Решение № 492 от 15.2.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1170/2023 г.

Производството е по чл. 145 и сл. от АПК и чл. 38 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Делото е образувано по жалба на "М. - 21-А. и З." ООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от И. Б. А. против Констативен протокол по чл. 27, ал. 3 от ППЗХУ изх.№23095223/15.11.2023г., издададен от инспектори в Дирекция "Инспекция по труда" - [населено място], с който са определени броя работни места за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 ЗХУ и дължимостта на компенсационните вноски по чл. 38, ал. 6 ЗХУ. С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, постановен при неизяснена фактическа обстановка и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че констатацията на административния орган за дължимост на компенсационни вноски по чл. 38, ал. 6 от ЗХУ противоречи на закона, тъй като в конкретния случай към датата на извършената проверка не е налице неизпълнение на задължение на жалбоподателя по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ. Допълнително е изложено и възражение за евентуална частична незаконосъобразност на оспорения административен акт само досежно определените компенсационни вноски за месеците април, май и юни на 2023 г., с аргумент, че дори и да се приеме наличие на задължение за работодателя за изпълнение на чл. 38, ал. 1 от ЗХУ, то това задължение би възникнало от 01.04.2023 г. и е следвало да бъде изпълнено в срок от три месеца, т. е. до края на месец юни 2023 г. и едва след изтичането на този срок ще е налице неизпълнение, за което се дължат компенсационни вноски. Иска се от съда да отмени изцяло оспорения констативен протокол по чл. 27, ал. 3 от ППЗХУ или алтернативно да го отмени частично по отношение на определените компенсационни вноски за месеците април, май и юни на 2023 година. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Жалбата се поддържа с писмено становище от адв.Т. Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“-[населено място], не изпраща представител и не изразява становище по жалбата. Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност намира за установено следното: На 15.11.2022г. /или 2023г./в дружеството-жалбоподател "М. - 21-А. и З." ООД е извършена проверка от контролните органи на ДИТ – София с предмет установяване изпълнението на задължението по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ. Резултатите от проверката са отразени в оспорения в настоящото производство Констативен протокол по чл. 27, ал. 3 от ППЗХУ № изх.№23095223/15.11.2023г. (л.10-11). Протоколът представлява унифициран формуляр, в който се попълват/отбелязват конкретните обстоятелства. В частта относно числеността на персонала на дружеството е отбелязано, че същата към момента на извършване на проверката е 93 бр. Опциите, които са включени във формуляра на протокола, са за отбелязване на числеността на персонала към момента на извършване на проверката или към 31 март на годината като в конкретния случай е избрана опцията към датата на проверката т. е. към 15.11.2022г. /или 2023г./. С оглед на констатираната численост е посочено, че за работодателя съществува задължение за изпълнение на квота по чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗХУ, тъй като персоналът му е в категорията от 50 до 99 работници и служители. Необходимият брой лица с трайни увреждания за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ е 1 бр. като в дружеството липсвали назначени лица в изпълнение на квотата. Не са установени предприети действия за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ, както и обстоятелства, обосноваващи освобождаване на дружеството от задължение за изпълнението й. Въз основа на установените факти, контролните органи отбелязали в КП като свой извод, че на основание чл. 38, ал. 6 от ЗХУ работодателят дължи компенсационни такси в размер на 30 на сто от минималната работна заплата за страната за 2023 г. за 1 работно място за месеците от април до октомври включително на годината. Броят на работниците и служителите в предприятието бил установен при проверката от попълнената от дружеството идентификационна карта (л. 27), в която жалбоподателят наред с други обстоятелства декларирал, че към 25.10.2023 г. (когато е попълнена идентификационната карта) разполага с 93 работни места и също толкова броя нает персонал. Представена е и Информация за назначени лица в изпълнение на задължението по чл.38, ал.1 от ЗХУ, предоставена от дружеството /л.26/, с която е декларирано, че към датата на проверката работодателят е назначил 2 бр. лица с трайни увреждания, за които са представени и Експертни решения /л.28-29/. Представен е и Констативен протокол по чл. 27, ал. 3 от ППЗХУ № изх.№23068697/19.07.2023г., с който е установено, че числеността на персонала на дружеството към момента на извършване на проверката е 167 бр., и необходимият брой лица лица с трайни увреждания за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ е 3 бр.лица, колкото са и назначени /л.12-13/. Представена е разчетно-платежна ведомост на "М. - 21-А. и З." ООД за месец август 2023г. /л.71-77/ и Вътрешни правила за работна заплата на "М. - 21-А. и З." ООД /л.78-81/. Констативният протокол с изх.№23095223/15.11.2023г. е получен от пълномощник на работодателя на 15.11.2023 г. и е обжалван пред АССГ на 29.11.2023г. С Определение № 10856/07.12.2023 г. на АССГ жалбата е изпратена по подсъдност на АС-Благоевград. При гореизложените факти и в рамките на съдебната проверка, съгласно чл.168, във връзка с чл.146 от АПК съдът прави следните изводи: Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице имащо правен интерес да обжалва заповедта, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: Процесният констативен протокол се явява издаден от компетентен орган – длъжностни лица от териториална дирекция на ИА "ГИТ", а именно инспектори от ДИТ – София /л.16-23/. Спазена е и изискуемата от закона писмена форма като резултатите от извършената проверка са отразени в оспорвания КП, каквото е изискването на цитираната разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ППЗХУ, изрично посочена и като основание за съставянето на протокола. Налице са допуснати съществени процесуални нарушения и по-конкретно на разпоредбата на чл. 35 АПК, тъй като при извършване на проверката не са изследвани и установени всички релевантни за случая факти и обстоятелства, въз основа на които да може да се извърши законосъобразно преценка относно дължимостта на компенсационни вноски от страна на работодателя, т. е. нарушенията се отразяват на правилното прилагане на материалния закон. Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Констативен протокол по чл. 27, ал. 3 от ППЗХУ изх.№23095223/15.11.2023г., издаден от инспектори при ДИТ – София.Съгласно чл. 27 от ППЗХУ Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" ежегодно планира извършване на специализирани проверки за прилагането на квотата за назначаване на хора с трайни увреждания. Съответните длъжностни лица от териториалните дирекции на ИА "Главна инспекция по труда" извършват служебна проверка съгласно вътрешните правила по чл. 28, ал. 1 за установяване на: 1. средносписъчен брой на персонала за предходната календарна година на съответен работодател, засегнат от квотата; 2. брой на определените работни места за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от Закона за хората с увреждания съгласно постъпилите уведомления от работодатели; 3. брой на заетите работни места за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от Закона за хората с увреждания. Резултатите от всяка проверка се вписват в протокол, съставен от съответното длъжностно лице от териториалните дирекции на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". При извършване на проверките по ал. 1 съответните длъжностни лица от Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" удостоверяват обстоятелствата по чл. 38, ал. 3 от Закона за хората с увреждания. С разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ЗХУ законодателят вменява в задължение на дружествата – работодатели, с цел гарантиране на заетостта на хората с трайни увреждания в обичайна работна среда, да назначават работници и служители с трайни увреждания съгласно квота, както следва: работодатели с 50 до 99 работници и служители – едно лице с трайни увреждания, а работодатели със 100 и над 100 работници и служители – две на сто от средносписъчния си състав. Ал. 6 на чл. 38 от закона регламентира, че при неизпълнение на задължението по ал. 1 и 5 работодателят дължи ежемесечно компенсационна вноска в размер 30 на сто от минималната работна заплата /МР3 за страната за всяко незаето работно място за човек с трайно увреждане, като в ал. 3 са уредени случаите, при които работодателят се освобождава от задължението по ал. 1. С нормата на чл. 41, ал. 1 законът задължава работодателя да уведомява териториалните поделения на Агенцията по заетостта за свободните работни места и за необходимите му работници и служители, тяхната квалификация и професионални умения, за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1, като в ал. 2 уточнява, че в тримесечен срок от уведомяването по ал. 1 работодателят е длъжен да назначи на работа хора с трайни увреждания, които отговарят на изискванията за заемане на работното място. И в разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от ППЗХУ се сочи, че работодателите, които след изтичане на тримесечния срок по чл. 22, ал. 3 не са изпълнили задължението по чл. 38, ал. 1 и 5 от ЗХУ и за които не са налице обстоятелствата по чл. 38, ал. 3 от същия, са длъжни ежемесечно да заплащат компенсационна вноска в размер, определен в чл. 38, ал. 6 от ЗХУ, като съгласно ал. 6, компенсационната вноска се заплаща не по-късно от последното число на месеца, за който се отнася, а когато този ден е неработен, вноската се внася най-късно в първия работен ден. Основателни са доводите в жалбата, че при извършване на проверката по чл. 27 от ППЗХУ контролните органи не са установили служебно всички релевантни обстоятелства, въз основа на които да се прецени кога изтича срокът за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ от работодателя, респективно в кой момент настъпва неизпълнение на задължението за назначаване на съответния брой лица с увреждания и възниква задължението за заплащане на компенсационните вноски. В нарушение на задължението си по чл. 27, ал. 2, т. 1 от ППЗХУ, административният орган не е проверил служебно средносписъчния брой на персонала за предходната календарна година; липсват установявания и досежно числеността на персонала към датите 01.01.2023 г. и 31.03.2023 г., относими към тримесечния срок по чл. 22, ал. 3 от ППЗХУ за изпълнение на задължението по чл. 38, ал. 1 и 5 от ЗХУ. Липсата на надлежно установяване на тези релевантни за спора факти от органа е довело и до неправилно приложение на материалния закон. В настоящия случай на първо място налице е неяснота относно датата на проверката. В оспорения протокол е посочено, че това е 15.11.2022г., същевременно същият е издаден и връчен на 15.11.2023г., т.е. възниква въпросът 2022г. или 2023г. е извършената проверка. На следващо място по делото не се спори, че персоналът на дружеството е наброявал 93 работници и служители към 15.11.2023г., но липсата на данни за числеността му през предходната календарна година, както и към релевантните дати 01.01.2023 г. и 31.03.2023 г., които е следвало да бъдат служебно проверени и констатирани от контролния орган, препятства правилното установяване на момента на неизпълнение на задължението на работодателя на квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ и на възникване на задължението за заплащане на компенсационните вноски. На следващо място от събраните по делото доказателства се установява, че към 19.07.2023г. персоналът в дружеството е възлизал на 167 работници и служители, и за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 от ЗХУ са били назначени 3 бр. лица. Съответно към 15.11.2023г. персоналът в дружеството е възлизал на 93 работници и служители. Органът не е изяснил обстоятелствата по чл. 27, ал. 2, т. 3 ППЗХУ, а именно броят на заетите работни места за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 ЗХУ. В тази връзка е отразено, че не са заети такива (в протокола е отразено 0 бр.), но по делото са представени Информация за назначени лица в изпълнение на задължението по чл.38, ал.1 от ЗХУ, предоставена от дружеството /л.26/, с която е декларирано, че към датата на проверката работодателят е назначил 2 бр. лица с трайни увреждания, за които са представени и Експертни решения /л.28-29/. Тези обстоятелства обаче не са взети предвид от органа, нито са проверени и обсъдени при съставянето на оспорения протокол съобразно изискванията на чл.35 на АПК. Обсъжданият пропуск за изясняване на тези факти има отношение за правилното определяне на точния брой на заетите работни места, което рефлектира на броя на компенсационни вноски, включително и за кой период се дължат (в зависимост на датата на сключване на съответния трудов договор). По преписката липсва каквато и да било предоставена информация по реда чл. 24, ал. 1 ППЗХУ, което препятства възможността да се установи обстоятелството за липсата на хора с трайни увреждания, насочени от дирекции "Бюро по труда". Действително, според чл. 27, ал. 4 ППЗХУ органът удостоверява това обстоятелство (в случая в протокола не е маркирано полето, озаглавено "Липса на хора с трайни увреждания, насочени от ДБТ или посредници"), но това не може да се извършва голословно, без да е извършена проверка на тези обстоятелства. В тази връзка при извършването на проверката органът не е изпълнил задължението си по чл. 26, ал. 3 ППЗХУ, а именно да изиска информация за обстоятелството по чл. 38, ал. 3, т. 2, предл. първо ЗХУ. Неизясняването на това обстоятелство представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е свързано с освобождаването от задължението за назначаване на работници и служители с трайни увреждания, т. е. допуснатото нарушение по неизясняване на релевантни обстоятелства се отразява на правилното приложение на закона, касаещо дължимостта на компенсационната вноска. Гореописаните процесуални нарушения за изясняване на обстоятелствата по чл. 38, ал. 3, т. 2, предл. първо ЗХУ и по чл. 27, ал. 2, т. 3 ППЗХУ са от значение за правилното приложение на материалния закон, касаещ дължимостта на компенсационните вноски, поради което тези нарушения са съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на оспорения констативен протокол, с който са определени броят работни места за изпълнение на квотата по чл. 38, ал. 1 ЗХУ и дължимостта на компенсационните вноски по чл. 38, ал. 6 ЗХУ. Изложеното дава основание на съда да приеме, че в конкретния случай в противоречие с нормата на чл. 29, ал. 4 от ППЗХУ е установено, че жалбоподателят дължи компенсационни вноски за месеците април, май, юни, юли, август, септември и октомври на 2023 година. Това води до незаконосъобразност на оспорения констативен протокол и е основание за неговата отмяна. Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на разноски от оспорващия, съдът намира, че следва да осъди Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“, част от чиято структура е Дирекция „Инспекция по труда“ – София, да заплати на оспорващия сторените по делото разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.143, ал. 1, от АПК, Административен съд - Благоевград