Решение № 2543 от 23.6.2016 г. на Районен съд - Варна по дело № 2711/2016 г.
Районен съд - ВарнаГражданска23.06.2016 г.докладчик ДЕНИЦА ДИМИТРОВА СЛАВОВА
Диспозитив
ПРЕКРАТЯВА БРАКА МЕЖДУ Г.В.Л.Ш., ЕГН: ••••••••••, и Й.С.Г., ЕГН: ••••••••••, сключен на •••••••• г. с акт за сключен брак № •••••••• г., с развод поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49 ал.1 от СК. Утвърждава споразумението по чл. 49 ал.4 СК, както следва: ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се на адрес: гр.••••", УПИ № ••••••••, ет.••, ап.•••, придобито в режим на СИО, на Й.С.Г., ЕГН: ••••••••••. ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи предбрачното си фамилно име - Г.. ОСЪЖДА Й.С.Г., ЕГН: ••••••••••, •••, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС окончателна държавна такса в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. ОСЪЖДА Г.В.Л.Ш., ЕГН: ••••••••••, притежаващ разрешително за пребиваване № ••••••••, с адрес гр. ••••••••, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС, окончателна държавна такса в размер на 20 /двадесет/ лева, на основание чл. 6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта за прекратяване на брака в двуседмичен срок от съобщението пред ВОС. На страните да се връчат преписи от решението. РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Мотиви
Р Е Ш Е Н И Е № … гр. Варна, 23.06.2016 г. ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на трети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав: РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА при участието на секретар А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2711 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното: Предявена е искова молба с правно основание чл. 49, ал.1 от СК з а постановяване на развод между Г.В.Л.Ш., ЕГН: ••••••••••, притежаващ разрешително за пребиваване № ••••••••, с адрес гр. •••••••• и Й.С.Г., ЕГН: ••••••••••, •••, бракът между които е сключен на •••••••• г. с акт за сключен брак № •••••••• г., поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като страните са постигнали споразумение по чл. 49, ал.4 от СК, в следният смисъл: ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ: От брака страните нямат родени деца. Съпрузите помежду си не си дължат издръжка. ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ: Ползването на семейното жилище, находящо на адрес: гр.••••••••, УПИ № ••••••••, ет. •••, ап. •••, след прекратяване на брака остава във владение на Й.С.Г.. ФАМИЛНОТО ИМЕ: След прекратяването на брака, Й.С.Г. остава с фамилното си име - Г.. ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ: По време на брака съпрузите не са придобили вещи на значителна стойност, вещите за обикновено потребление са разделили доброволно. Направените по делото разноски се поемат от страните така както са направени. В съдебно заседание от 03.06.2016г. след постигане на споразумението, страните лично и чрез процесуалния си представител, поддържат искането си да бъде прекратен брака им с развод, както и постигнатото по между им споразумение да бъда утвърдено. Съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, страните са сключили граждански брак на ••••••••г., за което е съставен акт за граждански брак № •••, пред длъжностно лице по гражданско състояние при Община Варна. Семейното жилище, находящо се на адрес: гр.••••••••, УПИ № ••••••••, ет. ••, ап. ••, видно от представения нотариален акт № •••••г. на нотариус С.С., с район на действие ОС – Варна, е придобито по време на брака – 01.03.2007г. От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. М.И.Д., се установява, че страните са в трайна фактическа раздяла, като живеят разделени и не поддържат връзка от около четири, пет години. Той живее в София, а тя - във Варна и не поддържат контакт както лично, така и по телефона. Горното обуславя извода, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което същият следва да бъде прекратен на основание чл.49 ал.1 от СК. На основание чл. 49 ал.4 от СК съдът следва да утвърди постигнатото между страните споразумение, тъй като същото е изчерпателно и не противоречи на закона и на морала. На основание от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 40 лв., която следва да се внесе от молителите по равно. Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд