Решение № 84 от 12.4.2023 г. на Районен съд - Поморие по дело № 425/2020 г.

Производството пред ПРС е образувано по повод искова молба подадена от М. И. Д. против Министерство на правосъдието, като се претендират неимуществени вреди в размер на 10000 / десет хиляди/ лева. Ищецът в исковата молба твърди, че въз основа на издаден против него изпълнителен лист ЧСИ – Т.К. образувал изп.дело № 20157080400070/2015г. като след връчване на ПДИ в посочения двуседмичен срок представил възражение с искане за прекратяване на делото като представил и вносна бележка за заплащане на 300.00лв. на взискателя. Изпълнителното дело не било прекратено и това повлияло на здравословното му състояние, получил хипертония и се наложило провеждане на лечение. За разноските срещу него били образувани още две изп. дела и от сметката му била удържана сумата от 2300.00лв. и със заявлението № РС -19- 617/23.10.2019г. поискал обезщетение по реда на глава 3а от ЗСВ, но получил отговор от министерството, че изп.производства не попадат в обхвата на чл.3а от ЗСВ. Сочи, че извършените проверка на ЧСИ от МП, били формални, не бил осъществен реален контрол върху действията на ЧСИ Т.К. и не се зачело, че е поискал делото да бъде прекратено и министъра на правосъдието позволил изп.дело № 20157080400070/2015г. да продължи 5 години, да бъдат налагани запори на имуществото и доходите му и да е подложен на силен стрес. Моли да бъде осъдена Държавата чрез Министерство на правосъдието да му заплати сумата от 10000 / десет хиляди/ лева обезщетение за неимуществени вреди за продължило над разумния срок изп. дело. Претендира направените разноски. С Определение от 19.11.2020г. съдът е прекратил производството поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба. С определение от 04.02.2021г. БОС е отменил определението на ПРС и е върнал делото.В мотивите е посочил, че правната квалификация не е задължение на ищеца, но същия следва да посочи ответника който иска да ангажира. Ищецът е подал „уточняваща молба“ като е поддържал, че ответник по делото е МП, като е изложил допълнителни твърдения, че е подал жалба против действията на ЧСИ Т.К. в МП, и министерството било длъжно да извърши адекватна проверка, но проверката била формална и не е довела до отстраняване на допуснатите нарушения от ЧСИ Т.К.. Съдът с Определение № 421/08.12.2021г.съдът отново е прекратил производството по делото. БОС с определение от 14.02.2022г. е отменил определението на ПРС и е върнал делото на ПРС с дадени указания. Съдът с разпореждане е разпоредил да се връчи исковата молба и уточненията на ответника. В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника Министерство на правосъдието което счита производството за недопустимо и оспорва иска. Оспорва представените от ищеца писмени доказателства, моли да бъде задължен да представи оригиналите. Представя писмени доказателства. Моли на основание чл. 192, ал.1 от ГПК да бъде изискано от ЧСИ Наско Георгиев като правоприемник на архива на ЧСИ Т.К. копие на изп. дело № 20157080400070/2015г. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира направените разноски. Предявен е иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, като се претендира обезщетение в размер на 10000 / десет хиляди/ лева представляващи неимуществени вреди, причинени от МП което чрез инспектората, извършило формални надекватни проверки по изпълнително дело и така е позволило делото да продължи прекомерно дълго време, поради което ищецът е претърпял неимуществени вреди. ПРС, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата на страните и разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Съдът е изискал изп.дело № 20157080400070 по описа на ЧСИ Т.К., което е прекратено. Същото е образувано по молба на взискателя Общински съвет - Бургас въз основа на изп.лист издаден от Административен съд – Бургас, против М. Д. който е осъден да заплати на взискателя сумата от 300лв. Взискателя претендира и разноски в размер на 200лв. в изпълнителното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На длъжника е изпратена ПДИ с изх. № 2135/28.08.2015г. в която е посочен размера на задължението и размера на разноските по изп.дело. В ПДИ е посочена сметката по която да се извърши плащането, а в молбата за образуване на изп.дело е посочена и сметката на взискателя. Със запорно съобщение от 22.10.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М.Д. в което е посочена дъжимата сума в която са включени и разноските по делото.По делото длъжника е подал възражение съдържащо искане за прекратяване на делото с твърдението, че е платил дължимата сума изпращайки я по пощата до взискателя. След като ЧСИ е отказал прекратяване на производството, тъй е направил справка, че задължението не е платено /изпратената сумата е върната /, М.Д. е обжалвал действията на ЧСИ пред ОС Бургас. Жалбата е оставена без разглеждане. М.Д. е подал и жалба до Камарата на частните съдебни изпълнители, подал е жалба и до инспектората към МП. Със Заповед от 20.03.2017г. на министъра на правосъдието е наредено да се извърши проверка на дейността на ЧСИ К. по образуването и воденето на изп.дело №20157080400070. От инспектор Н.Ж. към инспектората на МП е извършена проверка на изп. дело 20157080400070 и в писмено становище изпратено на ищеца по настоящото дело същия е уведомен за всички процесуални действия извършени по делото, посочено е че дългът по изп.дело е погасен и че не са констатирани нарушения. Назначена е и финансова проверка на Т.К. със Заповед № СД-04-26/31.03.2017г. с обхват точно определяне, начисляване и събиране на таксите по ТТРЗЧСИ и правилно с разпореждане с постъпилите средства по сметките и касата на ЧСИ. Видно от издадения акт от проверяващите инспектори с изх. № 94-М-73/23.05.2017г. при проверката не са установени данни за надвзети или неправомерно начислени такси и разноски по ТТРЗЧСИ и няма основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Проверяващите са посочили, че единствената сума която е постъпили по сметка на ЧСИ е на 16.11.2015г. в размер на 713.80лв. от наложен запор върху трудовото му възнаграждение на длъжника М.Д., като от тази сума 560лв. са преведени на взискателя и е начислил и събрал 153.80лв. такси и разноски за извършени от ЧСИ действия. Ищецът е представил амбулаторен лист от 22.05.2020 в който като основна диагноза е посочено Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. В графата анамнеза е посочено – Обезатис 3-ти стадий, фам. обременен с ИБС, от няколко месеца с главоболие с пристъпи от тахикардия, измерено кр.налягане 150/100. Изписана е терапия на ищеца. Представен е и амбулаторен лист от 01.06.2020г. със същата основна диагноза - Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност с нормални стойности на кръвното налягане, гранични стойности на кр.захар и общ холестерол. Представен е и амбулаторен лист от 19.06.2020г. със същата основна диагноза - Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност с нормални стойности на кръвното налягане, без прояви на на стенокардна симптоматика и МСБ. По делото е допуснат един свидетел. Свидетелката Д.а - съпруга на ищеца, свидетелства, че през 2015г. бил наложен запор върху заплатата на съпруга въпреки, че с пощенски запис той платил задължението от 300лв. Наложения запор възпрепятствал осъществяване на планирани неща, довело да финансови затруднение и напрежение в семейството. Съпруга и започнал да става нервен, да вдига кръвно за което се налагало да се лекува. При така установените факти съдът намири иска за неоснователен. Разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД съдържа общата забрана да не се вреди другиму. Нарушението й поражда отговорността на причинителя да заплати обезщетение, което на основание чл.51, ал.1 ЗЗД обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Деликтната отговорност се носи от този, който със своите противоправни действия или бездействия е причинил вредите т.е. тя е лична. Отклонение от това правило е чл.49 ЗЗД, според която норма, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.Отговорността по чл.49 ЗЗД не произтича от действията и вината на лицето, което е възложило работата. Тя е за чужди виновни противоправни действия и/или бездействия и се поражда, когато натовареното лице причини вреди при или по повод изпълнение възложената му работа. Фактическият състав предвижда следните кумулативни предпоставки: възлагане на работа от възложителя на изпълнителя, осъществяване деликт от последния по чл.45 ЗЗД при или по повод изпълнението на възложената работа, причиняване вреди на трето лице, причинна връзка между деянието и вредите /ППВС № 7/1958г., ППВС № 9/1966г./. Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е налице, когато лицето натоварено с определена работа е причинило вредите като последица от собствени виновни и противоправни действия, при или повод възложената работа. За уважаване на иска за обезщетение за неимуществени вреди по чл.45 от ЗЗД е необходимо да се налице следните предпоставки: с виновното си противоправно поведение ответникът да е причинил на пострадалия – ищец вреди, да са доказани твърдените неимуществени вреди, с оглед определяне на справедливо обезщетение. Анализът на събраните доказателства налага за съда извода, че са налице всички предпоставки на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника за отрицателните преживявания у ищеца. Основен въпрос който следва да се изясни е формална ли е била проверката която е извършил инспектората към МП и последвили ли са от това вреди за ищеца. Спроед съда, не може да се твърди, че проверката е извършена формално. Своевременно след постъпилия сигнал министъра е разпоредил проверка. Проверяващия инспектор е изискала необходимите справки по делото и е направил обсонован извод относно събраните такси от ЧСИ, а именно, че не са установени данни за надвзети или неправомерно начислени такси и разноски. Посочени са всички такси и разноски събирани, основанието и размера им. При това положение съдът намира, че не са осъществени всички елементи на състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД. Още с постановяване на акта с който М.Д. е бил осъден да заплита на общинския съвет определена сума е имал възможност да плати сумата и да избегне образуването на изпълнително производство. След образуването на изпълнителното производство, се начислят съответнити такси и разноски, които са дължими от длъжника. След като не е платил в срока за доброволно изпълнение на длъжника са начислени такси за извършените действия и разноски и същите са събрани чрез запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и това е установено и при проверката от инспектора. Заболяванията за които представя доказателства ищецът не се доказа да са в причинно следствена връзка с образуваното изпълнително дело. В единия амбулаторен лист е посочена фам. обременен с ИБС, като мед.документация е за заболявания които са се проявили доста след образуването и приключването на изпълнителното дело. Във връзка с изложеното настоящия състав, счита че иска е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Мотивиран от изложените съображения, съдът