Решение № 52 от 6.4.2023 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 56/2023 г.

Производството е по реда на глава тридесет и трета на НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ на основание чл. чл.419 ал.1 вр. чл.420 ал.1 предложение последно, вр. чл.422 ал.1 т.5 вр. чл.348 ал.1 т.1 чл.424 ал.1 ал.1 и чл.425 ал.1 т.4 НПК и има за предмет определение по чл.306 ал.1 т.3 от НПК (без номер), постановено на същата дата след определение за одобряване на споразумение № 61 от 15.12.2022г. по НОХД № 200/2022г. на Районен съд - Попово. Иска се възобновяване на производството, отмяна на постановеното определение като неправилно (с която се привежда по реда на чл.69 ал.2 от НК наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца) и произнасяне, съобразно правомощията на съда по смисъла на чл.425 ал.1 т.5 от НПК.

Представителят на Варненската апелативна прокуратура поддържа предложението.

Б. М. редовно призован, явява се, представлява се от служебно назначения му защитник адв.Г. Ш., който подържа предложението.

В последната си дума осъдения М. моли за по-леко наказание. Варненският апелативен съд провери правилността на производството съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за да се произнесе, съобрази следното:

С определение № 61 от 15.12.2022г. по НОХД №200/2022г. Районен съд - Попово одобрил споразумение за решаване на делото в съдебното производство между прокурор от РП - Търговище, ТО - Попово и защитникът на подсъдимия Б. Б. М.. С цитирания съдебен акт, Б. М. се признал за виновен в това, че на 31.07.2022г. в гр.Попово като непълнолетен, но като могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, извършил престъпление по чл.354а ал.3 т.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, за което при условията на чл.36 и чл.54 ал.1 НК му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца, което да се изтърпи в Поправителен дом.

На основание чл.63 ал.1 т.5 НК предвиденото допълнително наказание глоба било заменено с „обществено порицание“.

С определение от същата дата и по същото дело (без номер), влязло в сила на 30.12.2022г., на основание чл.69 ал.2 НК, PC - Попово привел частично до размера от четири месеца, наказанието лишаване от свобода, наложено на М. с влязла в сила присъда от 15.06.2022г. по НОХД № 77/2022г. по описа на PC - Попово, което да изтърпи в Поправителен дом. Определението на съда влязло в законна сила на 30.12.2022г.

Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от процесуално легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок по чл.421 ал.3 от НПК, срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред, поради което е допустимо.

Разгледано по същество искането е основателно. Съображения: Изложените в искането на Главния прокурор на РБ аргументи се споделят от съдебния състав.

Определението на Районен съд - Попово № 61 от 15.12.2022г. по НОХД № 200/2022г. е постановено при съществено нарушение на закона по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 НПК - не е приложен законът, който е следвало да бъде приложен.

Справката за съдимост на Б. М. удостоверява, че същият е осъждан, както следва:

• с влязла в сила на 15.06.2022г. присъда по НОХД № 77/2022г. на PC - Попово, за извършено престъпление по чл.346 ал.2 т.1 вр.с чл.20 ал.2, вр. чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.58а ал.1 НК, за което му било наложено наказание от осем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което, на основание чл.66 ал.1 НК, било отложено с изпитателен срок от три години;

• с влязло в сила на 05.10.2022г. определение за одобряване на споразумение по НОХД № 105/2022г. на PC - Попово, за извършено престъпление по чл.325 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, за което му било наложено наказание обществено порицание.

При произнасянето по НОХД №200/2022г. РС – Попово следвало да констатира наличието на предпоставките по чл.64 от НК и да освободи М. от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода като го настани във възпитателно училище-интернат или му наложи друга възпитателна мярка, предвидена в ЗБППМН. Според установеното от закона и съдебната практика изискване, когато на непълнолетен (какъвто бил М. при разглеждане на делото пред РС – Попово и все още е) се наложи наказание лишаване от свобода под една година, без приложението на чл.66 от НК, съдът е длъжен да се произнесе по приложението на чл.64 НК – Р 137-99-III. Нормата е императивна и при наличието на предпоставките за съда не съществува друга възможност, освен да освободи непълнолетния от изтърпяване на наказанието. В конкретния случай, на М. било наложено наказание лишаване от свобода по-малко от една година, без приложението на чл.66 от НК. Ето защо, РС – Попово следвало да установи предпоставките по чл.64 от НК. Понеже не го сторил - допуснал съществено процесуално нарушение – Р 463- 70 II.

В случая липсва и ограничението по чл.64 ал.3 от НК. Първата от абсолютните пречки се свежда до случаите, когато непълнолетният е бил осъден ефективно на лишаване от свобода и е извършил престъпление по време на изтърпяването му. Свидетелството за съдимост на М. установява липса на такава хипотеза. Второто ограничение касае налично осъждане след навършване на пълнолетие. Към момента на разглеждане на делото, М. бил непълнолетен (роден е на 03.04.2006г.).

Не са налице и основанията по чл.64 ал.4 от НК. Макар и да е налице повторно осъждане, то срокът на наложеното наказание е по-малък от 6 месеца; съответно лицето не е търпяло ефективно наказание лишаване от свобода.

Допуснатото от РС – Попово нарушение на закона е съществено по смисъла на чл.348 ал.1 т.1 от НПК и е основание по чл.422 ал.1 т.5 от НПК за възобновяване на делото.

Нарушението може да бъде отстранено от съставът на АС – Варна, чрез упражняване на правомощията по реда на чл.425 ал.1 т.4 от НПК, тъй като произнасянето е в полза на осъдения.

В допълнение следва да се отбележи, че настоящото решение по естеството си създава основания за преразглеждане и на постановеното определение на РС - Попово по същото дело от същата дата, с което на основание чл.69 ал.2 НК било приведено частично до размера от четири месеца, наказанието лишаване от свобода, наложено на М. с влязла в сила присъда от 15.06.2022г. по НОХД № 77/2022г. по описа на PC - Попово, което да изтърпи в Поправителен дом. С настоящото решение отпадат основанията за приложение на разпоредбата на чл.69 ал.2 вр. чл.68 ал.1 от НК. Приведеното по чл.69 ал.2 от НК наказание към датата на съдебното заседание се търпи фактически от М. - лицето се води за съдебно заседание от ПД към ОЗ - Враца, въпреки приложената от ПДНМ към ОЗ - Враца справка, от която е видно, че М. е в прекъсване, считано от 09.01.2023г. до 09.04.2023г. (л.26 от НДВ 56/2023г.).

Поради изложените съображения и на основание чл.419 ал.1 вр. чл.420 ал.1 вр. чл.422 ал.1 т.5 и чл.348 ал.1 т.1 от НПК, Варненският апелативен съд,