Решение № 415 от 4.12.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 1228/2025 г.

Производството е по реда на чл. 424, ал.1, вр. с чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на и.ф. главен прокурор в срока на установения му по силата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ (ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) мандат и в срока по чл. 421, ал. 1 НПК за възобновяване на НОХД № 791/2024 година на Районен съд – Кюстендил, по което с присъда № 12/24.03.2025 година В. Х. Я. е признат за виновен по чл. 183, ал. 1 НК за това, че след като е осъден с решение от 15.04.2021 година по гр. дело № 11/2021 година на PC - Кюстендил, влязло в законна сила от 16.04.2021 година, да издържа свой низходящ - Д. В. Х., като заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, чрез неговата майка и законен представител А. К. С., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно в размер на девет месечни вноски за времето от месец април 2022 г. до месец януари 2023 г. включително, на обща стойност 1800 лв., като е освободен от налагането на наказание на основание чл. 183, ал. 3 НК. В искането се сочи наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като по отношение на Я. вече е прилагана разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, за което обстоятелство са събрани доказателства, които не са били взети предвид от първоинстанционния съд. В съдебно заседание прокурорът от САП поддържа искането за възобновяване на наказателното производство и изложените в него съображения и иска след възобновяването на НОХД № 791/2024 година по описа на РС – Кюстендил да се отмени постановената присъда. Защитникът и осъденото лице В. Х. Я., редовно призовани, не се явяват и не сочат причини за това. Защитникът в писмено становище оспорва искането и счита, че от процесуална страна то не изхожда от лице с активна процесуална легитимация с оглед последната практика на ВКС и САС и моли да бъде оставено без разглеждане. По същество излага съображения за неоснователност на направеното искане и моли наказателното дело да не бъде възобновено. СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване на наказателното дело е процесуално допустимо, тъй като е подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл. 420, ал. 1 от НПК и е срещу влязъл в сила непроверен по касационен ред съдебен акт от визираните по чл. 419, ал. 1 НПК. Подадено е на 30.06.2025 година, преди да изтече срока на установения по силата на чл. 173, ал. 15 ЗСВ (ДВ, бр. 6 от 2025 г., в сила от 21.01.2025 г.) мандат на и.ф. главен прокурор и е в срока по чл. 421, ал. 1 НПК. Разгледано по съществото си, искането е ОСНОВАТЕЛНО. С присъда № 12/24.03.2025 година В. Х. Я. е признат за виновен по чл. 183, ал. 1 НК за това, че след като е осъден с решение от 15.04.2021 година по гр. дело № 11/2021 година на PC - Кюстендил, влязло в законна сила от 16.04.2021 година, да издържа свой низходящ - Д. В. Х., като заплаща месечна издръжка в размер на 200 лева, чрез неговата майка и законен представител А. К. С., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски, а именно в размер на девет месечни вноски за времето от месец април 2022 г. до месец януари 2023 г. включително, на обща стойност 1800 лв., като е освободен от налагането на наказание на основание чл. 183, ал. 3 НК. Видно от материалите по досъдебното производство (ДП, л. 84), В. Я. е ползвал привилегията по чл. 183, ал. 3 НК по преписка вх. № 3385/2021 година по описа на РП – Кюстендил. Съдът в нарушение на чл. 14, ал. 1 НК изцяло е игнорирал предоставената от РП Кюстендил справка. Фактът, че осъденият се е ползвал от привилегията по чл. 183, ал. 3 НК е отрицателна препятстваща предпоставка той повторно да бъде освободен от налагането на наказание, поради което са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК за възобновяване на наказателното дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Това налага отмяна на атакуваната присъда и делото следва да се върне за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание от друг състав на РС Кюстендил. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД