Решение № 869 от 28.6.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 1167/2024 г.

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на И. П. А. ЕГН ••••••••••, подадена чрез адв. Д. Т. от ВАК против НП № 23-0819-004769 от 10.01.2024год. на началник група в ОДМВР Варна, Сектор „ПП“ Варна, с което са му били наложени следните адм. наказания: 1. глоба в размер на 20лв., на основание чл. 185 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 5, ал.1`, т.1 от ЗДП и 2. глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец, на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП, за нарушаване нормата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП. В жалбата си въззивникът твърди, че НП е неправилно, незаконосъобразно, че посоченото в него не отговаря на действителната фактическа обстановка и при съставянето му са били допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи, че не е извършил нарушенията за които са му вменени, че НП не било издадено от компетентните органи, че наказващия орган не бил взел под внимание показанията на дееца и не бил извършил допълнителна проверка, че не били изложени мотиви в НП досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН, липсвала конкретизация в НП на мястото, на което се намирал частния паркинг и на щетите. Счита, че вв случая са били налице предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на направените по делото разноски. В първото по делото заседание въззивникът редовно призован се явява лично и с адв. Т.. Последният заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактите, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено поради липса на доказателства за извършено нарушение, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л. – А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно, в случай че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане на разноски от ответната страна, отправя искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер. ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. След преценка на събраните по делото доказателства като, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Въззивникът ползвал л.а. „Пежо 508“ с ДК№ В3247ВВ собственост на Д. Х.а Б.. Когато не управлявал автомобила последният държал автомобила си на платен паркинг находящ се в гр.Варна, бул. „Приморски“ № 51 (платения паркинг срещу военноморския музей). На 24.10.2023год. сутринта, около 08: 30ч., при потегляне от паркинга, извършвайки маневра на заден ход, въззивникът ударил с управляваното от него МПС паркиран л.а. „Бентли“ с рег.№ В0762ТТ и заминал без изобщо да спре. Последният автомобил бил собственост на „Ей ти интернешънъл“ ЕООД с управител св. Б. Б. и се ползвал от последния. Няколко дни след това св. Б. установил щети от контакт с друго МПС по задната броня. Същият си помислил, че нещо се е случило в района на офиса му и прегледал видеозаписите от камерите разположени там. Не установил никакво съприкосновение. Същата вечер оставяйки МПС-то на платения паркинг св. Б. забелязал щети по друго МПС – Пежо (две линии по задната броня), които напълно съответствали на щетите по неговия автомобил (две черти оставени по задната броня на неговия автомобил). Св. Б. се свързал по телефона със св. Я. Й. (управител на фирмата стопанисваща платения паркинг) и го помолил да прегледа записите от охранителните камери. Последният го сторил и установил, че камерата е заснела удар между л.а „Бентли“ и л.а. „Пежо“ настъпил на 24.10.2023год. сутринта. Св. Й. изпратил записа от камерата на св. Б., а той на свой го помолил да се свърже със собственика на л.а. „Пежо“ и да го уведоми, че желае да се подпише двустранен протокол за ПТП. Св. Я. Й. се свързал с въззивника, но последният отрекъл да е участвал в ПТП и отказал подписването на двустранен протокол. На 10.11.2023год. св. Б. подал молба до началника на Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна към която приложил и диск със записа от видеокамерите разположени на територията на платения паркинг и поискал да бъдат предприети действия по обслужването на ПТП-то. Преписката била разпределена за отработване на св. М. П. – мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОД МВР Варна. Последният се свързал със собственика на л.а. „Пежо“ – Д. Б., която заявила, че МПС-то се управлява от въззивника. Св. П. поканил въззивника и св. Б., огледал автомобилите им, прегледал и видеозаписа от камерите в охраняемия паркинг. Същият преценил, че вина за ПТП-то между двамата автомобила носи въззивника и съставил протокол за ПТП № 1841494/30.11.2023год., срещу въззивника съставил и АУАН бл. № 372057/30.11.2023год., в който посочил, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1 и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП, тъй като на 24.10.2023год., около 08: 30ч., в гр.Варна, на частен паркинг находящ се на бул. „Приморски“ № 51, управлявал т.а „Пежо 508“ с рег. № В3247ВВ, собственост на Д. Б. ЕГН •••, които при движение назад не се убеждава, че пътя зад него е свободен и блъска паркирания л.а. „Бентли“ с рег. № В0762ТТ. Като участник в ПТП не спира да установи последиците от ПТП и напуска. АУАН бил надлежно предявен на въззивника, който го подписал без възражения и получил екземпляр от него. В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не постъпили и на 10.01.2024год., въз основа на АУАН, началник група в ОД МВР Врана, Сектор „ПП“ Варна издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите и правни констатации изложени в него, приел е, че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП му наложил съответните наказания - на основание чл. 185 от ЗДП глоба в размер на 20лв. за първото нарушение и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за второто. Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали М. П. (актосъставител) и Б. Б., а по искане на въззивника и св. Я. Й.. В показанията си пред съда св. П. сочи, че е съставил АУАН след като му била разпределена преписка. Сочи, че имало искане в което било упоменато на коя дата и кой автомобил какво е извършил, че установил собствениците на автомобилите като собственика на автомобила „Пежо“ бил жена която била заявила, че МСТ-то се управлявало от съпруга й, че извикал двамата водачи и огледал автомобилите, както и прегледал записа приложен към искането и въз основа на него съставил АУАН. В показанията си пред съда св. Й. сочи, че бил в търговски отношения с въззивника, който си държал автомобила на паркинга на бул. „Приморски“ на който бил управител. Заявява, че собственика на бентлито също му бил клиент на паркинга, че поискал от него да прегледа записите от камерите, че той го сторил, а след това предал записа от 24.10.2023год. на който се виждало как автомобила на въззивника дава назад и си излиза докато бентлито било паркирано. Сочи че бил провел няколко разговора с въззивника, както и че лично не бил ходил да види колите. В показанията си пред съда св. Б. заявява, че държал л.а. „Бентли“ собственост на фирмата му, на платения паркинг срещу Военноморския музей, че един ден видял, че автомобила има следи от контакт по задната броня, че първоначално помислил, че се е случило нещо на офиса му, но след като прегледал камерите от там не видял нищо такова. Завява, че вечерта като оставял колата на паркинга забелязал две линии по бронята на МПС „Пежо“ паркирано на паркинга, които съвпадали със следите оставени по неговия автомобил и поискал от собственика на паркинга да прегледа записите от камерите за видеонаблюдение. Заявява, че последният му пратил запис на вайбър от който се виждало как въпросната кола давайки назад подпира бронята на неговия автомобил и помолил собственика на паркинга да се свърже със собственика на тази кола за да бъде съставен двустранен протокол. Сочи, че бил уведомен от него (от Я.) да вика полиция и да се оправя по този начин, както и че ползва автомобила всеки ден, че е подал молба в полицията като е приложил и записа от камерата, както и че не оглежда автомобила си всеки ден. Обяснения в хода на съдебното следствие е дал и въззивника, в които същият по същество отрича да е участвал в ПТП. Сочи, че автомобилът му има задна камера, както и че на паркинга имало и други автомобили. Като писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, молба от Б. И. Б. адресирана до началника на сектор ПП ОД МВР Варна, Декларация по чл. 188 от ЗДП изходяща от И. П. А., сведение от И. А., протокол за ПТП № 1841494/30.11.2023год., справка за нарушител, СД съдържащ запис от охранителни камери на паркинга на бул. „Приморски“ срещу военноморския музей. Показанията на разпитаните по делото свидетели, приложените писмени доказателства, както и веществени такива съдът кредитира изцяло тъй като, кореспондират по между си, непротиворечиви са и преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи. Що се касае до обясненията на въззивника в частта в която сочи, че той нямал лично възприятие да е участвал в ПТП, а и имал задна камера съдът приема същите за защитна теза доколкото обясненията му се опровергават по категоричен начин от приобщения по делото и изгледан в открито съдебно заседание, в присъствието на въззивника, видеозапис от охранителната камера. От същия ясно се установява, че допир между двата автомобила има и то такъв допир, че л.а. „Бентли“ дори се разклаща, който допир няма как да не бъде усетен, а видян от въззивника с оглед твърденията му за ползване на камера за задно виждане. Съдът намира за нужно изрично да отбележи, че в случая приобщения по делото видеозапис е случайно заснет, поради което и съобразно константната съдебна практика няма пречка да бъде ценен като доказателство по делото. Отделен е въпроса, че съдържанието на записа бе предявено на всички участници в производството и бе потвърдено от свидетелите Б., Й. и П., а въззивника лично се разпозна на кадрите. С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка и в изпълнение на задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането на административно наказателното производство съдът прие от правна страна следното. Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество. АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар и твърде лаконична фактическата обстановка изложена в АУАН и НП съдържа обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вменените на въззивника нарушения. Посочени са дата и място на извършване на нарушенията, както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Допуснати съществени нарушения на процесуалните правила свързани с описание на нарушението съдът не констатира. АУАН е бил надлежно предявен и връчен на въззивника. В контекста на горното съдът не споделя наведеното в жалбата възражение досежно това, че НП било издадено от некомпетентно лице. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. В случая НП е издадено от началник група в сектор ПП който видно от приложената към АНП заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. е бил надлежно упълномощен от министъра на вътрешните работи да издава НП (т.3.11 от заповедта). Не представляват съществено нарушение на процесуалните правила неизлагането на мотиви досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН (последното в случая е и напълно ненужно с оглед забраната да се прилага тази разпоредба за нарушения по ЗДП регламентирана в нормата на чл. 189з от ЗДП), както и неизлагането на мотиви досежно размера на наложените наказания. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че съществено процесуално нарушение е това което води до нарушаване правото на защита на наказаното лице, което право в пеналното право се осъществява срещу фактите. Що се касае до цитираните в жалбата норми от АПК същите са неотносими в адм.наказателното производство по обжалване на НП където се прилагат правилата предвидени в ЗАНН и НПК. Съдът не споделя и наведеното в жалбата възражение за това, че АНО не бил взел под внимание показанията на дееца и не бил извършил допълнително разследване по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, доколкото видно от приобщените към преписката сведения дадени от въззивника същият не сочи някакви факти, които да налагат събиране на доказателства. В сведенията си въззивника е посочил, че не помни да е участвал в ПТП. По т.1 от НП. Правилно административнонаказващият орган е съотнесъл установените фактически обстоятелства към хипотезата на правната норма. Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДП предвижда, че всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В случая от събраните по делото доказателства – видеозапис от 24.10.2023год., показанията на св. Б., показанията на св. П., протокол за ПТП (подписан от въззивника и св. Б.) се установява, че на 24.10.2023год. при движение назад въззивника е причинил ПТП с имуществени щети (охлузване на задната броня на л.а. „Бентли“) последното представлява нарушение на чл.5, ал.1, т.5 от ЗДП. Правилно в случая АНО е отнесъл хипотезата на чл. 5, ал.1, т.1от ЗДП към санкционната разпоредба на чл. 185 от ЗДП доколкото за това нарушение липсва изрична санкционна норма. И доколкото тази норма предвижда санкция глоба във фиксиран размер от 20лв., каквато санкция е и наложена на въззивника с НП, то обсъждането на наличието или не на смекчаващи, съответно отегчаващи отговорността обстоятелства не се налага. По т.2 от НП. Съдът намира, че АНО правилно от фактическа страна е приел, че въззивникът А. е управлявал лек автомобил, на 24.10.2023год., участвал е в ПТП и не е спрял да установи последиците от произшествието. В горната насока е изцяло съдържанието на случайно създадения видеозапис от охранителната камера на който ясно се вижда как въззивника управлява МПС „Пежо“ с ДКН В3247ВВ в района на платения паркинг срещу военноморския музей, как се движи назад, удря л.а. „Бентли“, след което продължава без изобщо да слезе от автомобила. От записа се установява, че от удара между двете МПС-та л.а. „Бентли“ дори се разклаща, което изключва достоверността на твърдението на въззивника, че той не бил усетил, още повече, че както сам той заявява автомобилът му бил с камера на задно виждане и този удар няма как да не е бил възприет от него. От показанията на свидетелите Б. и П. се установяват и щетите по автомобила „Бентли“ – охлузване на задна броня, които щети впрочем, както и механизма на получаването им са описани и в протокола за ПТП подписан и от въззивника без възражения. Като не е спрял да установи какви са щетите от произшествието въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДП. Правилно е била определена и санкционната норма, тъй като именно в чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДП е предвидено наказание за водач на МПС, който наруши задълженията си като участник в ПТП, каквото виновно поведение в случая е налице. Досежно размера на наложените на въззивника наказания за това нарушение съдът счете, че същите са съответни на извършеното нарушение. В случая АНО е наложил на въззивника адм. наказание лишаване от правоуправление за срок от един месец (минимален размер) и глоба в размер над минималния и под средния - 100лв. (при фиксиран минимум от 50лв.) и наличие на множество предходно налагани адм. наказания глоба за нарушения по ЗДП, вкл. и в размери значително надвишаващи наказанието наложено с процесното НП), които наказания в своята съвкупност и според настоящия съд в пълнота ще постигнат целите на адм. наказание предвидени в нормата на чл. 28 от ЗАНН. С оглед разпоредбата на чл. 189з от ЗДП съдът не дължи коментар досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН. С оглед изложеното по горе съдът счете, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които го правят процес.недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено изцяло. По разноските. Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивника, така и от въззиваемата страна като и двете искания са направени своевременно, а процесуалния представител на въззиваемата страна е направил и възражение за прекомерност. С оглед крайния изход на спора съдът счете, че въззивникът следва да бъде осъден да заплати разноски на въззиваемата страна на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з счете, че възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер - 80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника И. П. А. в полза на ОД на МВР Варна. При този изход на делото разноски на въззивника не се дължат. Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН Варненският районен съд