Решение № 12304 от 11.11.2025 г. на Административен съд - Варна по дело № 1654/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по жалба от Е. В. К.-К., срещу Заповед № 18-4747-16.05.2025 г. на Началника на СГКК Варна, с която е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, съгласно Схема-проект № 15-791287-16.05.2025 г., състоящо се в нанасяне на самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.193.1.36 – жилище, апартамент, находящ се на ••• с площ 128, 04 кв.м, собственост на Е. В. К.-К., въз основа на [нотариален акт], вписан в СВ – Варна и Г. Г. З., въз основа на [нотариален акт], издаден от Сталински народен съд и заличаване на обекти от КККР – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1508.193.1.33, собственост на Е. В. К.-К. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1508.193.1.34 – без данни за собственост. С жалбата се отправя искане за спиране на образуваното дело до решаване на висящите спорове за материално право, касаещи казуса, алтернативно - да се отмени оспорената заповед като незаконосъобразна поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните норми и несъответствие с целта на закона. Изтъква се, че оспорващата е изключителен собственик на СОС 10135.1508.193.1.33 и е недопустимо имотът, който Д. З. е наследила, който има самостоятелен вход и е напълно отделен от жилището на оспорващата, да има еднакъв идентификатор с имота на оспорващата. Настоява се, че имотът следва да бъде вписан, съобразно фактическото разположение, каквото е понастоящем. Сочи се, че е налице висящо дело за делба - гр. дело 16368/2024, на РС – Варна, и произнасянето на съда по това дело ще е със задължителна сила и ще определи и какъв обект или обекти следва да бъдат отразени в КК, съответно кои са собствениците, а и е налице и друго дело – гр. дело № 1020/2025 г. на РС - Варна, касаещо същите и други спорни въпроси. В хода на устните състезания оспорващата, чрез адв. Д. поддържа изложените доводи и направените искания, като претендира присъждане на направените разноски. Изтъква се и следното: Спорът за материално право е бил известен на административния орган още с постъпването на възражението; Решението на ОС – Варна е с предмет единствено помещението бивша баня от 4 кв.м, като постановеният акт следва да се преценява само в неговия диспозитив и само досежно банята; Видно от представения [нотариален акт]/27.03.1956 г., с който Д. Г. З. се легитимира като собственик и наследник на своя баща Г. З., волята на страните е ясна, а именно, че се продават реални части от имота и независимо от съществуващите клаузи, които касаят ползването на общи части от имота, същите не представляват вещно право на ползване, а облигационно такова, а последното няма действие по отношение на оспорващата като трето лице; Констативният нотариален акт от 2020 г. на оспорващата не е оспорен до момента и не е разглеждан от съда и като такъв се ползва с доказателствена сила по отношение на всички; наличието на многобройни висящи спорове между страните обосновават извод за наличие на спор за материално право. Ответникът – Началникът на СГКК Варна, в писмено становище по жалбата поддържа неоснователност и недоказаност на жалбата, като искането е същата да бъде отхвърлена. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващата и се иска редуцирането му до посочения минимален размер в Наредба №1/2004г. Заинтересованата страна – Д. Г. З. (наследник на Г. Г. З.), чрез пълномощника си адв. Б. Х., изразява становище за неоснователност на жалбата, прави искане за отхвърлянето й и претендира присъждане на разноски по делото и адвокатски хонорар. С писмен отговор се сочи, че влязлото в сила съдебно решение на Окръжен съд – Варна (ОС – Варна) не е допустимо да бъде преценявано от административния орган при извършване на промяната в КККР, поради което намира подадената жалба за недопустима, доколкото в нея се навеждат твърдения, противоречащи на влязлото в сила съдебно решение, и то от страна, която е участвала в производството в процесуалното качество на ответник по предявен от Д. Г. З. собственически иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността (ЗС). От мотивите на съдебното решение е видно, че съдът, по реда на косвения съдебен контрол, е установил и че нанасянето на Апартамент № 7, като два самостоятелни обекта в действащата кадастрална карта, което е извършено едностранно от настоящата жалбоподателка, без знанието и съгласието на Д. Г. З., представлява грешка в КК, тъй като Апартамент № 7 е съсобствен на страните и е неделим, както и че двете части от него не отговарят на изискванията на закона да имат самостоятелно съществуване, респективно жилището не може да бъде отразено като два самостоятелни имота. Изтъква, че в КК и КР от 2008 г. Апартамент №7 е бил нанесен правилно и е имал кадастрален идентификатор 10135.1508.193.1.14, а по заявление на Е. В. К.-К. със Заповед за изменение на КККР 18-3025- 16.04.2018 г., издадена от Началник на СГКК - Варна, без каквото и да било правно основание и без знанието на съсобственичката Д. Г. З., апартаментът е нанесен като два самостоятелни имота с идентификатори 10135.1508.193.1.33 и 10135.1508.193.1.34. Така в СОС 10135.1508.193.1.33 е попаднала банята на Апартамент №7, която не е сред помещенията, които Е. К. е получила при придобиването на идеални части от апартамента през 1975 г. Сочи, че с настоящото изменение на КК се поправя допуснатата с изменението от 2018 г. грешка в кадастралната карта и се възстановява предходното отразяване на имота, въз основа на диспозитива на съдебното решение, като едновременно с това се попълва празнина в КР относно принадлежността на правото на собственост върху 56.30/128.04 кв.м идеални части от Апартамент №7. Твърди, че в обжалваната заповед неправилно в КР е посочен като актуален собственик наследодателят Г. З., който е покойник от 2002 г. Счита за правилно в кадастралните регистри да се впише актуалният собственик на съответните идеални части от апартамента, така както е посочено в диспозитива на съдебното решение, което служи като основание за изменението, а именно - Д. Г. З.. Отправя искане за прекратяване на производството по делото като недопустимо, тъй като жалбата е подадена срещу административен акт, който е издаден в приложение единствено на влязлото в сила съдебно решение, при липса на възможност за преценка и коментар на съдебния акт. В условията на евентуалност моли за отхвърляне на жалбата, тъй като одобреното с обжалваната Заповед на Началника на СГКК изменение на КККР има за основание влязло в законна сила съдебно решение, и има за предмет изменение на КККР съобразно действителното правно положение на имота и неговите собственици. Претендира присъждане на разноски. Съобразявайки посочените от оспорващата основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се извеждат от приетите по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното: С оспорения в настоящото производство административен акт е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г., състоящо се в нанасяне на схема на нов самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор 10135.1508.193.1.36 с площ по документ 128.04 кв.м, собственост на оспорващата и на заинтересованата страна, като са заличени два СОС с идентификатори 10135.1508.193.1.33 – на оспорващата, и 10135.1508.193.1.34 - без посочени площ и данни за собственост. Жалбата от Е. В. К.-К., подадена на 09.06.2025 г., е в законоустановения 14-дневен срок, считано от 02.06.2025 г., когато според приложеното на л. 83 от адм. пр. известие за доставяне оспорената заповед е съобщена на оспорващата. Жалбата изхожда от лице с правен интерес от оспорването – оспорващата се легитимира като собственик на СОС с идентификатор 10135.1508.193.1.33, с площ по документ 71.74 кв.м. въз основа на Нотариален акт №79, том 66, рег. 24534, дело 14644 от 05.10.2020г., вписан в Служба по вписванията гр. Варна (л. 52-52 от адм. преп.). От фактическа страна съдът приема за установено следното: Със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК е одобрена КККР за територията на административен район „Одесос“ – Варна, обнародвана в ДВ, бр. 1/2009 г. (л. 4-5 от делото). Със Заповед № 18-3025-16.04.2018 г. на Началника на СГКК – Варна КККР по отношение на процесния Апартамент № 7 със стар идентификатор 10135.1508.193.1.14 е извършено изменение на КККР, като са обособени два СОС с идентификатори 10135.1508.193.1.33 и 10135.1508.193.1.34, както е отразено в Схема № 15-230260-16.04.2018 г., издадена от Началника на СГКК – Варна. В действащата КККР за СОС с идентификатор 10135.1508.193.1.33, с площ по документ от 71.74 кв.м, като собственик е вписана Е. В. К.-К. въз основа на [нотариален акт], вписан в Служба по вписванията гр. Варна. За СОС с идентификатор 10135.1508.193.1.34 не са вписани площ и данни за собственост. Д. Г. З. се легитимира като собственик на част от Апартамент № 7, в качеството й на наследник на Г. Г. З. (починал на 07.09.2002 г.) - [нотариален акт], издаден от Сталински народен съдия и Удостоверение за наследници № АУ041809ОД/20.05.2020 г. Въз основа на искова молба от Д. Г. З., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на Е. В. К.-К., че е собственик на недвижима вещ - помещение с предназначение „баня“, която е част с площ от 4, 81 кв.м от СОС с идентификатор 10135.1508.193.1.33 по КККР на гр. Варна, находящ се в сграда с идентификатор 10135.1508.193.1, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1508.193 по КККР на гр. Варна с административен адрес гр. Варна, бул. „Сливница“, като ответницата бъде осъдена да предаде на ищеца владението върху тази вещ, е образувано гр. дело № 8423/2021 г. на ВРС, 40 състав, като с Решение № 2548 от 29.07.2022 г. Районен съд - Варна отхвърля предявения от Д. Г. З. иск (л.10-13 от адм. преп.). По въззивна жалба от Д. Г. З. срещу посоченото съдебно решение, е образувано въззивно гр. дело № 1968/2022 г. на Окръжен съд - Варна. От заключението на назначената експертиза по в.гр.д. № 1968/2022г. на Окръжен съд-Варна, приета от съда и неоспорена от страните СТЕ е установено, че процесното помещение с предназначение „баня“, понастоящем се намира в самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.193.1.33 по КККР на гр. Варна, като тази реална част не граничи със самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.193.1.34, както и с помещенията, посочени в [нотариален акт]. От помещенията, понастоящем включени в СОС с идентификатори 10135.1508.193.1.33 и 10135.1508.193.1.34 е невъзможно да се обособят две самостоятелни жилища, доколкото не са съобразени с действащите както към 1956 г., така и към настоящия момент нормативни изисквания за съдържанието на помещенията в едно жилище. Не е налице техническа възможност за обособяване на санитарно помещение в самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.193.1.34. Окръжният съд приема, че със сделките от 1956 г. и 1975 г., от които черпят собственически права страните, е извършено разпореждане с идеални части от Апартамент № 7, като по реда на косвения съдебен контрол съдът е установил в мотивите си грешка в действащата КККР, изразяваща се в отразяването на апартамента като два самостоятелни обекта с отделни идентификатора ( л.14-17 от адм. преп.). С Решение № 71 от 24.01.2023 г. по в. гр. д. № 1968/2022 г. на Окръжен съд - Варна е отменено Решение № 2548/29.07.2022 г. по гр. дело № 8423/2021 г. на Районен съд – Варна и по иска по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението е прието за установено в отношенията между Д. Г. З. и Е. В. К.-К., че Д. Г. З. като собственик на 56, 30/128, 04 ид.ч. от Апартамент № 7 е собственик на собственик на 56, 30/128, 04 ид.ч. от баня и е осъдена Е. В. К.-К. да предаде на Д. Г. З. владението на 56, 30/128, 04 ид.ч. от процесната баня. Решението на ОС - Варна е вписано в Служба по вписвания - Варна на 22.01.2024г., вх. рег. №1409, дело 2762, дв.вх.р. 6100/01.03.2024г., видно от щемпела поставен на първа страница. С Определение №4236 от 21.12.2023г. на Върховен касационен съд по касационно гр. дело № 2201/2023г. не е допуснато касационно обжалване на Решение № 71 от 24.01.2023 г. по в.гр.д. № 1968/2022 г. на Окръжен съд - Варна (л.18-24 от адм. преп.) Със Заявление вх. № 01-353344-27.06.2024 г. (л. 2-34 от адм. преп.) Д. Г. З. отправя искане до АГКК за издаване на удостоверение за приемане/неприемане на проект за изменение на КККР по отношение на СОС 10135.1508.193.1.33 и СОС 10135.1508.193.1.34. От обяснителна записка се установяват обхватът и целта на проекта - изменение в кадастралната карта, като се обединяват границите на СОС 10135.1508.193.1.33 и 10135.1508.193.1.34 и в общите им граници се образува нов самостоятелен обект с проектен идентификатор, с посочено основание за изменението - чл. 51, ал. 1, т. 1 ЗКИР, т.е. изменение в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на КККР. С Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-60935-20.02.2025 г. за сграда с идентификатор 10135.1508.193.1, проектът е приет (л. 36-40 от адм. преп.). Посочено е, че проектът може да служи за процедиране на изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри по чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Със Заявление вх. № 09-36723-15.05.2025 г. (л. 35 от адм. преп.) Д. Г. З. отправя искане до АГКК за нанасяне на настъпили промени в кадастралната карта, обективирани в приетият проект. С писмо изх. № 24-10786-17.03.2025 г., на основание чл. 26, ал. 1 АПК, вр. чл. 18а, ал. 8 АПК и чл. 53а, т. 1 ЗКИР, Е. В. К.-К., е уведомена за образуваното административно производство по повод подадено Заявление № 01-163405-27.02.2025 г. и й е предоставен 7-дневен срок, в който да се запознае с документите по преписката и да направи искания или възражения (л.41-42 от адм. преп.) В законоустановения срок, на 20.03.2025 г., Е. В. К.-К. подава писмено възражение № 02-2030793, с подробно изтъкнати съображения за наличие на основания за отказ по подаденото заявление поради висящ съдебен спор между страните ( л. 44-67 от адм. преп.). В писмено становище № 05-2389-03.04.2025 г. заявителката на исканата промяна - Д. Г. З., оспорва подаденото възражение като неоснователно и отправя искане за извършване на заявената административна услуга във възможно най-кратък срок (л. 68-74 от адм. преп.) Издадена е схема-проект № 15-791287-16.05.2025 г. на СОС с идентификатор 10135.1508.193.1.36 въз основа на приетия с Удостоверение № 25-60935-20.02.2025 г. (л.75-76 от адм. преп.) проект за изменение на КККР, според която: Адресът на самостоятелния обект е гр. Варна, район Одесос, п.к. 9000, бул. Сливница №8, ет. 4, ап. 7; Самостоятелният обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор 10135.1508.193.1, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, брой етажи: 8; Сградата е разположена в 10135.1508.193; - Предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение; - Брой нива на обекта: 1; Площ на самостоятелния обект: 128.04 кв.м; Прилежащи части и идеални части от общите части на сградата: таванско помещение - 5, 60 кв.м, изба - 4, 52 кв.м, и съответните ид.ч. от ОЧС; Ниво: Собственици по данни от КРНИ: Е. В. К.-К., площ 71.74 кв.м от правото на собственост, [нотариален акт], вписан в Служба по вписванията гр. Варна, и Г. Г. З., ид. част 56, 30/128, 04 от правото на собственост, [нотариален акт], издаден от Сталински народен съдия. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед № 18-4747-16.05.2025 г. на Началника на СГКК – Варна, на основание чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал.1, т. 2 ЗКИР, Заявление № 01-163405-27.02.2025 г., ведно с приложените към него документи и материалите по чл. 58 и чл. 75 от Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. и Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-60935-20.02.2025 г., е одобрено изменението в КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на ИД на АГКК, състоящо се в нанасяне на нов СОС с идентификатор 10135.1508.193.1.36 с площ по документ 128.04 кв.м., собственост на: Е. В. К.-К. въз основа на документ: [нотариален акт], вписан в Служба по вписванията гр. Варна и Г. Г. З. въз основа на документ: [нотариален акт], издаден от Сталински народен съдия, и е заличен самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1508.193.1.33 с площ по документ 71.74 кв.м, собственост на Е. В. К.-К. въз основа на документ: [нотариален акт], вписан в Служба по вписванията гр. Варна и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.1508.193.1.34, без посочена площ и данни за собственост. С оглед така установеното от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи, които обосновават неоснователност на жалбата, която следва да се отхвърли: Оспорената заповед е издадена, според посоченото в нея правно основание, в хипотезата на „непълноти и грешки“, легалната дефиниция на които е дадена в т. 16, § 1 ДР ЗКИР и означава несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. За да е налице „непълнота и грешка“, твърдяното несъответствие на границите на поземления имот или очертанията на сградата трябва да е налице към датата на одобряване на първоначалната кадастрална карта за съответната територия, а не след одобряването й - Решение № 11990 от 22.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7765/2022 г. Съгласно ал. 1 на чл. 54 ЗКИР непълнотата се допълва или грешката се поправя в кадастралната карта от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение на КККРНИ. Съгласно ал. 4 изменението се одобрява със заповед на началника на СГКК по местонахождение на имота. Тази заповед се придружава от скица-проект. Съгласно изричната регламентация на ал. 2, чл. 54 ЗКИР, когато заявената за поправяне непълнота или грешка е свързана със спор за материално право, то тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При съотнасяне на тази правна уредба към конкретния случай и фактите, които се установяват от доказателствата по делото, се налагат следните изводи: Доколкото измененията на КККР, според ЗКИР се извършват от СГКК, оспорената заповед, издадена от Началника на СГКК Варна е постановена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на закона ( чл. 54, ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗКИР ), С оглед посочените в оспорената заповед фактически и правни основания за постановяването й е налице яснота относно юридическите факти, от които административният орган черпи упражненото от него субективно право, поради което следва да се приеме, че при издаването на заповедта е съобразена изискуемата форма. Не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяна на оспорената заповед. Заинтересованите лица са уведомени за образуваното административно производство и им е предоставена възможност за възражения, като постъпилите такива са съобразени. По отношение съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби и с целта на закона, следва да се съобрази следното: С изменението от 2014 г. на ЗКИР, освен че е разписано изрично понятието „непълнота и грешка“, в нормите на чл. 52, чл. 53 и чл. 53а се изведоха изрични основания за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, които са извън приложното поле на „непълнота и грешка“, с оглед на момента на настъпване на промяната на данните - след одобряване на кадастралната карта и кадастралния регистър. Именно с това се свързва в практиката стесненият обхват на непълнота и грешка след 2014 г. От изложеното следва изводът, че за да е налице „непълнота и грешка“, твърдяното несъответствие на границите на поземления имот или очертанията на сградата трябва да е налице към датата на одобряване на първоначалната кадастрална карта за съответната територия, а не след одобряването й. ЗКИР поставя като условие за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на основанието по чл. 51, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 54 да е налице съгласие/непротивопоставяне на засегнатия от изменението собственик/носител на ограничено вещно право. При наличие на съгласие няма проблем да се одобри изменението на кадастралната карта, като се поправи допуснатата непълнота или грешка вследствие на нарушение на приоритетно заложените критерии за заснемане на недвижимите имоти по чл. 14 от Наредба № РД-02-20-5/2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР - Решение № 13104 от 29.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6177/2018 г. От своя страна разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти; сгради, включително изградени в груб строеж, както и съоръжения на техническата инфраструктура, в което има самостоятелен обект; самостоятелен обект в сграда или в съоръжение на техническата инфраструктура, като данните за тези обекти се документират в КККР съществуващото положение, като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно техните очертания (арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри). КККР се поддържат в актуално състояние като се изменят при наличие на някое от основанията, посочени в чл. 51, ал. 1 ЗКИР, след информация, получена по реда на чл. 52 и чл. 86, ал. 1 ЗКИР и чрез геодезически измервания. В случая, се установява, че през 2018 г., със Заповед № 18-3025-16.04.2018 г. на Началника на СГКК – Варна КККР по отношение на процесния Апартамент № 7 със стар идентификатор 10135.1508.193.1.14 е извършено изменение на КККР, като са обособени два СОС с идентификатори 10135.1508.193.1.33 и 10135.1508.193.1.34, както е отразено в Схема № 15-230260-16.04.2018 г., издадена от Началника на СГКК – Варна. Въпросното, извършено последващо изменение на КККР през 2018 г., след одобряване на КККР през 2008 г., обуславя извод за неприложимост по отношение на настоящото изменение на КККР на хипотезата по чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал.1, т. 2 ЗКИР за поправка на допусната непълнота или грешка в КККР от 2008 г. по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. За да е приложима хипотезата на непълнота и грешка в КККР, следва несъответствие в границите и очертанията на недвижимите имоти в КК и КР за територията на административен район „Одесос“ спрямо действителното им състояние, да е съществувало към момента на одобряване на първоначалната КККР, а в случая процесната грешка в КККР датира от 2018 г. - Заповед № 18-3025-16.04.2018 г. на Началника на СГКК – Варна, т.е. след одобряване на първоначалните КККР със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. Процедурата по чл. 54 ЗКИР за отстраняване на непълноти и грешки в КККР е приложима само за случаите на несъответствия спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КК в основните кадастрални данни за обекта по чл. 2, ал. 1 ЗКИР - за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, за които важи и презумпцията на чл. 2, ал. 5 ЗКИР. В настоящия случай от приетия проект за изменение на КККР, приложените документи за собственост и съдебни решения се установява, че Апартамент № 7, по отношение на който е поискано изменението, е нанесен през 2018 г. като два самостоятелни обекта в сградата, въпреки че става въпрос за един съсобствен имот, в който Д. Г. З. (или наследодателят й починал 2002 г.), не е нанесена въобще като съсобственик на единия от СОС – предвид нотариалния акт на наследодателя от 1956 г., а и постановеното впоследствие съдебното решение по в.гр.д. № 1968/2022 г. на ОС - Варна Във връзка с горното съдът споделя направеното от процесуалния представител на заинтересованата страна, възражение, че в случая с оглед и съдебното решение на ОС – Варна по спора по чл. 108 ЗС, основанието за изменение на КККР е чл. 53а, т. 1 ЗКИР, а не по чл. 51, ал.1, т. 2 ЗКИР. Според разпоредбата на чл. 53а, т.1 ЗКИР измененията в КККР се извършват без издаване на заповед при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. В случая видно от обяснителната записка към проекта като основание за поисканото изменение, състоящо се в обединяване на границите на самостоятелни обекти 10135.1508.193.1.33 и 10135.1508.193.1.34, като в общите им граници се образува нов самостоятелен обект с нов идентификатор, е посочен чл. 51, ал.1, т. 1 ЗКИР, като правилно при издаване на Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР №25-60935-20.02.2025 г. е посочено, че проектът може да служи за процедиране на изменение на КККР по чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Трайно в съдебната практика се приема, че при установяване по делото наличието на посочените в оспорения акт фактическите основания за издаването му, които обуславят издаването на оспорения акт (както е в случая), дори грешно да е посочено правното основание (както в случая – чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал.1, т. 2 ЗКИР), това не представлява основание за отмяна на оспорения акт. Сред посочените в оспорената заповед фактически основания са: заявлението на Д. Г. З.; приложените към заявлението документи и материали; приетият проект за изменение; влязлото в сила решение по в. гр. д. № 1968/2022 г. на Окръжен съд – Варна, констатацията на Окръжен съд – Варна за невъзможност за обособяване на две отделни жилища от помещенията, включени в двата СОС и наличието на грешно отразяване в действащата КККР, както и установеното от въззивния съд наличие на идеална съсобственост между оспорващата и заинтересованата страна по настоящото производство по отношение на банята в СОС 10135.1508.193.1.33; становището на Д. Г. З. по възражението на Е. В. К. – К., в което изрично се сочи, че изменението на КККР намира своето основание във влязлото в законна сила решение по гр. д. № 1968/2022 г. на ОС – Варна, в което на З. като собственик на 56, 30/128, 04 ид.ч. от Апартамент № 7 е признато, че е собственик и на 56, 30/128, 04 ид.ч. от банята в СОС 10135.1508.193.1.33 с оглед уважаване на искането за изменение на КККР. Тоест от посочените фактически основания се установява наличието на основанието за изменение на КККР, регламентирано в чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Съдът не споделя релевирания довод от оспорващата, че е налице спор за материално право, което е основание да се откаже исканото изменение на КККР. Според разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, спор за материално право по смисъла на чл. 70 и чл. 71 е налице, когато в проекта за изменение на КК местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В случая проектът за изменение на КК и КР, изразяващ се в нанасяне на един самостоятелен обект съответства на установеното с диспозитива на решението на Окръжен съд – Варна, че Д. Г. З. като собственик на идеални части от Апартамент № 7 е собственик и на идеални части от банята, попадаща в единия от двата СОС, които СОС са формирани от Апартамент № 7. Така установеното от съда се ползва със сила на присъдено нещо, която правилно е съобразена. Констатацията на Окръжен съд – Варна по спора по чл. 108 ЗС, че от помещенията на Апартамент № 7, понастоящем включени в самостоятелни обекти с идентификатори 10135.1508.193.1.33 и 10135.1508.193.1.34, е невъзможно да се обособят две самостоятелни жилища, доколкото не са съобразени с действащите както към 1956 г., така и към настоящия момент нормативни изисквания за съдържанието на помещенията в едно жилище и че не е налице техническа възможност за обособяване на санитарно помещение в самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.193.1.34, разгледани в съвкупност с документите за собственост, от които следва КККР да черпят данни за собствеността, сочат безспорно на наличие на основание за изменение на КККР за процесните два СОС. Същевременно съдът съобразява, че пред СГКК – Варна вписаната като собственик на СОС с идентификатор 10135.1508.193.1.33 Е. В. К.-К. не оспорва правото на собственост на Д. Г. З. по отношение на втория СОС, формиран в рамките на Апартамент № 7. В този смисъл дори да се приеме тезата на оспорващата, че решението по установителния иск е единствено по отношение на банята в Апартамент № 7, попадаща в СОС, с вписани в КР данни за собственост на оспорващата, то не е налице спор за собственост по отношение на останалата част от Апартамент № 7, от който са формирани двата заличени СОС. Влязло в сила решение по установителен иск за собственост, с което със сила на присъдено нещо претендиращото лице е установило правото си на собственост спрямо лицата, вписани в регистъра като собственици и имущественият спор между тях е окончателно разрешен, е основание за промяна в КККР. Именно такъв установителен иск за собственост по чл. 108 ЗС е проведен успешно от заинтересованата страна и по отношение на оспорващата е налице установително решение за собственост върху претендирания имот. "Зачитането на СПН се състои в задължението на всеки държавен орган да възприеме като свое скрепеното със СПН съдебно установяване и да изхожда от него в своята служебна дейност спрямо лицата обвързана със СПН, като се откаже от всякакво преразглеждане и пререшаване на въпроса, разрешен със СПН, когато той обуславя отговора на въпрос, с който държавният орган е сезиран. Единствената преценка, на която има право държавният орган с оглед зачитането на СПН, това е преценката, дали е възникнала СПН, валидно ли е възникнала и още ли важи, или е вече отменена" /Граждански процесуален кодекс, осмо издание на Сиела, стр. 378/. Висящото производство по извършване на съдебна делба също не указва наличие на спор за материално право, доколкото производството се развива на базата на извършеното установяване за наличието на съсобственост между оспорващата и заинтересованата страна по отношение на процесния апартамент, което обстоятелство именно е установено с оспорената заповед за изменение на КК и КР. Поради което постановеното съдебно решение от ОС - Варна представлява самостоятелно основание за изменение на КККР. Съобразно чл. 53а ЗКИР при изпълнение на влязло в сила съдебно решение измененията в КККР се извършват без издаване на заповед, като в тези случаи изменението се обективира чрез действие на органа. Критерият за законосъобразността на обективираното чрез действие волеизявление на органа по кадастъра в хипотезата по чл. 53а, т. 1 ЗКИР, е дали изменението съответства на отразяването според решението на гражданския съд. Това предполага наличие на решение, обвързващо и двете страни по спора. За да е приложима разпоредбата на чл. 53а, т. 1 ЗКИР, т.е. за да възникне право на Началника на СГКК с действие да извърши вписване на изменение в КККР, е необходимо да е налице съдебно решение с обвързваща изпълнителна сила спрямо страните и то на граждански съд по разрешен спор за материално(вещно) право. В случая с влязлото в законна сила решение по въззивно гражданско дело №1968/2022г. на Окръжен съд-Варна, съдът е приел за установено по отношение на Е. В. К.-К., че именно Д. Г. З. като собственик на 56, 30/128, 04 ид.ч. от апартамент № 7, с площ от 128, 04 кв.м, находящ се в сграда с идентификатор 10135.1508.193.1, построена в поземлен имот с идентификатор 10135.1508.193 по КК и КР на гр. Варна с адм. адрес в гр. Варна, бул. „Сливница“ № 8, ет. 4, е собственик на 56, 30/128, 04 ид.ч. от баня и е осъдил Е. В. К. К., да предаде на Д. Г. З., владението на 56, 30/128, 04 ид.ч. от посочената баня, на основание чл.108 ЗС. Това съдебно решение попада в приложното поле на актовете, подлежащи на вписване по чл. 112 ЗС, като Службата по вписванията незабавно следва да уведоми съответната СГКК за новобразуваните партиди и извършеното вписване - чл.86 ЗКИР. Предвид в случая постъпилата информация в СГКК – Варна, макар и посредством заявлението от Д. Г. З. за постановеното и влязло в сила съдебно решение по гражданско дело №1968/2022г. на ОС - Варна и представен от заявителката и приет проект за изменение на КККР въз основа именно на процесното съдебно решение, както и предвид приложените от заявителката данни за собствеността по отношение на Апартамент № 7, се установява, че е налице основание за изменение на КККР. Упражнените успешно права по една петиторна защита на правото си на собственост (чрез равандикационен или установителен иск) са абсолютно основание за изменение на КККР от СГКК. Обстоятелството, че е издадена заповед при наличие на установените от съда фактически основания за изменение на КККР без издаване на заповед в хипотезата на чл. 53а, т. 1 ЗКИР, не представлява в случая основание за отмяна на оспорения в настоящото съдебно производство акт. Както се посочи, оспорената заповед е издадена при грешно посочено правно основание – чл. 54, ал. 4, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал.1, т. 2 ЗКИР, който порок не се приема, че обуславя отмяната на акта, а и съдът установява, че посочените в оспорената заповед фактически основания обуславят извод за одобряване на процесното изменение на КККР на основание, предвидено в ЗКИР – чл. 53а, т. 1 ЗКИР. Извън горното, следва да се посочи и следното: Вписването на починалия праводател, вместо живите негови правоприемници (наследници по закон или завещание) касае пряко именно последните. Тоест възражението, че вместо починалият Г. Г. З. е следвало да се впише неговият наследник по закон – в случая участващата като заинтересована страна в производството Д. Г. З., е възражение, което не може да бъде предявено от трети лица, макар същите да имат също вписани права върху имота/обекта. Тоест това би било абсолютно основание за отмяна на действието, но само при жалба от страна на Д. Г. З., каквато в случая липсва /в този смисъл и Решение № 1710 от 15.02.2023 г., постановено по адм. д. № 8295/2022 г., II о. на ВАС/. По изложените съображения оспорената заповед, с която е одобрено изменение в КККР, се явява законосъобразна и следва жалбата срещу нея да бъде отхвърлена. Предвид изхода на спора, следва на заинтересованата страна да й бъдат възстановени направените разноски – по арг. чл. 143, ал. 4 АПК, като й се присъди претендираната сума за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лева. На основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът