Решение № 3588 от 11.11.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1131/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на А. Н. П. [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 1, в качеството на член и председател на Инициативен комитет за организиране на подписка за произвеждане на местен референдум в Община Благоевград по въпрос: „Одобрявате ли решението на Общински съвет за поемане на дългосрочен дълг за реализиране на инвестиционно намерение „Скапто Терме АкваПарк Бачиново?“, подадена чрез доц. д-р адв. М. З., съдебен адрес: [населено място] 1303, [улица], ет. •, против Решение № 229 от 12.06.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 134/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград. В касационната жалба се развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, с твърдения за постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Съдържат се оплаквания за допуснати от съда нарушения на процесуалните правила при анализа на доказателствата и правната оценка на фактите, сочи се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доводи, изложени в жалбата против оспореното НП. Оспорват се изводите на районния съд за доказаност и съставомерност на деянието, за което е ангажирана административно-наказателната отговорност на касационния жалбоподател. Сочи се противоречие в изводите на първоинстанционния съд относно лицето, което има качеството на администратор на лични данни за целите на местния референдум, доколкото неколкократно както в оспореното решение, така и в потвърденото НП е посочено, че санкционираното поведение е резултат от дейността на Инициативния комитет в качеството му на администратор на данните, т.е. въз основа на установените факти е възприето, че касационният жалбоподател е представител на администратора при обработване на лични данни, като в същото време в диспозитива на НП е посочено, че санкцията се налага на А. Н. П. в качеството й на администратор на лични данни. Излагат се подробни съображения, че в българското законодателство не е предвидено правомощие на Инициативния комитет, както и на председателя му да проверяват личните документи на гражданите при провеждане на подписката за местен референдум, както и да се изисква от лицата да удостоверяват самоличността си чрез представяне на личен документ, в този смисъл се твърди, че Инициативният комитет и неговите членове не разполагат с механизъм, по който да проверяват и установяват дали полагащите подписа си лица действително полагат своите данни или не злоупотребяват, като попълват данни на починали лица. Сочи се неустановеност на лицата, които са допуснали събирането и обработването на лични данни на починали лица при осъществяване на дейността по обработване на лични данни от страна на Инициативния комитет. Твърди се неправилно установяване на периода на извършване на твърдяното административно нарушение. Сочи се липса на нарушение на обществения интерес като елемент от нарушението по чл. 25е, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), доколкото наличието на личните данни на 16 починали лица в представения от Инициативния комитет списък не би повлияло върху наличието на необходимия брой подписи, които следва да бъдат събрани, за да се изпълни изискването на чл. 27, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС), тъй като в конкретния случай са събрани над 12 000 подписа. Излагат се съображения за приложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН поради наличието на множество смекчаващи обстоятелства в конкретния случай. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което процесното наказателно постановление да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от надлежно упълномощен адвокат. Претендира се присъждане на разноски съгласно списък, който се представя. Ответникът по касационната жалба – Председателят на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), чрез депозирани по делото писмени бележки чрез процесуален представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, оспорва касационната жалба като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно иска да бъде оставено в сила. Излагат се съображения, че Инициативните комитети по смисъла на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМУ) представляват доброволно временно сдружение на граждани за постигане на определена цел – за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството и същите нямат правосубектност. Съгласно Пар. 2 от ПЗР на ЗПУГДВМУ за всички неуредени в закона въпроси относно произвеждането на национален и местен референдум се прилагат съответните разпоредби на Изборния кодекс (ИК), като в чл. 320, ал. 3 от ИК изрично е посочено, че членът на Инициативния комитет по ал. 2 обработва и предоставя личните данни при спазване изискванията за защита на личните данни и носи отговорност като администратор по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 679/2016 г. Безспорно е установено, че А. Н. П. е избрана за председател на Инициативния комитет, като е и изрично писмено упълномощена да представлява Инициативния комитет и всички негови членове по всички въпроси, свързани с организиране на подписката, като задълженията на А. Н. П. във връзка с обработване на лични данни са регламентирани и в Инструкция, в която е материализирана Политика за защита на личните данни, в която изрично е посочено какво е обработване на лични данни за нуждите на подписката, както и задълженията и отговорността на касационния жалбоподател при тази процедура за ненарушаване на лични данни на гражданите. Във връзка с горното са формулирани изводи, че касационният жалбоподател А. Н. П. има качеството на администратор на лични данни, поради което носи и административно-наказателна отговорност за извършени нарушения, свързани с обработване на лични данни на физически лица, участвали в подписката и вписани в съответния списък. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност на претендираните за присъждане разноски за адвокатско възнаграждение от касационния жалбоподател в размер над минималния при съответния изход от спора. Представителят на Окръжна прокуратура - Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Административен съд - Благоевград, в настоящия си състав, след като съобрази направените оплаквания и извърши касационна проверка на първоинстанционното решение, установи следното: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С оспореното решение Районен съд – Благоевград е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 3/18.09.2023 г., издадено от Председателя на КЗЛД, с което за извършено административно нарушение по чл. 25е, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на А. Н. П., председател на Инициативен комитет за организиране на подписка за произвеждане на местен референдум в Община Благоевград по въпрос: „Одобрявате ли решението на Общински съвет за поемане на дългосрочен дълг за реализиране на инвестиционно намерение „Скапто Терме АкваПарк Бачиново?“, в качеството й на администратор на лични данни съгласно чл. 26, Пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600.00 (шестстотин) лева. За да постанови обжалвания резултат районният съд е приел, че А. Н. П. е извършила констатираното нарушение в Акта за установяване на административно нарушение (АУАН), а именно, че от Инициативен комитет за организиране на подписка за произвеждане на местен референдум в Община Благоевград по въпрос: „Одобрявате ли решението на Общински съвет за поемане на дългосрочен дълг за реализиране на инвестиционно намерение „Скапто Терме АкваПарк Бачиново?“, в качеството на администратор на лични данни съгласно Пар. 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, представляван от А. Н. П., е извършено неправомерно обработване на лични данни. Съдът е изложил мотиви за безспорната доказаност и правилна квалификация на нарушението, както и за липсата на допуснати в хода на административно - наказателното производство съществени процесуални нарушения. Посочил е, че с оглед на целта на създаването си и извършваната дейност по организиране на подписка за местен референдум в Община Благоевград, по аргумент на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО, процесният Инициативен комитет е бил именно „администратор“ на лични данни в качеството си на друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни, в казуса за нуждите на евентуален местен референдум в Община Благоевград с твърдян местен обществен интерес. Приел е, че включването в подписката за референдума на лични данни на 16 починали лица в Община Благоевград (в това число техни три имена, ЕГН и постоянен адрес) несъмнено представлява неправомерно обработване на лични данни от процесния администратор, чийто представител в качеството на председател на Инициативния комитет е именно А. Н. П.. Формулирал е изводи, че правилно е прието в НП, че обработването на личните данни е за периода на направата и респективно попълването на подписката (от 21.09.2022 г. като дата на уведомяване на Общински съвет - Благоевград, че Инициативният комитет открива подписка за провеждане на местен референдум с писмо с вх. № В-00-519/21.09.2022 г. по описа на Общински съвет – Благоевград и съответно до 19.10.2022 г. като дата на внасяне на вече направената Подписка с искане за произвеждане на местен референдум в Общински съвет – Благоевград с писмо с вх. № В-00-555/19.10.2022 г. с включените и неправомерно обработени вече лични данни на 16 бр. починали лица). Приел е, че от субективна страна нарушението е извършено виновно и съзнателно, тъй като А. Н. П. е председател на Инициативния комитет, който е администратор на лични данни, липсва друго определено длъжностно лице за обработване на лични данни за нуждите на изготвяната подписка в казуса по смисъла на Регламента и ЗЗЛД, както и че с представеното по делото пълномощно на А. Н. П., издадено й от Инициативния комитет и приложена към него Инструкция за политика при обработване на лични данни в хода на провеждане на подписката, тя е била лично запозната още към тази дата със своите задължения и отговорности като представител и пълномощник на администратора на лични данни (Инициативния комитет) при обработване на лични данни на физическите лица и недопускане на нарушение с такива данни, каквото нарушение обаче е допуснато и извършено в процесния период при обработване на личните данни на посочените 16 бр. починали лица, включени в бланката, одобрена от Инициативния комитет към подписката като участвали след смъртта си на практика в тази подписка и дори изразили желание за провеждане на местния референдум. Решението е неправилно. Отговорността на касационния жалбоподател А. Н. П. е ангажирана, за това, че при осъществяване на дейността си в периода от 21.09.2022 г. до 19.10.2022 г. Инициативен комитет за организиране на подписка за произвеждане на местен референдум в Община Благоевград по въпрос: „Одобрявате ли решението на Общински съвет за поемане на дългосрочен дълг за реализиране на инвестиционно намерение „Скапто Терме АкваПарк Бачиново?“, в качеството на администратор на лични данни съгласно Пар. 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, представляван от А. Н. П., е обработил без правно основание и в нарушение на обществения интерес лични данни (три имена, единен граждански номер и постоянен адрес) на 16 броя починали физически лица, които са вписани в Подписка с искане за произвеждане на местен референдум в Община Благоевград, внесена в Общински съвет – Благоевград на 19.10.2022 г. и допълнена на 24.11.2022 г., с което е нарушен чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД. Противно на приетото от районния съд, настоящият състав на касационната инстанция констатира, че при издаване на процесното НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съгласно чл. 25е от ЗЗЛД администраторът или обработващият лични данни може да обработва лични данни на починали лица само при наличие на правно основание за това. В тези случаи администраторът или обработващият лични данни предприема подходящи мерки за недопускане на неблагоприятно засягане на правата и свободите на други лица или на обществен интерес. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД „администратор“, с изключение на администратора по глава осма, е понятието по чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679. Според чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице, а в чл. 4, т. 7 от същия се сочи, че „администратор“ означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. В този смисъл, за да носи отговорност едно лице за обработване на лични данни в нарушение на ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679, лицето използващо “неправомерно“ данните следва да има качеството “администратор“. В конкретния случай от съдържанието на НП не става ясно кой според административно-наказващия орган е субектът, по отношение, на който са относими нормите на ЗЗЛД и на Регламент (ЕС) 2016/679, т.е. кой е администратор на лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД във връзка с чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) № 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. и има правосубектност по ЗЗЛД, в този смисъл и субект на нарушението по чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД. От една страна, съгласно така направеното фактическо описание на нарушението в обстоятелствената част на оспореното НП установеното нарушение е извършено от Инициативен комитет за организиране на подписка за произвеждане на местен референдум в Община Благоевград по въпрос: „Одобрявате ли решението на Общински съвет за поемане на дългосрочен дълг за реализиране на инвестиционно намерение „Скапто Терме АкваПарк Бачиново?“, в качеството на администратор на лични данни съгласно Пар. 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД, представляван от А. Н. П., който Инициативен комитет е обработил без правно основание и в нарушение на обществения интерес лични данни на 16 броя починали лица, с което е нарушил чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД. Посочено е, че Инициативният комитет, пред който избирателите са вписали своите лични данни, следва да обработва и предоставя личните данни при спазване изискванията за защита на личните данни и носи отговорност като администратор по смисъла на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, както и че установените действия от страна на Инициативен комитет за организиране на подписка за произвеждане на местен референдум в Община Благоевград – администратор на лични данни, представляван от А. Н. П., представляват нарушение на обществения интерес в процеса на пряко участие на гражданите в управлението. От друга страна, с разпоредителната част на санкционния акт е ангажирана отговорност на физическото лице А. Н. П., председател на Инициативен комитет за организиране на подписка за произвеждане на местен референдум в Община Благоевград, за извършено нарушение на чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД, в качеството й на администратор на лични данни съгласно чл. 26, Пар. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 (който въвежда понятието съвместен администратор), което на свой ред води до противоречие между обстоятелствената и санкционната част на НП. Допуснатата неяснота е от такъв характер, че препятства възможността съдът да извърши проверка за правилното приложение на закона при издаване на НП, в това число относно правосубектността на санкционираното лице в хипотезата на нарушение по чл. 25е, ал. 1 от ЗЗЛД. Касае се за процесуално нарушение, което е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на горепосоченото НП. Административно-наказателното производство е строго формален процес, който предполага максимална прецизност при индивидуализацията на конкретното нарушение. Съдебната инстанция е контролна такава и е недопустимо в съдебната фаза по обжалване на издадено наказателно постановление да се отстраняват допуснати пороци при издаването му. В конкретния случай отчетеното противоречие относно субекта на извършеното нарушение е намерило продължение и в сега оспореното решение. За да потвърди оспореното НП, първоинстанционният съд е формулирал категоричен извод, че с оглед на целта на създаването си и извършваната дейност по организиране на подписка за местен референдум в Община Благоевград по аргумент на чл. 4, т. 7 от Регламент (ЕС) 2016/679 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО процесният Инициативен комитет е бил именно „администратор“ на лични данни, в качеството си на друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни, в казуса за нуждите на евентуален местен референдум в Община Благоевград в твърдян местен обществен интерес, като, от своя страна, включването в подписката за референдума на лични данни на 16 починали лица несъмнено представлява неправомерно обработване на лични данни от процесния администратор, чийто представител в качеството на председател на Инициативния комитет е именно А. Н. П.. Предвид гореизложеното, настоящата инстанция намира наведените в касационната жалба доводи за наличие на процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на НП, за основателни. Констатираните процесуални нарушения са от категорията на съществените и представляват самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт, а като не ги е отчел, районният съд е постановил неправилен съдебен акт. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство са неправилни и необосновани и не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция, като същите са от степен, че опорочават изцяло проведеното административнонаказателно производство, нарушават правото на защита на привлеченото към отговорност лице и винаги водят като своя закономерна последица до отмяна на санкционния акт на административнонаказващия орган. Посоченото обуславя отмяна изцяло на обжалваното решение и на потвърденото с него НП. При този изход на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции, се явява основателна. Пред първата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 22.12.2023 г., видно от който за ангажираното и осъществено процесуалното представителство е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 080.00 лева в брой с включен ДДС. Пред настоящата касационна инстанция също е представен договор за правна защита и съдействие от 12.07.2024 г. От същия е видно, че касационният жалбоподател е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 080.00 лева с включен ДДС. С оглед на заявеното възражение за прекомерност и предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за процесуално представителство и защита за двете съдебни инстанции следва да е в общ размер на 1 000.00 лева или по 500.00 лева за всяка инстанция, който размер е съобразен и с чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административен съд – Благоевград