Решение № 1547 от 16.9.2025 г. на Административен съд - Търговище по дело № 292/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от Административно – процесуалния кодекс във вр.с чл. 107, ал.2 от Закона за автомобилните превози. Образувано е по жалба на П. Х. П. от с. Вардун, общ.Търговище, [улица], [ЕГН], действащ чрез процесуалния си пълномощник адв. Й. Й. от АК-Търговище, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД 14-2771/ 30.05.2025г., издадена от С. И. - главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Русе, към Главна дирекция „Автомобилна администрация“ при ИААА. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ, като се визират отменителните основания по чл. 146 т.3 и т.4 АПК - нарушения на процесуалния и материалния закон. Изразява се несъгласие с направения в акта извод за извършен от жалбоподателя нерегламентиран превоз на посочените пътници, тъй като същият имал уговорка с тях да ги закара до Германия и там да си поделят само разноските по горивото за автомобила. Именно това обстоятелство било посочено в дадените от водача и пътниците писмени обяснения при проверката. Наред с това се оспорва констатацията в обжалваната ЗППАМ, че автомобилът бил със седящи места 2+1, тъй като същият бил с 8+1 места и това било видно от издадените на 21.05.2025г документи от THAT - гр. Шумен, чиито оригинали били в ОО„АА“ – Търговище. Жалбоподателят обяснява отразените в СРМПС данни за седящи места 2+1 с това, че не предприел действия по промяната му. Предвид изложените мотиви жалбоподателят моли съда да отмени изцяло оспорената заповед. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Й., който поддържа жалбата, като оспорва факта на извършване на нарушението. По същество, отправя искане за отмяна на ЗППАМ, поради нейната незаконосъбразност. Ответникът по жалбата – С. И. - главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Русе, към Главна дирекция „Автомобилна администрация“ при ИААА, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и от същия не е депозирано становище по жалбата. В Определение №1103/25.06.2025г. по настоящото дело съдът е преценил жалбата като редовна и допустима по изложените в съдебния акт съображения: жалбата е подадена в законния срок срещу подлежащ на обжалване акт, засягащ негативно правната сфера на оспорващия и обуславящ с това правния му интерес от оспорването. След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установени следните факти: Видно от приетите материали по административната преписка, на 30.05.2025г. при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове и след дадени писмени сведения от четири лица, служителите К. И. Ц. – старши инспектор в ОО „АА“ – Русе, и Ц. Л. Н. – инспектор в РД „Гранична полиция“ - Русе, са установили, че на 30.05.2025г. жалбоподателят П. Х. П. извършва международен обществен превоз на 4 броя пътници срещу заплащане или икономическа облага, с маршрут Р България – ФРГ с МПС „Фолксваген Крафтер“ с peг. № [рег. номер] от категория Ml, с брой места 2+1, собственост на водача. По преписката са приложени и снетите от проверяващите инспектори при проверката писмени обяснения от водача и сведения от три лица, пътували в посочения автомобил, две от които са заявили, че имат уговорка да дадат на водача при пристигането им в Германия част от направените от него разходи за пътуването, т.е. по около 40-60 евро на човек. В същия смисъл са и обясненията на водача. От извършената справка в информационните масиви на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установило, че за МПС „Фолксваген Крафтер“ с peг. № [рег. номер] няма издадено заверено копие към лиценз на общността и същото не е вписано в списъка на МПС към лиценз, издаден от МТС. В деня на проверката и въз основа на горепосочените данни на водача П. Х. П. е съставен АУАН № 334551 от 30.05.2025г. за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвтПр. Въз основа на събраните по преписката документи и предвид констатациите, отразени в съставения АУАН, е издадена оспорената по настоящото дело Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД 14-2771/30.05.2025г. от С. И. - главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. Русе, към Главна дирекция „Автомобилна администрация“ при ИААА, с която на основание чл. 107, ал. 1 във връзка с чл. 106а, ал. 1, точка 1, буква „а“ и точка 4, буква „б“, ал. 2, т. 1 и т. 3, ал. 3, ал. 7 и ал. 8 от Закона за автомобилните превози са наложени две ПАМ – 1/По чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 7 от Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение на моторно превозно средство - марка Фолксваген Крафтер, брой места 2+1, от категория Ml, с рег. № [рег. номер], регистриран в Р. България на дата 12.02.2025 г., собственост на П. Х. П., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 1 /една/ година, чрез сваляне и отнемане на 1 /един/ брой табела е регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелството за регистрация на превозното средство част II № 014432362; и 2/ По чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ и ал. 2, точка 3, във връзка с чл. 106а, ал. 7 и ал. 8 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС № 285996923, на П. Х. П., гражданин на Р. България, с [ЕГН], с адрес обл. Търговище, общ. Търговище, с. Вардун, [улица], издадено от МВР Търговище, на дата 16.03.2023 г. - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. В мотивите на заповедта органът приема, че водачът П. Х. П. извършва обществен международен обществен превоз на пътници с автомобил Ф. К., брой места 2+1, от категория Ml, с рег. № [рег. номер], за който няма издадено заверено копие към лиценз на общността и същият не е вписан в списъка на МПС към лиценз, издаден от МТС. Също така е посочено, че извършен по този начин, превозът поражда потенциална опасност за живота и здравето на пътуващите в него лица, при което единственият начин за предотвратяване на тези опасни вредни последици е временното отнемане на свидетелството за правоуправление на водача и временно спиране от движение на МПС в максимално предвидения по чл. 106а от Закона за автомобилните превози срок от една година. С Определение № 1103/25.06.2025г. по настоящото дело съдът е разяснил на административния орган, че носи тежестта на доказване съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената заповед, предвид липсата на предвидена в ЗАвтПр презумтативна доказателствена сила на съставения в случая АУАН, т.е. да докаже извършван от жалбоподателя международен обществен превоз на пътници с МПС, за което няма издадено заверено копие към лиценз на Общността и същото не е вписано в списък на моторните превозни средства към лиценз, издаден от Министерство на транспорта и съобщенията. Указано е, че в изпълнение на доказателствената тежест същият следва да посочи и представи писмени и гласни доказателства относно установяване на посочените в оспорената заповед фактически основания за издаването ѝ. Въпреки това, от страна на ответният орган не са поискани и ангажирани доказателства. По искане на оспорващата страна съдът е допуснал и разпитал свидетеля Ш. А. Ш.. От показанията на същия следва, че на 30.05.2025 година свидетелят и лицата, назовани от него като П., А., С. и още едно лице, тръгнали за Германия, където щели да работят на строителен обект и да извършват ремонт. Според свидетеля жалбоподателят щял също да работи на този обект. При започналата на 30.05.2025г. преди Дунав мост проверка пътуващите в автомобила лица изложили пред проверяващите същия повод за пътуването си, а на въпроса за цената на превоза отговорили, че не плащат определена цена, а ще си поделят разходите за горивото с шофьора. Въз основа на установените факти и след съвкупната преценка на събраните доказателства съобразно правомощията си по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 107 ал.1 от ЗАвтПр принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица. Съгласно т. I.5 от наличната по преписката Заповед № РД-01-67/ 29.02.2024г.на изпълнителния директор на ИА„АА“, главните инспектори в областен отдел „Автомобилна администрация“ в ГД „АА“ са упълномощени да прилагат с мотивирани заповеди ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтПр. Предвид тази заповед и посоченото в съставения по случая АУАН място на установеното административно нарушение, настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в рамките на делегираната му материална и териториална компетентност. Оспорената заповед е издадена при спазване на предвидената в чл. 107 ал.1 ЗАвтПр писмена форма, която съответства и на принципното изискване на чл. 59 ал. 2 от АПК за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59 ал.2 АПК реквизити като са налице изложени фактически и правни основания. Съдържащите се в жалбата доводи за отмяна на акта касаят спазването на административнопроизводствените правила и правилното прилагане на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. При преценка на тези основания съдът отчете следното: Изложените мотиви на оспорения акт не съдържат необходимите фактически основания, които да позволят обосноваването на посочените правни основания за издаване на акта. В същите е прието, че на посочената дата жалбоподателят е извършил обществен превоз на 4 бр.пътници, но само двама от тях са индивидуализирани чрез имената им, рождена дата и адрес. Налице е не само липса на изложени в мотивите относими факти, но и несъответствие между отразени в тях данни и материалите по преписката. Същественият недостатък на изложените мотиви е липсата на посочени конкретни факти, обосноваващи приетия от административния орган извод за осъществен от жалбоподателя обществен превоз, т.е. липсва посочване, че возещите се в спряното МПС пътници са заплатили по някакъв начин цената на този превоз. Констатираният дефицит в мотивите е съществен и представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, ограничаващо правото на адресата на акта да възприеме точните фактически и правни основания, довели до издаване на заповедта. В хода на административното производство са останали неизяснени фактите, обусловили извода за извършен от жалбоподателя обществен превоз. Тези факти биха били изяснени чрез надлежно събрани по реда на чл. 44 АПК сведения от возещите се в провереното МПС лица. В случая този законов ред не е спазен. Съгласно чл. 44 ал.2 АПК дадените в писмен вид сведения се подписват от лицата, които са ги дали, и се приподписват от административния орган или от определен от него служител. Три от наличните по преписката общо четири сведения са написани собственоръчно от далото ги лице и са подписани от същото. Но наред с подписа на тези лица, във всяко сведение е положен подпис на снел сведенията от страна на инспектор в РДГП – Русе Ц. Н.. Последният не е служител на ИААА, а по преписката липсва посочен и представен акт, с който органът, започнал административното производство, е оправомощил този служител за снемане на сведения, както изисква чл. 44 АПК. Ето защо следва извода, че сведенията не са снети от служители на РД „АА“, които са оправомощени за целта от административния орган. Наред с това на лицата, чиито сведения са снети, не е разяснено, че при оспорване на акта пред съда, могат да бъдат разпитани като свидетели. Последното е следвало да се извърши от органа съгласно изискването на чл. 44 ал.4 АПК. Ето защо съдът приема, че при събиране на сведенията е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което се отразява негативно върху доказателствената стойност на тези сведения до степен, при която същите не могат да се ценят като годно доказателство относно установяване на фактическите основания за издаване на ЗППАМ. В т.см. е Решение № 4178 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11216/2015 г., VII о., докладчик председателят Й. Д.. Но дори и да бяха събрани съгласно процесуалните изисквания, нито едно от тези сведения не съдържа изложени факти относно заплащане на цена за осъществения превоз. Последното се потвърждава и от събраните в настоящото производство свидетелски показания, кредитирани от решаващия състав като обективни, вътрешно логични, кореспондиращи с останалия доказателствен материал, събран по делото. При преценка на събраните доказателства съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с материалноправните разпоредби. Безспорен и подкрепен от събраните годни доказателства факт по делото е, че на 30.05.2025г. жалбоподателят П. пътувал от Р България за Германия, управлявайки личния си автомобил марка „Фолксваген“, модел „Крафтер“ с рег.№: [рег. номер], като в този автомобил са се возели други лица. Досежно въпроса дали в този момент жалбоподателят е осъществявал обществен превоз, следва да се съобрази, че нормата на §1 т.1 от ДР на ЗАвтПр съдържа легална дефиниция на понятието „обществен превоз“, според която това е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. А съгласно §1 т.2 от ДР на ЗАвтПр дейността на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага, представлява „превоз на пътници“ по смисъла на закона. В нормата на §1 т.56 от ДР на ЗАвтПр е дефинирано за целите на същия закон понятието "икономическа облага", която е всяка икономическа изгода, която лицето не би получило при нормални пазарни условия или обратно – ще избегне разходите, които обичайно се отчисляват от собствените му финансови ресурси, като по този начин се попречи на последиците от безпрепятственото действие на пазарните механизми. В настоящия случай органът е мотивирал издадената ЗППАМ със „снетите сведения от пътуващите в превозното средство лица“. Както се посочи, писмените показания са снети не по предвидения в закона ред, което отнема тяхната доказателствена стойност. Но дори и да бяха съобразени като годни доказателства, сведенията съдържат данни, които не обосновават извод за осъществяване на обществен превоз в конкретния случай съобразно легалната дефиниция на това понятие. И изобщо от наличните по преписката доказателства не може да се извлече извод за получени от жалбоподателя заплащане или икономическа облага в резултат на осъществения от него превоз, а това обстоятелство е в основата на понятието „обществен превоз“. В описанието на приетите от органа факти в оспорения акт не се съдържа израз, който да изясни коя от трите хипотези на обществен превоз по смисъла понятието, залегнал в 1 т.1 от ДР на ЗАвтПр, е реализирана в случая - превоз, извършван за чужда сметка/1/, срещу заплащане/2/ или икономическа облага/3/. Данни за такива хипотези липсват и в наличните по преписката доказателства. Ето защо съдът приема, че изложените в оспорената ЗППАМ и приети от органа като установени факти не реализират хипотезата на „обществен превоз на пътници“, която е заложена в нормите на чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 2, т. 1 от ЗАвтПр и чл. 106а, ал. 1, т. 4, буква „б“ и ал. 2, точка 3 от ЗАвтПр, визирани като правни основания за налагане на двете ПАМ с оспорената заповед. Поради изложените съображения следва заключението, че оспорената ЗППАМ е издадена при наличие на отменителните основания по чл. 146 т.3 и т.4 АПК, поради което следва да бъде отменена изцяло като незаконосъобразна. Относно отговорността за разноски – при преглед на жалбата и протокола за проведеното съдебно заседание по делото следва, че от оспорващата страна не е направена претенция за присъждане на разноски, като липсва и представен списък на разноските. При това положение, независимо от изхода на делото, съдът не следва служебно да се произнася по въпроса за отговорността за разноски и да присъжда такива. Мотивиран от горното и на основание чл. 172 ал.2 предл.второ АПК съдът