РЕШЕНИЕ

№ 4936

гр. София, 23.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г. при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г. Гражданско дело № 20221100113173 по описа за 2022 година Иск на основание чл.42, б.„б“ в ъ в вр чл.25, ал.1 от Закона за наследството.

Предявен от Г. Г. С., ЕГН ••••••••••, И. Г. С., ЕГН •••••••••• и Р. Г. С., ЕГН •••••••••• всички от гр.София, конституирани като правоприемници на починалия в хода на процеса техен баща и наследодател С. К. С., ЕГН •••••••••• против В. С. М., ЕГН •••••••••• от гр.Перник. Молят съда да постанови решение, с което да обяви за нищожно саморъчно завещание на А.А.Т., ЕГН ••••••••••, б.ж. на гр.София, изготвено на 17.01.2017г в полза на В. С. М., ЕГН •••••••••• и обявено на 22.11.2021 г. с Протокол за обявяване на саморъчно завещание, съставен от нотариус В. Г., с рег.№ 340 от Регистъра на НК с район на действие района на СРС по образувано пред нея н.д. № 36/2021г, регистрирано в АВ, тъй като завещанието не е написано и не е подписано от завещателя Т.. Претендира присъждане на съдебни разноски по списък.

Ответницата оспрова иска като нередовен, недопустим, неоснователен и недоказан и моли съда да прекрати производството по делото или да отхвърли иска, поради липса на фактически и правни основания за неговото уважаване. Претендира съдебни разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците, което от тях се претендира като съдебна разноска.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоначално делото е образувано по предявена искова молба от С. К. С., който посочва, че е единствен наследник по закон на А.А.Т., ЕГН ••••••••••, починал в гр.София на 02.05.2017 г. След смъртта му, С. декларирал на свое име придобитите по наследство два недвижими имоти, а именно: апартамент № 3, находящ се в гр. София, СО-Район „Красна поляна“, ж.к. „•••••••“, в сградата на бл. •••••••, с площ от 34.76 кв. м., заедно с мазе с площ 5.34 кв.м., заедно с 3.636 % ид.ч. от общите части на сградата, който апартамент е с идентификатор 68134.1105.11.12.19 и апартамент № 26, находящ се в гр. София, СО-Район „Люлин“, ж.к.

„•••••••“, в сградата на бл. •••••••, 6-я етаж, с площ от 84 кв.м., заедно с избено помещение № 08 с площ от 2.41 кв.м. и заедно с 3.630% ид.ч. от общите части на сградата, който апартамент е с идентификатор 68134.4361.312.2.12.

Заплатил и данъчните задължения за имотите, като друго наследствено имушество или задължения не му бил известни, но в началото на месец януари 2022 г, направил справка в Службата по вписвания - София по името на наследодателя му с цел изясняване липсата на тежести и установил, че с Постановление с изх. № 516 от 20.01.2014 г. на ЧСИ И.М.-К. с per. № 839, по изп.дело № 20138390400625 е наложена възбрана върху притежаваните от А.А.Т. два недвижими имоти в гр.София за обезпечение на вземането срещу и възбраната била вписана в СВ - София с Акт № 93, том 2, вх.рег. № 1831 от 22.01.2014 г. След смъртта на Т. възбраната била вдигната на 30.11.2021г на основание Постановление с изх. № 16617/25.11.2021 г. за вдигане на възбрана върху недвижими имоти на ЧСИ И.М.-К., което постановление е вписано в Службата по вписвания-София с Акт № 191, том 60, вх.рег. № 89983 от 30.11.2021г.

Ищецът направил справка при ЧСИ И.М.-К. и установил че по изп.дело № 20138390400625 ответницата по настоящото дело В. С. М. е представила удостоверение изх.№ 11537 от 24.11.2021 г., издадено от Нотариус В. Г. с per. № 340, в което било посочено, че в обявеното от нотариуса завещание, завещателят А.А.Т., длъжник по изпълнителното дело е посочил като заветник В. С. М. е ЕГН ••••••••••. Удостоверението било представено от М. на ЧСИ И.М.-К. на 25.11.2021г с искАне възбраната да бъде вдигната от съдебния изпълнител и е представила квитанция за сумата от 30 лв. - такса за вдигане на възбраната.

Въпреки, че дългът на А.А.Т. по изпълнителното дело бил изплатен от него приживе, възбраната върху притежаваните от него процесни недвижими имоти не била вдигната.

Така ищецът узнал, че в полза на М. има завещание, направил справка в регистъра на завещанията в Службата по вписвания и установил, че нотариус В. Г. с рег.№ 340 от Регистъра на НК, с район на действие - района на СРС, била изпратила съобщение до Агенцията по вписвания-София с вх.№ 1275 от 25.11.2021г, с което обявила, че е извършила обявяване на саморъчно завещание, изхождащо от А.А.Т. с ЕГН ••••••••••.

Ищецът извършил справка и при нея и установил, че действително на 22.11.2021 г. нотариус В. Г. била образувала н.д. № 36/2021 г., по което на същата дата съставила Протокол за обявяване на саморъчно завещание, изхождащо от А. А. Т. и в него отбелязала, че приносител на завещанието е ответницата М.. Последната била поискала обявяване на завещанието и била представила Акт за смърт № 679 от 04.07.2017г, издаден от СО - Район “Люлин“. В този протокол било отбелязано, че завещанието е било съхранявано извън канцеларията на нотариуса, поставено е в незапечатан плик, написано е на един лист от тетрадка с широки редове, голям формат, на една страница, със син химикал, без зачерквания и поправки, датирано е в края с дата 17.01.2017 г. и е подписано с параф и изписване на три имена.

От съдържанието на така обявеното завещание от нотариус В. Г. по нот.д. № 36/2021г се установявало, че то е съставено от А.А.Т., а завещателните разпореждания били за цялото имущество в полза на напълно непознато лице и това я правило наследник на основание чл. 16, ал. 1 от ЗН. Въпреки, че била предприела фактически действия, с които по смисъла на чл.22, ал.2 от ЗН демонстрирала, че приема наследството по завещание, тя поискала обявяването му в нарушение на задължението си по чл.27, ал.1 от ЗН, тъй като според датата му то било „съставено“ на 17.01.2017г, завещателят бил починал на 02.05.2017 г., а тя поискала обявяването му 4 години и 6 месеца след смъртта му, въпреки че то е било в нейно държане.

Поради това ищецът не бил в състояние да разбере за това завещание в момент преди обявяването му от нотариус В. Г. на 22.11.2021 г. След узнаването за съществуването му ищецът заявява, че то не е написано и не е подписано от наследодателя му А.А.Т. и поради това е нищожно на основание чл.42, б.“б“ във връзка с чл.25, ал.1 от ЗН С подадения от ответницата отговор тя е оспорила исковата молба като недопустима, нередовна и неоснователна. Заявява, че не дължи съдебни разноски и прави евентуално възражение за тяхната прекомерност.

Оспорила е като неверни всички изложени от ищеца фактически твърдения в исковата му молба, като не е оспорила единствено посоченото, че съставеното саморъчно завещание от починалия А.А.Т., ЕГН •••••••••• е в нейна полза и това я прави негов наследник – тя е представила завещанието на нотариус В. Г., която го обявила по н.д. 36/2021 г, както и не е оспорила всички посочени нейни действия.

Посочва, че тя полагала грижи за г-н Т. преди той да почине и поради това той съставил в нейна завещанието, което било действително, напълно валидно, написано и подписано лично и саморъчно от А. Т.. Завещанието било в знак на благодарност за полаганите от нея грижи, а законният му наследник С. С. никога не се бил интересувал от него, не били поддържали контакт години наред и нямали никаква връзка помежду си.

Ответницата посочва, че са неотносими към предмета на делото твърденията, че тя не била представила пред нотариус завещанието веднага след смъртта на Т. и се позовава на съдебната практика - „Без правно значение за действителността на завещанието е дали и кога същото е предадено за пазене. Предвидената в чл. 25, ал. 2 от ЗН възможност завещанието да се остави за пазене при нотариус, както и задължението на нотариуса да състави протокол върху самия плик, този протокол да се подпише от лицето, което е представило завещанието и от нотариуса и да се заведе в специален регистър, са по съществото си техническа дейност, целяща да обезпечи съхранението на документа. Тези дейности са неотносими към преценката за действителност на завещателното разпореждане, а така също и към преценката дали посочената в завещанието дата е достоверна“; „Необявяването на завещанието не е свързано с никои от последиците, предвидени в чл. 42 и сл. ЗНасл.“ - Решение № 85 от 17.02.2012 г. по гр. д. № 352 / 2011 г. на ВКС, Решение № 383 от 11.11.1964 г. по гр. д. № 2505/63 г., I г. о. и други.

С оглед застъпените от страните становища, съдът е разпределил доказателствената тежест между тях с проекта за доклад, като е разпределил доказателствената тежест, като изрично е уведомил ответницата, че тя е лицето, което се полза от даденото й саморъчно завещание и дължи неговото доказване като съставяне и подписване от посочения в него съставител А. Т.. В този смисъл на страната на ответницата е допуснал и искания от нея свидетел, чрез показанията на когото тя да установи възраженията си. Доколкото ищците се явяват наследници по закон на починалия Т. и го установяват с представено удостоверение за наследници, то те установяват наличие на правен интерес, в защита на който продължават, предявения от наследодателя им, заместен от тях в хода на процеса, иск. Това прави иска им допустим и съдът дължи разглеждането му по същество.

В подкрепа на изброените от ищците в исковата молба извършени фактически действия от техния наследодател, по делото са приложени в заверени копия и цитираното в исковата молба изпълнително производство и цитираното нотариални дело, от които се установят действията да са извършени, като по отношение на действията по тях на ответницата, тя изрично е заявила, че не ги оспорва.

При това положение основният спорен въпрос между страните е изготвянето и подписването на саморъчното завещание от Т.. в този смисъл и в проведеното по делото първо съдебно заседание, съдът одобри изготвения по делото проект за доклад и в частта по разпределената доказателствена тежест, която съответства на трайно установената съдебна практика, като например, но не само - Решение № 202 от 24.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 583/2000 г., I с., Решение № 60/23.04.2013г. на ВКС, II ГО, постановено по гр.д.№ 693/2012г.

Предвид неявяването на ответницата в първото по делото съдебно заседание и неосигуряване за изслушване на допуснатия й свидетел, без да са изложени причини за това, съдът й определи краен срок за събиране на свидетелските показания, в съответствие с чл.158, ал.1 от ГПК, който беше следващото съдебно заседание. В него свидетелските показания също не бяха събрани, поради което съдът намира, че ответницата не е представила и никакви други доказателства в подкрепа на заявеното от нея, че обявеното и представено по делото саморъчно завещания в нейна полза е съставено и подписано от изготвилия го А. Т., като негов автор. При това положение ответницата не доказва по делото да е придобила качеството на наследник и правоприемник на Т. по силата на същото това саморъчно завещание, напротив, същото се явява нищожно на основание чл.42, б.„б“ от ЗН. Това прави предявеният иск основателен и като такъв следва да бъде уважен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищците имат право на извършените от тях по делото съдебни разноски, които те претендират по представения списък – общо 5070лв, от които заплатена ДТ от 600лв, такси пред АВ и за съдебни удостоверения -70лв и адв. възнаграждение за един адвокат в размер на 4400лв, за което са представени доказателства да е заплатено. За последното е налице възражение от ответницата за прекомерност, което съдът намира за неоснователно. Предявеният от ищците иск е оценяем съгласно разрешенията по т. 1 от ТР 4/2014 от 14.03.2016 год. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2014 г. на ОСГК, като конкретно по спора, цената на иска се определя от данъчните оценки на двата недвижими имота, за които не се спори, че са предмет на процесното саморъчно завещание - 58958, 70лв. Размерът на минималното адв. възнаграждение се определя по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения - при интерес от 25 000 лв. до 100 000 лв. - 2650 лв. плюс 8 % за горницата над 25 000лв и възлиза на 5 366, 70лв. Претендираното по делото е в размер от 4400лв и този размер съответства на извършените действия по подготовка и предявяване на иска, както и на попълване на делото с относим доказателствен материал. Поради това съдът намира, че на ищците следва да се присъдят претендираните от тях съдебни разноски изцяло, дължими от ответницата, по равно на всяка от ищците.

Мотивиран от горното, съдът