Решение № 220 от 4.4.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 917/2022 г.

Производството е по чл.258 и следв. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх.№ 301564/02.09.2022год., подадена от „ Застрахователно Акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД срещу Решение № 260543/15.08.2022год., постановено по т.д.№ 1844/2019год. на СГС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „ Гаранционен фонд“ гр.София по иск по чл.520, ал.1 от КЗ сумата от 384 751.50лева, представляваща стойността на дължимите вноски по чл.520, ал.1 от КЗ за м.04.2019год., ведно със законната лихва, считано от 13.09.2019 год. до окончателното изплащане, както и сумата от 10 046.29 лева мораторна лихва за забава за периода от 11.06.2019год. до 13.09.2019год. както и разноски по делото в размер на 16 591.91лева и с което е отхвърлено направено от жалбоподателя срещу „ Гаранционен фонд“ гр.София възражение за прихващане с вземанията на Гаранционен фонд към ЗАД „ ДаллБогг: живот и здраве“ АД. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че подписите върху застрахователни полици № 115002903199 и № 116002292322 са положени от румънските граждани-ползватели в полиците, въпреки събраните по делото доказателства за тяхната неавтентичност. Поради липса на доказателства за противното се счита, че тези договори са нищожни по чл. 26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД и не са породили правни последици и приемането им за валидни от първоинстанциониня съд било в противоречие с доказателствата по делото, каквото оплакване се прави и по отношение и на останалите застрахователни договори. Поддържано е, че същите са нищожни и поради липса на застрахователен интерес- чл. 349, ал.2 от КЗ, което възражение за нищожност не било обсъдено от първоинстанционния съд. Последният не бил взел предвид, че процесните застрахователни договори били сключени чрез застрахователен посредник, а не лично от застрахователя и че при отчитането на застрахователната полица от застрахователя посредник, той не бил представил пълномощно от третото лице, с което се упълномощавал конкретния управител на търговското дружество да сключва застрахователен договор. В тази хипотеза било неизвестно сключващите застрахователния договор лица дали бил собственици или ползватели на застрахования автомобил, нито каква била тяхната връзка с реалния собственик или ползвател на автомобила, поради което те нямали правен и застрахователен интерес от такъв договор и това не било съобразено от първоинстанционния съд. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен поради погасяване на вземанията чрез съдебно прихващане с вземанията на ответника, предмет на възражението за прихващане. При уважаване на жалбата се претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В срок е подаден писмен отговор от Гаранционен фонд, с който подадената въззивна жалба се оспорва като неоснователна, а обжалваното решение се определя като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила и при обективен анализ на събраните по делото доказателства. С позоваване на приетото в т.4 на ТР № 1 / 2018год. на ВКС се поддържа, че съдебните решения, с които е прогласена недействителността на процесните застрахователни договори нямат сила на пресъдено нещо спрямо Гаранционен фонд, доколкото са постановени в съдебни производства, в които той не е участвал като страна. Определят се за правилни изводите на първоинстанционния съд, че процесните застрахователни договори не са нищожни поради липса на съгласие- чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД.Тези изводи били направени в съответствие с т.2а от ТР № 1 /07.03.2019год. по тълк.дело № 1/2018 год на ОСТК на ВКС, където било прието че застрахователни договори без положен подпис от някоя от страните не са нищожни поради липса на съгласие- чл.26, ал.1, предл. 2 от ЗЗД и че застрахователят не би могъл да се позовава на нищожността, както и на висяща недействителност по чл.42, ал.2 от ЗЗД, за група полици, за които е установено, че са подписани от лица без представителна власт. Съгласно т.2в от същото тълкувателно решение основание за нищожност на застрахователния договор не представлявало и декларирането на неверни данни относно самоличността на лицата по чл.477, ал.2 от КЗ, тъй като информацията за собственика на МПС не била съществена за сключването на застрахователния договор. Поддържа се, че по отношение договора за застраховка като „ абсолютна търговска сделка“ намира приложение чл.293, ал.1 от ТЗ и че по отношение на него не е възникнало задължение за възстановяване на застрахователя-жалбоподател заплатеното от него на пострадалите лица застрахователно обезщетение. Твърди се, че след като застрахователя не е повдигнал спора за това кой трябва да обезщети увреденото лице в хода на уреждане на претенцията, то той не може да направи това след заплащане на застрахователното обезщетение. По изложените съображения въззиваемият прави искане за потвърждаване на обжалваното решение и отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Апелативен съд – София, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба, подадена от Гаранционен фонд, с която е поискано на основание чл.520, ал.1 от КЗ да бъде осъден ответника- „ Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: живот и здраве“ АД да му заплати сумата от 384 751.50лева, представляваща неиздължени вноски по чл.520 от КЗ за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за периода от 11.06.2019год. до 12.09.2019год., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска- 13.09.2019год. до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 10 046.29лева, представляваща обезщетение за забава на неиздължени вноски по чл.520 от КЗ за периода от 11.06.2019год. до 12.09.2019год. Исковата претенция е основана на твърдения, че ответното застрахователно дружество притежава лиценз за осъществяване на застрахователна дейност, че като застраховател през 2019год. е извършвал задължителни застраховки „ Гражданска отговорност „ и „ Злополука“ и че съгласно чл.520 от КЗ има задължение да участва във финансирането на Гаранционен фонд заплащайки вноски в определен с Решение на Комисията за финансов надзор размер. Изложени са твърдения, че определеният по горния начин размер на вноските за фонда за 2019год. и за двата вида застраховки е в общ размер на 384 751 лева, които не са преведени от ответника на Гаранционен фонд, поради което са дължими в посочения размер, ведно с обезщетение за забава, което за периода от 11.06.2019год. до датата на предявяване на иска- 12.09.2019год. възлиза на сумата от 10 046.29лева. Ответникът е подал писмен отговор, с което оспорва иска. Счита го за неоснователен и моли да бъде отхвърлен поради погасяване на претендираните от Гаранционен фонд вземания чрез съдебно прихващане със сумата от 344 288.61лева, представляваща изплатени от него и вместо Гаранционен фонд застрахователни обезщетения на увредени лица по 12 броя застрахователни договори за задължителна застраховка„ Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно с международна карта за автомобилна застраховка към същата /сертификат „Зелена карта“/ и със сумата от 40 473.742лева, представляваща обезщетение за забава върху горепосочената главница, начислена от датата на периода на всяко отделно пращане до 10.06.2019год. Възражението за прихващане е основано на твърдения за нищожност на 12 броя застрахователни договори на основание чл. 26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД- липса на воля за сключването им и поради липса на застрахователен интерес - чл. 349, ал.2 от КЗ. Като нищожни твърди, че не са породили никакво правно действие, поради което заплатеното от него на увредените лица застрахователно обезщетение следва да му бъде възстановено от Гаранционен фонд. Поддържа, че със заплащането на застрахователното обезщетение по нищожните договори е платил чуждо задължение-това на Гаранционен фонд, произтичащо от разпоредбата на чл.519, ал.1, т.1, предл. 2 от КЗ от 2016 год., респ. чл. 288, ал.1, т.2, б.“ а“ от КЗ / отм./, поради което последният дължи възстановяването му, съгласно чл. 499, ал.4 и в ал.5 от КЗ. Поддържа, че процесните застрахователни договори били прогласени за нищожни в проведен съдебен процес, в който Гаранционен съд не бил участвал, но въпреки което бил обвързан със СНП, тъй като било недопустимо в два отделни съдебни процеса да бъде налично различно произнасяне по отношение тяхната валидност. Счита се, че по отношение нищожността на застрахователния договор на основание чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД не намирало приложение разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ от 2016год., както и че недействителността на застрахователния договор не е санирана и от разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ, нито разпоредбата на чл.293, ал.3 от ТЗ. В подадена допълнителна искова молба са изложени съображения за липса на основанията на чл.103 от ЗЗД за извършване на претендираното от ответника прихващане.Във връзка с възражението за недействителност на процесните застрахователни договори са изложени съображения са приложимостта по отношение на тях на разпоредбата на чл. 293, ал.3 от ТЗ и чл. 294, ал.4 от КЗ. Оспорена е претенцията на ответника за законна лихва по съображения, че ГФ изплаща обезщетенията по силата на закона при определени в него случаи и след изпълнение на специална процедура, предвидена в чл.588 от КЗ, че ГФ не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение и поради това задължението за изплащане на обезщетение възниква след сезирането му, каквото в случая липсвало. Посочено е, че съдебните решения, с които е прогласена недействителността на процесните застрахователни договори не му били протипоставими съгласно чл. 477, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1 от КЗ, поради което и не го обвързват. В подаден допълнителен писмен отговор Застрахователно акционерно дружество „ ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е оспорил твърденията на ищеца за липса на основания на чл.103 от ЗЗД и за непротивопоставимост на съдебните актове, с които е прогласена нищожността на процесните застрахователни договори.Отново са изложени доводи за тяхната нищожност, за неприложимост по отношение на тях на разпоредбата на чл. 293, ал.3 от ТЗ, за наличието на всички елементи от фактическия състав на чл.499, ал.4 и ал.5 от КЗ, както и за основателността на претенцията за мораторна лихва. С допълнителна молба по делото вх.№ 54237/16.06.2020год. са конкретизирани от ответното дружество основанията за нищожност на всяка една от 12 процесни застрахователни полици. Предявеният по чл.520 от КЗ иск е уважен изцяло от СГС с обжалваното в настоящото производство решение като с него е отхвърлено и направеното от ответника възражение за прихващане. Прието е, че ищецът има вземане към ответното застрахователно дружество в размер на 384 751.50лева, представляващи вноски по чл.520 от КЗ за сключени през м. 04. 2019год. договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и че същото не е погасено чрез прихващане с вземания на застрахователя за възстановяване на изплатени застрахователни обезщетения на увредени лица по 12 броя застрахователни договори за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите, породени от нищожността на тези договори. Така постановеното решение е валидно и допустимо. Относно законосъобразността на обжалваното решение по същество на спора, на основание чл.269 от ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна: С Решение № 100-ГФ/24.01.2019год. Комисия по финансов надзор и на основание чл.555, ал.1 от Кодекса за застраховането е определен размера на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите по чл.461, т.1 от КЗ на 10.50 лева за всяко отделно моторно превозно средство във връзка с чието използване е сключена задължителна застраховка „ ГО“ на автомобилистите, както и е определен размера на вноската на застрахователите, предлагащи в Р България задължителна застраховка „ Злополука“ на 0.15 лева за всяко място, без мястото на водача, за което е сключена застраховката. Със същото решение е определено вноските по сметка на Гаранционен фонд да се превеждат ежемесечно-до 10-то число на втория месец след месеца на сключването на застраховките. На 18.06.2019год.„ Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД е получило писмо изх.№ 07-30-21-53/18/17.06.2019год., съдържащо покана за доброволно плащане на сумата от 384 751.50лева, представляваща невнесена от застрахователното дружество вноска по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите за м.април 2019год., дължима в срок до 10.06.2019год. По делото е наличен списък на застрахователните полици, сключени за периода от 01.04.2019год. до 30.04.2019год., за които се претендира дължимост на вноска по чл.520 от КЗ. Представено е получено в Гаранционен фонд на 10.06.2019год. изявление за прихващане направено от ЗАД ДаллБогг: живот и здраве“ с вземането си към Гаранционен фонд в размер на 384 806.41лева, произтичащо от задължение за възстановяване на недължимо платени главница и лихви върху тях по 12 броя нищожни полици с вземането на Гаранционен фонд за вноската за м.април 2019год. Към изявлението е представена справка за недължимо платените суми за обезщетения на пострадали от ПТП с незастраховани автомобили, подлежащи на възстановяване от ГФ по чл.499, ал.5 КЗ, прихванати със задължения по вноска към ГФ за м. април 2019год. Представени са застрахователни полици, от които се установява сключването на следните застрахователни договори за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „на автомобилистите, а именно: Застрахователна полица № BG/30/115002053852/10.08.2015год., обективираща застрахователен договор сключен между ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез „Булрон-Глобъл Груп“ ЕООД като застрахователен посредник и „Вида Ауто „ ЕООД гр.Видин. Застрахователна полица № BG/30/1150027777452/13.11.2015год., , обективираща застрахователен договор сключен между ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез „ Булром- Глобъл груп“ ЕООД като застрахователен посредник и „ С. Т. Ц. от гр.•••. Застрахователна полица № BG/30/115002498357/07.10.2015год., , обективираща застрахователен договор сключен между ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез „ Булром- Глобъл Груп“ ЕООД като застрахователен посредник и „ Пенем БГ „ ЕООД гр.Видин Застрахователна полица № BG/30/115002903199/10.12.2015год., обективираща застрахователен договор сключен между ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез „ Юнайтед Брокер“ ООД като застрахователен посредник и М. П. П. от гр.•••. Застрахователна полица № BG/30/116000202970/08.01.2016год., обективираща застрахователен договор сключен между ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез „ Булром- Глобългруп“ ЕООД като застрахователен посредник и „ Ауто Хаус2“ ЕООД гр.Русе. Застрахователна полица № BG/30/116000429289/28.01.2016год., обективираща застрахователен договор сключен между ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез „ Булром- Глобъл“ ЕООД и Р. Т. Р. от гр.