Решение № 1 от 2.1.2024 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 293/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ. Производството е образувано по предявен от Н. Ч. З., ЕГН ••••••••••, от гр. Пловдив, срещу "НУР ПИЛЕ" ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК 203622618, със седалище гр. Игнатиево, и "КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ" ЕООД, ЕИК 201815853, със седалище гр. Игнатиево, при задължителното участие на Ц. В. М. в качеството му на синдик на "НУР ПИЛЕ" ЕООД - в несъстоятелност, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, с който е поискано да бъде признато за установено, че Н. Ч. З., ЕГН •••••••••• има вземане в размер на сумата от 34 224.70 лева, дължима по договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021 г., което е изключено от допълнителен списък № 2, обявен в TP под № 20230308081127. Ищецът твърди, че с договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021 г. му било възложено от синдика на "НУР ПИЛЕ" ЕООД - в несъстоятелност А.А. съставяне и подаване на искова молба пред Окръжен съд - гр. Варна, срещу "НУР ПИЛЕ" ЕООД - в несъстоятелност и "КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ" ЕООД, за предявяване на главен иск на основание чл. 646, ал. 2 т. 2 от ТЗ и евентуални такива на основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и чл. 135 от ЗЗД, във вр. с чл. 649 от ТЗ за обявяване на Н.ействителността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на Договор за особен залог от дата 06.11.2020 г., сключен между "НУР ПИЛЕ" ЕООД - в несъстоятелност и "КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ" ЕООД и осъществяване на пълно процесуално представителство по делото в първа инстанция. По силата на договора за правна защита и съдействие било уговорено възнаграждение в размер на 34224.70 лева, платимо по банков път в десет дневен срок от сключването на договора. Излага, че договорът е сключен след дадено разрешение от ВОС по т.д. № 1066/2020 г., съобразно определение № 1339/14.10.2021 г. След сключването на договора за правна защита и съдействие ищецът съставил и подал искова молба (съставил и ДИМ) по която било образувано т.д. № 765/2021 г. по описа на ВОС. Преди първото по делото заседание, за което бил призован, пълномощията му по делото били оттеглени от синдика Н.Г. с молба от 04.03.2022 г. Образуваното т.д. № 765/2021 г., по описа на ВОС приключило с Решение № 583/20.12.2022 г., с което е уважен предявеният иск с основание чл. 646, ал. 2, т. 2 от ТЗ. Възнаграждението по ДПЗС от 15.10.2021 г. не му било заплатено, поради което ищецът предявил същото за включването му в списъка на кредиторите с приети вземания, като вземането било включено с допълнителен списък № 2, обявен в TP под № 20230308081127. По постъпилото възражение от несъстоятелния длъжник с вх. № 5881/07.03.2023 г. и от кредитор "КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ" ЕООД, ВОС се произнесъл с определение № 672/05.05.2023 г., с което възражението на "НУР ПИЛЕ" ЕООД - в несъстоятелност било прието. С отделно определение № 676 от 05.05.2023 г. постановено т.д. № 1066/2020 г. на ОС - гр. Варна, съдът по несъстоятелността е отказал да одобри допълнителен списък № 2, обявен в TP под № 20230308081127. Същото е обявено в ТРРЮЛНЦ на 10.05.2023 г. по партидата на несъстоятелното дружество. Ищецът твърди, че адвокатско възнаграждение му се дължи. Съгласно чл. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., когато клиентът се откаже без основателни причини от сключения договор, той дължи заплащане на пълния размер на възнаграждението, което е уговорено. Предметът на процесния договор за правна защита и съдействие включва освен процесуалното представителство и съставяне и подаване на искова молба. С допълнителна искова молба се поддържа иска и се оспорват направените от ответника и синдика възражения. Ответникът "НУР ПИЛЕ" ЕООД - в несъстоятелност, редовно уведомен на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК, не е подал отговор на исковата молба. В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника "КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ" ЕООД, ЕИК 201815853, с който се оспорва иска като Н.опустим, евентуално неоснователен. Излага, че договорът за правна защита и съдействие е подписан от временния синдик (назначен по чл. 629а от ТЗ), извън правомощията му. Сочи, че ДПЗС е сключен между синдика и адв. З. в нарушение на даденото от съда по несъстоятелността разрешение, а договорът не отговаря на утвърдения образец. Излага, че вземането на адв. З. нито е одобрено от съда, нито е установено с влязло в сила решение. С отговора на допълнителната искова молба поддържа направените оспорвания. Излага, че временния синдик не следва да създава задължения за масата на несъстоятелността за съдебни разноски. В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор от Ц. В. М., с който се оспорва иска като Н.опустим, евентуално неоснователен. Излага, че по арг. от чл. 660 от ТЗ временния синдик не следва да създава задължения за масата на несъстоятелността за съдебни разноски. Излага, че упълномощаването на адвокат не е било необходимо, доколкото бившият синдик А.А. притежава юридическо образование. С отговора на допълнителната искова молба поддържа направените оспорвания. В съдебно заседание и с писмена защита процесуалният представител на ищеца адв. В. М. поддържа така предявения иск и моли за неговото уважаване. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В съдебно заседание ответникът „ЕВРОСТАР-2006” ООД – в несъстоятелност, не изпраща представител. В съдебно заседание ответникът "КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ" ЕООД изпраща за представител адв. К. Н., която моли за прекратяване на производството по делото като Н.опустимо, евентуално - за отхвърляне на иска като неоснователен и Н.оказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на платеното от ищцовата страна адвокатското възнаграждение на процесуалния й представител. В съдебно заседание синдикът на "НУР ПИЛЕ" ЕООД - в несъстоятелност – Ц. В. М., не се явява. Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Вземането, чието установяване се иска в настоящото производство, е предявено от ищеца Н. Ч. З. в производството по несъстоятелност на "НУР ПИЛЕ" ЕООД - в несъстоятелност, с молба вх. № 4780/23.02.2023 г. Въз основа на тази молба действащият към този момент синдик Н.А.Г. е изготвил допълнителен списък № 2 за приети вземания, на основание чл. 688, ал. 3 от ТЗ, с който вземането е прието с поредност по чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ. Срещу този списък е постъпило възражение с вх. № 5881/07.03.2023 г. от "НУР ПИЛЕ" ЕООД - в несъстоятелност, което е разгледано от съда и по повод на което е постановено определение № 672/05.05.2023 г. по т.д. № 1066/2020 г. по описа на ВОС. С това определение е допусната промяна в допълнителния списък № 2 за приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, като от него е изключено единствено приетото вземане на Н. Ч. З. за сумата от 34 224.70 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021 г. След това определение е постановено друго определение № 673/05.05.2023 г. по т.д. № 1066/2020 г. по описа на ВОС, с което е отказано одобряването на горепосочения списък. Това определение е вписано в ТР по партидата на "НУР ПИЛЕ" ЕООД - в несъстоятелност, на 10.10.2023 г. и от тази дата е започнал да тече предвидения в разпоредбата чл. 694, ал. 6 от ТЗ 14-дневен срок за предявяване на иск. Този срок изтича на 24.05.2023 г., поради което по силата на чл. 60, ал. 6 от ГПК за краен момент на срока следва да се счита 25.05.2023 г. Видно от представените доказателства, исковата молба, макар и да е заведена в съда на 26.05.2023 г., е подадена по куриер на 25.05.2023 г., поради което по силата на чл. 62, ал. 2 от ГПК срокът следва да се счита спазен. С решение № 38/22.02.2021 г., постановено по т.д. № 1066/2020 г. по описа на ВОС, е обявена неплатежоспособността на "НУР ПИЛЕ" ЕООД, ЕИК 203622618, със седалище гр. Игнатиево, и е открито производство по несъстоятелност на същото дружество. Задължителен елемент от решението за откриване на производство по несъстоятелност по силата на чл. 630, ал. 1, т. 3 от ТЗ е назначаването на временен синдик на длъжника, като в случая за такъв е назначен А.Л.А.. Преди този момент същият е изпълнявал длъжността временен синдик по силата на определение по чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ. В последствие с определение № 1339/14.10.2021 г. по т.д. № 1066/2020 г. по описа на ВОС, съдът по несъстоятелността е разрешил на временния синдик А.А., в качеството на Синдик на "НУР ПИЛЕ" ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК 203622618, да упълномощи адвокат Н. Ч. З. от АК – Пловдив, със служебен адрес ••••••••••••••••• за изготвяне на искова молба, подаването й и осъществяване на процесуално представителство пред първа инстанция по отменителен иск с предмет Договор за особен залог на търговско предприятие от 06.11.2020 г., сключен между несъстоятелния длъжник и "КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ" ЕООД, при минималното възнаграждение, съобразно Наредба № 1/2004 г за МРАВ, в размер на 34 224.70 лева. С последващ отчет за дейността си с вх. № 21669/26.10.2021 г. временният синдик е представил сключения договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021 г. с ищеца, в който е посочено, че възнаграждението следва да бъде изплатено в 10-дневен срок от подписване на договора. С последваща молба вх. № 22415/04.11.2021 г. синдикът е представил доказателства, че въз основа на това пълномощно е изготвена искова молба, която е постъпила в Окръжен съд – Варна. Със същата молба е поискано от съда по несъстоятелността да разреши синдика да се разпореди със сумата от 34 224.70 лева, като с нея се изплати възнаграждението на адв. З.. Това искане е било оставено без уважение от съда по несъстоятелността с разпореждане № 4869/05.11.2021 г. като е посочено, че възложената работа не се изчерпва с депозиране на исковата молба, изготвена въз основа на договора за правна помощ, т.е. искането е отказано не поради това, че вземането не съществува, а поради това, че към този момент довереникът не е изпълнил задълженията си по договора в пълен обем. В конкретния случай, по отношение на допустимостта на иска, за която допустимост съдът следи и служебно, е въпросът дали вземането е било предявено в предвидените в ТЗ срокове за това. Във връзка с това ответниците навеждат възражение, че се касае за вземане, възникнало преди откриване на производството по несъстоятелност, поради което същото е следвало да бъде предявено в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, а при пропускането на този срок – в двумесечния срок по чл. 688, ал. 1 от ТЗ. В случая вземането е било предявено с молба от 23.02.2023 г., поради което тримесечния срок по чл. 685, ал. 1, във вр. с чл. 688, ал. 1 от ТЗ е пропуснат. Видно от тези разпоредби, се касае за вземания, които са възникнали към датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност. Поради това, от значение е обстоятелството от коя дата се счита открито това производство. Последното е уредено в разпоредбата на чл. 634а от ТЗ, която постановява, че производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ. От това следва, че от значение за това кога е открито производството по несъстоятелност е датата на постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ, а не датата на влизането му в сила, в какъвто смисъл се навеждат твърдения от ответната страна. Това следва и от разпоредбата на чл. 634 от ТЗ, съгласно която решението по чл. 630 от ТЗ подлежи на незабавно изпълнение. В конкретния случай всички елементи, обуславящи възникване на фактическия състав на вземането на ищеца са осъществени след 22.02.2021 г., т.е. след откриване на производството по несъстоятелността. Съгласно чл. 639 от ТЗ, кредиторите, чиито вземания са възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, получават плащане на падежа, а когато не са получили плащане на падежа, те се удовлетворяват по реда на чл. 722, ал. 1 от ТЗ. Липсата на плащане на падежа е предпоставка вземането да бъде предявено в производството по несъстоятелност по реда на чл. 688, ал. 3 от ТЗ, в който случай обаче предявяването не е обвързано с конкретни срокове. Във връзка с това е решение № 653/24.10.2006 г., постановено по т.д. № 258/2006 г. по описа на ВКС, ТК и определение № 508/07.11.2019 г., постановено по т.д. № 348/2019 г. по описа ВКС, ТК, I т.о. С оглед на това, неоснователно е възражението на ответната страна, че вземането не е предявено в установените в ТЗ срокове. Неоснователно е и възражението, че договорът е сключен от временния синдик А.Л.А. при превишаване на правомощията му. Действително, същият е имал качеството на временен синдик по чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ, при което е имал само правомощията по чл. 635, ал. 1 от ТЗ. Тези му правомощия обаче са прекратени с назначаването му за временен синдик по реда на чл. 630, ал. 1, т. 3 от ТЗ, което изрично следва от разпоредбата на чл. 629а, ал. 10 от ТЗ, която към релевантния за спора момент е била ал. 9, като за това не е необходимо определение на съда по несъстоятелността по чл. 629, ал. 5 от ТЗ в редакцията към релевантния за спора момент /сегашна ал. 6/. По силата на чл. 667 и чл. 668 от ТЗ, правомощията на временния синдик по чл. 630, ал. 1, т. 3 от ТЗ са идентични с правомощията на постоянния синдик, избран от събранието на кредиторите на длъжника по несъстоятелността. Договорът за правна защита и съдействие от 15.10.2021 г. е сключен в момент, в който временния синдик е разполагал с пълните правомощия на синдик по несъстоятелността, а не с ограничените правомощия по чл. 629а, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Неоснователно е и твърдението на ответната страна, че посоченият договор за правна защита и съдействие не е породил действие като сключен в нарушение на чл. 660, ал. 2 от ТЗ. Начинът, по който синдика ще осъществява правомощията си – дали лично или чрез упълномощено от него лице, е въпрос на преценка за целесъобразност, като единственото изискване на чл. 660, ал. 2 от ТЗ е упълномощаването да е извършено с изричното разрешение на съда по несъстоятелността /към настоящия момент разпоредбата е чл. 660, ал. 3 от ТЗ/. В конкретния случай от горепосоченото е видно, че съдът по несъстоятелността е дал разрешение за сключването на договор за правна защита и съдействие, като с разрешението изрично са определени страните по договора, неговия предмет и дължимото се на адвоката възнаграждение. Договорът за правна помощ е сключен при тези условия, като само от обстоятелството, че в него е посочено, че възнаграждението следва да бъде изплатено в 10-дневен срок от подписването на договора, не може да доведе до Н.ействителност на целия договор, а само на тази негова уговорка. От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът е осъществявал действия в изпълнение на така възложената му с договора работа, като е подал искова молба и допълнителна искова молба, като въз основа на първата е било образувано т.д. № 765/2021 г. по описа на ВОС. По това дело ищецът не е осъществявал процесуално представителство. Това обаче се дължи на факта, че с молба от 09.03.2022 г. постоянният синдик Н.А.Г. едностранно е оттеглил пълномощията на ищеца. Предвид обстоятелството, че до оттегляне на пълномощията си ищецът е осъществявал действия, възложени му с договора за правна защита и съдействие от 15.10.2021 г., то до момента на оттегляне на пълномощията на същия се дължи възнаграждение, което следва и от разпоредбата на чл. 288, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение. Заплащането на възнаграждението обаче е обусловено от това, дали оттеглянето се дължи на виновно поведение на довереника или е единствено по преценка и инициатива на възложителя. Именно в този смисъл е и разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 1 от 07.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която към релевантния за спора момент е предвиждала, че когато клиентът се откаже без основателни причини от сключения договор, внесеното от него възнаграждение не се връща. Същата разпоредба към настоящия момент предвижда, че когато клиентът се откаже без основателни причини от сключения договор, внесеното от него възнаграждение не се връща, а когато плащането на възнаграждението е разсрочено на няколко вноски, клиентът дължи заплащане на пълния размер на възнаграждението, което е уговорено. Доказателствената тежест за установяване на основателни причини за оттегляне на поръчката /пълномощното/ е върху възложителя. В конкретния случай, по делото не е установено наличието на такива основания, поради което и трябва да бъде прието, че оттеглянето е извършено по преценка на възложителя, какъвто вече е бил постоянния синдик Н.А.Г.. Поради това, следва да бъде прието, че действително е налице частично неизпълнение на задълженията по договора за правна защита и съдействие от 15.10.2021 г. от страна на Н. Ч. З., но доколкото това неизпълнение не се дължи на негово виновно поведение, то му се дължи пълния размер на уговореното възнаграждение. В случая е без значение обстоятелството, че сумата не е била присъдена като разноски по т.д. № 765/2021 г. по описа на ВОС, доколкото отговорността за разноски между страните по производството не се отразява на дължимостта на уговореното от една от страните възнаграждение на упълномощения от нея адвокат. С оглед на това, съдът намира, че предявеният в настоящото производство иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ е основателен и като такъв следва да бъде уважен. По отношение на разноските: С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата от 3400 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, за което са представени списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. В тази връзка съдът намира направеното от ответника "КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ" ЕООД възражението за прекомерност за неоснователно, доколкото заплатената сума е над минимума по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но съответства на фактическата и правна сложност на делото. С оглед изхода на делото, ответниците "НУР ПИЛЕ" ЕООД - в несъстоятелност и "КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ" ЕООД, следва да бъдат осъдени, на основание чл. 694, ал. 7 от ТЗ, да заплатят солидарно по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 342, 25 лв., представляваща дължима държавна такса върху предявеното вземане, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане. Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът