Решение № 2425 от 22.7.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 318/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 155, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/. Производството пред А. съд – Благоевград е образувано по жалба, депозирана от Б. С. С., [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. Петрич, обл. Благоевград, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Л. Г., вписан в БАК, с посочен съдебен адрес: [населено място], общ. Петрич, [улица], против Решение рег. № 314р-1831 от 30.01.2024 год., издадено от гл. инспектор И. Т., началник на Районно управление – Петрич при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Благоевград. Изложени са съображения за незаконосъобразност на административния акт. Твърди се, че административният акт е издаден при липса на компетентност, съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправните разпоредби, както и при несъответствие с целта на закона. Позовавайки се на посочените в жалбата фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да отмени оспореното Решение рег. № 314р-1831 от 30.01.2024 год., издадено от гл. инспектор И. Т., началник на Районно управление – Петрич при ОД на МВР – Благоевград, като неправилно и незаконосъобразно. С жалбата се претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът, въпреки предоставената му възможност, не депозира писмен отговор на жалбата. Не се явява и не се представлява пред съда в насроченото открито съдебно заседание. Не изразява становище по посочените в жалбата фактически и правни твърдения и по съществото на спора. Съдът, въз основа на представените доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка: С оспореното Решение рег. № 314р-1831 от 30.01.2024 год., издадено от гл. инспектор И. Т., началник на Районно управление – Петрич при ОД на МВР – Благоевград на основание чл.153, ал.6 и чл.155, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ е постановено отнемане на Разрешение № 20170339290 от 10.01.2023 г., валидно до 09.01.2028 г., за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за дългоцевно огнестрелно оръжие с глакостенна цев – „ТОЗ“, калибър 12х70, сериен № XE36505/85N36505, на жалбоподателя Б. С. С., [ЕГН]. Като мотиви за постановеното отнемане се сочи, че на основание чл.83, ал.4 от ЗОБВВПИ по служебен път е изготвена справка до ЦПЗ – Благоевград, от която е видно, че лицето е настанено за задължително лечение в психиатричното заведение с решение на Окръжен съд – Благоеград и че същият е с диагноза „Алкохолна зависимост“. От съдържанието да представената по делото административна преписка по издаване на оспорения акт се установява наличието на конфликт между С. и съпругата му София С.. Последното се установява от Докладна записка УРИ № 314Р-6845/04.04.2023 г. от мл. инспектор Н. А. до Началника на РУ – Петрич /л.49/, относно извършена проверка по КОС на Б. С. С., като е докладвано, че на 31.04.2023 г., след сигнал за домашно насилие е извършена проверка съвместно с младши полицейски инспектор В. А. и полицейски инспектор Х. Г. на лицето Б. С. С.. При извършената проверка е установено, че оръжието е съхранявано в каса, закрепена за стената, както и че боеприпасите за оръжието са били на масата пред касата. ЛГО „ТОЗ“ с № XE 36505/185N36505 е предадено от лицето с приемо-предавателен протокол от 31.03.2023 г. Проверката е отразена в констативен протокол. С Решение № 406/22.12.2023 г., постановено по ч.н.д. № 851/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич, на основание чл.156 и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/ е постановено задължително стационарно лечение на лицето Б. С. С., което да се проведе в „Център за психично здраве – Благоевград“ ЕООД, за срок от 2 /два/ месеца. С Решение № 9/10.01.2024 г., постановено по в.ч.н.д. № 5/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, е потвърдено Решение № 406/22.12.2023 г., по ч.н.д. № 851/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич. Анализът на същите не сочи за наличие на данни за това, че лицето е осъждано за умишлени престъпления от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, на наличието на което се е позовал административният орган при мотивиране на оспореното решение. Такива не се ангажират и в хода на настоящото съдебно производство. В тази насока, съдът приема за неустановено наличието на тези обстоятелства, които административният орган е приел за безспорно установени за лицето. По делото не се ангажират доказателства за евентуално образувано и/или приключило производство, с което лицето да е осъдено за умишлено престъпление от общ характер или срещу него да е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. По делото единствено е представено Решение № 9/10.01.2024 г., постановено по в.ч.н.д. № 5/2024 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено Решение № 406/22.12.2023 г., постановено по ч.н.д. № 851/2023 г. по описа на Районен съд – Петрич, с което на основание чл.156 и сл. от ЗЗ е постановено задължително стационарно лечение на лицето Б. С. С., което да се проведе в „Център за психично здраве – Благоевград“ ЕООД за срок от 2 /два/ месеца. Делата за настаняване за принудително лечение са наказателни дела от частен характер и не попадат в хипотезата по чл.58, ал.1, т.2 от ЗОБВВПИ, съгласно която разпоредба: разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице: което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление; за български граждани тези обстоятелства се проверяват служебно. В конкретния случай, не е доказано, че С. е осъден за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление, поради, което не са налице материалноправните предпоставки за отнемане на разрешението на това основание. Следващото основание, на което е отнето разрешението е, че разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което през последните три години задължително е настанявано в лечебни заведения по глава пета, раздел II от Закона за здравето или е лекувано за употреба на наркотични вещества. В настоящия случай административният орган е приел, че разрешението следва да бъде отнето, поради факта, че С. е настанен за задължително лечение в „Център за психично здраве – Благоевград“ ЕООД, с диагноза „алкохолна зависимост“. По делото е приложена комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза от 25.09.2023 г. /л.68/. В заключението й е посочено, че С. страда от алкохолна зависимост, включваща: изразена личностова деградация с променено емоционално – волево поведение, емоционална лабилност с лесни преходи към раздразнителност и краткотрайни изблици на гняв и агресивност. Посочено е, че С. страда от психично и поведенческо разстройство, вследствие употреба на алкохол, непрекъсната употреба, синдром на зависимост. В заключението на допълнителната коплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза от 29.03.2024 г. /л.61/ е описано, че от направените констатации и от заключението в основната експертиза на С., описаните състояния на същия са алкохолни опиянения с отстъствие на разстройство на съзнанието, делирозна и/или психотична симптоматика. Обикновеното алкохолно опиване е състояние, което не обуславя краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не нарушава годността на освидетелствания да разбира свойството и значението на деянията си. Н. основание представена епикриза от „ЦПЗ – Благоевград“ – ЕООД и проведен преглед и изследване на актуалното психично състояние на Б. С., експертите приемат, че същият е във видимо подобрено здравословно състояние, алкохолният прием е редуциран до епизодична употреба и не повлиява поведението му до степен на нарушаване психичните му годности. Експертът дава заключение, че Б. С. има алкохолна зависимост, от което се прави извод, че не попада в хипотезата на чл.58, ал.1, т.5 от ЗОБВВПИ. Според разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 5 от ЗОБВВПИ, разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице което през последните три години задължително е настанявано в лечебни заведения по глава пета, раздел II от Закона за здравето или е лекувано за употреба на наркотични вещества. Лечебните заведения по глава пета, раздел II от Закона за здравето са лечебни заведения за стационарна психиатрична помощ и центрове за психично здраве, в психиатрични отделения или клиники на многопрофилните болници и в лечебни заведения за специализирана психиатрична извънболнична помощ. Н. такова настаняване подлежат лица, които са психичноболни с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда, в резултат на психично заболяване, както и лица с умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им - чл. 155 от ЗЗ. Задължителното настаняване и лечение на лицата по чл. 155 от ЗЗ се постановява с решение от районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ЗЗ. Задължителното настаняване и лечение може да бъде поискано от прокурора, а в случаите на чл. 154, ал. 3 от ЗЗ - и от ръководителя на лечебното заведение. Анализът на посочените разпоредби обосновава извод, че, за да е налице сочената от административния орган хипотеза на чл. 58, ал. 1, т. 5 от ЗОБВВПИ е необходимо по делото да бъде доказана една от двете хипотези: че през последните три години, поради психично заболяване с установено сериозно нарушение на психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна психична увреда в резултат на психично заболяване или поради умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция, с решение на районния съд, по искане на прокурор или ръководител на лечебното заведение, жалбоподателят е бил настаняван задължително в лечебно заведение по чл. 156, ал. 2 от ЗЗ или, че е лекуван за употреба на наркотични вещества. Предствените по делото доказателства, установяващи, че жалбоподателят е бил настанен за задължително лечение в „Център за психично здраве – Благоевград“ ЕООД, с диагноза „психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, психотично разстройство“, не обосновават извод за наличие на една от двете предпоставки по чл.58, ал.1, т.5 от ЗОБВВПИ. Видно от представеното по делото писмо с вх. № 25 от 17.01.2024 г. от „Център за психично здраве – Благоевград“ ЕООД до Началника на РУ – Петрич, е, че след направена справка в „Център за психично здраве – Благоевград“ ЕООД, е установено, че лицето не се води на диспансерен отчет. Експертът дава заключение, че описаните състояния на Б. С. са алкохолни опиянения с отстъствие на разстройство на съзнанието, делирозна и/или психотична симптоматика. Обикновеното алкохолно опиване е състояние, което не обуславя краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не нарушава годността на освидетелствания да разбира свойството и значението на деянията си. В случая алкохолната зависимост на лицето не е довела до психически разстройства. Оспореното решение е връчено лично на адресата Б. С. С. на 29.02.2024 г., удостоверено с подписа на последния /на гърба на л.45/. Жалбата е депозирана в А. съд – Благоевград на 11.03.2024 г. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 и 169 от АПК, съдът прави следните изводи: Настоящият съдебен състав на А. съд Благоевград намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в законноустановения 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежно легитимирана страна, за която обжалваният административен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното в настоящото съдебно производство решение е издадено от компетентен административен орган. Законовоустановената делегация по чл. 155, ал. 1 във вр. чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, съгласно която при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението, сочи на материална компетентност на издателя на акта, приемайки началникът на РУ – Петрич за орган, имащ компетентността да издава разрешение за съответната дейност по аргумента на чл. 58, ал. 1 от ЗОБВВПИ. Оспореното решение е издадено от Началника на РУ – Петрич при ОД на МВР - Благоевград, който в случая е материално и териториално компетентния административен орган. Нормата на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК задължава административния орган да издава акта си с мотивирано решение, което съдържа фактическите и правни основания за това. За да се приеме, че един административен акт е мотивиран не е достатъчно само да са изложени някакви съображения, но същите трябва да съответстват и на посоченото правно основание за издаването му. Съобразно чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2- 8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10, издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. Т.е. във всеки конкретен случай, административният орган, издател на решението за отнемане на дейности с ОБВВПИ, следа да подведе /квалифицира/ посоченото в мотивната част, като основание за издаване на акта, с някоя от цитираните хипотези. Непосочването на считаната за налична от административния орган в казуса хипотеза на 58, ал. 1, т. 2- 8 или по чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ, винаги води до извод за липса на мотиви в оспорения акт, и се явява достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. В случая Началникът на РУ – Петрич, не е подвел възприетото от него обстоятелство, че лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер, под никоя от цитираните хипотези, с което следва да се приеме, че е постановил акта си, в противоречие с чл.59, ал.1 и ал.2, т.4 от АПК, което води до извод за наличието на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Налице е и противоречие на акта с материалния закон. Както вече се посочи, административният орган би могъл да отнеме вече издадено разрешение за дейности с ОБВВПИ, само в изрично и изчерпателно предвидените от нормата на чл. 155, ал. 1 от ЗОБВВПИ случаи: при наличие на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2- 8 или ал. 10 от ЗОБВВПИ, досежно титуляра на разрешителното. Те са следните: т. 2 - лицето е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него има обвинение за такова престъпление; т. 3 - получено е уведомление по чл. 182, ал. 2, т. 2 или по чл. 221, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; т. 4 - което страда от психическо разстройство; т. 5 - което през последните три години задължително е настанявано в лечебни заведения по глава пета, раздел II от Закона за здравето или е лекувано за употреба на наркотични вещества; т. 8 - спрямо което през последните три години са налагани мерки за защита по Закона за защита от домашното насилие; отпадане на основателната причина по т. 10, която е обусловила издаването му. Задължителното настаняване за лечение на алкохолна зависимост в лечебно заведение не е сред предвидените от законодателя основания за отнемане на вече издаденото разрешение за дейности с ОБВВПИ. Следователно, като е издал процесното решение, с което е отнел издаденото по-рано /и в срок на валидност/ разрешение за съхранение, носене и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие, и като е иззел същото /т.2 от акта/ на непредвидено в закона основание за това, издателят на акта е издал същия в грубо нарушение на приложимите за това материалноправни норми, и което обуславя отмяната му, и само на това основание. Неоснователно е наведеното в жалбата възражение за липса на компетентност на органа издал оспорения акт. В случая оспореният акт е издаден от компетентен орган – Началника на РУ - Петрич към ОД на МВР – Благоевград, в рамките на неговите правомощия по чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ и в изискуемата писмена форма. Основателно според съда е възражението относно това, че както в титулната част, така и в обстоятелствената част и диспозитива на решението, административният орган се е позовал на текст от ЗОБВВПИ, който не съществува като изрична норма в приложимият в случая нормативен акт, а именно чл. 153, ал. 6. В случая нормата, която е следвало да се приложи е чл.153, т.6 от ЗОБВВПИ. Основателно е възражението, че в случая диагнозата „алкохолна зависимост“ на С., не е довела до психично заболяване, видно от приложената по делото допълнителна комплексна съдебно-психиатрична-психологична експертиза, същият е във видимо подобрено здравословно състояние, алкохолният прием е редуциран до епизодична употреба и не повлиява поведението му до степен на нарушаване психичните му годности. Поради посоченото, издаденото решение се явява незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което същото подлежи на отмяна. С оглед изхода от спора следва да бъде уважено и заявеното от адв. Л. Г. искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на Б. С. С. в производството по настоящото дело. Дължимото възнаграждение следва да бъде определено служебно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, характера, вида и времевата ангажираност на адвоката в производството. По отношение искането на адв. Г. за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на Б. С. С. в производството по настоящото дело, съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер от 1000.00 /хиляда/ лева, съгласно горните съображения и при отчитане участието на адвоката в производството. Същото е в законно установения минимум съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. § 1 от ДР на АПК следва да бъде уважено направеното искане от жалбоподателя, за присъждане на сторените по делото разноски. Съдът намира за доказани разноски в общ размер на 10.00 /десет/ лева – държавна такса. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.1 и ал.2, предложение второ от АПК и чл.143, ал.1 от АПК, съдът