Решение № 463 от 1.4.2024 г. на Административен съд - Монтана по дело № 119/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК във връзка с чл.63в ЗАНН. С решение №122/28.12.2023г., постановено по АНД№235/2023г. по описа на Районен съд-Берковица е потвърдено наказателно постановление №002867/29.08.2023г. на директора в Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара”при Комисия за защита на потребителите, упълномощена със заповед№771/13.10.2022г. на Председателя на КЗП, с което на „ Максима България “ ЕООД гр.София, представлявано от П.П.П.-управител е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500, 00лв., на основание чл.200, във вр. с чл.231 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗЗП. Горното решение е обжалвано с касационна жалба от касатора „ Максима България“ЕООД гр.София, представлявано от П.П.П., чрез юрк. Д ••• Б•••, с искане да бъде отменено решението на БРС, като неправилно и незаконосъобразно, или да бъде изменена санкцията за това нарушение.В съдебно заседание, чрез юрк. Б ••• поддържа жалбата и иска да се отмени/измени решението на съда, като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по касацията –Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца със седалище Монтана към Главна дирекция „Контрол на пазара”при Комисия за защита на потребителите, чрез юрк. П ••• моли да се потвърди обжалваното решение.Претендира юрисконсултско възнаграждение в писмено становище. Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за неоснователна, а решението на съда за правилно. Настоящия т състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211 АПК, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по посочените по-долу съображения. Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно. От фактическа страна по делото е установено, че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №002867/21.04.2023г. и наказателно постановление №002867/ 29.08.2023г. за това, че при извършена проверка на 28.03.2023г. в търговски обект -магазин „Т- Маркет“ на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ЕООД в гр.Берковица, обл.Монтана, ул. „Александровска“ №• е установено, че търговецът „Максима България“ЕООД гр.София, представлявано от П.П.П. предлага за продажба местни и млечни изделия и риба предварително опаковани от производителя, с определен от него грамаж, като върху стоките не е обозначил едновременно продажна цена и цена за единица мярка, с което е нарушил чл.20, ал.1 ЗЗП, за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500, 00лв.на основание чл.200, вр. с чл.231 от Закона за защита на потребителите. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи. Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно.За да потвърди наказателното постановление съдът е приел, че нарушението е безспорно доказано и правилно е наложена санкция на търговеца за неспазване нормата на чл.20, ал.1 ЗЗП, съгласно която „ Търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета “. По делото е доказано, че е обозначена само цена за единица мярка, като изброени са стоките, на които липсва продажна цена за съответния грамаж, при което фактът на нарушение е доказан. Изводите на съда се споделят напълно от настоящата касационна инстанция и съдът не намира за необходимо да ги преповтаря, а препраща към мотивите на районния съд, на основание чл.221, ал.2 от АПК. Решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.Не са налице касационни основания за отмяна на решението по чл.209, т.1-3 от АПК. Неоснователно се претендира от процесуалния представител на касатора в с.з., че размерът на наказанието не е съобразен с нормата на чл.231 ЗЗП-двоен размер при повторност, и е явно несправедлив, т.е., че следва наказанието като повторно при условията на чл.231 АПК да бъде определено в двоен размер-600лв. при първоначално наложена имуществена санкция -300лв. по АНД№76/2022г. на РС-Берковица. Съгласно установена практика на съдилищата, двойният размер на санкцията се определ я върху максимума на наказанието -5000лв.за ЮЛ, предвидено за нарушение на чл.20, ал.1 ЗЗП и в този смисъл съдът при ема за неоснователни възраженията за намаляването й. Претендират се разноски от ответника, под формата на юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на 100/сто/ лв. на основание чл.63д, ал.4 и 5 ЗАНН, вр. с чл.37 ЗЗП, вр. с чл.27е НЗПП. Водим от гореизложеното, административният съд