Решение № 270 от 19.4.2023 г. на Софийски окръжен съд по дело № 247/2023 г.

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК. Образувано е по жалба на И. Г. Х. - длъжник по изпълнително дело № 20229270401095 по описа на частен съдебен изпълнител Ст. Лазаров, с рег. № 927 по описа на КЧСИ, срещу постановление от 17.08.2022 г., с което съдебният изпълнител е изменил свое постановление от 25.07.2022 г., с което е намалил адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя от 400 лева на 200 лева, като е отказал да намали същото по искане на длъжника. Жалбоподателят поддържа неправилност на изводите на органа по принудително изпълнение относно наличието на предпоставките за възлагане на сторените по изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в тежест на длъжника в пълен размер, който смята за прекомерен. Счита, че съдебният изпълнител не разполага с правомощия сам да изменя постановленията си. В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя. В мотивите си ЧСИ Ст. Лазаров излага съображения, че жалбата е неоснователна. Твърди, че разноските се дължали в пълен размер, както за образуването на изпълнителното дело, така и за предприемане на принудителни изпълнителни действия. Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното. Изпълнително дело № 20229270401095 по описа на частен съдебен изпълнител Ст. Лазаров, с рег. № 927 по описа на КЧСИ, с район на действие СОС, е образувано по молба от „С. Б.С.“ АД (сегашно наименование „М.п. к.“ ЕАД) с р е щ у И. Г. Х. за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 169. 66 лева, представляваща платено от взискателя като поръчител на длъжника по договор от 07.11.2014 г. задължение по договор за продажба на изплащане от 30.08.2016 г., ведно със законната лихва от 23.05.2018 г. до изплащане на вземането. Молбата е депозирана от дружеството, действащо чрез адвокат И. Л., като в същата са претендирани сторените разноски по изпълнителното дело в размер на 400 лева. Представен е договор за правна защита и съдействие от 04.04.2022 г., в който е посочено, че договореното възнаграждение е в размер на 400 лева, от които 200 лева са за образуване, а 200 лева за водене на изпълнителното дело, както и че то е платено в брой. В молбата за образуване на изпълнително дело е направено искане да бъде наложен запор върху вземания на длъжника от търговски банки в страната, както и възбрана върху недвижимите му имоти. С разпореждане от 28.04.2022 г. съдебният изпълнител е образувал изпълнително дело № 20229270401095, като е начислил такси по ТТРЗЧСИ в размер на 205.24 лева и приел за събиране разноски за адвокатско възнаграждение 400 лева. Съобщението за това е връчено на длъжника на 16.06.2022 година. Н а 13.07.2022 г. по делото е постъпила молба от длъжника за намаляване на размера на определените разноски за адвокатско възнаграждение, като с постановление от 25.07.2022 г. съдебният изпълнител е намалил същото на 200 лева. С постановление от 17.08.2022 г., предмет на обжалване в настоящото производство, съдебният изпълнител е изменил поради допусната грешка постановлението от 25.07.2022 г., като е отказал да намали адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателя. Настоящият състав намира от правна страна следното. Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. По въпроса може ли съдебният изпълнител, подобно на съда, сам да изменя или отменя постановленията си, които не слагат край на производството, поради допусната грешка и/или пропуск или поради изменение на обстоятелствата, настоящият съдебен състав намира следното. В глава 38 от ГПК не се съдържа правна норма, даваща основание на съдебния изпълнител сам да отменя или изменя актовете си. Разпоредбата на чл. 253 от ГПК е включена в глава 18 "Решаване на делата" от дял първи на част II на ГПК - "Общ исков процес", докато действията на съдебния изпълнител намират основанието си в правните норми на част V от ГПК "Изпълнително производство", сред които липсва специална препращаща към разпоредбите на общото исково производство норма. С приемането на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014г. на ВКС бе постановено, че разпоредбите на чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК намират на общо основание приложение и в заповедното производство, уредено в част V от ГПК – „Изпълнително производство”. Законът допуска в производството по издаване на изпълнителен лист тези разпоредби също да намират приложение – чл. 406, ал. 4 ГПК. Изпълнителният процес е продължение на общия исков процес и всички правни институти, присъщи на общия исков процес, са приложими и в изпълнителния процес, отчитайки обаче неговата специфика (например институтът на правоприемството по чл. 227 ГПК, на поправка на очевидната фактическа грешка по чл. 247 ГПК, проверка редовността на исковата молба по чл. 129 ГПК при проверка редовността на молбата за започване на изпълнителния процес по чл. 426, ал. 2 и ал. 3 ГПК). Изводът е, че съдебният изпълнител, подобно на съда, може да отменя/изменя по реда на чл. 253 ГПК своите актове, но само докато те все още не са връчени на страните, тъй като в последния случай за отмяната им е предвиден специален ред – чл. 435 и сл. ГПК. В случая постановлението от 25.07.2022 г., с което е уважено възражението на длъжника и адвокатското възнаграждение е намалено от 400 лева на 200 лева, е изпратено до страните на 09.08.2022 г., като е получено от длъжника на 11.08.2022 година. След тази дата съдебният изпълнител с правомощия да изменя акта за определяне на разноските не разполага. Независимо от това, за яснота и за пълнота на изложението следва да се отбележи следното. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I "Общи правила". Тази част важи както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди инцииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие. По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя адвокатско възнагражедение съдът намира следното. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – Определение № 403/01.112.2004 г. по ч.гр.д. № 1762/2008 г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не обвързан от предвиденото в (§) 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. В случая изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричните вземания, поради което и необосновано се явява определянето /"присъждането"/ на разноски в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер. При съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 400 лева като прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от 200. 00 лева, тъй като процесуалният представител на взискателя е извършил едно-единствено процесуално действие - да подаде молба за образуване на изпълнително производство с посочване на принудителни изпълнителни способи. По делото няма данни посочените в молбата за образуване изпълнителни способи да са довели до реализиране на вземането на кредитора. Поради изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от Наредбата. По тези съображения депозираната жалба е основателна. Дължимите от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение следва да се намалят до сумата от 200. 00 лева. Така мотивиран, Софийски окръжен съд