Решение № 574 от 11.9.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 82/2022 г.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№350885 от 28.09.2021г. по описа на Софийски градски съд, подадена от „БИЛДТРЕЙД ГРУП“ ООД, ЕИК 203794800, чрез адв. В. Ж., в качеството му на особен представител, и въззивна жалба вх. № 351769 от 30.09.2021г. по описа на Софийски градски съд, подадена от В. И. К., като трето лице помагач на ответника „БИЛДТРЕЙД ГРУП“ ООД, ЕИК 203794800, и двете срещу решение № 261217 от 04.08.2021г., постановено по търговско дело № 511 по описа за 2020 година на Софийски градски съд, ТО, VI-10 състав, в частта, с която е признато за установено, по предявени от О. М. Т., ЕГН ••••••••••, срещу „БИЛДТРЕЙД ГРУП” ООД, ЕИК 203794800, установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че взетите от Общото събрание на съдружниците на „БИЛДТРЕЙД ГРУП” ООД, ЕИК: 203794800, проведено на 03.05.2019г. решения по т.3 и по т.5 - за изключване на О. Т. като съдружник и за избиране на нов управител, са нищожни, като взети извън компетентността на ОСС.

Въззивникът „БИЛДТРЕЙД ГРУП“ ООД, ЕИК 203794800, твърди нищожност, недопустимост и неправилност на решението, в обжалваната му част, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК В. И. К., като трето лице помагач на ответника „БИЛДТРЕЙД ГРУП“ ООД, подал отговор на въззивната жалба на „БИЛДТРЕЙД ГРУП“ ООД, в който поддържа, че същата е основателна, по подробно изложени съображения.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК О. М. Т., ЕГН ••••••••••, е подал отговор на въззивната жалба на „БИЛДТРЕЙД ГРУП“ ООД, в който поддържа, че същата е неоснователна, съответно, че в обжалваната част решението е правилно, обосновано и законосъобразно, по подробно изложени съображения, като иска да му бъдат присъдени сторените в производството пред първата и въззивната съдебна инстанция разноски.

Въззивникът В. И. К., като трето лице помагач на ответника „БИЛДТРЕЙД ГРУП“ ООД, ЕИК 203794800, твърди нищожност, недопустимост и неправилност на решението, в обжалваната му част, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК О. М. Т., ЕГН ••••••••••, е подал отговор на въззивната жалба на В. И. К., в който поддържа, че същата е неоснователна, съответно, че в обжалваната част решението е правилно, обосновано и законосъобразно, по подробно изложени съображения, като иска да му бъдат присъдени сторените в производството пред първата и въззивната съдебна инстанция разноски.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

О. М. Т., ЕГН ••••••••••, е предявил срещу „БИЛДТРЕЙД ГРУП” ООД, ЕИК 203794800, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на всички решения, взети на състояло се на 03.05.2019г. общо събрание на съдружниците в дружеството.

Ищецът твърди, че е съдружник в ответното дружество, заедно със съдружника В. И. К. и двамата притежават по 50% от капитала на дружеството, същевременно са и управители на дружеството и го представляват и управляват само заедно.

На 22.03.2019г. е проведено извънредно общо събрание на „БИЛДТРЕЙД ГРУП” ООД с дневен ред: 1. Приемане на ГФО на дружеството за 2018г.; 2. Обсъждане степента на завършеност на сграда „Портобело” и договорите с подизпълнителите на същата сграда; 3. Вземане на решение за изключването на О. М. Т. като съдружник на основание чл.126, ал.3 ТЗ във връзка с Решение на ОС на съдружниците от 18.02.2019г.; 4. Вземане на решение за изплащане на дружествен дял; 5. Избор на управител и приемане на дружествен договор, отразяващ новонастъпилите промени.

