Решение № 250 от 27.10.2016 г. на Районен съд - Провадия по дело № 208/2016 г.

Производството по делото е образувано по молба от Р.С.Х., ЕГН ••••••••••, с адрес: ••• срещу Н.А.М., ЕГН ••••••••••, ••• с правно основание чл.127, ал.2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата М. Р. С., родена на •••г. и З. Р. С., родена на •••г. на бащата и определяне местоживеенето на децата да е при бащата, за определяне на режим на личен контакт на майката с децата М. Р. С., родена на •••г. и З. Р. С., родена на •••г., както следва: всяка втора събота от месеца от 10: 00 – 18: 00 часа, както и един месец през лятната ваканция, когато бащата не е в годишен отпуск; иск с правно основание чл.149 СК за присъждане в полза на всяко от децата на издръжка за минало време в размер на 120лв месечно за периода 01.08.2015г. – 22.02.2016г.; иск с правно основание чл.143 СК да бъде осъдена ответницата да заплаща в полза на всяко от децата издръжка занапред, считано от датата на подаване на исковата молба в размер на 150лв месечно с падеж пето число на месеца, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за изменение или прекратяване на издръжката. ИЩЕЦЪТ твърди, че с ответницата Н.А.М. са родители на малолетните М. Р. С., родена на •••г. и З. Р. С., родена на •••г. С ответницата заживели като семейство в дома на родителите на ищеца в гр. Провадия, които им помагали за отглеждането на децата. Малко след раждането на втората им дъщеря всички заминахме в Република ••••, където останали да работят близо 5 години, като за децата се грижела майката на ищеца. В началото на 2014г се завърнали в родината, за да се устроят постоянно без да се налага да сменят местоживенето и местоработата си. Въпреки все по-честите конфликти и недоразумения, които възниквали между него и Н., се опитвал с търпение и любов да поддържа семейството да е здраво и сплотено. През лятото на 2015г., обаче, Н. напуснала дома и семейството, като от близки узнал, че се била устатовила да живее при майка си в с. ••••, община ••••. Оттогава изминали повече от осем месеца, през който период ответницата не била търсила нито него, нито децата, не се била интересувала от тяхното здравословно, емоционално състояние, още повече че отсъствието й се отразявало на психиката им. Въпреки отсъствието на М. ищецът продължавал да се грижи за децата, подпомаган от родителите си, да ги издържа и обгражда с любов, компенсирайки липсата на другия родител, като ежедневните им контакти освен че ги правели изключително щастливи и сплотени, формирали характера и отношението на децата към живота и света. Без съмнение случващото се отразявало крайно негативно върху развитието на децата, които, с оглед на възрастта си и нежеланието на тяхната майка да им обясняла поведението си, не можели да разберат случващото се. Между ищеца и децата била изградена и съществувала силна емоционална връзка на обич и доверие, като такава съществувала и между майката на ищеца и децата. За децата, домът на ищеца бил рожден, познат и обичан и в него се чувствали уютно и спокойно сред любими вещи. Ищецът притежавал необходимите родителски качества и капацитет, както и умение за възпитанието им. Полагал труд по трудов договор, който му осигурявал достатъчни финансови средства, за да покрие жизнените потребности на семейството. Домът му е просторен, обзаведен с всичко необходимо за нормалното физическо и емоционално израстване на децата. Моли съда да определи местоживеенето на децата при него, като му бъдат предоставени за упражняване родителските права и бъде определен режим на личен контакт за майката и да бъде осъдена да заплаща посочената издръжка, вкл. претендира издръжка за минал период в полза на всяко от децата. ОТВЕТНИ ЦАТА, чрез назначения особен представител по делото е депозирал отговор на исковата молба в срок. Излага се становище за допустимост, но неоснователност на претенцията. С оглед липсата на възможност да осъществи контакт с ответницата, особеният представител не оспорва фактическите твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, досежно настоящето местоживеене на децата, както и че непосредствените грижи за тяхното отглеждане и възпитание към момента полага именно ищеца, подпомогнат от майка си. По отношение режима на лични отношения между децата М. Р. С.- родена на •••г. и З. Р. С.- родена на •••г. с тяхната майка Нататия А.М., моли съда да определи обичайния такъв, както следва: да ги вижда и взема всяка втора и четвърта събота от месеца от 10.00 до 18.00 часа, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. По отношение иска по чл.149 от СК, излага, че правото да получават издръжка на непълнолетните деца е безусловно, като размерът на издръжката се определял в зависимост от две величини - нуждите на детето и възможностите на родителя, като законово е определен само минималния размер. С оглед липсата на ангажирани доказателства досежно размера на получаваните от ответницата месечни доходи, и дали изобщо реализира такива, възрастта на двете малолетни деца, обуславяща ежедневните им потребности от храна и облекло, моли съда да определи месечна издръжка в законовоуставения минимален размер, а именно-105 лв. за всяко от двете деца, като за разликата до 150 лв. искът бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: От прието по делото удостоверение за раждане /л. 7 /, се установява, че родители на детето З. Р. С., родено на ••• г., са Н.А.М. и Р.С.Х.. От прието по делото удостоверение за раждане /л. 8 /, се установява, че родители на детето М. Р. С., родено на ••• г., са Н.А.М. и Р.С.Х.. Съобразно приетата на л. 5 служебна бележка – информация от дата 26.01.2016г., издаден а от ••••••••••••••, З. Р. С. редовно посещава учебните занятия и е ученичка в I „Б“ клас в ••••••••••••••••••. Съобразно приетата на л. 6 служебна бележка – информация от дата 26.01.2016г., издаден а от ••••••••••••••••••, М. Р. С. редовно посещава учебните занятия и е ученичка в подготвителна група в •••••••••••••••. Приет по делото на л. 4 е нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот No 155, том 6, дело 1194, вх. рег. No 3220 от 01.09.2003г. на Службата по Вписвания – Провадия. Изготвен и приобщен по делото е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Провадия /л.64, л.65 и л. 66/. В социалния доклад се посочва, че г -н Р.Х. и г-жа Н.М. са живели заедно от 2008г., като от съвместното им съжителство се раждат дъщерите им З., родена на •••г. и М., родена на •••г. Семейството жив яло около 5 години в ••••, като през 2014г. се завр ъщат в РБългария. Скоро след това, г-н Х. заминава да работи в Германия, като през това време г-жа М. се грижи за децата с помощта на свекърва си. През лятото на 2015г. г-н Х. се завръща трайно в България, месец след това г-жа М. напуска семейното жилище и се установява в с. ••••, общ. ••••. По данни на г-н Х., скоро след това същата е заминала да работи в Германия и не е търсила децата повече от година. В социалния доклад се излага, че к ъм момента основни грижи за децата З. и М. полага бащата, същия получава помощ от майка си за това. По данни на г-н Р.Х., майката на децата не е търсила контакт с дъщерите от както е напуснала семейното жилище през м.август 2015г. Бащата успява, макар и трудно да задоволява потребностите на децата си, като им осигурява всичко необходимо. Децата З. и М., баща им Р. и баба им по бащина линия З. живеят в жилище, собственост на бабата. Дома представлява едноетажна къща, състояща се от 3 стаи. Жилището е електрифицирано и водоснабдено, обзаведено е според нуждите на семейството. За децата има обзаведена стая. Относно жилищните условия, при които живее майката на децата- няма данни. В доклада се сочи, че г -н Х. е безработен, регистриран е в ДБТ- Провадия. Същия споделя, че работи на частно в областта на строителството, като получава надник в размер на 25лв. Бащата споделя, че успява да осигури всичко необходимо за дъщерите си, но му е много трудно, тъй като не получава никаква финансова помощ от майка им. За работата и доходите на г-жа М. - няма данни. З. и М. контактуват с деца на тяхната възраст, имат изграден приятелски кръг. Момичетата живеят с баща си и баба си по бащина линия, познават и разширения си роднински кръг. З. е записана да посещава 2 клас на •••••••••••••••••••, а М. е 1 клас в същото училище. Децата редовно посещават учебните занятия, справят се добре с учебния материал. Майката на З. и М. напуска семейството си през м. август 2015г. и от тогава не е търсила децата си. Момичетата живеят с баща и баба си, като ежедневно получават подкрепа от тях. Децата се чувстват обичани и ценени от близките си, споделят, че майка им им липсва, но са преодолели раздялата. Г-н Х. споделя, че няма контакт с г-жа М. вече повече от година. По негови данни, тя е заминала за чужбина и не е търсила децата си. В заключение в доклада се сочи, че с оглед направеното проучване е видно, че г-н Р.Х. е силно привързан към децата си и притежава нужния родителски капацитет. Бащата е категоричен, че относно З. и М. ще направи всичко необходимо за правилното им израстване, развитие и възпитание, като се стреми да осигури една добра и спокойна среда. Относно родителския капацитет на г-жа М., ••• не е в състояние да изрази становище. Ангажирани са от страна на ищцата гласни доказателства посредством разпита на двама свидетели – Г. Я. И. и З. И. Я.. Свидетелката Г. Я. И. излага, че познава Р. от дете. Твърди, че са съседи и се среща ли всеки ден, като споделят за личните си проблеми и преживявания. Твърди, че Р. има две деца и понастоящем живее в Провадия с децата и майка си. Майката на децата - Н. преди живее ла с т ях, но от една година не живее вече с тях. През тази една година децата живе ели с баща си. Той се гриж ел за тях, всичко прав ел и работ ел. Свидетелката е в иждала лично Р. да полага грижи за децата, като същият работ ел. Купувал им дерхи, помагал за училище. Свидетелката споделя, че с Р. и децата ходели заедно в парка понякога. Свидетелката също има шест годишно дете и децата им си игра ели. Свидетелката твърди, че не е виждала майката, откакто е заминала преди година. Твърди, че от Р. и лично от децата знаела, че майката е в ••••••••••, но не изпращала пари или подаръци. Според нея Р. работи като общ работник. Разпитана като свидетел на ищцовата страна е и свидетелката З. И. Я. – майка на ищеца. Същата твърди, че Р. живее при нея – в нейния дом, с двете деца. Излага, че майката на децата преди живе ела с тях, но от август миналата година е заминала. От тогава до сега не поддържа контакти с децата - не се била обаждала и те на нея не са се обаждали, не им е изпращала подаръци или пари никога за тази година. През цялата година Р. се гриж ел за децата и свидетелката му помагала. Посочва, че г олямата й внучка е на осем, а малката на седем години, като и двет ходят на училище. Ходят на училище децата. Твърид, че Р. се грижи за децата и ги издържа финансово, като тя помага за грижите. Посочва, че от Р. знае, че Н. е в Германия и че няма контакт с нея. Твърди, че децата много обичат баща си и той работи, за да ги издържа. Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: Съобразно чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.4 СК, при произнасяне по сезиралата съда молба, съдът следва да прецени всички обстоятелства с оглед интересите на детето, като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности. При разрешаването на спора в настоящото производство съдът е длъжен да се води от най-добрия интерес на детето, като съобразно разпоредбата на пар.1 т.5 от Закона за закрила на детето, в този смисъл съдът следва да извърши п реценка на желанията и чувствата на детето, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятеслтвата, както и всички други обстоятелства, които имат отношение към детето. I.По отношение на упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на детето: Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства безспорно се установи, че грижи по отглеждането и възпитанието на децата в последната година се полагат от бащата, който е поел цялостната им издръжка. Тези факти се установиха от свидетелските показания и бяха потвърдени и от изготвения социален доклад по делото. Доколкото в производството са събрани гласни доказателства от майката на ищеца – свидетелката Я., то съдът цени тези показания при условията на чл. 172 от ГПК, като възприема същите за достоверни, доколкото кореспондират с останалите събрани в хода на производството доказателства. Съдът намира за безспорно установено, че майката не полага грижи и не е давала финансова издръжка за децата, доколкото същата е напуснала семейното жилище и е оставила децата изцяло на грижите на бащата. Майката не може да бъде открита на регистрираните й постоянен и настоящ адрес, въпреки всички опити, които съдът направи за нейното откриване, като същата се представлява от особен представител в рамките на настоящото производство. С оглед на горното, съдът намира, че упражняването на родителските права за М. С. и З. С. следва да бъдат предоставени на бащата, като бъде определено местоживеенето на децата при него. От събраните в хода на производството доказателства се установи, че Р.С.Х. притежава необходимия родителски капацитет, същият се грижи за децата, като дъщерите му са привързани към него. Ищецът установи в хода на производството, че разполага с необходимите социално –битови и материални възможности за отглеждането на децата. Същият се ползва с помощта на своята майка, като макар и безработен, бащата успява да осигури и необходимите финансови средства по отглеждането на двете си дъщери. Бащата желае да полага грижи за своите деца. Предвид изложеното и съдът намира, че в най-добър интерес на д ецата е бащата да упражнява родителските права, поради което следва да бъде постановено решение в този смисъл. II. По отношение на режима на лични отношения с другия родител: Установено бе, че майката по никакъв начин не е търсила контакт с децата в рамките на последната година, като ги е оставила изцяло на грижите на бащата. Към настоящия момент местонахождението й е неизвестно, като по делото не е възможно да бъде изготвен и социален доклад за въпросите касаещи майката, който съдът да съобрази. Съдът намира, че следва да бъде определен адекватен режим на лични контакти, като същият бъде съобразен с всички обстоятелства по делото и съответно с най-добрия интерес на децата. В този смисъл и доколкото по делото не се представиха доказателства за социално-битовите условия, при които живее майката, както и каквито и да било доказателства за отношенията на майката с децата – тяхната привързаност към нея, а точно обратното – контакт с децата си същата не е осъществявала в рамките на година, то съдът намира, че адекватен би бил следния по-стеснен режим на лични контакти с децата, като при промяна на обстоятелствата същият може по искане на страната да бъде изменен: всяка втора и четвърта събота от месеца от 10: 00 до 18: 00 часа, както и един месец през лятната ваканция, когато бащата не е в годишен отпуск, като упражняването на режима за вземане на децата за един месец през лятната ваканция може да бъде упражнен при условие, че майката е осъществявала контакти с децата по посочения месечен режим поне за период от три месеца подред. III.По отношение на издръжката: При определяне размера на издръжката наред с нуждите на де цата съдът следва да прецени и възможностите на родителя, който я дължи. По делото не се установиха възможностите на ответни цата да заплаща издръжка, което бе възложено като факти в тежест на ищцовата страна в настоящото производство по претенцията за заплащане на издръжка. В този смисъл и доколкото липсват данни за лицето, за което се твърди, че живее и работи в чужбина, съдът презюмира, че доколкото лицето е в трудоспособна възраст, то същото следва да реализира поне минималния доход. От друга страна не се установи ответни цата да има други ненавършили пълнолетие деца, които да издържа, както и не се установи да има други задължения, които да изплаща. Бащата на децата от друга страна е безработен и не реализира трудов доход към настоящия момент, а работи от време на време като строителен работник, поради което и съдът приема, че същият реализира доход под минималния определен. Съдът счита, че за цялостната издръжка на всяко едно от децата М. С. и З. С. с оглед възрастта им – съответно на 7 и 8 години, и присъщите за тази възраст нужди от средства за ежедневни, образователни и развлекателни разходи, са необходими поне по 300 лв. месечно на дете /по делото не се установиха извънредни нужди от допълнителни средства, извън обичайните такива/. Използваните критерии от съда за да достигне до това заключение са тези, заложени в чл.50 ППЗЗакрД, вр. с Постановление №6 на МС от 15.01.2009г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, необходимите средства за отглеждане и възпитание на дете от 7-годишна възраст до 14 – годишна възраст са в размер на 3, 5 -кратния размер на гарантирания минимален доход, или 227лв, а от 14-годишна възраст, до навършване на пълнолетие - 4 кратния размер на гарантирания минимален доход, или 260лв. В този смисъл, след като съобрази, че посочените критерии, заложени в чл.50 ППЗЗакрД, вр. с Постановление №6 на МС от 15.01.2009г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход, се отнасят за деца лишени от родителска грижа и след като отчете индивидуалните потребности на де цата, както и обществено-икономическата обстановка в страната и императивния минимум на издръжката, предвиден в чл. 142, ал. 2 СК, настоящият състав намира, че необходимата месечна издръжка за де цата М. С. и З. С. следва да се определи в размер на по 300 лева месечно за всяко дете. Посоченият размер следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл.143, ал.1 СК, а именно техните възможности и материално състояние. В този смисъл и издръжката следва да бъде разпределена между страните в справедливо съотношение, съобразно материалните и финансови възможности на всеки от родителите, като настоящият състав възприема за такова всеки от родителите да поеме половината от издръжката, доколкото не се установиха по-големи техни възможности. По претенцията за издръжка за минал период съдът намира същата за основателна в претендирания в исковата молба размер от 120 лв. месечно за периода от 01.08.2015г. до 22.02.2016г., доколкото се установи безспорно, че майката не е полагала грижи и не е давала финансови средства за издръжка на децата в посочения период, като претендирания размер е адекватен, предвид определения месечен размер на издръжка по посочените по-горе мотиви на съда. Водим от горното и на основание чл.127, ал.2 и 3 СК, съдът