Решение № 1623 от 4.12.2025 г. на Административен съд - Габрово по дело № 235/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/. Производството по делото е образувано по жалба на „Совата“ ЕАД – гр. Севлиево против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 с изх. № 02-070-2600/773 от 01.06.2025 година, подписано от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта на отказана за оторизиране сума по интервенция Еко-НИП. В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, необоснованост поради противоречие между констатациите и действителната фактическа обстановка. Навеждат се доводи за неправилно приложение на чл. 41 от Наредба № 3 от 10.03.2023 година за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции, като в Уведомителното писмо е посочена общата площ по еко схемата, а не е изчислен и посочен размер на площта по всяка от двете практики поотделно, съответно не са посочени мотивите за неспазване на изискванията по всяка една от двете практики, в подкрепа на който довод се сочи разпоредбата на ал. 5 на чл. 41 от посочената Наредба и Стратегическия план, предвиждащ доброволност за прилагане на схемата, целта на която е да стимулира земеделските производители, като се твърди, че в заявлението са посочени парцелите, върху които се прилага практика 1 и практика 2, т.е. неправилно са санкционирани всички заявени от кандидата парцели по еко схемата, а не само тези, върху които не е приложена правилно съответната практика. Изразява се несъгласие с констатацията за неправилно прилагане на практика 2 поради ползване на феромонови уловки, за които няма съвпадение с разрешения списък на Българска агенция по безопасност на храните /БАБХ/, като се твърди, че ползваните феромонови уловки са изцяло в съответствие с еко схемата съгласно Стратегическия план, същите не подлежат на вписване в списък на БАБХ, тъй като не се третират като продукт за растителна защита по смисъла на Регламент /ЕО/ № 1107/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита и за отмяна на директиви 79/117/ЕИО и 91/414/ЕИО на Съвета, като в заявлението на дружеството-жалбоподател са включени само феромонови уловки за целите на мониторинга на царевичен стъблопробивач, за които не се изисква да бъдат в разрешения списък на БАБХ, поради което са изпълнени изискванията на Наредбата за практика 2 и дружеството не следва да бъде санкционирано за площите, за които е приложило феромоновите уловки. Прави се искане за отмяна на писмото в оспорената част и връщане на преписката на административния орган със задължителни указания. Заявява се претенция за присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски. В открито съдебно заседание оспорващото дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се жалбата, както и искането по същество, съображения за което са развити в депозирани по делото писмени бележки/л. 291-298/. Ответната страна Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие” се представлява в открито съдебно заседание от надлежно упълномощен процесуален представител - юрисконсулт, оспорва се жалбата, а по същество се прави искане за отхвърляне на жалбата, съображения за което са подробно развити в депозирана по делото писмена защита /л. 283-289/. В хода по същество се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се представя списък /л. 280/. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, указан от административния орган в оспорения акт. Уведомителното писмо е изпратено на оспорващото дружество по реда на чл. 28, ал. 3 във връзка с чл. 52, ал. 5 от ЗПЗП, като е изтеглено от адресата на 03.06.2025 година /л. 42/, а жалбата срещу писмото е входирана на 17.06.2025 година /л. 4/. След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Оспорващото дружество е подало общо заявление за подпомагане с вх. № 20008269 от 18.05.2023 година /л. 59-69/ и заявление за подпомагане с УИН 07/250723/59577 за кампания 2023 година /л. 70-90/, в което в табличен вид са посочени заявените парцели по интервенции за подпомагане и практики /в случая по Еко-НИП – л. 77-81/, общата заявена площ на които е 824.89 ха. Към заявлението за подпомагане с УИН 07/250723/59577 за кампания 2023 година е попълнена Декларация по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 година, датирана на 14.12.2023 година /л. 44-58/, към която са приложени копия на разходооправдателни документи за закупени продукти за растителна защита по Еко-НИП за практика 1 и феромонови уловки за практика 2, според които са закупени 65 литра от препарата Аденго СК 465 5Л и 13 броя феромонови уловки, като е декларирано, че не са използвани продукти за растителна защита на заявените площи за подпомагане по Еко-НИП за практика 1 /пестициди т. 1 и т. 2/ съгласно чл. 41, ал. 2, т. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 година. Последвало е издаването на процесното Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 с изх. № 02-070-2600/773 от 01.06.2025 година, подписано от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, с което, в обжалваната част на отказана за оторизиране сума по интервенция Еко-НИП, е извършено намаление на субсидията в размер на 84 254.26 лева, като в Приложение № 19 /л. 27-31/, таблица 19.1 са посочени площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане и за които ДФЗ намалява или отказва финансово подпомагане на основание чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 10.03.2023 година, когато кандидатът не отговаря или не е спазил изискванията по глава Втора на Наредба № 3. Според посоченото в таблица 19.2 и 19.3 отказаната за оторизиране сума е поради ползването на продукт за растителна защита Аденго 465 СК, първа професионална категория на употреба, неподходящи за Практика 1, както и феромонови уловки, неподходящи за практика 2, поради което е прието, че цялото стопанство е недопустимо за подпомагане. По делото са приобщени и Дневници за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за 2022 и 2023 година /л. 137-198 и л. 199-264/, преводи на български език на сертификат за произход и фактура за закупуването на феромоновите уловки /л. 272-276/, както и списък на препаратите за растителна защита с определяне на категорията, към която спадат, съгласно който към 21.07.2023 година ПРЗ Аденго 465 СК спада към първа професионална категория на употреба /л. 113-136/. На национално ниво условията и редът за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания са разписани в Наредба № 3 от 10.03.2023 година за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции. Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 от 2023 година интервенциите по ал. 2 се прилагат в съответствие с изискванията на посочените в т. 1-7 Регламенти и Стратегическия план. Критериите за допустимост на подпомагането по схемата Еко-НИП са въведени с нормата на чл. 41 от Наредба № 3 от 2023 година и изискват прилагане на екологично насочени земеделски практики по ал. 1, т. 1 и/или т. 2 от същата разпоредба. Съгласно разпоредбата на чл. 87, т. 1 и т. 2 и чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 2023 година при неспазване на критериите за допустимост или когато кандидатът не прилага земеделските практики, не изпълнява ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на подпомагане по интервенцията Държавен фонд „Земеделие“ постановява пълен отказ на исканото от кандидата за подпомагане плащане. В процесния казус между страните липсва спор относно факта, че оспорващото дружество е закупило препарат за растителна защита Аденго 465 СК, който, съобразно Списъка на разрешените за употреба в България продукти за растителна защита, актуален към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 година за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни /арг. от 41, ал. 3, изр. последно от Наредба № 3 от 2023 година/, е от първа професионална категория на употреба, което обстоятелство /относно закупуването/ се установява и от приобщените по делото доказателства – посочено е в подадената от оспорващото дружество декларация към заявлението за подпомагане. От дневника за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за 2023 година се установява обработване с посочения по-горе препарат на 29.04.2023 година на площ от 547 дка /л. 209/, 28.04.2023 година на площ от 330 дка /л. 213, на 29.04.2023 година на площ от 220 дка /л. 253/, на 28.04.2023 година на площ от 276 дка /л. 261/, т.е. обработките са извършени преди подаване на заявление за подпомагане с УИН 07/250723/59577 за кампания 2023 година /подадено на 17.07.2023 година /л. 70/ и подписване на Декларация по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 година, датирана на 14.12.2023 година /л. 44-58/. Съгласно чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3 от 2023 година допустими за подпомагане по еко схемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики: 1. върху площите не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и 2. ако се прилагат продукти за растителна защита - инсектициди, хербициди и фунгициди, се използват само продукти за растителна защита, които не попадат в първа професионална категория на употреба. Според чл. 41, ал. 3, изр. второ от Наредба № 3 от 2023 година професионалната категория на употреба по ал. 1, т. 2 на продуктите за растителна защита се проверява към последния ден на срока по чл. 12, ал. 1 от Наредба № 4 от 2023 година за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, който последен ден е 21.07.2023 година съгласно § 3, т. 2 от ПЗР на Наредба № 4 от 2023 година. Преценката за категорията на ползваните ПРЗ безусловно е предвидено, че следва да се прави в съответствие с разписаните правила и срокове. Като условие за допустимост е въведено изискването съответният продукт за растителна защита да не попада в първа професионална категория и то към указания с разпоредбата срок. При този нормативен регламент и съобразно установените по делото факти, съдът намира за безспорно доказано проявлението на фактическото основание за издаване на акта, а именно – налице е неспазване на изискването да се използват ПРЗ, подходящи за Практика 1, доколкото е използван ПРЗ Аденго 465 СК, който към 21.07.2023 година е от първа професионална категория на употреба. Последвалата промяна на категорията на употреба на ПРЗ Аденго 465 СК, считано от 04.06.2024 година /л. 113/ от първа във втора професионална категория е ирелевантна за законосъобразността на преценката на ответния орган за неспазване на изискването да са използвани ПРЗ, подходящи за Практика 1. Промяната в професионалната категория на процесния ПРЗ е станала след подаване на заявлението за подпомагане, от което следва, че към датата на подаване на заявлението оспорващото дружество е било наясно с въведените изисквания и категорията на продукта, като въпреки това е използвало въпросния продукт за растителна защита за третиране на площи, включени в заявлението за подпомагане. Нещо повече, тези площи са декларирани за подпомагане от една страна, а от друга е посочена и обработката с процесния препарат, като обработката е осъществена на посочените по-горе дати, видно от приложените от страна на жалбоподателя дневници. Още към 17.07.2023 година, датата на подаване на заявлението, е било ясно, че този препарат е бил недопустим за използване и обработваните земи са били недопустими за подпомагане, но въпреки това са били декларирани от оспорващото дружество. При установено ползване на ПРЗ от първа професионална категория без значение е какви уловки се ползват, като следва да се посочи, че и по отношение на тях е вярно твърдението на административния орган, че същите не са от утвърден за ползване вид. Съдът намира за неоснователен доводът на жалбоподателя за наличие на основания за частичен отказ за изплащане на заявеното подпомагане по Еко-НИП – само относно третираните с процесния ПРЗ площи. Интервенциите за подпомагане, базирани на площ, при които се установява площта, отговаряща на предварителните условия /ЗИУ и ДЗЕС/ от всички заявени парцели и тя дава право на плащане на единна сума, са посочени в чл. 16, т. 2, букви „а“, „б“ и „в“ от Регламент /ЕС/ 2021/2115 и същите не включват схемите за климата, околната среда и хуманното отношение към животните. Съгласно чл. 21, Подраздел 2, Дял ІІІ, Глава ІІ от Регламента /ЕС/ 2021/2115 основното подпомагане на доходите е необвързано с производство плащане на хектар, отговарящ на условията за подпомагане. То се предоставя за всеки хектар, отговарящ на условията за подпомагане, деклариран от активен земеделски стопанин, а според чл. 22, освен ако държавите-членки не решат да предоставят основното подпомагане на доходите въз основа на правата на плащане, посочени в чл. 23, подпомагането се изплаща под формата на единна сума за хектар. По силата на чл. 31 от Регламент /ЕС/ 2021/2115 държавите членки създават и предоставят подпомагане за доброволните схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните /наричани по-нататък „екосхеми“/ съгласно условията, установени в настоящия член, и както е предвидено по-подробно в стратегическите им планове по ОСП. Като част от екосхемите, посочени в § 1, държавите членки предвиждат и предоставят подпомагане за една или повече схеми, обхващащи върху обработваема земя практики за поддържане на непроизводствени площи, като например земя, оставена под угар, и за създаване на нови особености на ландшафта. Тези схеми са доброволни за активните земеделски стопани и групите активни земеделски стопани. Държавите членки подпомагат съгласно настоящия член активните земеделски стопани или групите от активни земеделски стопани, които се задължават да прилагат селскостопански практики, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните и спомагащи за борбата с антимикробната резистентност. Цитираните разпоредби сочат, че подпомагането се предоставя за изпълнение на задължението за прилагане на селскостопански практики, които са същественото съдържание на еко схемите, благоприятни за климата, околната среда и хуманното отношение към животните. Тези практики – еко схеми - се прилагат върху обработваема земя и трябва да бъдат планирани така, че да изпълняват една или повече от целите по чл. 6, § 1, букви „г“, „д“ и „е“, като от значение за Еко-НИП е целта по буква „д“ - насърчаване на устойчиво развитие и ефективно управление на природните ресурси като вода, почва и въздух, включително чрез намаляване на зависимостта от химикали като всяка еко схема трябва да обхваща най-малко две области на действие от изброените в чл. 31, т. 4 от Регламент /ЕС/ 2021/2115. Конкретно схемата Еко-НИП по своята същност трябва да обхваща действия за устойчиво и по-ограничено използване на пестицидите, по-специално на тези, които представляват риск за човешкото здраве или околната среда. Следователно и като се има предвид, че държавите членки създават и предоставят подпомагане за доброволните „еко схеми“ съгласно условията, установени в чл. 31 от Регламент /ЕС/ 2021/2115 и както е предвидено по-подробно в стратегическите им планове по ОСП, то се налага изводът, че практика, при която не се спазва забраната по националното законодателство за използване на ПРЗ от първа професионална категория, не може да бъде подпомагана под формата на директно плащане. Нещо повече - по аргумент от чл. 31, т. 5 от Регламента сочи, че спазването на държавите членки да предоставят само плащания, покриващи задължения, които: a/ надхвърлят съответните законоустановени изисквания за управление и стандартите за ДЗЕС, установени съгласно глава I, раздел 2; б/ надхвърлят съответните минимални изисквания за използване на торове и на продукти за растителна защита, хуманно отношение към животните, както и съответните други задължителни изисквания, установени в националното право и в правото на Съюза; в/ надхвърлят условията, установени за поддръжката на земеделските площи в съответствие с чл. 4, § 2, б. „б“; г) са различни от задълженията, за които се отпускат плащания съгласно чл. 70. За задълженията, посочени в първа алинея, буква „б“, може да бъде предоставено подпомагане, когато в националното право бъдат наложени нови изисквания, надхвърлящи съответните минимални изисквания, установени в правото на Съюза, в случай че задълженията допринасят за съобразяването с тези изисквания, като подпомагането се предоставя за не повече от 24 месеца от датата, на която изискванията станат задължителни за стопанството. Съгласно параграф 5 държавите членки могат, при описанието на задълженията, които трябва да бъдат изпълнени от бенефициерите на посочените в настоящия член еко схеми, да използват за основа едно или повече от изискванията и стандартите, установени съгласно глава I, раздел 2, при условие че задълженията по еко схемите надхвърлят съответните законоустановени изисквания за управление и минималните стандарти за добро земеделско и екологично състояние на земята, определени от държавите членки съгласно глава I, раздел 2. Следва да се посочи, че ЗИУ и ДЗЕС са предварителни условия, задължителни за спазване, както когато се заявява подпомагане, базирано на площ, така и когато се иска плащане по екосхема, а понеже задълженията по еко схемата надхвърлят ЗИУ и ДЗЕС, когато се установи, че са спазени, тогава се счита, че са спазени ЗИУ и ДЗЕС. Подпомагането за конкретна еко схема е под формата на годишно плащане за всички хектари, отговарящи на условията за подпомагане, които са обхванати от задълженията. По аргумент от чл. 4, т. 4 буква „а“ и „б“, подточка ii – "хектар, отговарящ на условията за подпомагане" се определя по такъв начин, че да обхваща площите, които са на разположение на земеделския стопанин, използват се за селско стопанска дейност за годината на подпомагане, и които включват всякакъв вид площ в стопанството, която е определена или поддържана в резултат на еко схема по смисъла на член 31 за времетраенето на съответното задължение на земеделския стопанин. Цитираните текстове ясно очертават разликата между интервенции, основаващи се на площ – ОПДУ по дял ІІ, глава ІІ, раздел 2, подраздел 2 от Регламента, при които се подпомагат площи, и еко схемите, при които се подпомагат практики и налагат извода, че при установено прилагане на еко схемата се счита, че базовите ЗИУ и ДЗЕС /предварителни условия/ са спазени и всички заявени хектари са допустими за подпомагане, съответно не се определя конкретна площ от всички парцели, която изпълнява предварителните условия и чийто сбор дава право на плащане под формата на единна сума, представляваща подпомагане, базирано на площ, каквото е ОПДУ. Обратно – при неприложени практики по еко схемите, помощ не се предоставя за заявените за подпомагане хектари. Еко схемите се състоят в спазване на задължения за дейности на цялото или на част от стопанството, които се поемат доброволно от земеделските стопани и за чието извършване възниква право на подпомагане. Предвид гореизложеното, условието за допустимост на подпомагане по Еко - НИП се отнася до стопанството. В тази насока са и разясненията, дадени към съдържанието на Таблица 19. 2, колона 7 – „когато има един или повече записи с отговор „не“ в колона 7 „Подходящо за Практика 1“, стопанството на кандидата става недопустимо за подпомагане“. Допускането на частично подпомагане изключва целта на подпомагането по схемата да насърчи устойчиви практики и да гарантира, че в стопанството не се ползват продукти с неблагоприятно въздействие. Жалбоподателят е разполагал с правото да заяви само тази част от стопанството, върху която е прилагал еко схемата, което е израз на посоченото по-горе, че еко схемата не е базирано на площ подпомагане, а доброволно поет ангажимент за благоприятни за почвите практики на ограничаване използването на пестициди в стопанството или в част от него. Съответно няма задължение за органа да установява площ със спазени задължения по еко-схемата, което възниква при заявено подпомагане, базирано на площ, и се състои в установяване на една площ от всички заявени парцели със спазени предварителни условия, за която се изплаща единна сума. Настоящият съдебен състав намира, че по делото са налични необорени по надлежния ред доказателства, че жалбоподателят е ползвал ПРЗ от първа професионална категория за третиране на площи, включени в заявлението за подпомагане, което съставлява неспазване на изискване по смисъла на чл. 88, т. 7 от Наредба № 3 от 2023 година, посочен в оспорения акт, и изключва по аргумент от чл. 41, ал. 2, вр. с чл. 87, т. 3 от същата Наредба, правото на подпомагане по еко схемата, поради което съдът приема, че уведомителното писмо в обжалваната му част съответства на материалния закон и неговата цел. Уведомителното писмо съдържа конкретен факт по чл. 41 от Наредба № 3 от 2023 година, който представлява н спазване на изискване по смисъла на чл. 88, т. 7 от същата Наредба, посочен в оспорения акт, и който изключва по аргумент от чл. 41, ал. 2, вр. с чл. 87, т. 3 от същата Наредба, правото на подпомагане по еко схемата. Следователно административният акт съдържа и относими правни основания – обективният факт, който е деклариран от жалбоподателя в заявлението му, а именно използване на ПРЗ от първа професионална категория, е подведен правилно под хипотезата на чл. 88, т. 7 от Наредбата като неспазване на изискване по глава втора, а то по силата на материалната норма на чл. 87, т. 3 е основание за отказ да се признае право на подпомагане. Правото възниква за тези земеделски стопани, които прилагат земеделските практики по чл. 41, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 и отразяват всички операции по прилагане на продукти за растителна защита през съответната година в дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Второто кумулативно условие по чл. 41, ал. 2, т. 2 от Наредбата се проверява, когато е изпълнено първото – прилагане на земеделските практики, представляващо спазване на забраната за ПРЗ от първа професионална категория, тотални хербициди, включително съдържащи глифозат, което е относимо и за двете практики. Второто условие съдържа в себе си и забраната по първото, в съчетание с положителното изискване за прилагане на феромонови уловки, разрешени за употреба биологични агенти, ПРЗ на основата на гъби и/или бактерии. При заявено подпомагане за прилагане на втората практика е необходимо да се провери и Дневника за проведени растително защитни мероприятия, но при установено от представените разходооправдателни документи, а и от дневниците, неспазване на забраната за ползване на препарати от първа професионална употреба, то тогава воденето на дневника, в който се отразяват всички проведени растително-защитни мероприятия е без правно значение. Нормата на чл. 41, ал. 3, тълкувана във връзка с ал. 5 /която под документи визира разходооправдателните такива/ от Наредба № 3 от 10.03.2023 година ясно указва факта, който се доказва с дневника, а именно отразяване на операциите по прилагане на ПРЗ. Ползваните ПРЗ обаче се установява от разходооправдателните документи, поради което оплакването, че дневникът има значение за спазване на забраната по чл. 41, ал. 1 от Наредбата, и не е бил изискван от административния орган, е неоснователно. С неизискването и непроверяването на днивника не е допуснато нарушение, което да има значение за правилното прилагане на материалния закон – за признаване правото на подпомагане или за отказа да бъде признато. Спазването на положителното условие за вида ПРЗ, което се установява от разходооправдателните документи, предполага проверка и на второто кумулативно - за редовното водене на дневника. Оттук и предвид гореизложеното, става ясно, че ответникът няма задължението да установява площ от всички заявени парцели, върху която да изплати единна сума. Не е установено спазване на забраната за ползване на ПЗР от първа професионална категория, а установяването на този положителен факт е възложен в производството на кандидата, който го декларира и прилага в подкрепа разходооправдателните документи. Дневникът е доказателство само за формалното условие за редовно провеждане на мероприятията, посредством ПРЗ, които са в същността на еко схемата и надграждат предварителните условия – ЗИУ и ДЗЕС. Жалбоподателят е разполагал с правото да заяви само тази част от стопанството, върху която е прилагал еко схемата, което е израз на посоченото по-горе, че еко схемата не е базирано на площ подпомагане, а доброволно поет ангажимент за благоприятни за почвите практики на ограничаване използването на пестициди в стопанството или в част от него. Съответно няма задължение за органа да установява площ със спазени задължения по еко-схемата, което възниква при заявено подпомагане, базирано на площ, и се състои в установяване на една площ от всички заявени парцели със спазени предварителни условия, за която се изплаща единна сума. Съдът намира за неприложи за конкретния случай и разпоредбите на чл. 59, ал. 4 и чл. 61, ал. 1 от Наредба № 3 от 10.03.2023 година, тъй като системата за мониторинг е неприложима към процесното условие за допустимост, както и не се касае за несъответствие, което да може да бъде отстранено по реда на чл. 61 от Наредба № 3 от 10.03.2023 година. Съдът намира, че процесният акт е издаден от компетентен орган в лицето на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, действащ при наличие на материална и териториална компетентност по силата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, като са налице приобщени по делото доказателства за подписване на акта с валиден електронен подпис /л. 277-279/. По изложените по-горе съображения съдът намира, че Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 с изх. № 02-070-2600/773 от 01.06.2025 година, подписано от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, в обжалваната част на отказана за оторизиране сума по интервенция Еко-НИП, е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, в съответствие с материалния закон, при липса на съществено нарушение на административно-производствените правила и в съответствие с целта на закона. При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразено с продължителността на производството пред настоящата инстанция и с обема на извършената от процесуалния представител на ответната страна работа. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът