Решение № 457 от 21.12.2023 г. на Районен съд - Дупница по дело № 753/2023 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „БМ 2010“ ЕООД, с ЕИК 201254701, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ж.к. „Еленово“, бл. 79, ет. 1, ап. 1, предстставлявано от Борис Любенов Михайлов, действащо чрез пълномощника си - адв. А. М. от АК Благоевград против Наказателно постановление № КГ - 2486/20.03.2023 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), с което на дружеството – жалбоподател на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ е наложено административно наказание – „Имуществена санкция“ в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за нарушение на чл. 47, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ. С атакуваното Наказателно постановление на дружеството -жалбоподател са били възложени и разходите за вземане и изпитване на пробата в размер на 325.00 (триста двадесет и пет) лева, от които 200.00 (двеста) лева за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ДАМТН – ГД ККТГ, град София, 85.00 (осемдесет и пет) лева за изготвяне на експертиза и 40.00 (четиридесет) лева за вземане на проба, на основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 /обн. ДВ, бр. 50/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 33/2020 г. /. С жалбата и в съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя навежда конкретни доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, включително аргументира се тезата за приложение на чл. 28 ЗАНН в процесния случай. В тази връзка се моли за отмяна на обжалваното постановление и присъждане на сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, редовно призована чрез процесуалния си представител, старши експерт (юрист) Р. Ш., е ангажирала становище по допустимостта и основателността на жалбата, които поддържа в хода на съдебните прения. Претендира юрисконсултско възнаграждение, при условята на евентуалност е направено възражене за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното Наказателно постановление намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните: При извършена проверка на 27.07.2022 г. в обект – бензиностанция № 2, управляван от „БМ 2010“ ЕООД, находящ се в с. Джерман, ПП Е-79, София-Кулата, община Дупница, област Кюстендил, от бензиноколонка № 1 е взета проба от предлаганото течно гориво - Автомобилен бензин, RON 95, с Протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № С-0132/27.07.2022 г. При проверката е установено, че последната доставка на горивото е в количество 2971 литра по Нареждане за експедиция № 1411558/19.07.2022 г. и с Декларация за съответствие № 280/13.07.2022 г., издадена от „Лукойл България“ ЕООД за партида № 280 в количество 1190 тона. Налично количество в резервоар № 1, свързан с бензиноколонка № 1 в момента на проверката е 7339 литра. След изпитване на контролна проба в стационарна акредитирана „Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки“ към ДАМТН - ГД ККТГ, гр. София, притежаваща Сертификат за акредитация на ИА БСА peг. № 35/23.11.2020 г., валиден до 30.10.2024 г., е издаден Протокол от изпитване № С-0258-1/01.08.2022 г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво № КП – 0440-Е/ 01.08.2022 г., съгласно който полученият резултат за съдържание на биогориво в Автомобилен бензин RON 95 се отклонява от допустимата гранична стойност както следва: Съгласно чл. 47, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от ЗЕВИ изискването за съдържание на биогориво в автомобилен бензин е минимум 9 % обемни биоетанол и/или етери произведени от биомаса, които са кислородсъдържащи съединения по смисъла на § 1, т. 1 буква „в“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕВИ. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЕВИ. във връзка е Приложение № 1 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол (НИКТГУРНТК), изпитването е проведено по метода на БДС EN ISO 13132 „Течни нефтопродукти. Автомобилен бензин, несъдържащ олово. Определяне на органични кислородсъдържащи съединения и общо съдържание на органично свързан кислород чрез газова хроматография с превключване на колони“. В съответствие с § 1, т. 1 буква „б"“ и буква „в“ от ДР на ЗЕВИ съдържанието на биогориво в автомобилен бензин е 7, 9 % обемни, в това число: 7.8 % биоетанол и 0.1 % етери, произведени от биомаса, изчислени като биогориво. След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно БДС EN ISO 4259-2 „Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на резултатите - Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите за изпитване“, при получен резултат от изпитването под 8.66 % обемни, продуктът не съответства на изискването за съдържание на биогориво в автомобилен бензин. Съдържанието на „Биогориво“ в автомобилен бензин е равно на сумата от обемния процент на „Биоетанол, произведен от биомаса“ и обемните проценти на „етери, произведени от биомаса“: Био-ЕТБЕ (етил-третичен-бутил-етер) с обмен процент 47, изчислен като биогориво, и био- МТБЕ (метил-третичен-бутил-етер) с обмент процент 36, изчислен като биогориво. Биогоривата са предназначени за използване чисти или в смеси с гориво за бензинови двигатели. Използването на енергия от ввъзобновяеми източници в транспорта е важна част от пакета мерки, необходими за нааляване на емисиите на парникови газове и за съобразяване с протокола от Киото към рамковата конвенция на ООН по изменение на климата съгласно Директива 2009/28/ЕОза насърчаване на енергията от възобновяеми източници. Следователно, изпитването на контролната проба е показало несъответствие на предлаганото течно гориво - автомобилен бензин, RON 95 с изискването на чл. 47. ал. 1, т. 5 и ал. 4 от ЗЕВИ за минимално съдържание на биогориво в автомобилен бензин. Протоколът от изпитване и констативния протокол са връчени на дружеството на основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРПТК с писмо с изх. № 84-01-600/01.08.2022 г. и известие за доставяне от 01.08.2022 г. На основание чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРПТК, със Заявление вх. № 84-01- 600/01.08.2022 г. е стартирана процедура по спор на Етап 1 от Приложение 12 на НИКТГУРПТК за „съдържание на кислородсъдържащи съединения“. Представен е Протокол от изпитване № 339/19-08.2022 г. на контролната проба, предоставена на проверяваното лице но чл. 20, ал. 1 от НИКГГУРНТК от Изпитвателна лаборатория за горива при „БТ“ ООД –гр. Стара Загора, Сертификат за акредитация peг. № № 233 ЛИ/30.09.2021 г. валиден до 30.09.2025 г., издаден от ИА БСА. С Експертиза № Ек-006/23.08.2022 г., след прилагане на Етап 1 от Процедура при оспорване на резултатите съгласно БДС ЕN ISO 4259-2 (Процедурата) е направено заключение, че при условията на буква „в“ от Приложение № 12 не може да бъде установено съответствие или несъответствие на течното гориво - автомобилен бензин, RON 95 за съдържание на биогориво в течно гориво, съгласно чл. 47, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от ЗЕВИ. Заинтересованата страна е преминала към Етап 2 от Процедурата, като е уведомила ГД ККТГ за решението си с писмо вх. № 84-01-600/12.09.2022 г. Арбитражното изпитване е проведено в Изпитвателен център „Сейболт България“ към „Сейболт България“ ЕООД гр. Бургас, притежаваща Сертификат за акредитация peг. № 10 ЛИК/30.11.2020 г., валиден до 30.11.2024 г., издаден от ИА БСА, съгласно арбитражния метод БДС ЕN ISO 22854: 2021 „Течни нефтопродукти. Определяне на типове въглеводороди и кислородосъдържащи в автомобилен бензин и в автомобилно гориво етанол (Е 85). Метод на многомерна газова хроматография“. Издаден е Протокол от изпитване № 1865 СН/29-09-2022 г. на основание на който е направена експертиза за получените резултати за показател за „Съдържание на кислородсъдържащи съединения“ - съдържание на етанол, МТБЕ и ЕТБЕ, с резултат 8.09% обемни. След прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съгласно БДС ЕN ISO 4259-2 при получен резултат от изпитването под 8.76% обемни продуктът не съответства на изискването за съдържанието на биогориво в автомобилен бензин. С Експертиза № Еа - 009/30.09.2022 г., след прилагане на Етап 2 от Процедура при оспорване на резултати, е направено заключение, че течното гориво Автомобилен бензин, RON 95, по изпитания показател „Съдържание на кислородсъдържащи съединения“ - съдържание на етанол, МТБЕ и ЕТБЕ, и получения резултат не съответства на изискването за съдържание на биогориво в течно гориво, съгласно чл. 47, ал. 1, т. 5 и ал. 4 от ЗЕВИ, като заключението за несъответствие е окончателно. С писмо-покана изх. № 84-00-97/01.08.2022 г., управителят на „БМ 2010“ ЕООД е поканен да се яви за съставяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и известие за доставяне от 16.09.2022 г. Във връзка със Заявление с вх. № 84-01-600-5/12.09.2022 г. за преминаване на етап 2 от Процедурата е изпратена нова покана за АУАН с изх. № 84-00-97-1/13.09.2022 г. за дата 07.10.2022 г., която е върната от куриерска фирма поради „Непълен адрес“ и същата е изпратена на електронната поща на управителя. С писмо вх. № 84-00-97-2/15.09.2022 г. управителят на дружеството потвърждава по имейл получаването на поканата и заявява желание за изпитването на етап 2 да се осъществи по арбитражния метод БДС ЕN ISO 22854. АУАН е съставен при условията на чл. 40, ал. 2 и ал. 4 от ЗЧАВ актът е изпратен за връчване от кметана община Благоевград с писмо изх. №84-00-97-3/10.10.2022 г., АУАН е върнат от общината невръчен, с надлежно приложен протокол от посещение на три различни дати на седалището на фирмата от служители на столична община, в който е отразеноу че на адреса лицето не е открито. С писмо до началника на 02 РУ Благоевград, ГД ККТГ е поискала съдействие за издирване на лицето, представляващо фирма „БМ 2010“ ЕООД и за връчване на административнонаказателната преписка. С писмо вх. № 84-00-97-7/30.01.2023 г., началник Второ РУ- Благоевград изпраща до ГД ККТГ АУАН № А-41 от 07.10.2022 г. надлежно връчен и подписан от управителя Борис Михайлов на 29.12.2022 г., видно от разписката за предадени/получени документи. В ГД ККТГ е постъпило възражение с вх. № 84-00-97-6/30.12.2022 г. от „БМ-2010“ ЕООД срещу АУАН № А-41 от 07.10.2022 г., което е било счетено за неоснователно, с аргументи, че всички обстоятелства по предлагането на автомобилен бензин, RON 95 на обекта, са надлежно описани в Протокол за проверка и вземане на проба С-0132/27.07.2022 г. на ГД ККТГ, който е подписан от представителя на дружеството без възражения. Всящка акредитирана лаборатория носи отговорност за представените резултатаи от изпитването. Изпитванията на контролните проби са извършени по стандарта БДС ЕN ISO 13132: 2004, който не е арбитражен метод за определянето на показател „Съдържание на кислородсъдържащи съединения“ - съдържание на етанол, МТБЕ и ЕТБЕ, но е посочен от НИКТГУРНТК. За разрешването на процедурата по спор и съгласно изискванията на НИКТГУРНТК, арбитражното изпитване е извършено по арбитражния метод на БДС ЕN ISO 22854: 2021, което е съгласувано с дружеството с писмо изх. № 84-01—600-8/21.09.2022 г. Резултатът от проведеното арбитражно изпитване е 8, 09% обемни, който е окончателен. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична обстановка, като на дружеството – жалбоподател на основание чл. 67, ал. 3 от ЗЕВИ е наложено административно наказание – "Имуществена санкция" в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева за нарушение на чл. 47, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ. В хода на съдебното следствие е изготвена съдебно-техническа експеритиза, видно от която установената, от административнонаказващия орган, фактическа обстановка кореспондира с всчики събрани по преписката доказателства, указващи на установеното нарушение. В трета точка от заключението вещото лице е направило предположения, като е посочило, че наличието на гориво в резервоара при получаване на процесната доставка би могло да повлияе на резултатите, тъй като установено отклонение от изискването за минимално съдържание на биогориво на автомобилен бензин, RON 95 може да е резултат от предишни доставки. Експертът сочи и други предполагаеми причини като натрупване на вода в резервоара, което се получава от кондензациата на вода, съдържаща се в горивото, при налИ.ето в резервоара, поради разликите в температурите в резервоарите на цистерната, която ги докарва и този, който е вкопан в земята. Поради факта, че биоетанола е много по- разтворим във вода, отколкото в бензин и при тези уславия същият може да премине във водата. Друга вероятна причина за тези отклонения в показателите на горивото е състоянието на транспортното средство, с което се доставя горивото. Ако горивото от различните клетки на цистерната, се прехвърлят в резервоара на обекта с една и съща помпа, евентуалните замърсявания от другите клетки, могат да попаднат в резервоара с бензин и да окажат влияние върху неговите показатели. В хода на съдебното следствие вещото лице е уточнило, че посочения в т. 3 от заключението конденз е т.нар. мъртъв обем. Всеки резервоар има устройство, което мери количеството бензин и водата, която е надъното на резервоара. Резервоарът не се изпомпва никога, за това се почиства периодично, като се натрупа малко повече. Освен това експертът заявява, че установеното несъответствие с разлика от 0, 24 и 0, 34 не води до проблеми за крайния потребител, тъй като биодобавката е етанол, спирт и като кислородосъдържащо съединение не оказва влияние нито на природата, нито на автомобила. Така описаната фактическа обстановка се установява от формираната по делото доказателствена съвкупност, включваща писмените доказателства, приложени по административната преписка и към въззивната жалба, от гласните показания на разпитаните в хода на съдебното следствие в качеството му на актосъставител И. Л. и свидетеля при установяване на нарушението и съставяне на АУАН – Г. Д.. Съдът кредитира посочените доказателствени източници, включително показанията на посочените свидетели, тъй като същите са последователни, логични, безпротиворечиви и съответстват на останалите доказателствени материали. В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени противоречия касателно обстоятелствата включени в предмета на доказване по настоящото дело, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват горепосочената фактическата обстановка, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305, ал. 3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане. При така установената фактическа обстановка, на база събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът направи следните правни изводи: На първо място, съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия, като посоченото се установява и от представената Заповед № А – 116/11.03.2022 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане на административна санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в седем дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. АУАН е съставен в условията на чл. 40, ал. 2 е ал. 4 от ЗАНН, като свидетел е посочен св. Г. Д., който е участвал при извършване на проверката на 27.07.2022 г., вписан в Протокол № С- 0132/27.07.2022 г., същият е вписан и като свидетел при съставяне на АУАН, като в тази връзка направеното от жалбоподателя възражение, че е допуснато нарушение при съставяне на АУАН без присъствието на свидетел, се явява неосователно. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя, като възраженията в обратна насока се явяват изцяло неоснователни. От свидетелските показания, а така също и от приложените по делото писмени доказателства се установява, че е спазена процедурата за вземане на пробите, визирана в чл. 16 – 22 от НИКТГУРНТК. Процедурата по пробовземането е била стриктно спазена. Пробата е взета от бензиноколонка и разпределена в чисти, охладени еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, които предварително са промити с около 0, 2 литра от горивото. Пробите са взети от дозиращия накрайник на бензиноколонката с помощта на удължител за автомобилен бензин. Транспортирането на пробите е извършено в съответствие с изискванията на НИКТГУРНТК в хладилен контейнер, обезпечаващ необходимата температура, запечатан със стикер, подписан от представителите на фирмата и на ГД ККТГ, който се пренася със специализиран транспорт, снабден с хладилна камера. На следващо място, спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН, като правилно е квалифицирано процесното нарушение като такова по чл. 47, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ, към което е съотнесена коректната санкционна разпоредба – чл. 67, ал. 3 ЗЕВИ. В случая по безспорен начин се установява, че на 27.07.2022 г., „БМ2010“ ЕООД, ЕАД в качеството му на краен разпространител съгласно изискванията на § 1, т. 12 от ДР па ЗЕВИ, във връзка с § 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ, е извършило нарушение на чл. 47, ал. 4 във връзка с чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗЕВИ, тъй като е предлагало течно гориво – Автомобилен бензин, RON 95, за което на 30.06.2021 г. с Констативен протокол № КП – 0450 – Е/01.08.2022 г. е установено несъответствие с изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво, и същото е окончателно установено с Експертиза № Еа – 009/30.09.2022 г. Въпреки гореизложеното, обаче настоящият случай, според съда може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като несподелими са доводите на административно наказващия орган в обратна насока, изложени в атакуваното постановление. Съображенията за този извод са следните: Съгласно разрешението, дадено с ТР № 1/2007 г. по тълкувателно дело № 1/2005 г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност на деянието ангажиране на административнонаказателна репресия спрямо дееца. Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т. 9 на който маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В процесния случай се установи, че разликата между минимално задължителното съдържание на биогориво в автомобилния бензин е 7, 9% обемни, в това число 7, 8 % биоетанол и 0, 1 % етери, произведени от биомаса, изчислени като биогориво. На следващо място, се прецени и че количеството на установения бензин не е значително. Все в тази връзка впечатление прави, че дружеството е предлагало гориво в продължение на само осем дни (19.07.2022 г. – деня на доставката до 27.07.2022 г. – деня на проверката) и то след получаването на редовна от външна страна декларация за съответствие и след наличие на всички останали изискуеми от закона документи. На следващо място, процесното деяние, макар и формално да осъществява признаците на посоченото в НП административно нарушение, то е маловажно и предвид това, че е извършено за първи път, липсват данни за други нарушения от този вид и/или по ЗЧАВ, липсват данни и за отклонения по всички останали показатели на горивото. Не бяха ангажирани доказателства за настъпването на каквито и да било вредни последици от допуснато отклонение. Не на последно място експертът, назначен в хода на съдебното следствие заявява, че установеното несъответствие с разлика от 0, 24 и 0, 34, не води до проблеми за крайния потребител, тъй като биодобавката е етанол, спирт и като кислородосъдържащо съединение не оказва влияние нито на природата, нито на автомобила. Всичко гореизложено дава на съда основание да приеме, че наложената от наказващия орган санкция се явява тежка за лицето и че целите на ЗАНН в конкретния случай биха могли да бъдат постигнати и без налагането на санкция на визирания нарушител. Очевидно е, че в конкретния случай целта на закона е била постигната с факта на извършената проверка, без необходимост от предприемане на други мерки. Наказващият орган е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН, като не наложи санкция и предупреди лицето, че при повторно неизпълнение на предвиденото в нормативния акт задължение ще му бъде наложена имуществена санкция. Вместо това компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение – не е отграничил конкретното нарушение от визираните в чл. 6 от ЗАНН административни нарушения и в резултат е издал един незаконосъобразен акт. Ето защо и като намира, че процесният случай се явява „маловажен“, обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено, като на основание чл. 63, ал. 4, вр. ал. 2, т. 2 ЗАНН, нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По разноските: При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена, като по делото е представено пълномощно, видно от което дружеството-жалбоподател е заплатило договореното адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 (хиляда и петстони) лева. Настоящият съдебен състав намира, че от представените документи се установява по категоричен начин реалното заплащане на посочената сума. Предвид изложеното искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът