееца данни, показват много нисък потенциал на заплаха на обществените отношения, защитавани в чл. 339 от НК. Представителят на АП-Пловдив пледира за отхвърляне на претенцията за възобновяване, като неоснователна. Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, намира за установено следното: С Присъда № 1/18.01.2024 г., постановена по НОХД № 25/2023г. по описа на РС-Девин, подсъдимият А. В. П. е признат за виновен, в това, че на 10.10.••••г. в гр. Д., ул. С. № ••, е държал боеприпаси за огнестрелно оръжие - общо 407 (четиристотин и седем) броя патрони, от които с калибър ••••-••• (триста и петдесет) броя; с калибър 12/70 – 1 (един) брой патрон и с калибър 9x18 - 56 (петдесет и шест) броя, без да има за това надлежно разрешение съгласно ЗОБВВПИ, за което на основание чл.339, ал.1 във връзка с чл.55, ал.1, т.1 НК му е наложено наказание от шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл още досежно веществените доказателства и сторените по делото разноски. По жалба на защитника присъдата е била подложена на въззивен контрол. С Присъда № 6/17.06.2024г. по ВНОХД № 22/2024г. на Окръжен съд Смолян подсъдимият е оправдан за част от предмета на престъплението, включен в обхвата на предявеното срещу него обвинение, по което той е бил признат за виновен и осъден от първата инстанция. Частично е потвърдена първоинстанционната присъда, с която подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 339, ал.1 от НК-досежно държани без надлежно разрешение 57 броя боеприпаси. Въззивният съд не е интервенирал присъдата досежно наложеното наказание и приложението на чл. 66, ал.1 от НК, както и относно разноските. Актът на окръжния съд има характер на решение, той е извън визираните в чл. 346 от НПК и не подлежи на касационно обжалване. Това е обсъдено по делото както в разпореждане №1721/09.08.2024г. на Председателя на Второ н.о. във ВКС, с което е отказано образуването на касационно производство по депозирана от защитника жалба срещу въззивната присъда, така и в Определение №472/14.10.2024г. по ЧНД№863/2024г. на ВКС, с което е потвърдено разпореждането на съдията- докладчик от окръжния съд за връщане на касационната жалба. Соченото по- горе обстоятелство обуславя извод, че искането за възобновяване на производството, направено в установения в чл. 421, ал. 3 от НПК срок от процесуалнолегитимирана страна, е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно. Не се навеждат оплаквания срещу приетото от съдилищата по фактите, че: На 10.10.2022г. в дома на осъдения П. в гр. Д., ул. „С.“ № •• били намерени и иззети 323 броя патрони калибър „••••“, 51 броя патрони калибър „•••••“, 1 брой патрон калибър „12/70“, 36 броя патрони калибър „•••••“, 56 броя патрони калибър „9x18“, 124 броя патрони калибър „••••“, Ч.З./455, с № ••••••••, бойна пушка марка „•••••••“, с № ••••••. По делото е приложен съставеният при това действие протокол за претърсване и изземване, който е бил одобрен с Определение № 26/11.10.2022г. по ЧНД № 111/2022г. по описа на РС Девин. Изземването на боеприпасите от метална каса, достъп до която е имал единствено осъденият, е признат от него факт, подкрепен и от други доказателствени източници. Като ловец А. П. притежавал Разрешение № 20140049331, сер. № ••••• за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси, издадено от РУ Девин – ОД на МВР Смолян. В рамките на разрешеното му е притежавал ловна нарезна пушка „Т.“ калибър 6, ••••• с № •••••• и ловна нарезна пушка „•• – Ч.З./ 455“, калибър •••• с № ••••••••. Двете оръжия представляват дългоцевни огнестрелни оръжие с нарезна цев. Осъденият е имал разрешително да притежава боеприпаси за ловните си оръжия. Не се оспорва пред настоящия съд оправдателния диспозитив на въззивния съдебен акт. Възразява се, че неправилно е споделено виждането на първоинстанционния съд в потвърдителната част на въззивната присъда. За държаните боеприпаси за огнестрелно оръжие – 1 патрон с калибър 12/70 и 56 патрони с калибър 9x18, за които П. не е имал надлежно разрешение, той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените възражения, че деянието осъществява признаците на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като не е общественоопасно. Поначало деянията, които осъществяват указаните в състава на дадено престъпление признаци, са именно общественоопасните прояви, запретени от правната норма. По изключение за всяко престъпление е мислима възможността деянието само привидно да съдържа признаците от състава на престъплението. От даденото