Решение № 557 от 19.7.2024 г. на Административен съд - Разград по дело № 119/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 14, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП). Образувано е по жалба на И. Б. Т. от [населено място], [област] против Заповед №1703-РД01-0270/ 19.04.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Разград, с която е лишен от право да получава помощи на основание чл. 14, ал. 5 ЗСП. Същата е потвърдена с Решение №17-РД06-0008/ 15.05.2024г. на директора на РДСП Разград. В жалбата и по същество се излагат доводи, че оспорващият отговаря на всички законови изисквания за да получава месечна социална помощ, бил е добросъвестен и не следва да се лишава от необходимите му средства за издръжка и живот. С оглед на това моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания административен акт, ведно със следващите от това законови последици. Ответникът по жалбата е депозирал писмено становище, в което сочи, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното: Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е основателна по следните фактически констатации и правни изводи: Събраните в хода на производството доказателства установяват, че И. Б. Т. е получавал месечна социална помощ по чл. 9 ППЗСП през 2023г. първоначално в размер на 81, 90 лв., а от 01.06.2023 г. в размер на 249, 80лв. В началото на 2024 г. жалбоподателят е подал Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-РР/174/15.01.2024г. (л. 40-л. 42) до директора на ДСП Разград, с което е поискал да му се отпусне месечна социална помощ и за тази година. В него изрично е посочено, че прилага и служебна бележка за изплатена рента. Тя не е представена с административната преписка. На 29.01.2024 г. (л. 38) в деловодството на ДСП по електронен път е получена служебна бележка № 5/ 11.01.2024 г. (л. 39), издадена от „БГ АГРО ЗЕМЕДЕЛСКА КОМПАНИЯ" ЕООД. Същата е изпратена от служител на дружеството, видно от придружителното писмо (л. 38). Според нея по договор за наем на земеделски земи в землището на с. Бели Лом, обл. Разград на 14.11.2023 г. е изплатена рента в размер на 386 лв., в полза на трима наследници, сред които и И. Б. Т., при равни дялове за всички; а по договор за наем на земеделски земи в землището на с. Гороцвет, обл. Разград на 20.06.2023 г. е изплатена рента в размер на 100 лв. и на 14.11.2023 г. е изплатена рента в размер на 530 лв., в полза на четирима наследници, сред които и И. Б. Т., при равни дялове за всички. В бележката не е отразено по какъв начин са извършени плащанията (по банков път или в брой) и как (на всеки наследник поотделно или общо за всички на някой от тях и на кого). Доказателства за това не са събрани и в хода на административното производство. След извършена социална анкета от социален работник (л. 36 – л. 37) и въз основа на декларираните данни е издадена Заповед № ЗСП/Д-РР/174 от 30.01.2024 г. (л. 35) на директора на ДСП Разград, с която му е отпусната месечна социална помощ по реда и при условията на чл. 9 ППЗСП в размер на 260, 37 лева месечно, считано от 01.01.2024 г. Въз основа на данните в служебната бележка е прието, че лицето не е изпълнило задълженията си по чл. 32, ал. 4 ППЗСП и на 22.02.2024 г. е подаден писмен сигнал от социален работник (л. 34) с предложение да се проведе процедурата по чл. 14а ЗСП. Директорът на ДСП Разград на основание чл. 14а, ал. 1 ЗСП е разпоредил със своя заповед (л.33) да се извърши проверка по сигнала относно законосъобразното отпускане и изплащане на социалната помощ на жалбоподателя. Назначената комисия е извършила проверка, при която е установила, че през месец ноември 2023 г. И. Т. е получил доход от рента, за което обстоятелство не е уведомил писмено в едномесечен срок в нарушение на чл. 32, ал. 4 ППЗСП. При тези констатации месечната помощ по чл. 9 ППЗСП за месец декември 2023 г. е незаконосъобразно изплатена и подлежи на възстановяване. Резултатите от извършената проверка са обективирани в Констативен протокол от 26.02.2024 г., съставен по реда на чл. 14а, ал. 2 ЗСП, който е връчен на жалбоподателя на 28.02.2024 г. В законоустановения тридневен срок по чл. 35а, ал. 3 ППЗСП на 01.03.2024 г. той е подал писмени възражения (молба) до директора на ДСП (л. 31). В тях твърди, че е поискал от „БГ Агро“ да му предоставят служебна бележка за изплатените на него суми, но те са били ангажирани и не са му я издали своевременно. Посетил ги е пет пъти, но не ги е намерил. Заявил е, че няма вина и е помолил за съдействие административния орган. Върху подадената молба на 07.03.2024 г. е изписана ръкописно резолюция от Ц. Т. – началник на отдел „Социална закрила“ при ДСП Разград, че няма основание да бъде прекратена процедурата по възстановяване на получената помощ и предлага да бъде издадена заповед за това. При тези факти и обстоятелства е издадена Заповед № ЗСП/Д-РР/174/ 08.03.2024 г. (л. 30) на директора на ДСП Разград, с която на основание чл. 15, ал. 1 и ал. 2 ЗСП и чл. 32, ал. 4 ППЗСП месечната социална помощ по чл. 9 от ППЗСП е прекратена, считано от 01.02.2024 г., което сочи, че административният орган е приел, че промяната, обуславяща прекратяване на социалната пенсия е настъпила през месец януари 2024 г., по арг. на чл. 32, ал. 6 ППЗСП. На същата дата е издадена и Заповед № 1703-РД01- 0164/08.03.2024 г. на директора на ДСП Разград, с която на основание чл. 14а, ал. 3 ЗСП е разпоредено на И. Т. да възстанови недобросъвестно получената социална помощ по реда на чл. 9 ППЗСП за месец декември 2023 г. в размер на 249, 48 лв., ведно със законоустановената лихва в размер на 5, 45 лв., изчислена към 07.03.2024 г. В мотивите към Заповед № 1703-РД01- 0164/08.03.2024 г. е посочено, че през месец ноември 2023 г., видно от получената служебна бележка, той е получил доход в размер на 261, 17 лв., който е по-висок от определения диференциран доход по чл. 9, ал. 2, т. 1 ППЗСП в размер на 249, 48 лв. Жалбоподателят не е подал декларация за промяна на обстоятелствата в установения от закона срок и не е спазил разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗСП, поради което е получил неправомерно отпуснатата за месец декември 2023 г. социална помощ. В тях не са обсъдени възраженията/ твърденията, изложени от подпомаганото лице в подадената от него молба. В заповедта не е посочен начин и сметка, където следва да се платят сумите. Не са указани и неблагоприятните последици по чл. 14, ал. 5 ЗСП ако не се възстанови своевременно получената социална помощ. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК в заповедта не е посочено пред кой орган подлежи на обжалване. Цитираните заповеди са връчени лично на И. Т. на 18.03.2024 г., видно от приложеното известие за доставяне (л. 27). Те не са обжалвани. Според обясненията на жалбоподателя, той е посетил ДСП Разград и е поискал да заплати сумите, при което директорът на ДСП му указал, че не може да се заплатят на място, а следва да се преведат по банковата сметка на дирекцията, като му е предоставил информация за това (представената в съдебно заседание справка за банковите сметки на ДСП). В коридора обаче Ц. Т. (началник на отдел „Социална закрила“ при ДСП Разград) му казала да не плаща, а да си даде телефонния номер и да чака да му се обади. При така установените факти и обстоятелства е издадена процесната Заповед №1703-РД01-0270/ 19.04.2024 г. на директора на ДСП Разград, с която на основание чл. 14, ал. 5 ЗСП И. Т. е лишен от право да получава социални помощи до възстановяване на дължимата сума, но за не повече от една година. Тя е била предмет на административен контрол и потвърдена с Решение №17-РД06-0008/ 15.05.2024г. на директора на РДСП Разград. Тази заповед е предмет на съдебен контрол и в настоящето производство. Съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, като издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия по чл. 33а ППЗСП и в надлежна писмена форма. В хода на производството обаче са допуснати съществени процесуални нарушения. Административното производство е започнало по инициатива на органа и в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК той е бил длъжен да уведоми подпомаганото лице за това. В случая това задължение не е изпълнено и жалбоподателят не е бил надлежно уведомен, както за започналите производства по чл. 14а и чл. 15 ЗСП, така и за производството по чл. 14, ал. 5 ЗСП. Наред с това оспорената заповед е издадена и в нарушение на чл. 35 АПК. Цитираната норма императивно изисква индивидуалният административен акт да се издаде, едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. В казуса липсват категорични доказателства, които да установяват как и кога фактически е получена от жалбоподателя изплатената рента. Представената служебна бележка не съдържа достатъчно информация за това. Социалните работници не са положили необходимите усилия за да се установи по безспорен начин това обстоятелство, което е от значение за правилното решаване на конкретния случай. Не са обсъдени и дадените обяснения и възражения от жалбоподателя. Следва да се отбележи, че неправилно директорът на ДСП Разград е приел, че към датата на която е издадена Заповед №1703-РД01-0270/ 19.04.2024 г., предходната негова Заповед № 1703-РД01- 0164/08.03.2024 г., с която на основание чл. 14а, ал. 3 ЗСП е разпоредено възстановявяване на недобросъвестно получената социална помощ е влязла в сила и е послужила като основание за директора на ДСП Разград да издаде своята заповед по чл. 14, ал. 5 ЗСП. и той неправилно е ждирек по реда на чл. 9 ППЗСП за месец декември 2023 г. Както вече беше посочено в Заповед № 1703-РД01- 0164/08.03.2024 г. не е посочено пред кой орган подлежи на обжалване. Административният орган е указал на страната само, че актът подлежи на обжалване по реда на АПК в 7-дневен срок от деня на получаването му. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване се удължава на два месеца. Разпоредбата е създадена да гарантира в максимална степен правата на гражданите и организациите да оспорят административните актове, които ги засягат, като налага на административните органи да посочат точно всички правни възможности за обжалване на административните актове както по административен, така и по съдебен ред. Не само липсата на указания, но и непълните указания по чл. 59, ал. 2, т. 7 АПК са предпоставка за удължаване на срока за обжалване на акта на два месеца по силата на чл. 140, ал. 1 АПК. В този смисъл са мотивите към Тълкувателно решение № 6 от 30.06.2015 г. на Върховния административен съд, постановено по т. д. № 4/2013 г., което е задължително както за органите на съдебната, така и за органите на изпълнителната власт, органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове ( чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Цитираната заповед е връчена на жалбоподателя на 18.03.2024 г. и срокът за нейното оспорване, съобразявайки правилото на чл. 140, ал. 1 АПК, е изтекъл на 18.05.2024 г., след издаване на процесната Заповед №1703-РД01-0270/ 19.04.2024 г. Следователно към този момент не е бил налице влязъл в сила административен акт, послужил като основание за нейното издаване. В нормата на чл. 14, ал. 5 ЗСП изрично е посочено, че лицата, недобросъвестно получили социални помощи, се лишават от помощи до възстановяване на дължимите суми, но за срок не по-дълъг от две години. Следователно административният орган е бил задължен да изясни въпроса дали И. Б. е действал недобросъвестно при неизпълнение на задължението си по чл. 15, ал. 1 ЗСП и да изложи убедителни мотиви за това. Съгласно чл. 32, ал. 4 ППЗСП при настъпване на промяна в обстоятелствата, въз основа на които е отпусната месечна социална помощ, подпомаганото лице е длъжно в едномесечен срок да уведоми писмено съответната ДСП за всички настъпили промени, като попълва декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. В казуса не е установено по безспорен начин кога е получен фактически доходът от рента, за да се прецени и кога е изтекъл определеният едномесечен срок. Обстоятелството, че жалбоподателят не е уведомил административния орган за получената рента, като попълни декларация по образец, утвърден от изпълнителния директор на АСП, не означава непременно проявена недобросъвестност от негова страна. От данните по преписката се вижда, че на 15.01.2024 г. при подаване на Заявлението-декларация за отпускане на социална помощ по чл. 9 ППЗСП за 2024 г., той е приложил и служебна бележка за изплатена рента. Следователно, макар и не по предвидения за това ред, на тази дата той е уведомил ДСП за получения доход. При тези факти не може да се приеме, че жалбоподателят съзнателно е затаил правнорелевантно обстоятелство, за да получи социални помощи, на които не е имал право. По дефиницията на чл. 11, ал. 1 ЗСП „социалните помощи“ са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Те се получават от лицата, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка или издръжка от задължените лица по чл. 140 СК (чл. 11, ал. 2 ЗСП). Това изисква от органите по социално подпомагане да оказват пълно съдействие на лицата и стриктно да спазват законовите изисквания, когато ги лишават от социални помощи. Въз основа на изложените фактически и правни съображения съдът приема, че оспорената Заповед №1703-РД01-0270/ 19.04.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Разград следва да се отмени, като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Административното производство е започнало служебно, по инициатива на административния орган, а не по искане на лицето за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси. С отмяната на издадения административен акт е получена търсената защита и не се създава висящност на административното производство, което да приключи с нов административен акт. Следователно не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК и не се следва връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Заповед № ЗСП/Д-РР/174/ 08.03.2024 г. и Заповед № 1703-РД01- 0164/08.03.2024 г. на директора на ДСП Разград не са обжалвани и е недопустимо по отношение на тях да се осъществи инцидентен контрол в настоящето съдебно производство. Те могат да се отменят само по реда и при условията на чл. 99 - чл. 103 АПК. Мотивиран така Разградският административен съд