Решение № 276 от 12.3.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 2261/2024 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 121 от 22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 247/2023 г. от Окръжен съд Монтана, ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 е осъден да заплати на Д. А. Д., ЕГН ••••••••••, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

• сумата от сумата от 480 000 /четиристотин и осемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 17.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 800 000 лева;

• сумата от 2 405.22 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 17.06.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г., като е отхвърлил иска, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 4 008.71 лева;

• сумата от 1 800 лева, представляваща бъдещи имуществени вреди, ежемесечно платими, считано от 01.08.2023 г., ведно със законната лихва при забава до настъпване на основания за тяхната промяна или отпадане, като е отхвърлил иска, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3 000 лева месечно;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати:

• адвокатско възнаграждение на адвокатско дружество „Й. и Е.“, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 26 066 лева;

• по сметка на Окръжен съд Монтана, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна такса в размер на сумата от 21 888.20 лева и разноски за възнаграждение на вещи лица, в размер на сумата от 1 536 лева;

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Д. А. Д., ЕГН •••••••••• в частта, в която всеки един от преките искове, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважените до пълните предявени размери с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят оспорва извода на съда, че ищецът с поведението си, като пътник в лекия автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и оспорва начина на формиране на приетото процентно съотношение на съпричиняване.

Поддържа, че първоинстанционният съд не е посочил датата, считано от която ответникът ще е в забава при неизпълнение на задълженията за заплащане на бъдещите ежемесечни имуществени вреди.

Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваните части и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди и допълнително обезщетения за имуществени вреди до пълния размер на предявените преки искове.

Моли въззивния съд да присъди лихвата върху ежемесечните бъдещи имуществени вреди, считано от 1-во число на всеки месец, за който се дължи плащане.

Моли в тежест на ответника да възложи отговорността да заплати адвокатско възнаграждение на упълномощеното адвокатско дружество.

Решението на първоинстанционния съд се атакува от ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 в ЧАСТТА, в която:

• по прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди е осъден да заплати обезщетение, за разликата над сумата от 200 000 лева до размер на сумата от 480 000 лева;

• по прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на имуществени вреди за лечение е осъден да заплати обезщетение, за разликата над сумата от 1 000 до размер на сумата от 2 405.22 лева;

• по прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на бъдещи вреди е осъден ежемесечно да заплаща сумата от 1 800 лева, считано от 01.08.2023 г.;

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението в атакуваните части, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Поддържа, че ищецът е бил пътник в лекия автомобил, управляван от неговата съпруга и последната е станала причина за настъпване на ПТТ, за нейната смърт и за неговото увреждане, поради това, че е управлявала МПС в пияно състояние – 1.66 промила в кръвта, установено по надлежния ред. Ищецът и съпругата му съвместно са употребявали количествата алкохол, довели до отчетени стойности на концентрация и ищецът сам е поел риска да пътува в лекия автомобил, управляван от съпругата му в пияно състояние.

Поддържа, че: - определеното процентно съотношение на съпричиняване е занижено по размер и не съответства на степента на неговото поведение, с което е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат;

• определеното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с действителните вреди и процента на съпричиняване;

• претендираните от ищеца бъдещи ежемесечни обезщетения за асистент са обезпечени с добавка към пенсията, с допълнителна помощ от Агенцията за социално подпомагане – Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Лом и назначеният му за сметка на Дирекцията личен асистент при най - високата степен на грижа предвидена в Закона за личната помощ – до 161 часа месечно при максимално предвидени 168 часа;

Моли въззивния съд да отмени решението в атакуваните части и вместо това да отхвърли исковете, съобразно просителния пункт на жалбата.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции.

Подпомагащата страна, конституирана по молба на ответника – В. Т. Д. не е изразила становище по жалбите.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби, подадена от ищеца и от ответника са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът установи следното:

Ищецът – Д. А. Д., ЕГН •••••••••• е предявил против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 17.06.2019 г., около 02: 15 часа на второкласен път ІІ – 11, км. 44, между с. Орсоя и гр. Лом е настъпило при ПТП, при което С. Р. Д., ЕГН •••••••••• загубила контрол върху управлявания от нея лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ••••••••, вследствие на което автомобилът напуснал очертанията на пътното платно и се превъртял се по своята надлъжна ос.

Ищецът твърди още, че: - мястото на произшествието е било посетено от служители на полицията, които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен протокол за ПТП;

• образувано е досъдебно производство, което е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор, поради смъртта на дееца, т.е. на водача С. Р. Д., ЕГН ••••••••••;

• виновен за настъпване на ПТП и на вредоносния резултат е водачът на лекият автомобил, който имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;

• пътувал в лекия автомобил на предна дясна седалка до водача и вследствие на ПТП получил гръбначно-мозъчна травма със счупване на гръдни и поясни прешлени и засягане на гръбначно-мозъчния канал на ниво 9- 11 гръден прешлен, довело до трайна загуба на основната функция на долните крайници да ходи, за сгъва и разгъва крайниците;

• на 15.11.2022 г. е предявил писмената претенция по чл. 380 от КЗ за обезщетяване на вредите, по която е заведена щета, но не е изплатено обезщетение;

Ищецът с предявените искове поискал ответникът да заплати: - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 800 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г.;

• обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, в размер на сумата 4 008.71 лева, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г.;

• обезщетение за бъдещи ежемесечни вреди, представляващи разходи за личен асистент, в размер на сумата 3000 лева, считано от 01.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 1-во число на месеца, за който се отнася обезщетението.

Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение на упълномощеното адвокатско дружество, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 подал отговор на исковата молба /л. 111/, с който признал обстоятелството, че лекият автомобил „Рено“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но оспорил размера на претендираните обезщетения.

При условията на евентуалност поискал обезщетението за неимуществени вреди да се определи, съобразно критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото.

Поискал обезщетенията за имуществени вреди да се определят, съобразно доказателствата по делото, че ищецът получава добавки за лична помощ към пенсията; финансова помощ от социалната служба на община Лом и безплатно е включен в механизма „Лична помощ, финансиран от Агенция за социално подпомагане.

Поискал да се приеме, че ищецът с поведението си в много висока степен е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувал в лекия автомобил без поставен обезопасителен колан и се е съгласил да бъде транспортиран от водач, който е бил в пияно състояние след употребено значително количество алкохол, за което е знаел.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

Съдът по молба на ответника е конституирал като подпомагаща страна В. Т. Д. – дъщеря на ищеца и починалия водач.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че на 17.06.2019 г., около 02: 15 часа на второкласен път ІІ – 11, км. 44, между с. Орсоя и гр. Лом е настъпило при ПТП.

Лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № •••••••• е бил управляван от С. Р. Д., ЕГН •••••••••• в пияно състояние – 1.66 промила в кръвта, установена по надлежния ред със скорост по - висока от максимално разрешената за конкретния пътен участък и несъобразена с релефа на местността, както и с конкретните условия на видимост.

Водачът С. Р. Д., ЕГН •••••••••• загубила контрол върху управлението на лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ••••••••, който напуснал очертанията на пътното платно и се завъртял по своята надлъжна ос.

С. Р. Д., ЕГН •••••••••• не е ползвала обезопасителния колан, вследствие на което изпаднала от автомобила, получила тежки увреждания и починала.

На предна дясна седалка до водача пътувал нейния съпруг – ищеца Д. А. Д., ЕГН ••••••••••, за който по делото има доказателства, включително признания на ищеца, дадени извън настоящото производство, като свидетел пред разследващ орган под страх от наказателна отговорност по чл. 290 от НК, че със съпругата си съвместно са употребили алкохол и предприели пътуването.

Мястото на произшествието е било посетено от служители на полицията, които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен протокол за ПТП.

Образувано е досъдебно производство, което е прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор, поради смъртта на дееца - на водача С. Р. Д., ЕГН ••••••••••.

Ищецът е бил транспортиран до здравно заведение, проведено е лечение на получени от ПТП увреждания – счупване на гръдни и поясни прешлени и засягане на гръбначно-мозъчния канал на ниво 9-11 гръден прешлен.

Увреждането е довело до трайна загуба на основната функция на долните крайници на ищеца да ходи, да сгъва и разгъва крайниците.

Така описания механизъм на настъпване на ПТП се установява от писменото заключение на вещото лице, извършило автотехническа експертиза в първата инстанция – л. 153.

Претърпените увреждания и техните медико - биологични характеристики, продължителността на лечебния и възстановителен период, стойността на направените разходи за лечение са установени със заключението на вещото лице, извършило в първата инстанция медицинска експертиза – 171.

Двете вещи лица са категорични, че ищецът като пътник не е ползвал обезопасителния колан, с който е било оборудван лекия автомобил, поради което при завъртането на лекия автомобил по неговата надлъжна ос тялото ищеца не е било пристегнато към облегалката на седалката, а е имало свободно движение в купето.

Вследствие на отсъствието на това здраво притискане към облегалката на седалката ищецът е получил силен директен удар, довел до настъпването на най - тежката за ищеца гръбначно-мозъчна травма, която е единствената причина за трайна загуба на основната функция на долните крайници да ходи, да се сгъват и разгъват.

Последният фактически извод вещото лице – медик е направило в съдебното заседание пред първоинстанционния съд - л. 205.

Въззивният съд, независимо от този допълнителен фактически извод на вещото лице, при обсъждане на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно обосновава извод за причинната връзка между поведението на ищеца и претърпените от това поведение вреди.

С решение на ТЕЛК /л. 186/ на ищеца е призната пожизнено 100 % загуба на работоспособността и определена чужда помощ.

На ищеца е предоставена пенсия с добавка за чужда помощ от 207.48 лева с разпореждане на НОИ от 30.06.2023 г. Ищецът не е представил доказателства за следващата актуализация на пенсията и добавката за чужда помощ.

Агенцията за социално подпомагане, считано от месец март 2023 г. изплаща на ищеца ежемесечно сумата от 287.28 лева помощ, като ищецът не е представил доказателства за актуалния размер на получаваната помощ към датата на съдебното заседание пред въззивния съд, а фотокопия на снимки от албума, изготвен в наказателното производство.

Ищецът е включен в механизма за лична помощ с назначен на трудов договор личен асистент, изцяло за сметка на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Лом – л. 195.

По този начин на ищеца е предоставена най- високата четвърта степен на грижа по Закона за личната помощ /ЗЛП/ до 161 часа месечно при максимално предвидено от 168 часа – чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗЛП.

В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило психологична експертиза – л. 229.

В първата инстанция е прието основното и допълнителното заключение на вещото лице, извършило икономическа експертиза – л. 244 и л. 260.

Съгласно заключението, разходите за един асистент с 10-годишен професионален опит, от който има нужда ищеца се поемат от Агенцията за социално подпомагане. При 161 часа месечно разходите възлизат на сумата от 1 588.93 лева, а при пълния размер от 168 часа е 1 653.94 лева.

Вещото лице определя ежемесечните разходи при свободно договаряне с личен асистент на стойност от 3 220 лева, а за смяната на памперс и допълнителна сума от 310 лева, или общо сумата от 3 530 лева.

Въззивният съд не кредитира посочените стойности в допълнително заключение, като се позовава на стойността на тези възнаграждения, които се изплащат от Агенцията за социално подпомагане, ръста на безработица в този регион и произтичащия от този ръст наплив на кандидати за тази работа.

В първата инстанция са събрани доказателства за претърпените от ищеца болки и страдания.

Ищецът на 15.11.2022 г. е предявил писмената претенция по чл. 380 от КЗ за обезщетяване на вредите, по която е заведена щета, но не е изплатено обезщетение;

Въззивният съд, съобразно просителния пункт на жалбата, подадена от ответника, относно поведението на ищеца и процента на съпричиняване на вредните последици приема, че ищецът в равна степен с неговата съпруга – водач на лекия автомобил е допринесъл за настъпване на вредните последици, т.е. по ½.

От правна страна:

Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от ищеца и от ответника въззивни жалби, като спорът се концентрира до степента /процента/, в която ищецът с поведението си е допринесъл за настъпване на вредните последици; до размер на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди.

ПТП е настъпило на 06.12.2020 г., поради което приложими са разпоредбите и Кодекса на застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г. По главните /преки/ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени и имуществени вреди:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380.

Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

Основателността на иска предполага наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД - противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира.

В случая лекият автомобил Рено Меган Сценик“ с рег. № •••••••• е бил управляван от С. Р. Д., ЕГН •••••••••• е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Наказателна отговорност по отношение на С. Р. Д., ЕГН •••••••••• не е могла да се осъществи поради нейната смърт, настъпила при ПТП, както не може да се осъществи и административнонаказателната отговорност с влязло в сила наказателно постановление по реда на ЗАНН.

Независимо от това обстоятелство, събраните по делото доказателства обосновават извод, че С. Р. Д., ЕГН •••••••••• при управлението на лекия автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № •••••••• е допуснала нарушение на правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, относно постоянния контрол върху управляваното МПС и максимално разрешената скорост за движение в участъка от пътя, в който е настъпило ПТП.

Поведението на застрахования при ответника водач е противоправно, виновно и е в пряка причинна връзка с полученото от ищеца увреждане, доколкото не е оборена презумцията за вина, т.е. осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.

Предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са доказани по основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.

Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на сумата от 400 000 /четиристотин хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото, относно възрастта на ищеца и неговото обществено положение; броя и веда на получените травматични увреждания; продължителността на общия лечебен и възстановителен период; последиците за здравето на ищеца, обществено- икономическите условия в страната и лимита на застрахователно покритие в деня на настъпване на ПТП и на вредните последици.

Така определеното обезщетение следва да се намали с приетото процентно съотношение на съпричиняване на вредните последици – по ½ за водача на лекия автомобил и ½ за ищеца, който също е бил в пияно състояние със знанието, че неговата съпруга е употребила значително количество алкохол и въпреки това се е съгласил да пътува в лекия автомобил без поставен обезопасителен колан.

Съпругата на ищеца е била със степен на алкохолно опиване около средната степен, която е от 1.50 до 2.50 промили с типични признаци, лесни за възприемане от околните - лицето има алкохолен дъх, умерено затруднена координация, нарушен говор и забавено мислене; наблюдава се силно подчертана емоционална лабилност, като периоди на повишено настроение бързо се сменят с потиснатост.

Прекият иск е основателен до размер на сумата от 200 000 лв. и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 800 000 лева.

По прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на имуществените вреди, представляващи разходи за лечение:

Доказателствата по делото установяват разходи за лечение, в размер на сумата от 4 008.71 лева, които са в причинна връзка с противоправното поведение на застрахования водач.

Предявеният иск, съобразно приетото съотношение на съпричиняване е основателен до размер на сумата от 2 004.35 лева и подлежи на отхвърляне до пълния предявен размер от 4 008.71 лева.

По прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на бъдещи имуществените вреди, чието настъпване е неотменимо – ежемесечни парични разходи за заплащане на възнаграждение на един личен асистент:

По делото са събрани доказателства, че с решение на ТЕЛК на ищеца е призната 100 % загуба на работоспособността и необходимост от чужда помощ.

Ищецът е потребител на механизма за личен асистент по Закона за личната помощ с най - висока грижа от 161 часа месечно, при максимално възможни 168 часа.

Ищецът получава пенсия с включена добавка за асистент от 207.48 лева към датата 30.06.2023 г., но не е представил актуални данни за нейния размер към датата на съдебното заседание пред въззивната инстанция.

Ищецът получава ежемесечна парична помощ от Агенцията за социално подпомагане, която към месец септември 2023 г. е била в размер на 287.28 лева.

Ищецът и по отношение на тази помощ не предоставя актуални доказателства за нейния размер към датата на съдебното заседание пред въззивната инстанция.

Агенцията за социално подпомагане, чрез механизма за лична помощ, на която ищецът е потребител по Закона за личната помощ, ежемесечно заплаща на един асистент с 10-годишен професионален опит, при 161 часа месечно, сумата от 1 588.93 лева.

В първата инстанция е прието допълнителното писмено заключение на вещото лице, извършило икономическата експертиза, относно необходимата парична сума при свободно договаряне за наемане на личен асистент, при определената норма от 161 часа месечно.

Вещото лице дава стойност от 3 220 лева, а за смяната на памперс, допълнително сумата от 310 лева, или общо сумата от 3 530 лева.

Тази пазарна стойност не се споделя от въззивния съд, но дори и да се приеме същго следва да се намали с приетото процентно съотношение на съпричиняване – ½, поради което при този варинт ще се дължи сумата от 1 765 лева.

Искът за обезщетяване на бъдещите ежемесечни вреди е предявен до размер на сумата от 3 000 лева.

След редукция на тази сума с ½ /процента на съпричиняване/, ищецът ще има правото да получава сума, в размер на 1500 лева.

Сумата от 1 500 лева е по - малка от реално заплащаното възнаграждение на личния асистент от Агенцията за социално подпомагане, в размер на 1 588.93 лева.

Няма доказателства ищецът да е престанал да бъде потребител на механизма за лична помощ по Закона за личната помощ, да има договор и да заплаща възнаграждение на личен асистент, както и последният да е заплатил дължимите се данъци върху полученото възнаграждение.

Предявеният иск е изцяло неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, имащи за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди:

Ищецът на 15.11.2022 г. е подал писмената претенция по чл. 380 от КЗ, поради което, считано от тази дата ответникът дължи законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди.

С оглед на изложеното от двете жалби, частично основателна е само жалбата, подадена от ответника, поради което следва:

• да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г., , за разликата над сумата от 200 000 лева до размер на сумата от 480 000 лева и вместо това да се отхвърли прекия иск в тази част;

• да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлил прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г., , за разликата над сумата от 480 000 лева до пълния предявен размер от 800 000 лева;

-да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлил прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на имуществените вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г., за разликата над сумата от 1000 лева до размер на сумата от 2 004.35 лева;

• да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г., за разликата над сумата от 2 004.35 лева до размер на сумата от 2 405.22 лева и вместо това да се отхвърли прекия иск в тази част;

• да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлил прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на имуществените вреди, за разликата на сумата от 2 405.22 лева до пълния предявен размер от 4 008.71 лева;

• да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъдил ответника да заплаща на ищеца обезщетение за бъдещи, ежемесечни имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2023 г., до размер на сумата от 1 800 лева и вместо това да се отхвърли прекия иск в тази част;

• да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлил прекия иск, имащ за предмет обезщетяване на бъдещи ежемесечни имуществените вреди, за разликата над сумата от 1 800 лева до пълния предявен размер от 3 000 лева;

• да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Монтана държавна такса за разликата над сумата от 8 080.17 лева до размер на сумата от 21888.20 лева;

• да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е осъдил ответника да заплати адвокатско възнаграждение на Адвокатско дружество „Й. и Е., на основание чл. 38, ал.- 2 от ЗАдв., за разликата над сумата от 12 730.17 лева до размер на сумата от 26 066 лева.

Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г., до размер на сумата от 200 000 /двеста хиляди/ лева не е обжалвано от ответника, влязло е в сила и съдът е издал на ищеца изпълнителен лист за тази сума.

Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.11.2022 г., до размер на сумата от 1 000 лева не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

По разноските:

С оглед изхода на делото и промененото съотношение на уважена/отхвърлена част на предявените искове, ищецът следва да заплати направените деловодни разноски във въззивното производство на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК - държавна такса, в размер на сумата от 5 580 лева и юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 450 лева.

Ищецът е освободен от задължение за заплащане на държавна такса, а издадения изпълнителен лист за сумата от 200 000 лева е пречка да се ползва от безплатната правна помощ по чл. 38 ал. 1 от ЗАдв.

По тези съображения, Софийски апелативен съд