от законодателя разрешение в чл. 9, ал. 2 от НК се извежда, че "малозначителността" може да варира: 1. деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху обществените отношения или това негово въздействие е толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава реално тези отношения, поради което не е обществено опасно; 2. без да изключва обществената опасност на деянието да обосновава една нейна явна незначителност- т. е. такава ниска степен, която не е достатъчна, за да бъде третирано извършеното като престъпление от съответния вид. /Н., И. Наказателно право на НРБ, Обща част. 1972. стр. 294/. Отсъствие на обществена опасност в процесния казус не може да се изведе. Преценявайки съвкупно всички елементи от състава на престъплението, в това число характера и обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, характеристиките на дееца, които намират отражение върху обществената опасност на личността му и общественоопасните последици от извършеното деяние, въззивният съд е направил законосъобразен извод, че не са налице основания за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Изложените от него съображения се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Оценката на релевантните обстоятелствата не сочи на липсата на обективно отрицателно въздействие на извършеното върху обществените отношения, които са обект на посегателство. Изпълнителното деяние по чл. 339, ал. 1 от НК се изразява в неправомерно държане без надлежно разрешително на предмета на престъплението, в който се включват оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. Законодателят не е установил кумулативно изискване лицето да държи неправомерно както боеприпаси, така и оръжие, с което същите могат да бъдат използвани по предназначение. При условията на достатъчност е обявил за наказателно противоправно самостоятелното държане и на огнестрелно оръжие, и на боеприпаси за такова. Обстоятелството, че П. не е притежавал оръжие с калибър, позволяващ стрелба с боеприпасите, за които е осъден, при което/според застъпената теза/ не е могъл да ги употреби, не сочи липса на обществена опасност, нито на незначителна такава. Той е бил ловец с дългогодишен опит /над 20 години според обясненията му/, знаел е добре какво оръжие притежава и какво е разрешеното му за държане и съхранение количество на боеприпаси за същото. Несъмнено му е било известно, че обсъжданите 57 бр. патрони са предназначени за оръжие, каквото не е притежавал. 56бр. от тях, с кал. 9х18, според експертното становище, са предназначени за стрелба с пистолет, а не с какъвто и да е вид ловно оръжие. Съгласно експертно заключение всички иззети от дома на П. патрони са били годни за стрелба и са притежавали характеристиките на боеприпаси, визирани в чл. 7, ал. 1 от ЗОБВВПИ. За 407 от тях, съобразно действащата към момента на деянието правна уредба - чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗОБВВПИ, той не е имал разрешително. Въззивният съд, с оглед промяната в сочения текст към датата на произнасянето му/обн. ДВ бр. 13 от 2024 г./, увеличаваща от 100 на 500 боеприпасите, който притежаващите съответно им оръжие лица могат да придобиват и съхраняват, е оправдал П. за 350 бр. огнестрелни патрони, попадащи във визираната хипотеза. За държането на 57 бр. патрони, експертно установени като боеприпаси за стрелба с оръжия от вид, за какъвто осъденият не е притежавал съответно разрешение, е споделил осъдителните изводи на първата инстанция. Със споделяеми мотиви е отхвърлил наведеното и пред него възражение, че деянието попада в хипотезата на чл. 9, , ал. 2 от НК. Конкретното местонахождение на боеприпасите е било в достъпно за дееца място в обитавания от него дом. Съблюдаването на условията на съхранението им е ирелевантно с оглед състава по чл. 339, ал. 1 от НК, в който смисъл е и Решение № 14 от 22.03.2023 г. на ВКС по н. д. № 1015/2021 г., III н. о., НК. Обстоятелството, че П. е имал разрешително по чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗОБВВПИ за придобиване и съхраняване на оръжие и боеприпаси, предназначени за лов, сочи на добро познаване на нормативната уредба. В проведения му пред съда разпит той сам се е позовал на познанията си в тази насока. Боеприпасите, за които се иска оправдаването му, са с различно предназначение- бойни патрони за стрелба с пистолет, вкл. „М.“/според експертното заключение/. Ето защо даденото му разрешение за държане на друг вид боеприпаси не формира извод за по- ниска от обичайната обществена опасност нито на дееца, нито на деянието. Запретата, установена в чл. 339, ал. 1 от НК, е обща. Тя повелява да бъде еднакво третирано съзнателното й нарушаване както от лице, на което е разрешено да държи някакъв вид оръжие и боеприпаси, но то е избрало да обективира такова поведение и спрямо неразрешени му, така и от лице, непритежаващо право да държи какъвто и да е вид оръжие и боеприпаси. И в цитираното от защитата Решение № 279/7.06.2012 г. по нак. д. № 847/2012г на ВКС е обсъдено, че притежаване на определени контролирани вещи, визирани в чл. 339, ал. 1 от НК е криминализирано като наказателноправна реакция на общоопасния характер на такова поведение. И макар количественото измерение /когато е налице такова/ на предмета на престъплението да е значим факт, то следва да се констатира, че в настоящия случай броят боеприпаси не е пренебрежимо малък, тъй като броят на неправомерно държаните от П. боеприпаси многократно надвишава обсъжданите в това решение. Към датата на деянието осъденият е държал без съответно разрешение не само коментирания брой боеприпаси/57/, а и още 350 такива от друг калибър, за които също не е имал надлежно разрешение съобразно редакцията на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗОБВВПИ към онзи момент. Нарушението за вторите е било относно количеството боеприпаси. Последващата промяна на закона досежно разрешения брой боеприпаси е приета от въззивния съд като обуславяща оправдаването на дееца по възведеното му обвинение да е държал неправомерно и 350 бр. боеприпаси от вид и с калибър, за които е имал разрешение, съобразно притежавано от него оръжие. Без да излиза от обхвата на проверката по настоящето дело, очертана в искането на осъдения за възобновяване на производството в осъдителната част, но съобразявайки установената по делото фактология с указанията на ВС, дадени в р. II, т. 1 от Постановление № 1 от 28.IХ.1977 г. по н. д. № 2/77 г., ПВС; в т.2, б. „в“ от Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., ПВС, с изразеното виждане в практиката на ВКС, вкл. в Решение № 14 от 19.02.2021 г. на ВКС по н. д. № 823/2020г., съдебният състав намира, че за процесното деяние чл. 9, ал. 2 от НК е неприложим и в двете му хипотези. При правилно установените факти, които не подлежат на преразглеждане от настоящата инстанция, въззивният съд законосъобразно е приложил материалния закон, споделяйки дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на деянието по основния състав на чл. 339, ал. 1 от НК досежно държаните от П. 57 бр. боеприпаси, за които не е притежавал разрешение. Степента на обществена опасност на деянието не може да бъде възприета като отсъстваща или явно незначителна. Това не позволява третирането на поведението на осъдения като непрестъпно. Правилно въззивният съд е намерил, че той следва да носи наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Деянието е извършено при пряк умисъл и е съставомерно и от субективна страна. Неподкрепено с аргументи е заявеното в искането оплакване за несправедливост на наказанието. Определената от първоинстанционния и въззивния съд санкция при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК е съобразена със закона и целите на чл. 36 от НК. При установените по делото индивидуализиращи отговорността на дееца обстоятелства тя не е завишена в никаква степен и явна несправедливост не може да се обсъжда. С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд намери, че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство. Не се констатира претендираното нарушение на материалния закон с признаването на осъденияза виновен в извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, нито явна несправедливост на отреденото му при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК наказание от шест месеца лишаване от свобода. Съществени нарушения на процесуалните правила не се сочат, такива не констатира и настоящият съд. В обобщение: обществената опасност на деянието е оценена въз основа на конкретните обстоятелства, свързани с време, място, начин на извършване на деянието, както и с личността на дееца. При установените по делото факти материалният закон е приложен правилно. Извършеното от осъдения е съставомерно по чл. 339, ал.1 от НК, не е налице явна незначителност на неговата обществена опасност, още по-малко – отсъствие на такава. Наложеното наказание за него не е несправедливо. Воден от горното и на основание чл. 424 от НПК, Пловдивският апелативен съд, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК,