Решение № 415 от 29.7.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1314/2020 г.

Производството е образувано по искова молба на К. А. П., Г. С. П., А. К. П., С. М. П. и И. Т. П., всички са адрес за призоваване в гр.•• - чрез адв.Ив.Ч., против „Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, седалище и адрес на управление в гр.София, 1407, бул.“Черни връх“№51Д и Г., гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4, с пр. основания както следва: срещу застрахователя - чл.226, ал.1, вр. с чл.267, ал.1, т.1 КЗ(отм.), вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД; срещу ГФ - чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ(отм.), вр. с чл.52 ЗЗД и чл.86 ЗЗД; възраженията за погасяването на исковете по давност – чл.110 ЗЗД, възраженията за съпричиняване – чл.51, ал.2 ЗЗД. Сочи се от ищец, че с присъда №2362/15.05.20г на ОС-Благоевград по нохд №139/17г подсъдимите •• и •• са признати за виновни в това, че на 02.09.15г около 23, 05ч на третокласен път ІІІ-198 ГКПП “Златарево“- Петрич в близост до ханче “Сондата“ при управление към гр.Петрич на л.а.“Фолксваген-Пасат“ с ДК№Е •• КС от З. след употреба на кокаин, е нарушил описаните правила за движение при което се ударил в задната част на движещият се пред него т.а.“Камаз“ с ДК№Е •• АН, управляван от Д. също в нарушение на описаните правила, с което при условията на независимо съпричиняване, причинили смъртта на две лица, единият от които е И. П..Вследствие така извършено и на основание цитираните норми от НК двамата са осъдени на лишаване от свобода и лишаване от правоуправление с влязла в сила присъда на 07.03.22г. След смъртта си Ил.П. е оставил родители(първите двама ищци), брат(Ал.П.), дядо и баба(Ст. и Ил.П.и).Твърди се, че от загубата последните търпят подробно описаните неимуществени вреди. С оглед валидната застрахова „Гражданска отговорност” досежно лекият автомобил на З. при ответния застраховател ищците са заявили претенциите си за обезщетение, но безрезултатно.Заради липсата на валидна застраховка за товарния автомобил на Д., пострадалите предявили исканията си за обезщетения пред ГФ, който също им отказал да ги репарира. Поради това ищците считат, че е налице правен интерес да искат солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищците обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Ил.П., както следва: по 180 000лв на всеки от родителите и 100 000лв на брата Ал.П., ведно със законните лихви считано от 02.09.15г до окончателното изплащане на сумите, както и на разноските по делото. Ответника „Лев инс“АД оспорва исковете като погасени по давност, тъй като към датата на предявяването им срещу него е изтекла 5-годишната давност по чл.197 КЗ(отм.), за което подробно се обосновава. Не оспорват застрахователното покритие по застраховката „ГО“.Оспорват твърденията, че вина за ПТП има водача на лекият автомобил, като твърдят наличието за значителна вина на водача на товарния автомобил, който с описаните субективни действия е станал причина за настъпването на вредните последици. Оспорват твърденията за търпените неимуществени вреди на родителите на починалият и за наличието на причинно-следствена връзка между тях и механизма на ПТП.Считат предявените от тях искове за завишени по размер и прекомерни, неотговарящи на икономическата конюнктура през 2015г. Оспорва се и материалноправната легитимация на останалите трима ищци, за които застрахователя счита, че в исковата молба липсват твърдения, обосноваващи наличието на особена връзка и особена близост, различна от обичайната, между починалият и неговите брат, баба и дядо. Поради това не е налице трайна и дълбока емоционална връзка между тях.Липсват и такива доказателства. Оспорва се също претенцията за лихви и се възразява срещу ищцовото искане за разноски. Застрахователя прави възражение за съпричиняване на вредите от починалият, тъй като е пътувал без поставен предпазен колан, за което подобно се аргументира. В отговора на Г.(ГФ) исковете се оспорват като неоснователни.Поддържа се, че исковете срещу ГФ са погасени по давност, което подробно се обосновава. При условията на евентуалност ГФ оспорва твърденията, че ищците са търпели описаните вреди, за което се излагат подробни съображения.Дори вредите да се счетат за налични, то същите не са в претендираните размери, които намира за завишени. Оспорва се материално-правната легитимация на брата, бабата и дядото на починалия.Намира ТР№1/21.06.18г на ОСНГТКВКС за неприложимо към настоящият казус, който следва да се разреши при условията на действалите към момента на увреждането правни норми. Освен това, ГФ счита че в случая не са налице изключенията, оторизиращи горните трима ищци с възможността за обезщетяването им, което подробно мотивират.Според ГФ те не са живеели в общо домакинство и не са подържали лични контакти и не са били изключително близки с починалия.Поради това счита исковете им за изцяло неоснователни. ГФ прави възражение за съпричиняване, тъй като починалият допринесъл за вредоносния резултат с повече от 50% - пътувал е в лекият автомобил без предпазен колан и въпреки, че е знаел за употребата на наркотични вещества от водача. Оспорва се претендираната законна лихва като неоснователна.Настоява се за отхвърляне на исковете като неоснователни, като се претендират деловодните разноски. В допълнителната искова молба ищците оспорват възраженията в отговора на „Лев инс“.Считат, че давността не е изтекла, тъй като всички давностни срокове са спрени със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. В отговорите на третите лица подробно се обосновават тезите им. С влязло в сила определение №261/08.03.24г по настоящото дело производството по исковете на Ст.П. и Ил.П., п.16.02.23г и заместена в хода на процеса от нейните правоприемници, е прекратено, поради оттегляне на исковите претенции. Съда като съобрази материалите по делото, закона и всички останали обстоятелства, намира за установено от фактическа страна следното: Видно от влязла в сила присъда по нохд №139/17г по описа на БлОС подс.•• е признат за виновен в това, че на 02.09.15г около 23, 05ч на третокласен път ІІІ-198 ГКПП Златарево – Петрич в близост до ханче "Сондата", управлявайки л.а.“Фолксваген-Пасат“ с ДК№ Е •• КС след употреба на наркотично вещество-кокаин, е нарушил подробно писаните правила за движение, в резултат на което е допуснал ПТП като се е ударил в задната чат част на движещият се пред него технически неизправен т.а.“Камаз“ с ДК№ Е •• АН, управляван от •• и по непредпазливост при условията на независимо съпричиняване с последния, е причинил смъртта на повече от едно лице – Г.С. и И. П.. С цитираната присъда е признат за виновен и подс.•• за това, че на горната дата, час и място е нарушил посочените правила за движение, при което е допуснал ПТП, при което управлявания от под.•• лек автомобил се удря в задната част на товарния автомобил и по непредпазливост и независимо съпричиняване с него, е причинил смъртта на горните две лица. Деянията и на двамата са квалифицирани като престъпление по посочените текстове, въз основа на които са осъдени на лишаване от права и лишаване от свобода(вж.присъда №2362/15.05.18г на БлОС по нохд№139/17г и удостоверения в същата резултат от инстанционния контрол). Не се спори, че за периода 12.08.15г – 01.12.15г л.а.“Фолксваген Пасат“ с ДК№ Е •• КС е със сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „Лев инс“АД, докато за т.а. с ДК№ Е •• АН липсва такава застраховка. От съдебно-медицинската експертиза се установи механизма на ПТП: при първоначалния удар на лекия автомобил в каросерията на товарния отпред, са действали ротационни сили, довели до страничен удар, при което лекия автомобил е получил значителни деформации в дясната част - към десните врати. На возещият се на предната дясна седалка Ил.П. обективно са причинени травматични увреждания с локализация предимно в дясно: кръвонасядане на меките черепни покривки в дясно, контузия на мозъка и травматичен субарахноидален кръвоизлив по-силно изразен дясното мозъчно полукълбо, счупване на дясната мишница, дясното бедро, открито счупване на дясната подбедрица, контузия на белите дробове, кръвонасядане и охлузване в дясната половина на тялото и десните е крайници. Дълбоките охлузвания от външната страна на десните крайници(горен и долен) отговарят да са причинени от тангенционалното действие на счупените автомобилни стъкла, а пергаментоподобоните охлузвания – от продължителното притискане на деформиранитечасти в купето на колата. Откритите счупвания на дясната подбедрица и дясната бедрена кост отговарят да са получени от удар в навлязлата навътре дясна част от табло на автомобила.Черепно- мозъчната травма се дължат на удар на дясната част от главата в дясното стъкло и/или дясната странична колона, а счупването на горен десен крайник – от части от вътрешната страна на дясната врата, от деформирани части на автомобила и хлътване към вътрешността на купето. Вещите лица не установяват травматични увреждания по тялото на Ил.П., сочещи на поставен обезопасителен колан.При така установения механизъм на ПТП обаче, експертите са категорични, че уврежданията и смъртта на Ил.П., дори при правилно поставен колана, не биха могли да се предотвратят, за което подробно се обосновават(..вж. и обясненията ми в с.з.). Експертизата е установила наличието в кръвта на •• единствено на метилекгонин, който предвид условията на изследването сочи, че възможният му прием е около 6-12часа преди вземането на кръвната проба. Наличието на метаболит на кокаина означава, че се намирал във фазата на елиминация и според експертите в поведение на З. не е имало забележими признаци от употреба на наркотично вещество.В показанията на пристигналите на място полицейски служители водача на лекия автомобил •• бил контактен, но афектиран и не бил на себе си, което отдават на тежката картина след ПТП(вж.св.А. и св.А.). Св.Г. и Хр.З.-баща на •• описват поведението на последния през деня и вечерта преди ПТП, като и двамата сочат, че е бил в обичайното си съС.ие, нямал „особено поведение“, не бил „отнесен“ или „замаян“. Според св.М., пристигнал на мястото на ПТП описва тежката картина, която заварил. Също твърди, че •• бил в неадекватно съС.ие, превъзбуден и казал на свидетеля – братовчед на Ил.П. - да се обади на майката че братовчед му е починал в колата.Впоследствие св.М. откарал с колата родителите на починалия до Бърза помощ.Те били в ужас и не могли да повярват, започнали крясъци, писъци.В моргата допуснали само майката, без да й позволят да види телата, а бащата припадал, вдигнал кръвно.Предстояло след 2-3 месеца дипломирането на починалия като лекар, с което родителите му-лекари, много се гордеели и на него са възлагали надежди да „наследи“ работата им.След смъртта му, временно бащата спрял да ходи на работа, понеже имал проблеми със сърцето и кръвното налягане.Св.М. сочи, че родителите на И. не дошли на бала на сестра му през 2018г, тъй като не им било до празнуване.Посещават редовно гроба на починалия, като майката продължава и до днес да го прави ежедневно. Св.М. описва преживяванията и на брата на починалия – Ал.П., с който били много близки.Двамата учили в София, живели заедно в семейния апартамент. Въобще описва цялото семейство като задружно.Ал.П. щом научил за трагедията веднага се прибрал от София в Петрич.След смъртта на малкия брат, му било много тежко, особено първите 3-4 години, което наложило св.М. да живее при него в София.Твърди, че брата не можел да спи, приемал успокоителни и рядко споделял със свидетеля. СъС.ието на ищците след ПТП описва и св.П. – медицинска сестра в кабинета на бащата д-р Кр.П..Твърди, че родителите на Ил. П. много се гордеели че учил за лекар.Били задружно семейство. Починалия често идвал в кабинета на родителите с престилката от стажа.След предстоящото завършване няколко месеца по-късно възнамерявал да остане в болница „Св.Ив.Рилски“, където дори му се пазело място. Описва го като весел, любознателен и според св.П. живеел с „хъс“ и веселие, „сякаш наваксвал“, имал чувството че няма да живее много на този свят. Св.П. разбрала от ищцата за неговата смърт.Твърди, че родителите изпаднали в шок, понеже трагедията се случила в рамките само на 15 минути – били с И. в къщи, когато му се обадили приятели да излязат и макар да бил неразположен, с главоболие, заради тяхната настоятелност излязъл.Когато им се обадили с тъжната вест, те не повярвали, отишли в поликлиниката, но не им позволили да видят телата в моргата, понеже били обезобразени. След кончината проверили резултат от положен изпит по Интернет, който бил 6, 00.Приживе непрекъснато изненадвал семейството си с нови и нови успехи.Като студент И. живеел в София в семейния им апартамент с брат си А., който следвал стоматология и много си помагали и били задружни. Св.П. сочи, че след смъртта на И. живота на ищцовото семейство се преобърнал на „180 градуса“.Престанали да общуват, да се веселят, а от професионалните им симпозиуми посещавали само задължителните, за разлика от преди. И двамата заболели от диабет, хипертония и сърдечни заболявания.Твърди, че единствено работата ги крепи. В продължение на девет години всяка сутрин майката и бащата посещават гроба на синът си, на чиято надгробна плоча е изписан „д-р И. К. П.“. Св.Д. – медицинска сестра на майката д-р Г. П. – също описва съС.ието на ищцовото семейство след загубата на И., като много тежко.След уведомяването им отишли в болницата съсипани от плач и викове, наложило да им направят успокоителни инжекции. Твърди, че много тежко го преживели.Описва ги като весели и жизнени преди смъртта на И., която ги направила „други хора“. Отключили диабет и са с високо кръвно налягане, а бащата е със сънна апнея. Двамата братя според св.Д. били много близки, помагали си и общували.като студенти до смъртта на И. братята живели в един апартамент в София, като А. приел тежко кончината му и до ден днешен я понася тежко.Поради това счита, че трудно завършил стоматология и също страда от диабет и хипертония. Не се спори, че ищците са претендирали от „Лев инс“АД и ГФ извънсъдебно овъзмездяване на претърпените неимуществени вреди, но безрезултатно(вж. приложените преписки). Съда кредитира показанията на ищцовите свидетели, тъй като са логически последователни, взаимно допълващи се и кореспондират с останалия доказателствен материал.Родствените и близките им отношение с ищците, преценявани по реда на чл.172 ГПК, не променят така направените изводи.Напротив – допринасят за достоверността на показанията им, понеже именно близостта им е позволила да възприемат лично и непосредствено фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. При така установеното съда направи следните правни изводи: Разпоредбата на чл.226, ал.1 КЗ(отм.) предоставя на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, право да иска обезщетението пряко от застрахователя ЗК“Лев инс“АД по застраховка „Гражданска отговорност”(ГО).Ангажирането отговорността на последния предполага наличието на предпоставките на чл.45 ЗЗД (пораждащи отговорността на прекия причинител на вредите-деликвента), а също и на застрахователен договор за застраховка ГО между деликвента и застрахователя. Отговорността на ответника е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител, т.е. дължи обезщетение за вредите дотолкова, доколкото застрахования е отговорен спрямо пострадалия. Докато отговорността на ГФ е уредена в чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ(отм.) и предполага наличието на установения от цитираната норма фактически състав. От влязлата в сила на 07.03.22г присъда по нохд №139/17г по описа на БлОС се установи по категоричен начин осъждането на ••, управлявал след употреба на наркотично вещество - кокаин л.а. „Фолксваген Пасат“ с ДК№Е •• КС и водача на т.а.“Камаз“ с ДК№Е •• АН П.П.. Същите са признат за виновни за извършването при условията на независимо съизвършителство на поддържаните деяния на описаната дата при посочените от ищците условия, вследствие на което са причинили на 02.09.15г смъртта на двама души, единия от които – Ил.П., заради което са осъдени по наказателно-правен ред.По тези въпроси не се спори. Установи се също така, че към момента на ПТП на 02.09.15г управлявания от •• лек автомобил в ЗК„Лев инс“АД е със сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с полица №BG/22/118001782861/18.06.18г, валидна от 12.08.15г до 01.12.15г(вж. справката на л.13). Докато за управлявания от •• товарния автомобил, такава липсва.По тези въпроси също не се спори Изслушаната съдебно-медицинска експертиза установи по убедителен начин механизма на произшествието, в резултат на който на ищцовият син са причинени описаните травматични увреждания довели до неговата смърт. Така постановения съдебен акт съгл. чл.300 ГПК се явява задължителен за гражданския съд, поради което следва да се приемат за доказани: деянието и противоправният характер на извършено от •• и ••, вината им, а също и причинената смърт при условията независимо съизвъшителство на Ил.П..В този контекст настоящият състав счита сложният фактически състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД за доказан. Доказаха се също родствените връзки между ищците и починалия – Ил.П. е син на Кр. и Г. П.и, и брат на Ал.П.(вж.у-нията за наследници). От показанията на свидетелите М., П. и Д. се установи изключителната близост и привързаност на ищците към починалия.Анализа на събрания в тази насока доказателствен материал очертава отношенията на починали с родителите и своя брат, като изпълнени с хармония, обич и топлина. Нещо повече – на починалия родителите са гледали като на своя опора, на която разчитали и за в бъдеще.Обстоятелството, че учил медицина и възнамерявал да „наследи“ родителската професия, подържал активни и сърдечни контакти с баща си и майка си, допълнително аргументира горните изводи. Неочакваната смърт на И. се оказва тежък шок за двамата родители от психическа и емоционална страна, който всеки от тях изживява по своему-трудно и тежко приели трагичната вест, спомняйки си за него с тъга и болка, за което свидетелстват ежедневните посещения на гроба на гроба му от неговите родители и надписа на надгробната плоча.Вследствие претърпяната загуба и невъзможността да я преодолеят, ищцовото психическо и физическо здраве се влошили, преустановили контактите си. Претърпяната загуба безспорно е рефлектирала негативно върху личното им и семейно щастие, оказало се трайно накърнено и практически погубено(вж. свидетелските показания). В контекста на изложеното съда намира исковите претенции срещу ЗК„Лев инс“АД за доказани по основание, а изложените в тази връзка доводи на ответния застраховетел и третото лице помагач – ••, за неоснователни. Очевидно необходимостта ищците да живеят без обичаният си син, също начина по който е лишен от живот, предизвикват неизмерими душевни терзания. Изхождайки от характера и естеството на уврежданията, интензитета на болките и страданията у всеки родител, тяхната продължителност, а така също и обществено установените критерии за справедливост, залегнали в разпоредбата на чл.52 ЗЗД и ползвани към 02.09.15г, съдът счита, че предявените от родителите искове срещу застрахователя следва да се уважат, като на всеки от тях се присъдят по 130 000лв. В останалите части над уважените, исковете на двамата родители подлежат на отхвърляне, като неоснователни. Така присъдените суми съответстват на характера и тежестта на всички увреждания, пряка и непосредствена последица от деликта, и са съобразени с конкретните индивидуални и субективни изживявания на всеки от двамата ищци, както и с възрастта на починалия.Обстоятелството, че починалият е обитавал един дом с родителите си в гр.Петрич, допълнително обосновава горните изводи. Съобразиха се още икономическите условия и стандарта в страната и ищцовото населено място към датата на увреждането.Не на последно място – отчетоха се и безуспешно водените преговори със ЗК„Лев инс“АД и ГФ за извънсъдебно уреждане на спора.Оттук и несъстоятелността на развитите в тази насока доводи и възражения на застрахователя. Уважаването на главните искове обуславя основателността и на акцесорните претенции за лихви за забава.Според чл.223, ал.2 от КЗ(отм.) обезщетението за забава е съизмеримо със законната лихва и се дължи от датата на деликта – 02.09.15г(Р14/14.02.22г по гр.д.№1293/20г, І т.о. на ВКС и др.).Това е така, понеже липсват възражения от ответниците за погасяване по давност на лихвите. Исковите претенции на Ал.П. са неоснователни. Според ТР№1/24.01.22г по т.д.№1/18г ОСНК и ТР№3/28.03.23г по т.д.№3/20г на ОСГТК на ВКС последващите тълкувателни решения нямат обратно действие и се прилагат от момента на тяхното постановяване и обявяване. Възникналите преди новото ТР правнорелевантни факти и предизвиканите от тях правни последици следва да се преценяват въз основа на действащият тълкувателен акт към момента на осъществяването им.В тази насока е практиката и на Европейския съд по правата на човека, според която е недопустимо автоматичното прилагане на новото задължително тълкуване по отношение на факти, осъществили се при действието на обявено за загубило сила тълкуване, без да се вземат предвид последиците му за засегнатите субекти, което би било нарушение на чл.6, ал.1 КЗПЧОС. В този контекст, след като смъртта на Ил.П. и причинените от същата неимуществените вреди са настъпили на 02.09.15г, това е меродавния момент за определяне кръга на активно легитимираните лица, имащи право на обезвреда.Следователно, в случая приложение намира не ТР№1/21.06.18г по т.д.№1/16г на ОСГТКВКС, а действащото по това време ППВС №2/30.11.1984г, очертаващо кръга на правоимащите до посочените в ППВС№4/25.05.1061г и ППВС №5/23.11.1969г, сред които братята и сестрите липсват(вж.Опр.№50556/21.12.23г по т.д.№2150/22г, ІІ т.о. ТК на ВКС и др.). Дори горното да се игнорира, претенциите на Ал.П. са неоснователни и поради следното: Макар свидетелите да възпроизвеждат непосредствените си възприятия досежно преживяванията на Ал.П. след смъртта на Ил.П., не установяват отношения между братята, различаващи се по съдържание от традиционните за българското общество. Разбирателството между тях, съвместното им съжителство в София и всички останали факти са израз на типичното за българско семейство нормални отношения между братя, но не разкриват изключителност на съществувалите между тях връзки. Не се установиха конкретни житейски ситуации, очертаващи създадени между братята особена духовна и емоционална близост по см. на ТР№1/21.06.18, която да обоснове активната легитимация на Ал.П. да получи претендираното обезщетение за сочените неимуществени вреди от смъртта на брат си.Освен това, не се доказа този ищеца да е търпял неимуществени вреди, надхвърлящи по интензитет и продължителност болките и страданията, обичайно търпени при загубата на обичан брат.Тези съображения сами по себе си са достатъчно основание за отхвърляне иска на Ал.П.. Оттук и основателността на изложените доводи на ответниците досежно исковите претенции на Ал.П., за разлика от неговите, които не намират опора в закона и данните по делото. Така определените обезщетения в полза на родителите, ведно с лихвите, следва да се възложат в тежест единствено на ЗК„Лев инс“АД, поради следното: Ищцовите претенции за солидарното осъждане на ответниците са неоснователни, тъй като липсват предпоставките за ангажиране отговорността им при условията на солидарност.По делото не се установи наличието, както на договор, така и на изрична правна норма, безспорно изискуеми от чл.121 ЗЗД за солидарна отговорност. Наличието на солидарна отговорност между деликвентите не е в съС.ие да обоснове такава и между ответниците, предвид различните юридически факти, пораждащи отговорността за всеки от длъжниците спрямо кредиторите.Ето защо ищцовите доводи за солидарното осъждане на ответниците са неоснователни. Изхождайки от функционалната обусловеност на прякото право от деликтното, застрахователя отговаря пред увредения в обема, в който отговаря деликвента, т.е. за всички вреди в целият им размер, като отговорността на застрахователя е лимитирана единствено от застрахователната сума по договора за застраховка.Приноса на деликвента при увреждането е ирелевантен(така Р121/18.09.14г по т.д.№2859/13г, І т.о. на ВКС и др.). Отговорността на ГФ в случая не следва да се ангажира.Действително относно т.а. „Камаз“ с ДК№ Е •• АН, управляван от Т.Д., липсва сключена застраховка ГО, при което разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ(отм.) предвижда възможността за изплащане на обезщетения на увредените от ГФ.Предявените искове срещу фонда обаче са погасени по давност.Според чл.197 КЗ(отм.) в казус като разглеждания исковите претенции се погасяват с изтичането на 5-годишна давност от датата на застрахователното събитие. Съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.20г и за преодоляване на последиците за времето то 13.03.20г до отмяна на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задълженият за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. Впоследствие с §13 от ПЗР към ЗИДЗЗдр., в сила от 14.05.20г, така спрените срокове продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в ДВ, т.е. от 22.05.20г. Изтеклия до 13.03.20г давностен срок се взема предвид и след отпадане забраната за спирането му на 22.05.20г, същият продължава да тече и се прибавя към изтеклия до спирането срок, вследствие което исковете в случая се погасяват на 10.11.20г.Исковата молба срещу ГФ обаче, е предявена едва май 2023г, поради което заявените с нея вземания са погасени по давност и поради това следва да се отхвърлят като неоснователни.Ищцовите доводи за пропускане срока в резултат на техническа грешка са ирелевантни и не променят горните изводи. Докато исковете срещу ЗК„Лев инс“АД са предявени на 10.11.20г(вж. разписката от „Еконт“ на л.27), т.е. преди изтичането на погасителната давност. Предвид изложеното доводите на страните за изтекла погасителна давност и спрямо двамата ответници се явяват несъстоятелни. В случая следва да се има предвид и следното: нормата на §31 КЗ не е в съС.ие да подкрепи ищцовата теза срещу възражението за изтекла погасителна давност, доколко с нея законодателя е предвидил за давността, която е започнала да тече по време отменения КЗ, приложимостта единствено на разпоредбите на чл.378, ал.1-6 и ал.8 и чл.379 от действащият КЗ.Препращането на §31 КЗ в случая е изчерпателно, поради което не може да се прилага разширително и чл.378, ал.9 КЗ в разглеждания казус е неприложима.Ето защо извънсъдебното отнасяне на претенциите за обезщетение до ГФ, дори да се счете че за факт и совевременно извършено от ищците, не води до спиране течението на давността по см. на ал.9 от чл.378 КЗ. Предвид изложеното и с оглед неоснователността на исковите претенции срещу ГФ, така определените обезщетения и лихви в полза на родителите следва да се заплатят от ЗК„Лев инс“АД. Неоснователни са доводите на „Лев инс“АД за съпричиняване, заради пътуването на починалия без предпазен колани. Макар експертите да не установяват наличието на травматични следи от поставен предпазен колан, то категоричната им констатация, че правилно поставения обезопасителен колан не би предотвратил уврежданията, респ.леталния изход за Ил.П., изключват твърдения принос по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД за вредоносния резултат. Независимо от възприетото разрешение, за пълнота следва да се отбележи неоснователността и на възраженията на ГФ за съпричиняване на вредоносния резултат от починалия Ил.П.. По вече изложените съображения досежно обезопасителния колан, непоставянето му, дори да се счете за факт, не е в съС.ие да подкрепи тезата на ГФ за редуциране на ищцовите обезщетения. Несъстоятелно е и второто възражение на ГФ за съпричиняване, според което починалия е пътувал в лекия автомобил, съзнавайки че водачът му •• е употребил наркотични вещества. Въпреки доказаната употреба на кокаин от последния(вж. присъдата по нохд№139/17г на БлОС), констатациите на вещите лица, че е бил във фаза на елиминация и в поведението му отсъствали забележими признаци за употреба на наркотични вещества, очевидно изключват възможността починалия да е знаел тези факти, качвайки се в лекия автомобил.Още повече, че по делото липсват доказателства да е бил наясно с употребата на кокаин от водача, осъществило се 6-12ч преди вземането на кръвната проба.Поради това липсва поддържания от ГФ принос на починалия за настъпване на вредоносния резултат. В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора. По разноските: Ищцовия процесуален представител – адв.Ч. претендира заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 ЗА.В случая обаче липсва изискуемата се от цитираната норма уговорка между страните за овъзмедяване на адвокатския труд по този ред.При това положение липсват основания за присъждане на търсените адвокатски възнаграждения по реда на чл.38, ал.2 за ищците Кр.иГ.П.и.На другия ищец Ал.П. не се следва възнаграждение, предвид неоснователността на претенциите му. Отделно ищците дължат на застрахователя претендираните по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, както следва: на осн.чл.78, ал.3 ГПК Кр. и Г.П.и следва да заплатят на ответно дружество по 83, 33лв всеки, или общо 166, 66лв, представляващи направени от последното разноски за юрисконсулт, съобразно отхвърлените части на исковете. Същевременно иищеца Ал.П. дължи на застрахователя сумата от 300лв, представляващи възнаграждение за юрисконсулт. Съда определи последното в максимален размер, предвид фактическата и правна сложност на делото, обема на положения труд, броя на проведените съдебни заседание и пр. Докато на ГФ ищците дължат заплащане на всички направени разноски, възлизащи според доказателствата в общ размер на 2 595, 68лв(вж. и списъка по чл.80 ГПК). На осн.чл.78, ал.6 ГПК застрахователя дължи на БлОС държавна такса върху двата уважени иска от по 5 200лв или общо 10 400лв. Водим от горното Благоевградския окръжен съд