РЕШЕНИЕ

№ 82

гр. Горна Оряховица, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Н.а-Петрова при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира Ив. Н.а-Петрова Гражданско дело № 20224120101713 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са иск с правно основание чл.50 във вр. чл.45, ал.1 във вр. чл.52 от ЗЗД и иск с правно основание чл.50 във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът Н. П. Н. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Г.О. ул..., чрез пълномощник - адв. Н. В. от ВТАК, посочва в исковата си молба, че нa 18.08.2022 г., около 10: 30 ч., управлявал собственото си превозно средство скутер „Опай" с peг. № ВР0932Р по ул. „Янко Боянов" в гр. Горна Оряховица. Заявява, че в момента, когато преминавал покрай обект - ветеринарна клиника с аптека, стопанисван от ответницата, находяща се на същата улица в сграда с № 22, ищецът бил внезапно подгонен от голямо куче с черен цвят на козината, което се спуснало с лай право към него. От уплаха и стрес ищецът загубил управлението на скутера, в резултат на което той излязъл от състоянието си на динамично равновесие, паднал на терена и се плъзнал по платното за движение. Твърди, че паднал от скутера на лявата си страна, при което получил травматични увреждания по лявата лакътна става, лявата подбедрица и коляно. Още в шок от случилото се, ищецът се обадил на спешен телефон 112, за да съобщи за нападението на агресивното куче и причиненото от него произшествие. Сочи, че сигнализирал и администрацията на Община Горна Оряховица, която своевременно изпратила свои служители за проверка на мястото на инцидента. В изпълнение на правомощията си, служителите на Община Горна Оряховица установили, че собственик на кучето, нападнало ищеца, е ответницата, която признала пред контролните органи, че е стопанин на кучето, и разговаряла с ищеца непосредствено след инцидента, като поела ангажимент да го компенсира за причинените от животното й вреди, но не е сторила това до настоящия момент.

Заявява, че след инцидента, поради травмите и силните болки в ръката и крака, ищецът посетил специалист - ортопед травматолог в „ДКЦ 1" ЕООД гр. Горна Оряховица, който след преглед установил наличие на травматични увреждания: охлузване в проксималния край на лявата подбедрица с размери 15/6 см, с линеарна форма, в областта на лявото коляно три охлузвания с размери 3/3 см, най-дисталното кървящо; лява лакетна става - охлузване по предната повърхност, с размери 10/4 см, слабо кървящо, по задната повърхност на лакетната става - рана с размери 3/2 см, с линеарна форма, кървяща; оток на лакетната става в проксималния край на лява предмишница. Твърди, че непосредственото възстановяване на ищеца от физическите увреди продължило 37 дни, през който период той е бил в състояние на нетрудоспособност; продължително време е изпивал силни болки и не е можел да си служи с лявата ръка. Заявява, че и до сега се затруднява при хващане и вдигане на по- тежки предмети. Посочва, че освен физическите травми от нападението на кучето ищецът получава и психически травми, като внезапното агресивно нападение отключва страх oт кучета, какъвто не е изпитвал преди инцидента. Твърди, че преживеният стрес от внезапното нападение провокира постоянна тревожност, че подобно събитие може да се случи отново, без ищецът да може да го избегне и предотврати, като острата емоционална реакция от стресовото събитие, изразяваща се в силни и интензивни преживявания на страх, безпокойство и напрежение, продължава и до днес. Заявява, че пряка и непосредствена последица от непровокираното нападение на кучето са и нанесените на управляваното от ищеца превозно средство щети, като при удара на скутера в пътната настилка и триенето в нея до спиране на инерционното му движение са причинени деформация на лявата страна на корпуса, счупване на елементи от него, счупване на ляво огледало, счупена лява дръжка за спирачка, ожулена боя на пластмасовите части и предния калник; след инцидента зарядът на захранващата батерия на електрическия скутер вече не е в параметрите, които е имал преди него, което се дължи на силния удар на тежкото превозно средство в земята.

С оглед характера и интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания, вследствие причинените му травматични увреждания, както и психическите страдания, притеснения и страх, които той е търпял по време на и след извършване на деянието и продължава да търпи и към настоящия момент, като справедливо обезщетение за неимуществените вреди счита сума в размер на 3000.00 лв. Счита, че причинените от деянието имуществени вреди по управлявания от ищеца електрически скутер следва да бъдат обезщетени със сума в размер на 500.00 лв., представляваща разходи за отстраняване на нанесените щети.

Моли съда да постанови решение, по силата на което на основание чл.50 от ЗЗД във вр. чл.45 от ЗЗД, да осъди В. С. Р. да заплати на Н. П. Н. сумата от 3000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинени травматични увреждания, както и психически болки и страдания, чувства на тревожност, страх, безпокойство и напрежение, вследствие на непозволено увреждане, настъпило на 18.08.2022г. около 10.30 ч. в гр. Горна Оряховица, ул. „Янко Боянов” до № 22 - нападение от куче, собственост на В. С. Р., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане - 18.08.2022г., до окончателното й изплащане. Моли съда да осъди В. С. Р. да заплати на Н. П. Н. сумата от 500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в щети по собствения му скутер „Опай“ с peг. № ВР0932Р - деформация на лявата страна на корпуса, счупване на елементи от него, счупване на ляво огледало, счупена лява дръжка за спирачка, ожулена боя на пластмасовите части и предния калник, вследствие на същото непозволено увреждане, настъпило на 18.08.2022г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на непозволеното увреждане 18.08.2022г., до окончателното й изплащане. Моли съда да му присъди направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ищецът, лично и чрез пълномощника си – адв. Н. В. от ВТАК, поддържа предявения иск. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск, като му присъди и разноските по делото.

Ответницата В. С. Р. с ЕГН ••••••••••, с адрес: гр. Г.О. ул.. депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Счита, че предявените с исковата молба искове са допустими, но са неоснователни. Сочи, че за описаните в исковата молба вреди съгласно разпоредбата на закона, следва да отговарят собственикът и лицето под чийто надзор се намира съответното животно. Твърди, че описаното в исковата молба куче не е нейна собственост и никога не е твърдяла, че е нейно. Заявява, че не притежава куче и не й е възлагано от никого да осъществява надзор върху него.

Заявява, че притежава ветеринарна клиника в близост до описаното в исковата молба произшествие, като освен, че извършва ветеринарно - медицински манипулации, в обекта си продава аксесоари, лекарства и храна за животни, пакетирана и в насипно състояние. Сочи, че тази храна се съхранява в помещение, в което се влиза от улицата; същата е с много силна специфична миризма и се усеща от намиращи се в близост кучета и котки, които постоянно обикалят в близост до обекта; през топлите месеци от годината вратата на обекта й е отворена поради това, че миризмата е по - силна и дразни както нея, така и клиентите. Твърди, че тогава някои животни дори влизат сами вътре и се насочват към чувалите с храна; налага се с малко храна да ги примамва, за да може да ги изкара на улицата. Сочи, че освен това и хората от съседните търговски обекти дават храна на обикалящите наоколо кучета и котки, а това привлича непрекъснато такива животни, за които не може да твърди дали са бездомни или имат собственици. Твърди, че описаното в исковата молба произшествие не го е видяла, тъй като била вътре в клиниката. Пояснява, че на входа на клиниката й има монтирана камера с цел предпазване от престъпни посегателства, на каквото вече е била обект, и от записа на същата впоследствие видяла точно какво се е случило. Според нея същият е претърпял ПТП и би следвало не само да сигнализира, но и да остане на място до пристигането на компетентните органи.

Моли съда да остави без уважение предявените искове и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание, ответницата, лично и чрез пълномощника си – адв.В.В от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да отхвърли предявения иск и да й присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетите писмени доказателства – писмено сведение от Н. Н. от 18.08.2022г., докладна записка от 18.08.2022г., нa 18.08.2022г., около 10: 30 ч. ищецът управлявал собственото си превозно средство скутер „Опай" с peг. № ВР0932Р по ул. „Янко Боянов" в посока към ул. „Свети Княз Борис Първи“ в гр. Горна Оряховица, като преминавал покрай ветеринарна клиника - № 22 от обектите на улицата, стопанисвана от ответницата В. Р., и бил внезапно подгонен от голямо куче с черен цвят на козината, което се спуснало право към него, ищецът се изплашил, загубил управлението на скутера, който паднал на лявата си страна и се плъзнал по платното за движение, а Н. също паднал на пътното платно. Тези факти се установяват по категоричен начин и от видеозапис от охранителна камера, съдържащ се на файл № 1 от приложения към писмения отговор компактдиск, приобщен към доказателствата по делото, видно от който мъж, управляващ скутер, преминава по пътното платно край процесната ветеринарна клиника, движейки се в посока към ул. „Св.Княз Борис Първи“, като около 10, 30 часа иззад кола, паркирана пред клиниката, към него се спуска куче с черен цвят на козината, управляващият скутера пада на лявата си страна, а управляваният от него скутер също пада на платното и се приплъзва на лявата си страна, след което черното куче се връща в посока към ветеринарната клиника.

От приложените по делото доказателства - писмо рег. № 105860-143/20.06.2023г. от началник отдел РЦ 112 – Русе и аудиозапис на компактдиск към него, се установява, че на 18.08.2022г. в 10, 33 часа при дежурен оператор ЕЕН 112 е получено обаждане от телефонен номер 0882541641, от лицето Н. П. Н., който подава сигнал за настъпилото произшествие, изградена е конферентна връзка между ищеца и дежурен при РУ-Г.Оряховица и служител на „Пътна полиция“, в хода на която на пострадалия са дадени разяснения и указания, а впоследствие дежурният координатор ЕЕН 112 предава по телефон информация за сигнала на дежурен при Община Горна Оряховица.

С протокол от 18.08.2022г., комисия при Община Горна Оряховица е удостоверила, че във връзка с получен сигнал за инцидент с агресивно куче на ул. „Янко Боянов“, в района на ветеринарната клиника, е извършена проверка на място и пред посочената клиника е констатирано черно куче без наличие на ушна марка, свободно движещо се, в спокойно състояние. В цитирания протокол е удостоверено, че комисията е провела разговор със собственичката на обекта д-р В. Р., която е потвърдила, че намиращото се там куче е нейна собственост, както и че в клиниката е постъпило оплакване от гражданин за настъпилия инцидент вследствие агресивно поведение на нейното куче.

Видно от показанията на св. Т. Д., в качеството си на служител в РУ-Горна Оряховица, на 18.08.2022г. около 11 часа бил извикан от дежурния на РУ-МВР по сигнал, че лицето Н. Н. е бил съборен от бездомни кучета на ул. „Янко Боянов“ пред ветеринарната клиника и е искал да му напишат протокол за материални щети по мотопеда. Свидетелят и колегата му заявили на ищеца, че няма как да издадат протокол, защото това не е ПТП, след което той отишъл в общината и там се е срещнал със служителките, които отговарят за животните. Свидетелят Д. установява, че после служителките на общината отишли пред РУ, човекът и той бил там, говорили и той разбрал, че за кучетата се грижи ветеринарната клиника. Видно от показанията на св. Д., те не са извършвали оглед, но човекът отишъл с мотопеда и по него имало материални щети - по негови данни е пуснал мотопеда, за да не го нахапят кучетата.

Видно от показанията на св. С. М. /служител в Община Горна Оряховица/, на 18.08.2022г. в общината се обадили от телефон 112, че е станал инцидент с куче и човек на мотор или скутер около ветеринарната клиника на д-р В. Р.. Отишли на мястото, нямало мотоциклет и човек, но имало куче в района на клиниката. Свидетелката посочва, че за изясняване на инцидента потърсили собственичката на обекта д-р Р., която казала, че е имало такъв инцидент, но не е разбрала точно, защото е имала хора; била учудена, че това куче е проявило агресия. Видно от показанията на св. М., д-р Р. казала, че кучето е нейно. Доколкото се сеща, кучето било черно, легнало пред ветеринарната клиника, имало купички с храна и вода до него, в спокойно състояние било, а собственичката на ветеринарната клиника казала, че това куче е нейно. Свидетелката установява също, че кучето било без ушна марка, а доктор Р. казала, че тя се грижи за това куче.

Видно от показанията на свидетеля Н. - служител в Община Горна Оряховица, получили сигнал от телефон 112 за инцидент на ул. „Янко Боянов“, отишли с колегите си С.М. и Т.Д. пред клиниката на д-р Р.. Свидетелката сочи, че кучето, за което получили сигнал, че е участвало в инцидент, било пред клиниката; те потърсили докторката за изясняване на ситуацията и тя обяснила, че кучето е нейно, живее си пред клиниката; казала, че знае за инцидент, който е настъпил минути по-рано и тя не го е видяла. Видно от показанията на св.Д., докторката споделила, че кучето е спокойно и до момента не е проявявало агресивно поведение. Свидетелката установява, че кучето било черно на цвят, тъмно; в момента на проверката кучето било вън от клиниката, спокойно било; те го огледали - нямало ушна марка, т.е. не е включено в регистъра на общината. Видно от показанията на св. Д., само по думите на докторката, която казала, че това куче е участвало в инцидента, разбрали, че това е кучето, участвало в произшествието. Свидетелката установява също, че това куче е изчезнало същия ден след инцидента; вечерта, когато се прибирала от работа, кучето вече го нямало.

Видно от показанията на св. Т. Д. - служител в Община Горна Оряховица, колежката му се обадила по телефона и му съобщила за сигнал от телефон 112 за моторист, нападнат от куче; качили се в автомобила и отишли на мястото - пред магазина за кучешка храна. Свидетелят установява, че колежките му влезли вътре, след около 10 минути излезли и пожелали да отидат до полицията; в автомобила коментирали, че жената, която е била там, е казала, че кучето е нейно, че тя го храни и се грижи за него. Видно от показанията на св. Д., кучето било легнало отдясно пред входната врата, пред магазина, друго куче нямало.

Свидетелят твърди, че това куче е постоянно там пред магазина, до самата врата на ветеринарната клиника, и когато той е ходил да купува храна от този магазин, кучето е било постоянно там. Сочи също, че това куче е проявявало агресия, когато минават роми.

Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, доколкото същите установяват факти, непосредствено възприети от тях, показанията им кореспондират напълно помежду си и на приетите по делото писмени доказателства с приложените към тях компактдиск с видеозапис и компактдиск с аудиозапис.

Със заявление вх. № 9400-1685/19.08.2022г., Н. Н. е уведомил Община Горна Оряховица за претърпения инцидент на 18.08.2022г. и е поискала съдействие от общинската администрация.

С писмо изх. № РД 9400-1685-1/25.08.2022г., кметът на Община Горна Оряховица е уведомил ищеца за резултатите от извършената проверка.

От приетите писмени доказателства - амбулаторен лист № 22230А04859С от 18.08.2022г. и медицинско свидетелство за пред съда амб. № 22230А04859С/18.08.2022г., издадени от д-р Ст.Д. при ДКЦ I ЕООД гр. Г.Оряховица, се установява, че на 18.08.2022г., в 12.20 часа, на ищеца е извършен първичен преглед от лекар-специалист „ортопед-травматолог“, с основна диагноза: „Други съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко области от тялото”; снета е анамнеза: „Днес около 11 часа при шофиране на мотоциклет бил нападнат от куче, при което паднал на лявата лакетна става и лява подбедрица и коляно; появил се оток, охлузване“, както и са описани установените травматични увреждания.

Видно от приложените писмени доказателства - болничен лист № Е20222624268 от 18.08.2022г., болничен лист № Е20222624358 от 25.08.2022г. и болничен лист № Е20223016448 от 09.09.2022г., през периодите от 18.08.2022г. до 24.08.2022г. (7 дни), от 25.08.2022г. до 08.09.2022г. (15 дни) и от 09.09.2022г. до 23.09.2022г. (15 дни) ищецът Н. се е намирал в отпуск за временна неработоспособност (общо 37 дни), при режим на лечение: домашен-амбулаторен, с диагноза: „Други съчетани повърхностни травми, обхващащи няколко области от тялото“.

Видно от заключението на приетата съдебна автотехническа и оценъчна експертиза, вследствие претърпения инцидент на 18.08.2022г. – падане на пътното платно пред ветеринарната клиника на ответницата с управлявания от ищеца Н. скутер „Опай“ с рег. № ВР 0932 Р на ул. „Янко Боянов“ в гр. Г.Оряховица, посоченото ППС е претърпяло вреди, изразяващи се в увреждане на следните детайли: преден ляв горен панел, ляв долен страничен панел, преден калник и заден ляв панел, подлежащи на боядисване, ляво странично огледало, панел стъкло, лява ръкохватка кормило и лява ръкохватка предна спирачка, подлежащи на подмяна. Експертизата удостоверява, че при установения механизъм на настъпване на произшествието, настъпилите увреждания за скутер „Опай“ кореспондират с описаните в исковата молба. Видно от заключението на САТОЕ, действителната пазарна стойност на вредите, настъпили за процесния скутер, т.е. стойността на средствата, необходими за поправката към момента на настъпване на ПТП, възлизат на 735 лв. Съдът кредитира изцяло заключението на приетата експертиза, като обосновано, кореспондиращо на приетите доказателства и неоспорено от страните.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове се явяват допустими.

Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.50 във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД във вр. чл.52 от ЗЗД, се явява частично основателен по отношение на претендирания размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, а искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди - основателен и доказан в пълния предявен размер, по изложените по-долу съображения.

Съгласно чл.12 от ЗЗЖ, собствениците на животни осигуряват условия за отглеждането им съгласно чл.149, ал.1 и чл.150 от Закона за ветеринарномедицинската дейност. Съгласно чл.33 от ЗЗЖ, собствениците на животни-компаньони ги отглеждат при спазване изискванията за защита на животните по този закон и по ЗВМД. С оглед правилото на чл.35, ал.1 от ЗЗЖ, собственикът на животно-компаньон взема мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места, според ал.2, собственикът е длъжен да предотврати всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. Според чл.150, ал.1 от ЗВМД, собствениците и гледачите на животни, както и управителите на животновъдни обекти са длъжни да се грижат за животните и да не ги изоставят /т.1/; да предприемат всички мерки за предотвратяване на бягството на животните /т.3/, а съгласно ал.2, гледачите на животни проверяват най-малко един път дневно състоянието им. Съгласно чл.50 от ЗЗД, за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират, а ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

Поради това, отговорността за вреди, причинени от домашното животно, за което ответницата полага грижи и осъществява надзор, следва да бъде реализирана по общия исков ред, при условията на института на непозволеното увреждане. Отговорността на ответницата по чл.50 от ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказано бездействие на нейна страна във връзка със задълженията й за вземане на мерки да не допуска животното само да напуска мястото на отглеждане, да навлиза в чужда собственост или на обществени места, бездействие за вземане на мерки за предотвратяване на всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни. За да бъде уважен искът, съдът следва да установи, че са налице елементите и от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД, а именно: извършено деяние, причинени вреди, причинна връзка между тях, противоправност на деянието и вина, като вината се предполага до доказване на противното съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД. В този смисъл, фактическият състав, пораждащ тази отговорност, включва: бездействие от страна на собственика или лицето, под чийто надзор се намира кучето, изразяващо се в неизвършване на необходимите действия за предотвратяване на всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни; причиняване на неимуществени и имуществени вреди на ищеца, в резултат на нападение от куче, оставено без надзор на обществено място; причинна връзка между неимуществените вреди и противоправното поведение.

Съдът приема за безспорно установено в настоящия случай, че е извършено деяние, както и противоправността на деянието. От приетите по делото многобройни доказателства (писмо рег. № 105860-143/20.06.2023г. от началник отдел РЦ 112 – Русе и аудиозапис на компактдиск към него, протокол от 18.08.2022г. на комисия при Община Горна Оряховица, заявление вх. № 9400-1685/19.08.2022г., писмо изх. № РД 9400-1685-1/25.08.2022г. от кмета на Община Горна Оряховица, медицинска документация, кореспондиращи напълно на показанията на разпитаните по делото свидетели), се установява по несъмнен начин, че на 18.08.2022г., около 10.30 часа, на улица „Янко Боянов“ в гр. Горна Оряховица, пред ветеринарната клиника, стопанисвана от ответницата д-р В. Р., към ищеца, преминаващ в посока към ул. „Свети Княз Борис Първи“ управлявайки собствения си скутер „Опай“ с рег. № ВР0932Р, се втурнало куче с тъмна/черна окраска, Н. се изплашил, загубил управлението над мотопеда и паднал на пътното платно, вследствие на което претърпял множество травматични увреждания, описани в амбулаторен лист № 22230А04859С от 18.08.2022г. и медицинско свидетелство амб. № 22230А04859С/18.08.2022г.; мотопедът също паднал и се плъзнал по пътното платно върху лявата си част и претърпял щети, изразяващи се в ожулване и надраскване на ляв горен панел, ляв долен страничен панел, преден калник и заден ляв панел, както и счупване на ляво странично огледало, панел стъкло, лява ръкохватка кормило и лява ръкохватка предна спирачка.

Фактите, че описаното произшествие и вредите, произлезли от същото, са причинени именно от агресивното поведение на гореописаното куче, което към момента на инцидента се е намирало на обществено място – улица „Янко Боянов“ в гр. Г.Оряховица, зад паркиран лек автомобил пред ветеринарната клиника на ответницата, без надзор, без каишка и намордник, не се оспорват от ответницата и се потвърждават от всички писмени доказателства, от видеозапис № 1, съдържащ се на компактдиск, представен като доказателство от ответната страна, както и от показанията на свидетелите Т.Д., Н.Д. и Т.Д.. Спорни по настоящото дело са фактите собственост ли е гореописаното куче на ответницата Р. и осъществявала ли е същата надзор върху него в деня на инцидента, от който е пострадал ищецът Н.. Настоящият съдебен състав намира за доказани по делото фактите, изложени в исковата молба, че на 18.08.2022г. кучето, предизвикало инцидента с ищеца на ул. „Янко Боянов“ в гр. Горна Оряховица, макар и да не е било регистрирано по надлежния ред като собственост на ищцата, е било стопанисвано от нея в района, в който тя упражнява търговска дейност като ветеринарен лекар и собственик на магазин за храна, медикаменти и други принадлежности, предназначени за домашни животни. В тази връзка съдът счита, че ангажираните от ищеца писмени доказателства - протокол от 18.08.2022г. на комисия при Община Горна Оряховица, заявление вх. № 9400-1685/19.08.2022г., писмо изх.

№ РД 9400-1685-1/25.08.2022г. от кмета на Община Горна Оряховица, потвърдени от свидетелските показания, събрани по настоящото дело, съдържат категорични данни и извънсъдебни признания, извършени в деня на произшествието от ответницата, че описаното по-горе куче живее до нейния имот на горепосочения адрес, че тя полага грижи за това животно /свидетелите Д. и М./, че кучето е нейно, живее си пред клиниката и че именно това куче е участвало в инцидента /св. Д. и св. М./, че кучето е нейно и че ответницата се грижи за него /св. Д./, като тези извънсъдебни признания на отв. Р. са вписани и като резултат от извършената проверка в протокол от 18.08.2022г. и в горепосоченото писмо от кмета на Община Г.Оряховица, както и в докладната записка на дежурния служител при РУ - Г.Оряховица. Нещо повече, от показанията на М., Д. и Д. се установяват и фактите, че при извършване на проверката на 18.08.2022г. от комисията при Община Г.Оряховица, непосредствено след инцидента с ищеца, същото куче е намерено да лежи спокойно пред ветеринарната клиника на ответницата, с поставени пред него купички с вода и храна; св. Д. удостоверява категорично пред съда, че като клиент няколкократно преди това е виждал кучето до ветеринарната клиника, че същото постоянно е било там и е проявявало агресия по отношение на преминаващи роми, а не на последно място – св. Д. установява и фактите, че вечерта след инцидента кучето вече го нямало и от тогава не го е виждала там. При така установените факти, съдът приема, че в случая е доказано бездействие на ответницата във връзка с осъществяване на надзор и грижи за домашното животно, отглеждано от нея пред търговския й обект – ветеринарна клиника на ул. „Янко Боянов“ в гр. Г.Оряховица, както и бездействие на същата по отношение извършването на необходимите действия за предотвратяване на агресивно поведение на кучето на обществено място, застрашаващо живота и здравето на преминаващите по улицата хора. В този смисъл, съдът приема за безспорно установено по делото, че ответницата не е изпълнила задълженията си, установени в чл.12 от ЗЗЖ във вр. чл.150, ал.1, т.1 и т.3 от ЗВМД, чл.33 от ЗЗЖ, чл.35, ал.1 и ал.2 от ЗЗЖ, чл.150, ал.2 от ЗМНД, като с бездействието си е допуснала настъпването на процесния инцидент.

С оглед изложеното дотук, съдът намира за неоснователни и недоказани възраженията на ответницата, предявени в хода на съдебното производство с отговора на исковата молба, че тя не е собственик и не е упражнявала надзор на горепосоченото животно – куче. Същевременно, въпреки възложената й в настоящото производство доказателствена тежест, ответницата не ангажира никакви доказателства за удостоверяване на фактите, че собственик на процесното домашно животно е друго конкретно лице, нито кое друго лице е поело или има вменено задължение да се грижи и осъществява надзор над посоченото куче. Такива доказателства ответницата не е представила и пред органите на полицията, нито в хода на проверката от комисия при Община Горна Оряховица, извършени непосредствено след инцидента – на 18.08.2022г., в хода на които Р. е заявила категорични данни, че към момента на настъпване на деянието тя е полагала грижи за кучето, отглеждано пред нейния имот, тя е осигурявала храната и надзора върху това животно. Съдът намира за ирелевантни възраженията на ответната страна, извършени в хода на процеса и с писмената защита по делото, относно това съставлява ли ПТП процесният инцидент или не, относно липсата на съставен протокол за ПТП от органите на полицията, относно липсата на съставен АУАН за установено нарушение по реда на Закона за ветеринарно медицинската дейност и др. подобни. Ирелевантен в случая е и фактът какво е предизвикало агресивното поведение на животното, което е било оставено без надзор от ответницата на улицата пред ветеринарната й клиника. Наред с това, неоснователно по изложените по-горе съображения и опровергаващо се от всички писмени и гласни доказателства по делото е и възражението, че кучето вероятно е стопанисвано от друго лице и/или търговски обект, каквито факти не се установяват в съдебното производство по предвидения в закона ред. Поради това, след като прецени, че за вредите, причинени от животно, отговорят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намира това животно, т.е. ответницата, като лице, което е полагало грижи за описаното по-горе куче, носи отговорност и дължи извършване на всички необходими действия за предотвратяване на агресивно поведение на кучето на обществено място, застрашаващо живота и здравето на преминаващите по улицата хора, съдът приема, че е налице фактическият състав на чл.50 във вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД: деяние, осъществено чрез бездействие – проявено в неизпълнение на горепосочените задължения, и неговата противоправност, като основание за ангажиране отговорността на ответницата Р. за вредите от непозволено увреждане, причинено от агресивното поведение на оставеното от нея на обществено място и без надзор нейно животно – куче, като презумпцията по чл.45, ал.2 от ЗЗД не е оборена от ответната страна в съдебното производство.

Съдът приема за безспорно установени по делото и фактите, че в резултат на извършеното от ответницата виновно и противоправно деяние, ищецът действително е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в понесените от него физически и психически болки и страдания, като пряка и непосредствена последица от осъщественото противоправно деяние, които неимуществени вреди подлежат на репариране от ответницата Р. по реда на чл.50 във чл.45, ал.1 от ЗЗД. Фактите на претърпени от ищеца болки и страдания от настъпилите вследствие на деянието травматични увреждания, както и наличието на причинна връзка между вредите и осъщественото противоправно деяние, се потвърждават от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. В тази връзка, писмените доказателства - медицинско свидетелство № 96/18.08.2022г. и амбулаторен лист № 22230А04859С/18.08.2022г., удостоверяват фактите, че вследствие падането от скутера при нападението от куче на 18.08.2022г., ищецът е претърпял множество травматични увреждания: охлузване в проксималния край на лявата подбедрица с размери 15/6 см., с линеарна форма, три охлузвания с размери 3/3 см. на лявото коляно латерално, едно от които кървящо; охлузване на предната повърхност на лява лакетна става с размери 10/4 см., слабо кървящо; рана с размери 3/2 см. по задната повърхност на лакетната става, с линеарна форма, кървяща; оток на лакетната става проксималния край на лява предмишница“. В тази връзка, от приетите по делото писмени доказателства - становище от психолог Донка Петрова от 23.09.2022г., болничен лист № 820222624268/18.08.2020г., болничен лист № Е20222624358/25.08.2020г., болничен лист № Е20223016448/09.09.2020г., се обосновава и извод, че вследствие падането от управлявания от него скутер при нападението от кучето на ответницата на 18.08.2022г. здравословното състояние на ищеца рязко се влошило и в продължение на около 37 дни Н. е търпял болки и страдания с висок интензитет, същият не можел да изпълнява трудовите си задължения и се намирал в отпуск поради временна неработоспобност за сочения период.

Наред с това, от приложеното становище от психолог-психотерапевт П. се установяват по несъмнен начин и фактите, че непосредствено след извършване на деянието психическото състояние на ищеца също се влошило рязко, като през горепосочения период Н. търпял емоционални болки и страдания вследствие преживяното силно стресово събитие на 18.08.2022г., предизвикало остра емоционална реакция, изразяваща се в силни и интензивни преживявания на страх, безпокойство и напрежение, а липсата на емоционална подкрепа и помощ от страна на присъстващите на произшествието, в частност жената, която отглежда кучето, предизвиквали у пострадалия яд, унижение и разочарование. Съдът приема за установени по делото от цитираното писмено становище от психолог-психотерапевт и изложените в исковата молба твърдения, че ищецът е търпял болки и страдания през продължителен период от време, свързани с негативни изживявания във връзка с невъзможността да използва по предназначение наранената си лява ръка, от финансовите загуби, свързани с временната неработоспособност и непланираните разходи за отстраняване щетите по повредения скутер, липсата на желание и загубата на радост за управляване на притежавания от него скутер, като Н. продължава да изпитва силен страх от среща и нападение от кучета.

Поради това и с оглед изложените по-горе съображения, съдът приема, че ответницата следва да носи отговорност по реда на чл.50 във вр. чл.45 от ЗЗД за вредите, които е причинила противоправно на ищеца и които се явяват пряка и непосредствена последица от извършеното деяние. По тези съображения, съдът намира, че претенцията на ищцовата страна за обезщетяване на вредите, произтичащи от виновното и противоправно поведение на ответника, е доказана по своето основание.

Съдът приема, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по реда на чл.52 от ЗЗД – по справедливост, с оглед на всички обстоятелства, които са от правно значение за приложението на този принцип. Преценявайки всички конкретни обстоятелства по делото: характера, вида и степента на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и т.н., съгласно Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС, настоящият съдебен състав определя по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, обезщетение в размер от 1500 лв. за претърпените от ищеца, вследствие извършеното на 18.08.2022г. от ответницата противоправно деяние, неимуществени вреди, изразени в болки и страдания от причинените на Н. травматични увреждания, обусловили физически болки и страдания с не много висок интензитет, но сравнително продължителен оздравителен и възстановителен период /около 37 дни/, в който Н. е бил в невъзможност да полага труд и да разчита на получаваното трудово възнаграждение, както и реално търпените от него продължителни болки и страдания, изразяващи се в негативни емоционални изживявания и стрес, чувства на напрегнатост, тревожност и страх, които ищецът продължава да търпи и към момента, предвид вероятността от нова среща и инцидент с куче. Поради това искът следва да бъде уважен в частичен размер от 1500 лева, представляващ обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, настъпили на 18.08.2022г., вследствие извършеното деяние – нападение от куче, отглеждано от ответницата, проявила бездействие по отношение извършването на необходимите действия за предотвратяване на всяка проява на необоснована агресия на кучето, проявена на обществени места и при ситуации, застрашаващи живота или здравето на хора и животни, както и за упражняване на достатъчно надзор върху това животно, заедно със законната лихва върху сумата от датата на непозволеното увреждане (18.08.2022г.) до окончателното й изплащане.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът счита, че искът се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен в частта му за разликата от уважения размер от 1500 лв. до пълния предявен размер от 3000 лв.

На следващо място, съдът приема за безспорно установено, че в резултат на извършеното противоправно деяние ищецът е претърпял и имуществени вреди в размер на 735 лв., представляващи равностойността на средствата, необходими за ремонта на повреденото превозно средство – скутер, към момента на извършване на деянието, установен от заключението на приетата САТОЕ. Съдът счита, че претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи имуществена загуба в размера на парични средства за заплащане на ремонта на процесния скутер, се явяват пряка и непосредствена последица от увреждането. Видно от данните по делото, ответната страна не ангажира доказателства, от които да се установява, че ответницата е възстановила на ищеца стойността на причинените имуществени вреди, описани по-горе. Съгласно разпоредбата чл.45, ал.1 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Поради това и с оглед изложените по-горе съображения и диспозитивното начало в гражданския процес, съдът приема, че искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 500 лв., заедно със законната лихва върху сумата от датата на непозволеното увреждане (18.08.2022г.) до окончателното й изплащане.

При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати в полза на ищцовата страна направените по делото разноски за платена държавна такса /170 лв./, за възнаграждение на вещо лице /250 лв./, за призоваване на свидетели /80 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /450 лв./, общо в размер на 950 лв., съразмерно на уважената част от иска, а именно: в общ размер от 649 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сторените от същата разноски за платено адвокатско възнаграждение /1000 лв./ съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно – в размер на 420 лв.

Воден от гореизложеното, съдът