Решение № 73 от 18.4.2024 г. на Районен съд - Монтана по дело № 393/2024 г.

Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН. С Наказателно постановление № 758259-F755112 от 23.02.2024 г. издадено от Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - Велико Търново, на ЕТ „Н.Е. - Н. Г.а-Е. Г.“, с ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: област Монтана, община Монтана, град Монтана, улица “И.“ № 27, вход А, ет. 1 ап. 27, за нарушение на чл.123, ал.10 от ЗДДС, на основание чл.192а, ал.1 от ЗДДС, е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“ в размер на 1000 лв. /хиляда лева/. Недоволен от така издаденото наказателно постановление ЕТ „Н.Е. - Н. Г.а-Е. Г.“, с ЕИК ххх, чрез представителя си Е. В. Г. с ЕГН ••••••••••, обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност като излага конкретни доводи. Предвид това, моли съда да го отмени като незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява. Явява се адв. В.П. от АК Монтана. Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Н.. По делото е постъпило писмено становище, в което моли съда да постанови решение, с което да потвърди изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства административното нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин. Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното: ЕТ „Н.Е. - Н. Г.а-Е. Г.“, с ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: град Монтана, община Монтана, област Монтана, улица “И.“ № 27, вход А, ет. 1 ап. 27 е данъчно задължено лице регистрирано по ДДС. През месец януари и февруари 2024 на търговецът е извършена проверка по прихващане и възстановяване на ДДС. За тази цел в периода от 25 до 29.01.20243 година жалбоподателят е предоставил по електронен път на вътрешната информационна система „Контрол“ на НАП всички съотносими първични и вторични счетоводни документи в това число и оборотната ведомост за месец декември 2024 година. Проверката е приключила с издаден АПВ № П- 04001224007408-004-001/02.02.2024г., връчен на лицето по реда на чл.30, ал. 6 от ДОПК на 05.02.2024г. С посочения АПВ на търговеца въз основа на предоставените от него документи е възстановена сумата от 4358, 63 лева. В хода на тази проверка в представен счетоводен регистър - аналитична оборотна ведомост към 31.12.2023г., задълженото лице отчита наличие на парични средства в каса по сметка 501 в размер на 83 177.08лв. При извършена проверка в информационната система на НАП проверяващите установяват, че като задължено лице, регистрирано по ЗДДС едноличният търговец не е представил в едномесечен срок след края на тримесечието в компетентния офис на НАП декларация по чл.55 ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201 ал.1 от ЗКПО за налична към 31.12.2023г. по счетоводни данни касова наличност, надвишаваща сумата от 50 000.00 лева, каквото задължение едноличният търговец е имал съгласно разпоредбата на член 123, ал.10 от ЗДДС. За установеното нарушение е съставен АУАН № F755112 на 06.02.2024 година от свидетеля по настоящето производство Г. Ц. – главен инспектор по приходите в Национална агенция за приходите при Териториална дирекция гр. Велико Търново, офис Монтана. Актът е съставен в присъствието на представител на ЕТ „Н.Е. - Н. Г.а-Е. Г.“ и е връчен срещу подпис. При връчване на акта, жалбоподателя заявява, че ще предостави касови ордери за приключване на стопанската година. В законоустановения за това срок в ТД на НАП не постъпват каквито и да било документи или допълнителни възражения по съставения акт, поради което въз основа на съставения АУАН № F755112 от 06.02.2024 година, Директора на дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - Велико Търново издава обжалваното Наказателно постановление № 758259-F755112 от 23.02.2024 г. Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателствени средства. Съдът кредитира с доверие свидетелските показания на актосъставителя Г. Ц. като ясни, обективни и последователни, дадени относно факти и обстоятелства, които лицето лично е възприело. При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи: Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право да обжалва и същата е процесуално ДОПУСТИМА. От процесуална страна атакуваното НП отговаря на изискванията на закона. От приложената по делото Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г на изпълнителния директор на НАП се установява НП е издадено от оправомощено лице. Актосъставителят по делото също е съставил АУАН в кръга на своята компетентност. Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна, обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна. На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между приетите за установени от органите фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението факти е изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната като нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изисквания за пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на реципрочното и право на защита. Изразената в санкционния акт властническа воля е логически и достъпно структурирана. При разглеждане на делото по същество съдът намира, че въззивната жалба се явява изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА. От установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка се установява, че ЕТ „Н.Е. - Н. Г.а-Е. Г.“, с ЕИК ххх е регистрирано лице по закона за данъка върху добавената стойност. Административнонаказаният едноличен търговец е „предприятие“ по смисъла на член 2 от Закона за счетоводството. Като предприятие регистрирано по ДДС, за него е в сила разпоредбата на член 3, ал.2 от същия закон „Предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността, паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред“. Въз основа на предоставените от данъчно задълженото лице счетоводни документи в периода 25-29.01.2024 година, с цел извършване на проверка по възстановяване или прихващане на ДДС е установено, че същото е било с касова наличност към 31.12.2023 година в размер на 83 177.08лв. От това обстоятелство за търговеца съгласно разпоредбата на член 123, ал. 10 от ЗДДС възниква задължение в едномесечен срок след приключване на тримесечието да подаде декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201, ал.1 от ЗКПО, което задължение в конкретния случай не е изпълнено. Неизпълнението на това задължение представлява нарушение на разпоредбите на член 123, ал. 10 от ЗДДС. Нарушението е извършено чрез бездействие. Въпросът за субективната страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, тъй като отговорността е обективна и безвиновна. От това следва и изводът, че при реализирането й не следва да се анализира липсата, респективно наличието на вина у представляващия данъчно задълженото лице или у други лица, свързани с осъществяване на дейността му, нито да се определя нейната форма. Не се споделят от съда изложените в жалбата и защитната позиция на упълномощения представител на жалбоподателя твърдения, че документите, въз основа на който е съставен АУАН са негодни писмени доказателства, тъй като не са подписани и не е ясно кой го е съставил. Безспорно е установено в хода на производството, че оборотната ведомост е предоставена от самото данъчно задължено лице и въз основа на данните отразени в нея на същото е възстановен ДДС в размер на 4358, 63 лева. Несъстоятелно е твърдението за наличие на друга оборотна ведомост, различна от предоставената на компетентните органи, както и наличие на други първични счетоводни документи, които не са отразени в предоставената оборотна ведомост и съответно представени в хода на проверката по възстановяване или прихващане на ДДС. На това основание е отхвърлено и искането на жалбоподателя за назначаване и изготвяне на счетоводна експертиза. Според упълномощения представител на жалбоподателя въпросната експертиза би следвало да изясни фактическото състояние на сметка 501 към 31.12.2023 година, въз основа на други налични разходни касови ордери за изплатени суми. Съдът намира подобно искане не само за необосновано но и в противоречие с разпоредбите на закона за счетоводството, където изрично са вменени задължения както за осчетоводяване на всички операции по хронологичен ред, така и забрана за „двойно счетоводство“. Недопустимо е жалбоподателят да заявява, че оборотната ведомост предоставена от него по електронен път е негодно писмено доказателство, след като въз основа на нея, същото се е черпело от права, а именно възстановяване на ДДС с АПВ № П- 04001224007408-004-001/02.02.2024г. Изложеното в защитната позиция на жалбоподателя, би следвало да е основание за проверка по друг ред и от други компетентни за това органи, но в никакъв случай не касае настоящото производство. При така приетата за установена фактическа обстановка по случая съдът намира, че издаденото НП е правилно и законосъобразно. Правилно е приложена санкционната норма на чл. 192а, ал. 1 ЗДДС, съгласно която „Лице което, като е длъжно, не декларира или невярно декларира данни по чл. 123, ал. 10, или не ги декларира в предвидените срокове, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв.“ В случая жалбоподателят е санкциониран със санкция в минимално предвидения размер. Не може да се обсъжда приложение на чл. 28, б. А ЗАНН, тъй като, макар да не може да се говори за настъпили вредни последици от разглежданата деятелност и макар да не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства, извършеното не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от същия вид. При това правилно е издаването на НП с налагането на санкция. При този изход на делото, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН разноските по производството и юрисконсултското възнаграждение се дължат от страна на жалбоподателя. Видно е, че се претендира възнаграждение в размер на 150, 00 лв., която сума се явява съразмерна и отговаряща на сложността на делото. Ето защо искането следва да се уважи. Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Районен съд Монтана