Решение № 84 от 8.7.2024 г. на Районен съд - Търговище по дело № 325/2024 г.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН във вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП. Образувано е по жалба от П. Т. М. от гр.София, ЕГН •••••••••• против електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 8185319 на ОДМВР – Търговище. Считайки ел.фиш за незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят желае ел.фиш да бъде отменен, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя писмена молба чрез пълномощник, с която жалбата се поддържа. Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. От същата е постъпило писмено становище за неоснователност на жалбата и искане обжалваният ел.фиш да бъде потвърден като законосъобразен. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Жалбата е подадена в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното: На 29.09.2023 г. в 01.58 ч. в гр.Търговище, в участъка на км.227 + 300 от ПП І - 4 с автоматизирано техническо средство „MultaRadar SD580“ № 00209D32D438, насочено към гр.Варна, била засечена скоростта на движение на МПС – л.а.„Сеат Леон“ с рег. № ••••••, движещ се в посока към гр.София. С техническото средство била отчетена скорост на движение на автомобила от 84 км/ч. Предвид това, на 06.10.2023г. от ОДМВР – Търговище бил издаден електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 8185319. Същият бил издаден на жалбоподателя, като собственик на автомобила – за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. В ел.фиш било посочено, че на 29.09.2023 г. в 01.58 ч. автомобилът се е движил по посочения пътен участък от гр.Търговище с установена скорост от 81 км/ч., при максимално разрешена скорост на движение - 60 км/ч., въведена с пътен знак В26. В ел.фиш било отразено, че превишението на разрешената скорост на движение е било с 21 км/ч. Било прието и че нарушението е извършено при условията на повторност /в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФНГ серия К, № 3634915/, поради което на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200лв. Описаната фактическа обстановка се доказва по безспорен и несъмнен начин от приложения към делото доказателствен материал. Съдът намира, че в хода на производството не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са опорочили обжалвания ел.фиш. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане…“ Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС „..електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 реквизити…”. В случая обжалвания ел.фиш съдържа изискуемите от чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което и възражението за допуснати пропуски в задължителното му съдържание е неоснователно. Нарушението е описано ясно и конкретно, като е посочено и автоматизираното техническо средство, с което е установено то, а именно – „MultaRadar SD580“ с № 00209D32D438. От представеното извлечение от АИС – КАТ е видно, че обжалваният ел.фиш е издаден на 06.10.2023г. и следователно са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. В чл.189, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Предвид посочената разпоредба, приложената към преписката снимка № 835 от „Мultaradar SD580” № 00209D32D438 се явява годно доказателствено средство в процеса. От същата се установява мястото, времето, както и техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. По делото е представена инструкция за работа на „Мultaradar SD 580”, от която е видно, че техническото средство може да бъде настроено да засича скоростта на движение на МПС както в определена пътна лента, така и в определена посока на движение на превозното средство, респ. приближаващ или отдалечаващ се трафик. От снимка № 835 от „Мultaradar SD580” № 00209D32D438 е видно, че техническото средство, с което в случая е измерена скоростта е било настроено да измерва скоростта на движение на автомобилите в пътна лента 1 при приближаващ трафик. В инструкцията за работа с техническото средство е посочено как се извършва изчисление на ефективния радарен обхват, в зависимост от настройките и по-специално – при приближаващ трафик и ляво измерване, както е в случая. В този случай превозното средство, на което следва да се присвои измерената скорост, трябва да се намира най - малко отчасти в третата четвъртина на снимката по посока на движението и не трябва изцяло да е излязло от зоната на изчисление. Предвид това, в случая е безспорно, че измерената скорост от 84 км/ч. принадлежи именно на автомобила с рег.№ •••••••. Още повече, че това е единственият автомобил на снимката, отговарящ на зададената посока на движение – приближаващ трафик и намиращ се в пътна лента 1. Нарушението е установено и заснето с „Мultaradar SD580“ с ID № 00209D32D438, т. е. със стационарно техническо средство, съгласно § 6, т. 65, б. „а“ от ЗДвП, което е одобрен тип средство за измерване, видно от представеното удостоверение № 10.12.4888, издадено от Български институт по метрология (БИМ). Същото може да бъде използвано по силата на чл.4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (НСИПМК), съгласно който: "За осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на БИМ". От представеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване е видно, че в него е посочен срок на валидност до 08.12.2020 г. Разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията обаче регламентира, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно чл.814 от НСИПМК, за да бъде издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване се извършва изследване на типа средство, чрез изпитване на техническите и метрологичните характеристики на образци от типа му, включително изследване на софтуера по чл. 811б, за установяване на съответствието им с изискванията към тях и работата на средството за измерване при нормални условия на употреба. При скоростомерите за одобряване на типа се изпитва един брой скоростомер – чл.760, ал.3 от НСИПМК. Скоростомерите подлежат на периодични последващи проверки, които са част от контрола върху средствата за измерване – чл.808 от НСИПМК. Последващата проверка на средствата за измерване се извършва за установяване на съответствието им с одобрения тип и с изискванията за максимално допустими грешки при употреба, освен ако е посочено друго в глава II от НСИПМК. Периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията (чл.43 от Закона за измерванията и чл.841, ал.3 от НСИПМК). Съгласно представената по делото заповед № А616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН периодичността на последващите проверки на скоростомерите е 1 година (т. 31 от таблицата). В случая процесното техническо средство тип "Мultaradar SD580" с ID № 00209D32D438 е преминало успешно последваща проверка през месец юли 2023 г., видно от протокол от последваща проверка № 101- СГ –ИСИС/ 13.07.2023 г. на БИМ със срок на валидност една година. Представеният протокол за последваща метрологична проверка, извършена след датата на изтичането на срока на валидност на удостоверението за одобрен тип средство за измерване удостоверява съответствието на техническото средство с одобрения тип. Периодичните проверки за метрологичен контрол не зависят от срока на валидност на удостоверението за одобрен тип на средство за измерване и след като изтичането на този срок по изричната разпоредба на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията няма правни последици, то следва, че видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип "Мultaradar SD580" е годно техническо средство, респ. че изготвеното чрез него веществено доказателствено средство надлежно установява съставомерните факти. Още повече, че отменянето на одобряването на типа средство за измерване се извършва със заповед на председателят на БИМ, съгласно чл.36, ал.1 от Закона за измерванията, което обстоятелство се вписва в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и информация за това се публикува в официалния бюлетин на БИМ (чл.37 от ЗИ). Такова вписване не се установява. Предвид изложеното, съдът намира за доказано чрез допустими, относими и годни доказателствени средства обстоятелството, че 29.09.2023 г. в 01: 58 ч. л.а. рег. № •••••••• се е движил по ПП І – 4, км. 227 + 300 с измерена скорост от 84 км/ч. Съдът констатира, че в случая е спазено изискването на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата във вр. с чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - правилно от измерената скорост от 84 км/ч е приспадната допустимата грешка при измерването от 3 км/ч. и за безспорно доказана в ел.фиш е приета скорост на движение на автомобила от 81 км/ч. От представената справка от Централна база данни – КАТ се установява, че към момента на нарушението лек автомобил "Сеат Леон" с рег. № •••••• е бил собственост на жалбоподателя. Предвид това и с оглед липсата на подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, същият правилно е определен като субект на нарушението. С обжалваният ел.фиш жалбоподателят е наказан на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП – за превишение на разрешената скорост на движение в населено място с 21 км/ч., при условията на повторност. Разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП изрично сочи стойностите на скоростите, които водачите на различните категории ППС е забранено да превишават в населено, извън населено място, скоростен път и автомагистрала. Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи: "Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак". В случая според приложената снимка № 835 от „Мultaradar SD580” № 00209D32D438, максимално допустимата скорост на движение в процесния участък от ПП І – 4, попадащ в границите на гр. Търговище, е била 60 км /ч. Посоченото ограничение, по силата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, следва да е било обозначено с пътен знак, което обстоятелство се установява от писмо с изх. № 24- 00- 224/28.11.2023 г. от Директора на ОПУ – Търговище. Същото удостоверява наличието на пътен знак В 26 – (60 км/ч.) на път І -4 при км. 227 + 465 вляво (за посока Варна - София). От посоченото писмено доказателство се установява, че пътният участък, в който е засечена скоростта на процесния автомобил попада в зоната на действие на въпросния пътен знак В26. Съдът намира, че жалбоподателят е санкциониран обосновано и законосъобразно на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП. За превишаване на разрешената максимална скорост в населено място с 21 до 30 км/ч, чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда глоба от 100лв. Разпоредбата на чл.182, ал.4 от ЗДвП от своя страна сочи, че за повторно нарушение по ал. 1, т. 3 наказанието е предвидената глоба за съответното нарушение в двоен размер. "Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач, съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 6, т.33 от ДР на ЗДвП. От материалите по делото е видно, че с ЕФНГ серия К № 3634915, издаден от ОДМВР – Хасково, жалбоподателят е бил наказан за същото по вид нарушение. От приложената справка от АИС "АНД" се установява, че посоченият ЕФНГ е влязъл в сила на 02.12.2022 г. Т. е. процесното нарушение е извършено преди изтичането на една година от влизане в сила на посочения санкционен акт. Предвид изложеното, обосновано жалбоподателят е санкциониран на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП за нарушение, извършено в условията на повторност. С обжалвания ел.фиш видът и размерът на наложеното административно наказание (глоба в размер на 200лв.) са определени законосъобразно. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания ел. фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Предвид този извод искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Респ. основателно се явява искането на ответната по жалбата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл.63д, ал.5 във вр. с ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, дължимото възнаграждение за юрисконсулт е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че в полза на ОДМВР - Търговище следва да бъде присъдено възнаграждение в размер от 80 лв. Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.9 от ЗАНН, съдът