На 03.05.2019г. е проведено извънредно Общо събрание на „БИЛДТРЕЙД ГРУП” ООД, като съдружникът В. К. е взел решения, чрез своя пълномощник по т.2 до т.6 включително от следния дневен ред: 1. Приемане на решение за покриване на загубите на дружеството, които към 31.12.2018г. са в размер на 112 хил. лв., които многократно надхвърлят собствения капитал на дружеството в размер на 50 лева; 2. Разглеждане поведението на О. М. Т. на ГФО на дружеството за 2018г.; 3. Вземане на решение по чл.126, ал.3 ТЗ; 4. Вземане на решение за изплащане на дружествен дял; 5. Избор на управител; 6. Приемане на дружествен договор, отразяващ новонастъпилите промени.

Със заявление, образец А4 с вх. № 2019040415400 са заявени за вписване обстоятелства, относно взетите решения на проведеното на 22.03.2019г. общо събрание на съдружниците в дружеството. От приложен констативен протокол, акт №132, том I, peг. № 1930 от 22.03.2019г. на нотариус К. Б. с peг. № 043 на Нотариалната камара и район на действие - районен съд гр. София става видно, че по т. 4 от дневния ред е взето решение за изключването на О. М. Т. като съдружник в „БИЛДТРЕЙД ГРУП” ООД, а по т. 6 от дневния ред за освобождаването на О. М. Т. като управител на дружеството.

Ищецът счита, че взетото решение на ОС, проведено на 03.05.2019г. за изключването му като съдружник е нищожно, поради фактът, че е повторно такова, след като с предходното вече е било взето решение за изключването му, а като такова потвърждаващото решение било лишено от правни последици, респективно било извън компетентността на ОС и формирало несъществуващо обстоятелство.

Същите обстоятелства са били заявени за вписване по партидата на дружеството със заявление А4 с вх. № 2019051654738. Вписването на взетото решение на 22.03.2019 г. е спряно на основание чл. 536 ТПК вр. чл. 19 ЗТР до приключване на влязъл в сила съдебен акт, съдебно производство №591/2019 г., СГС, ТО за законосъобразността на решението. Въпреки това решението породило действие за ищеца, но за трети лица ищецът бил управител на дружеството и съдружник в него.

Ответник „БИЛДТРЕЙД ГРУП” ООД, чрез особен представител, взима становище по исковете с отговор на исковата молба, представен на 21.10.2020г. /л.96/, и прави искане за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

С определение от 22.10.2020г. В. И. К. е конституиран, като трето лице помагач на страната на ответника.

С отговор на допълнителната искова молба В. И. К. е взел становище по предявените искове.

В обжалваното решение, след като е описал представените по делото писмени доказателства и установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за прогласяване нищожността на всички решения, взети на състояло се на 03.05.2019г. ОСС на „БИЛДТРЕЙД ГРУП” ООД, ЕИК 203794800, като взети извън пределите на компетентността на ОС - с предходно решение, ищецът е бил изключен като съдружник, и същото е произвело действие по отношение на дружеството.

По т.1 от протокола от ОСС, проведено на 03.05.2019г. не е взето решение.

Съдът е приел, че следва да разгледа атакуваните решения в две групи - 1) решение за изключване на О. Т. като съдружник и решение за освобождаването му като управите и 3) останалите решения - решения, свързани с последици от изключването на О. Т. - съдбата на дружествения дял и за приемане на нов дружествен договор и подготвителното решение - за разглеждане поведението на съдружника О. Т.. Относно решението за изключване на О. Т. като съдружник, съдът е приел, че съгласно установената практика на ВКС, решенията на общото събрание, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, пораждат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници, т.е. изключеният съдружник губи това качество по отношение на дружеството и останалите съдружници още към момента на приемането на решението за изключването му, независимо дали решението е вписано в Търговския регистър.

Недопустимо е предявяването на искове по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на повторното ОСС за ново изключване на съдружника и за изключения съдружник има възможност да атакува решенията на последващо ОСС, с което е изключен „отново“, както е в случая - да атакува тези решения като нищожни, като взети извън компетентността на ОСС.

Обсъдена е съдебната практика на ВКС, съгласно която са допустими искове на изключен съдружник по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, с което се иска установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство - решението на ОСС на същото дружество, за повторно изключване на същия съдружник, след като вече е бил изключен с предходно решение на ОСС. В настоящата хипотеза е предявен иск за прогласяване на нищожност на решение на ОСС по аргумент, че е налице повторно изключване на вече изключен съдружник. Доколкото това решение /от ОСС от 22.03.2019г. - поради спиране на регистърното производство във връзка производство по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на това ОСС/ не е вписано, ищецът може да се защити само с иск по чл.124, ал.1 ГПК, а не с иск по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ.

Съдът е приел, че въз основа на установената фактическа обстановка, и твърденията на ищеца, че е налице правен интерес за О. Т. по предявения иск за прогласяване на нищожност на решението му за повторно изключване като съдружник по чл.124, ал.1 ГПК, като е изложил подробни съображения в подрепа на този извод. Ако се допусне вписване въз основа на нищожно решение на ОСС /недопустими са искове по чл.74 ТЗ за отмяна на тези решения - влязло в сила определение за прекратяване на производството по т.д.885/2020г. по описа на СГС, VI-4 състав/, това ще доведе до необходимост да се предявява последващ иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ от ищеца за установяване на вписване на несъществуващо обстоятелство - нищожно решение на ОСС на ООД от 03.05.2019г. за повторно изключване на О. Т. като съдружник, а междувременно могат да настъпят сериозни последици във връзка с управлението на дружеството.

Съдът е споделил установената съдебна практика, според която, решението на ОС за изключване на съдружник е извън пределите на компетентността му, когато с предходно решение е налице изключване на същия съдружник, тъй като решението е произвело действие по отношение на дружеството. Изключеният съдружник не участва в общото събрание, не гласува в него, не представлява дружеството, не участва в работата му в качеството на негов чл. и пр. т.е., разглеждано като самостоятелно решение за изключване, второто решение не поражда правни последици, защото е взето извън пределите на компетентност на общото събрание, то няма и обратно действие, и не формира ново обстоятелство, подлежащо на вписване в търговския регистър. Решението за изключване на съдружник, независимо дали е вписано или не, не подлежи на потвърждаване, потвърждаващото решение е лишено от правни последици за съдружника и е взето извън пределите на компетентност на общото събрание. По тези съображения, съдът е приел, че атакуваното решение е нищожно, и в тази част искът е основателен.

По иска за прогласяване на нищожност на решението на ОСС от 03.05.2019 г. за освобождаване на О. Т. като управител, съдът е приел, че във вътрешните отношения между съдружниците действието на решението за освобождаване на управител, респ. избирането на нов управител настъпва веднага, те са обвързани от това решение и следва да го изпълняват веднага. Вписването на решението за овластяването, респ. неговото заличаване, има действие по отношение на третите лица /чл.141, ал.6 ТЗ/. Ограниченото действие на решението за избор на управител /само по отношение на съдружниците/ се преодолява чрез вписването му в търговския регистър, когато ще настъпи конститутивния ефект на вписването и решението ще произведе действието си по отношение на третите лица/чл.140, ал. 4 ТЗ/.

В случая ищецът е съдружник, който по силата на закона/чл.123 ТЗ/ има право да участва в управлението на дружеството, като във връзка с нарушаване на правото на съдружника - да участва в управлението и да бъде избиран в управителните органи, е обосноват правния интерес от предявените искове/ молба от 29.05.2020 г./.

Съдът е приел, че е налице правен интерес от предявения иск за прогласяване на нищожност на повторното решение за определяне на другият съдружник като единствен упраавител, което имплицитно включва и освобождаването на О. Т. като управител - касае се за повторно решение, относно съдружник и управител, който вече е изключен като съдружник/освободен като управител, то и новото решение е нищожно - взето от ОСС без вече да е компетентно. По тези съображения и този иск е приет за основателен.

Относно иска за прогласяване на нищожност на решенията по т.2, т.4 и т.6 взети на състояло се на 03.05.2019г. ОСС на „БИЛДТРЕЙД ГРУП” ООД - съдът е приел, че същите са за недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено, на основание чл.130 ГПК. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила на основания чл. 296 ГПК.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно описаните доказателства и правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство с молба от 13.06.2022г., са представени доказателства във връзка с твърдяната преюдициалност на решението по т.д.№591/2019г. по описа на т.о.VI - 20 състав и недопустимост на настоящето съдебно производство.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирани лица, поради което са процесуално допустими.

При извършената проверка по реда на чл.269, пр.1 ГПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен съгласно чл.269, пр.2 ГПК.

Страните не спорят относно твърдените от ищеца факти, които се установяват и от представените по делото доказателства, а и в този смисъл е определението на съда от 12.02.2021г., а именно:

• че О. М. Т. и В. И. К. са съдружници в ответното дружество - и двамата притежават по 50% от капитала на дружеството, същевременно са и управители на дружеството и го представляват и управляват само заедно;

• на 22.03.2019г. е проведено извънредно общо събрание на „БИЛДТРЕЙД ГРУП” ООД, което е взело решение за изключването на О. М. Т. като съдружник на основание чл.126, ал.3 ТЗ; избор на управител и приемане на дружествен договор, отразяващ новонастъпилите промени;

• на 03.05.2019г. е проведено извънредно Общо събрание на „БИЛДТРЕЙД ГРУП” ООД, което е взело решение за изключването на О. М. Т. като съдружник на основание чл.126, ал.3 ТЗ; избор на управител и приемане на дружествен договор, отразяващ новонастъпилите промени.

Не се спори, относно установното от съда, след справка по партидата на ответното дружество в търговския регистър, а именно, че:

• със заявление образец А4, вх. номер 20190404151400 е поискано вписване на промени по партидата на дружество - заличаване на О. Т. като съдружник и управителна дружеството въз основа на решение от ОСС от 22.03.2019 г.;

О. Т. е атакувал решенията на ОСС от 22.03.2019г. пред СГС с искове по чл.74 ТЗ, по които е образувано т. д. №591/2019г. по описа на СГС, VI-20 състав, което не е приключило.

Във връзка с т. д.№ 591/2019 г. по описа на СГС и по повод подадено искане по чл.536 ГПК, с определение 1928/09.04.2019г. по т. д. № 600/2019 г. е спряно вписването по заявление образец А4, вх. номер 20190404151400;

• със заявление образец А4, вх. номер 20190516154738 е поискано вписване на промени по партидата на дружество - заличаване на О. Т. като съдружник и управител на дружеството въз основа на решение от ОСС от 03.05.2019 г.;

О. Т. е атакувал решенията на ОСС от 03.05.2019г. пред СГС с искове по чл.74 ТЗ, по които е образувано по т. д.№ 885/2019 г. по описа на СГС, VI-4 състав. Производството по делото е приключило с влязло в сила на 17.07.2020г. определение, с което производството по т.д.№ 885/19 г. на СГС, VI-4, с-в е прекратено недопустимо.

Във връзка с т.д.№885/2019 г. по описа на СГС и по повод искане по чл.536 ГПК, с определение 2732/17.05.2019г. по т.д.№ 91/2019 г. е спряно вписването по заявление образец А4, вх. номер 20190516154738.

Във връзка с т.д. № 551/2020г. по описа на СГС по исковете на О. Т. за прогласяване на нищожност на решенията на ОСС на Билдтрейд Груп ООД от 03.05.2019г. и по повод искане по чл.536 ГПК с определение от 03.08.2020г. по т.д.№1435/2020г. е спряно вписването по заявление образец А4, вх. номер 20190516154738.

Страните спорят относно: предмета на спора, предвид твърденията на ищеца; допустими ли са предявените искове, предвид обстоятелството, че ищецът е съдружник в дружеството и е присъствал на общото събрание на съдружниците на 03.05.2019г., чийто решения атакува с иск по чл.124, ал.1 ГПК, а производството по предявения иск по чл.74 ТЗ за отмяна на тези решения е прекратено; налице ли е повторно взето решение за изключването на съдружника О. Т.- предвид твърденията, че основанията, на коитосъдружника е изключен като съдружник от общото събрание на съдруониците /ОСС/ от 03.05.2019г. са нови и различни от тези, разглеждани от ОСС на 22.03.2019г.

Разгледани по същество въззивните жалби са неоснователни.

При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове, и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение.

Исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска /обстоятелствата, на които се основава иска/, и искането към съда /в какво се състои претендираното право и вида търсената защита/, предвид изискването на чл. 127 ГПК. В този смисъл са и разясненията по т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС.

В случая спорният предмет е очертан от посочените от ищеца факти в исковата молба, допълнителната искова молба и уточнителната молба от 08.03.2021г., и петутума на иска, а именно – да бъдат признати за нищожни всички решения на общото събрание на съдружниците в „БИЛДТРЕЙД ГРУП” ООД, взети на 03.05.2019г.

Предявените искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в случая са допустими, тъй като въпросът за активната легитимация на ищеца по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ и чл.124, ал.1 ГПК, предвид предмета на спора; твърденията на ищеца, че са нарушени членствените му права - да участва в управлението и да бъде избиран в управителните органи на дружеството, и обстоятелството, че решенията на ОСС от 22.03.2019г. и 03.05.2019г. не са вписани, поради спиране на регистърните производства, е разрешен положително в съдебна практика, обективирана в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002г. на ВКС по тълк.д.№1/2002 г., ОСГК, решение № 234 от 23.12.2016г. на ВКС по т. д. № 54/2016г., I т. о., ТК, определение № 436 от 2.07.2018г. на ВКС по т.д.№ 594/2018г., II т. о., ТК. В подрепа на този извод е и факта, че към момента не е разрешен с влязло в сила решение спора по т.д.№591/2019г. по описа на Софийски градски съд, образувано по иск на О. М. Т. с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците в „Билдтрейд“ ООД от 22.03.2019г., в какъвто смисъл е и определение № 681 от 16.12.2022г., на ВКС по т.д.№2267/2022г., II т. о., ТК, с което е прието, че не е налице преюдициалност на това производство по отношение на настоящия спор. Предвид изложеното представените с молбата от 13.06.2022г. доказателства не могат да обосноват различен извод от направения.

Съгласно установената съдебна практика с ешение № 61 от 28.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 325/2011г., I т. о., ТК, и Решение № 149 от 30.12.2016г. на ВКС по т.д.№ 846/2015г., II т. о., ТК, която настоящият състав на съда споделя - решението на ОС за изключване на съдружник е извън пределите на компетентността му, когато с предходно решение е налице изключване на същия съдружник, тъй като решението е произвело действие по отношение на дружеството. Разглеждано като самостоятелно решение за изключване, второто решение не поражда правни последици, защото е взето извън пределите на компетентност на Общото събрание.

Предвид изложеното, след като с предходно решение на ОСС от 22.03.2019г. съдружника О. М. Т. е изключен, последващото решение на ОСС от 03.05.2019 за изключване на същия съдружник е извън пределите на компетентността на Общото събрание и не е породило правни последици, поради което предявеният иск срещу това решение на общото събрание е основателен.

Тези мотиви са относими и към иска, за прогласяване на нищожност на решението на ОСС от 03.05.2019г. за освобождаване на О. М. Т. като управител. Като в допълнение следва да се имат в предвид и съображенията изложени от първоинстанционния съд: за действието на решението за освобождаване на управител, съответно за избирането на нов управител, във вътрешните отношениея на съдружниците, последиците от впискването му и действието му по отношение на третите лица; обстоятелството, че ищецът е и съдружник, който по силата на закона, има право да участва в управлението на дружеството/чл. 123 ТЗ/, и нарушаването на това право обосновава правния интерес от предявяването на искове; правото на съдружника, който веднъж е изключен като такъв, да защити правото си на участие в управлението на дружеството, срещу повторно решение за освобождаването му като управител, след като вече е взето такова решение, атакувано с иск по чл.74 ТЗ.

В подрепа на тези разсъждания са и мотивите към т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2023г. на ВКС по т.д.№ 1/2020г., ОСТК, според които при преценка допустимостта на иск чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решение на общо събрание на съдружниците в ООД за освобождаване на управител, ако по предходна точка на дневния ред е прието решение за изключване на управителя като съдружник, съдът е съобразил целта на исковата защита по чл.74, ал.1 ТЗ и как трябва да бъда организирана защитата на незаконосъобразно изключения съдружник. Тези мотиви са относими и в случая, предвид интереса на изключения съдружник да има възможността да атакува едновременно с решението за изключването си и онези решения по дневния ред на следващото общото събрание, които се намират във връзка с прекратеното му членство и/или представляват негови последици, съответно са свързани с правото му на участие в управление на дружеството.

Предвид изложеното, и иска за прогласяване на нищожност на решението на ОСС от 03.05.2019г. за освобождаване на О. М. Т. като управител е основателен.

По въззивната жалба на „БИЛДТРЕЙД ГРУП“ ООД:

Предвид изложеното неоснователни са възраженията основани на твърдения за липса на активна процесуална легитимация на ищеца да обжалва решенията на ОСС от 03.05.2019г., предвид противоречивите изводи на съда в тази насока. В случая изводите на първоинстанционният съд не са противоречиви, а са съобразени с цитираната в решението съдебна практика, в която е разяснено действието на решението на ОСС за изключването на съдружника във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, съответно начина по който съдружника може да защити правата си. Твърденията за различни основания за изключването на съдружника от ОСС с решението от 03.05.2019г. от тези, на които е основано решението за изключването на съдружника от ОСС на 22.03.2019г., съответно правото на органите на дружеството да взимат решения, също не обосновават различен извод от направения. Това е така, тъй като в случая релевантния факт е изключването на съдружника и настъпилите правни последици от това.

Присъствието на съдружника на ОСС на 03.05.2019г. и предявяването на иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОСС на 03.05.2019г. не препядства правото на съдружника да потърси защита срещу нищожно решение чрез установителен иск по рена на чл.124, ал.1 ГПК, при наличието на правен интерес - абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск и надлежното му упражняване, който в случая е обоснован от ищеца. Предвид изложеното, следва да се приеме, че не е налице нарушение на задължителната съдебна практика обективирана в т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, и възраженията в тази насока са неоснователни. По същите мотиви неоснователни са и възраженията, че трето лице за дружеството, каквото се явява О. Т., след изключването му като съдружник с решение на ОСС от 22.03.2019г. не може да води искове за отмяна на последващи решения на ОСС взети на същото събрание или на следващи ОСС.

По въззивната жалба на В. И. К.:

С въззивната жалба са направени възражения за произнасяне от страна на съда по непредявен иск и нередовна искова молба, съответно излизане извън рамките на искането с което е сезиран, които не могат да бъдат споделени.

Съгласно т.1 и т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001г. на ВКС - Предмет на делото е спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. То се характеризира с правопораждащия факт, на който правната норма е придала правно значение, носителите и съдържанието му и се въвежда чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо се в исковата молба, т. е. тези индивидуализиращи белези на материалното право се сочат чрез основанието и петитума на иска. Спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл.98 и чл.99 ГПК, съответно чл.127 и чл.128 ГПК.

Както бе посочено по-горе, спорният предмет е очертан от посочените от ищеца факти в исковата молба, допълнителната искова молба и уточнителната молба от 08.03.2021г., и петутума на иска, а именно – да бъдат признати за нищожни всички решения на общото събрание на съдружниците в „БИЛДТРЕЙД ГРУП” ООД, взети на 03.05.2019г., исковата молба отговора на изискванията на чл.127 и чл.128 ГПК.

С решението, в обжалваната му част, първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск, в рамките на искането с което е сезиран, видно от съдържанието на диспозитива.

Възраженията, основани на твърдения за противоречиви мотиви от страна на първоинстанционния съд, който, от една страна приема, че О. Т. има качество на съдружник и правен интерес да обжалва решенията на ОСС на 03.05.2019г., а от друга страна съдът приема, че с решението на ОСС на 22.03.2019г. О. Т. е изключен като съдружник, са неоснователни, по съображенията изложени срещу същите възражения, направени с въззивната жалба на „БИЛДТРЕЙД ГРУП” ООД. Твърденията за различни основания за изключването на съдружника от ОСС с решението от 03.05.2019г. от тези, на които е основано решението за изключването на съдружника от ОСС на 22.03.2019г., съответно правото на органите на дружеството да взимат решения, също не обосновават различен извод от направения. Това е така, тъй като в случая релевантния факт е изключването на съдружника и настъпилите правни последици от това.

Присъствието на съдружника на ОСС на 03.05.2019г. и предявяването на иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на ОСС на 03.05.2019г. не препядства правото на съдружника да потърси защита срещу нищожно решение чрез установителен иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК, при наличието на правен интерес, който в случая е обоснован от ищеца. Предвид изложеното, следва да се приеме, че не е налице нарушение на задължителната съдебна практика обективирана в т.2 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2002г., ОСГК, и възраженията в тази насока са неоснователни. По същите мотиви неоснователни са и възраженията, че трето лице за дружеството, каквото се явява О. Т., след изключването му като съдружник с решение на ОСС от 22.03.2019г. не може да води искове за отмяна на последващи решения на ОСС взети на същото събрание или на следващи ОСС. Даването на възможност на съдружник, да обжалва неограничено във времето решения на ОСС на 03.05.2019г., след като прекратено делото по предявените иска по чл.74 ТЗ не може да се приеме, като явна злоупотреба с права и толериране на поведение свързано с преразглеждане на правен спор решен по друго дело, предвид различния предмет на исковете по чл.124, ал.1 ГПК и по чл.74 ТЗ и правото на съдружника за организира защитата си, гарантирано от закона. Предвид изложеното представените с молбата от 13.06.2022г. доказателства не могат да обосноват различен извод от направения.

Предявяването на иск с право основание чл.124, ал.1 ГПК не е ограничено от преклузивен срок - в този смисъл е и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2002г., ОСГК, поради което възражението, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, след преклузивния 14-дневен срок е неоснователно.

Поради съвпадането на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено, в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски във въззивното производство.

В последното по делото съдебно заседание процесуалният представител на третото лице помагач е направило възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от ищеца на основание чл.78, ал.5 ГПК, което мотивирало, с липса на фактическа и правна сложност на делото и несъобразяване с Тарифата за минималните адвокатско възнаграждения. С представеният по делото списък за разноските по чл. 80 ГПК ищецът претендира следните разноски, направени във въззивното производство: 1 000 лв. – адвокатски хонорар за производството пред САС; 600лв. за особен представител; 15 лв. - държавна такса за частна жалба; 1 000 лв. адвокатски хонорар за изготвяне на частна жалба. Неоснователно е направеното възражение по чл. 78, ал.5 ГПК по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение за въззивното производство, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените от процесуалният представител фактически и правни действия по възложената му защита и разпоредбата на чл. 7, ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнаграждението за други неоценяеми искове е в размер на 1000лв.

Основателно е направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК по отношение на заплатеното възнаграждение за подаване на частна касационна жалба, при съобразяване на действителната правна и фактическа сложност на делото, извършените от процесуалния представител фактически и правни действия по възложената му защита и разпоредбата на чл.7, т.7, вр. с чл.11 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждението, което следва да бъде присъдено на страната е в размер на сумата от 400лв.

Предвид изложеното ответникът следва да заплати на ищеца направени във въззивното производство разноски в размер на 2015лв. Към настоящият момент е преклудирана възможността ищецът да претендира заплащане на разноски направени в производството пред СГС, поради които такива не следва да бъдат присъждани.

Предвид изхода на спора „БИЛДТРЕЙД ГРУП” ООД, ЕИК 203794800, следва да бъде осъдено да заплати по сметка на съда сумата от 40лв. – държавна такса за разглежане на въззивната жалба.

По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.първо ГПК, Софийският апелативен съд