Решение № 475 от 10.3.2025 г. на Административен съд - Враца по дело № 585/2024 г.

Производството е по реда на чл. 284 и сл., във вр. чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗИНЗС. Образувано е по искова молба предявена от л/св. К. Д. И., понастоящем в Затвора иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на сумата 40 888, 00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди за периода 04.03.2020 г. – 02.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на претендираното обезщетение. Ищецът твърди, че в посочения период от Затвора Пазарджик, където е пребивавал, не са му осигурени средства и възможност за провеждане на телефонни разговори с негови родители, близки и адвокати. Поддържа, че в посочения период, вследствие на наложени му запори по 4 броя изпълнителни дела, е останал без средства, с които да си закупува фонокарта. Ежедневно е отправял молби и искания до администрацията на Затвора – Пазарджик за необходимостта от провеждането на телефонни разговори с родителите и близките му, които са болни и в невъзможност да го посещават в Затвора – Пазарджик. Всичките му искания с правно основание по чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС са оставяни без уважение и безплатен достъп до телефон не му е осигурен. С оглед на невъзможността да разговаря с родители, близки и адвокати, в посочения период - 04.03.2020 г. – 02.10.2020 г., ежедневно и денонощно се е притеснявал за здравето на своите родители и близки, още повече, че периода съвпада с периода на епидемията от Ковид в страната, който факт го е притеснявал още по-силно. Същевременно не е могъл да се подготви по делата, по които е страна, при което е бил лишен и от адекватна адвокатска защита, като не се е чувствал равнопоставен с останалите страни в процесите. Поддържа, че тези действия на администрацията му причинили силни и интензивни неимуществени вреди, изразяващи се в безсилие, безпомощност, страх, безпокойство, нервност, напрежение, главоболие, депресивно състояние, безсъние. В съдебно заседание ищецът поддържа исковата претенция на посочените в исковата молба основания и моли за уважаването й. В представените писмени бележки развива подробни съображения за основателност и доказаност на иска, анализирайки събраните в производството доказателства. В условията на евентуалност моли при отхвърляне на предявения иск да не се присъждат разноски на ответника за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието [населено място], в с.з. се представлява от старши юрисконсулт Х., която оспорва претенцията, като неоснователна и недоказана. Изразява становище за недоказаност на твърдяното от ищеца неизпълнение на вменено задължение от страна на ответника, което да ангажира отговорността му съгласно чл. 284 от ЗИНЗС. Моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение. Поддържа представеният писмен отговор, по съображенията изложени в него. Представителят на Окръжна прокуратура Враца изразява мотивирано становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция. Поддържа, че в случая е налице опосредяване на действията на администрацията от действията на съдебен изпълнител, защитата срещу които е по друг ред. Съдът, като прецени становищата на страните и съобразно събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: Ищецът К. Д. И. изтърпява ефективна присъда в Затвора Враца. По делото не се спори, че в процесния период 04.03.2020 г. – 02.10.2020 г. е бил настанен за изтърпяване на наложеното наказание в Затвора Пазарджик. Фактическите му твърдения са, че в този период не му били осигурени средства и възможност за провеждане на телефонни разговори с негови родители, близки и адвокати. Установява се от Справка с изх. № 63/17.01.2025 г. на АССГ – л. 64, броя и вида на образуваните дела, водени от ищеца К. И. в периода от 04.03.2020 г. – 02.10.2020 г. Съгласно писмо изх. № АСКН-13-1/16.01.2025 г. – л. 63 от делото, в периода 04.03.2020 г. – 02.10.2020 г. в АдмС – Кюстендил са образувани 5 броя дела, водени от настоящия ищец. Първото е образувано на 04.03.2020 г., а последното на 31.08.2020 г. От тях 3 бр. са приключили акт по същество на спора - решение, а 2 дела са прекратени с определение. Представено е писмо изх. № РД-16-53/21.01.2025 г. на АдмС - Пазарджик и приложена към него справка – л. 155 и сл., от която се установява, че в процесния период ищецът е бил страна по общо 20 бр. дела, всичките производства са по реда на ЗИНЗС и от тях само 9 бр. са приключили с акт по същество на спора, останалите са прекратени. Видно от писмо рег. № 465/22.01.2025 г. на Затвора Пазарджик – л. 157 и сл., ищецът не е имал забрана и е правил две свиждания в Затвора-Пазарджик – едното на 19.07.2020 г. с Ц. И. – майка и М. И. - брат, а другото – на 20.09.2020 г. с Ц. И.. Към същото е приложена справка, от която се установяват трансфери по личната партида на ищеца, от която са правени и съответни удържания за преводи по изп.дело № 7/2020 г., както и за наложени запори на ищеца по изп.дело № 119/2014 г. на ДСИ при СРС, по изп. дело № 44/2017 г. на ДСИ при СРС и изп.дело № 7/2020 г. на ДСИ при РС-Пазарджик. Като доказателство по делото е представена и справка относно приходите на ищеца за периода 04.03.2020 г. – 02.10.2020 г. (л. 162), според която лишеният от свобода И. е получил приходи от общо 110, 00 лева, която сума е удържана по наложени му запори, като е направил разходи за лавка в размер на 0, 24 лева. Съгласно писмо вх. № 360/03.02.2025 г. на Районен съд – София, в исковия период са образувани 3 броя дела, по които К. И. е ищец, а ГД „ИН“ ответник, от които две са прекратени и изпратени по подсъдност на Районен съд – Пазарджик, а третото е решено по същество и изпратено на СГС по въззивна жалба. В изпълнение на Определение № 83/14.01.2025 г., постановено по настоящето дело, от Затвора – Враца, с писмо рег. № 860/17.01.2025 г. са представени 7 бр. копия на молби и жалби – л. 51 и сл., депозирани от ищеца в процесния период, всички съдържащи резолюции по направените в тях искания, за които резолюции, видно от отбелязванията върху тях, същият е надлежно уведомяван. Повечето от тях обективират недоволството на ищеца от правените му удръжки по изпълнителни дела от получените от него преводи и липсата му на доходи, което го лишава от възможност за кореспонденция и контакт по телефона. По делото е разпитан свидетеля Н. А., изтърпяващ присъда в Затвора Пазарджик, който в показанията си твърди, че с ищеца са били заедно в този затвор. Знае, че последният имал наложен запор от ДСИ на личната му партида. Свидетелят твърди, че ищецът не разполагал със средства за фонокарта. Ищеца не е имало как да провежда телефонни разговори, първо - защото има запор, и второ - защото няма фонокарти, няма връзка с външния свят, близки, адвокати и роднини. През този период ищеца е водил съдебни дела в Кюстендил, АССГ. Искал е от администрацията на затвора да осъществява разговори, но всичките му молби са оставяни без уважение. Поради липса на контакти с близките и адвокатите ищецът се чувствал в безпомощно състояние, неспокоен, не могъл да спи и бил много нервен. Притеснявал се за майка си и за родителите си по време на пандемията, като често е искал да се свърже с тях. Нямал никаква връзка с външния свят. Ищеца не е говорил и с адвокатите и не могъл да си организира своята защита в цялата страна, от което се чувствал незащитен, бил нервен, тревожен, неспокоен, не могъл да спи. Като доказателство по делото е представена и медицинска документация, която съдът намира за неотносима към предмета на спора. Със Заповед № Л-4051/2 от 03.10.2016 г. – л. 174 от делото, на Г. директор на ГД „ИН“, на основание чл. 13, ал. 2, т. 1, вр. чл. 86, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС е наредено на лишените от свобода да се осигурява достъп до телефонен пост след сутрешна до вечерна проверка – т. 1, а телефонните разговори са за сметка на лишените от свобода – т. 3. Съгласно т. 8 от същата заповед, лишените от свобода могат да закупуват фонокарти от лафката на затвора, както и да получават такива по време на свиждания или чрез кореспонденция от близките си. Със Заповед № Л-1776/2 от 04.04.2017 г. на Г. директор на ГД „ИН“ е разпоредено, при постъпило заявление за свиждане по чл. 86, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС на лишените от свобода, които изтърпяват наказанието си в място за лишаване от свобода, което не е най-близко до постоянният им адрес, същите да са с продължителност до 60 минути. При така установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът намира от правна страна следното: Исковата молба е подадена от лице с правен интерес, допустима е за разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Искът е подсъден на Административен съд - Враца, съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС, като предявен по настоящия адрес на ищеца. Насочен е срещу надлежен ответник - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – юридическо лице към Министъра на правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗИНЗС, министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, с териториални служби, каквито са и затворите, съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС. В ал. 2 на същата правна норма е определено, че министърът на правосъдието провежда държавната политика в наказателно-изпълнителната област и осъществява правомощията на работодател съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи за държавните служители в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби. Твърдените незаконосъобразни действия и бездействия са административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни лица дейност им е възложена от нормите на чл. 12 от ЗИНЗС. При това положение, ГД „Изпълнение на наказанията“ има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно втората алинея на чл. 3 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Според чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. За да се ангажира отговорността на ответника на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е необходимо да се установи наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) нарушение на изискванията, предвидени в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията; 2) претърпяна вреда, чието настъпване се предполага до доказване на противното на основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС; 3) причинна връзка между нарушението по чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на която и да е от посочените предпоставки обуславя неоснователност на заявената претенция. Съгласно чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното. Настъпването на фактите, от които биха произтекли вредите, които се презюмират, подлежи на доказване. Настоящият съдебен състав, след съвкупна преценка на събраните доказателствата по делото намира, че исковата претенция е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Според текста на чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. Налице е строго регламентиран процесуален ред за оспорване на действия на съдебния изпълнител, като обстоятелството дали се касае за имущество, което е секвестируемо или несеквестируемо се разглежда в производство пред окръжния съд по реда на чл. 437 от ГПК. Поради това установяването в настоящото производство по Част VII от ЗИНЗС на това дали дохода, които постъпва в личната партида на лишеният от свобода има характер на несеквестируем доход е недопустимо. Правомощие за това има единствено Окръжният съд, който разглежда жалбата срещу действия на съдебен изпълнител, насочени срещу изпълнение върху имущество, което смята за несеквестируемо. От гледна точка на Гражданскопроцесуалния кодекс действията на затворническата администрация при Затвора - Пазарджик, като трето задължено по изпълнителното дело лице, са изцяло законосъобразни. Това е така, защото в случаите, когато третото задължено лице извърши плащане на длъжника въпреки полученото запорно съобщение, взискателят и присъединените кредитори разполагат с процесуална възможност да искат от него (третото задължено лице) направеното плащане. Законодателят е предвидил солидарна отговорност както на третото задължено лице, така и на лицата от органите му на управление – чл. 452, ал. 3 от ГПК, като нововъзникналите права на взискателя се реализират в рамките на същото изпълнително производство, в което не е изпълнен запорът. Т.е. в случай, че администрацията на Затвора - Пазарджик, въпреки полученото Запорно съобщение, е извършвала плащане към длъжника по внесените му по личната партида суми, би се поставила в положение на солидарно отговорна страна по това правоотношение. Следователно затворническата администрация е действала законосъобразно предвид наложения запор върху личната партида на лишения от свобода ищец. Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението имуществена или неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Съответно, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал. 1/, както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал. 2/. Ако с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди. В настоящия случай не се доказват твърденията за незаконосъобразно действие/бездействие на служители на ответника в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС. Нормата на чл. 86, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС дава право на лишените от свобода на телефонна връзка, като редът и начинът на осъществяването й следва да се определят от главния директор на ГД „ИН“. Целта на телефонната връзка е формулирана в чл. 72 от ППЗИНЗС и е свързана със съхраняване на семейните връзки и контакти с външния свят. В чл. 79, ал. 1 от ППЗИНЗС е регламентирано, че лишените от свобода провеждат телефонни разговори за своя сметка чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги. Разпоредбата на чл. 86 от ЗИНЗС не дава право на безплатни карти /платени от затворническата администрация/ за телефонна връзка на лишените от свобода. Задължение на затворническата администрация за предоставяне на безплатни фонокарти за провеждане на телефонни разговори на лишените от свобода не се извлича и от разпоредбата на чл. 72 от ППЗИНЗС. В разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС е предвидено по изключение с разрешение на началника на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие на лишените от свобода да се предоставя безвъзмезден достъп до служебен телефон във връзка с тежки семейни проблеми или спешни правни основания, като разрешението за използване на служебен телефон се записва в специален дневник. От ищеца не се твърди, че са били налице условията на чл. 79, ал. 3 от ППЗИНЗС за осигуряване на безвъзмезден достъп до служебен телефон. По делото няма доказателства ищецът да не е можел да се снабди с фонокарта при осъществените свиждания или чрез кореспонденция. Аргумент в подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че ищецът е пребивавал в Затвора – Пазарджик в периода от 27.06.2019 г. до 17.05.2021 г. – 1 година и 10 месеца и 20 дни, а исковата му претенция е за периода 05.03.2020 г. – 02.10.2020 г. обхваща 7 месеца. Съдът не споделя становището на ищеца, че ограниченията и неудобствата, които е търпял от невъзможността да проведе телефонни разговори, са пряка и непосредствена последица от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода. От събраните в производството доказателства се установява, че ищецът е имал и постъпления на парични суми по личната си партида, които обаче са били запорирани за изпълнение на негови задължения по съответни изпълнителни дела, а освен това, в исковия период, на 29.09.2020 г. сумата от 7000, 00 лева, дължима от ответника на ищеца по изпълнителен лист от 03.08.2020 г. по адм. Дело № 2804/2018 г. по описа на АССГ, е преведена от ГД „ИН“ на неговата майка, по силата на договор от 31.10.2018 г. за прехвърляне на вземания срещу издръжка и гледане, според който приобритателят се е съгласил да полага нужните грижи за прехвърлителят, докато последният изтърпява наказание лишаване от свобода. Събраните по делото доказателства и относимата правна уредба обосновават извода, че в случая ищецът сам се е поставил в невъзможност да реагира адекватно на личните си нужди от провеждането на телефонни разговори. С оглед изложеното остава недоказано наличието на първата предпоставка на предявения иск - нарушение на изискванията, предвидени в нормата на чл. 3 от ЗИНЗС, допуснато от специализираните органи по изпълнение на наказанията в лицето на Затвора Пазарджик, изразяващо се в бездействие да осигури безплатни телефонни разговори на ищеца. Предвид липсата на нарушение не може да се изведе и извод, за претърпени неимуществени вреди, последица от такова поведение, изразяващи в уронване на човешкото достойноство, чувство на страх, незащитеност или малоценност у ищеца, които да са достигнали онази степен на унизително третиране, че да предизвикат сериозни физически и психически последици в личната му сфера, които да подлежат на обезщетяване. Независимо, че свидетеля А. заявява, че ищецът се чувствал безсилен и безпомощен, това по никакъв начин не може да се обвърже с твърдяното в исковата молба бездействие на затворническата администрация. Неудобства според съда изпитани от ищеца не са по степен и интензитет такива, че да бъдат квалифицирани като унизително и нечовешка отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Не се събраха доказателства така причинените неудобства от липсата на възможност да провежда безплатни телефонни разговори да са причинили емоционално страдание от степен над неизбежното ниво и да са причинили болки и страдания. Доказателства за накърняване на физическото и психическото здраве на лишения от свобода при което той да е понесъл морални вреди по-големи от обичайните за всяко лице, което е лишено от свобода при тези условия. В случая не са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ГД „Изпълнение на наказанията“ по с чл. 284, ал. 1 вр. с чл. 3 от ЗИНЗС, което квалифицира така предявеният иск като неоснователен. При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 4 от АПК на ответника следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лева при прилагане на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, която сума следва да се заплати от ищеца. Водим от горното, Административен съд гр. Враца