•••. Застрахователна полица № BG/30/116000593735/15.02.2016год. обективираща застрахователен договор сключен между ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез „ Булром- Глобъл груп“ ЕООД като застрахователен посредник и „Ауто Угур“ ЕООД гр.Русе Застрахователна полица № BG/30/116001433455/17.05.2016год. обективираща застрахователен договор сключен между ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез „ АйЕнд Джи Иншурънс Брокерс“ ООД като застрахователен посредник и „ Ротом 2 „ ЕООД гр.Русе. Застрахователна полица № BG/30/116001962476/21.07.2016год., обективираща застрахователен договор сключен между ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез „ Булром- Глобъл Груп“ ЕООД като застрахователен посредник и „ Випкарс Груп „ ЕООД. Застрахователна полица № BG/30/116002292322/28.08.2016год., обективираща застрахователен договор сключен между ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез „Либра ММ“ ЕООД като застрахователен посредник и П. Р. Н. от гр.•••. Застрахователна полица № BG/30/116002970339/21.11.2016год. обективираща застрахователен договор сключен между ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез „Булром- Глобъл Груп“ ЕООД като застрахователен посредник и „Пачино 2014“ ЕООД гр.•••. Застрахователна полица № BG/30/116003309941/31.12.2016год. обективираща застрахователен договор сключен между ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез „Глория Ойл Груп „ ЕООД като застрахователен посредник и „ Кауторент „ЕООД гр.Русе. Представени са нотификации за плащане и изявления-претенции за възстановяване на изплатено обезщетение от НББАЗ по щети, вследствие на ПТП, настъпили по вина на водачи, застраховани в „ЗАД ДаллБогг: живот и здраве с приложени списъци на застраховани лица и полиците. По делото е налично писмо от Община Русе от 05.06.2020год., в което, в отговор на направено от съда запитване, се пояснява, че в Община Русе нямало данни лицето С. Д. Х. да е поставян под запрещение. От изготвена и неоспорена по делото графическа експертиза се установява, че подписът, положен от името на М. П. П. на застрахователна полица № BG /20/115002903199/26.11.2015год. не е изпълнен от лицето М. П.. Същата констатация е направена и относно подписа на П. Р. Н., положен върху застрахователна полица № BG /30/116002292322/27.08.2016год. По делото е изготвена и съдебно-икономическа експертиза, от която се установява, че дължимите от ЗАД „ ДалБогг: Живот и здраве „ АД вноски по чл.520 от КЗ за м.април.2019год. възлизат на сумата от 384 751.50лева, а дължимата върху тях лихва за периода от 11.06.2019год. до 12.09.2019год. е в размер на 10 046.29лева. Установява се също така, че по всяка щета, заведена в ЗАД „ ДалБогг: Живот и здраве“ АД със съответен номер са извършени плащания на суми като обезщетение.Общата стойност на платеното обезщетение по щетите/описани в експертизата под съответния номер с посочена дата на плащане и платена сума / възлиза на сумата от 344 288.62 лева, в това число ДДС в размер на 3 381.69лева.Законната лихва върху всяко едно от заплатените суми като обезщетение от датата, следваща датата на плащането до 10.06.2019год. възлиза на сумата от 40 081.78лева. Констатациите на експертизата са направени въз основа данните в счетоводството на страните по делото и предоставените от тях справки и документи и не са оспорени в първоинстанционното производство. По делото е представена изготвена на 07.06.2021год.от АПИМП д-р Н. К. етапна епикриза, съдържаща данни за четири диагнози на лицето С. Д. Х., включваща такава за „ психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол-други психични и поведенчески разстройства и „ деменция“. По делото е представена информация от Столична Община, Район Студентски, от която се установява че лицето Г. А. Б. е починало на ••••••••••год. При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 520, ал.1 от КЗ всички застрахователи със седалище в Република България и застрахователите от трета държава, регистрирани клон по ТЗ в Република България, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите и/или задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците или застраховка по раздел 1 от приложение № 1 са длъжни да правят вноски в Гаранционен фонд в размер и по начин, определени съгласно този кодекс. Няма спор по делото, че ответникът е застрахователно дружество със седалище в Република България, от което качество следва и задължението му към Гаранционен фонд за заплащане на вноски по сключените от него 12 броя застрахователни полици за м. април 2019год. по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Размерът на вноската е определен в Решение № 100-ГФ от 24.01.2019год. на Комисия по финансов надзор и е 10.50 лева за всяко едно моторно превозно средство, във връзка с чието използване е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите-чл. 554, т.1 от КЗ във вр. с чл. 554, т.1 от КЗ. Сумарно, вноската за м.април. 2019год. за всички сключени през този месец застрахователни договори възлиза на сумата от 384 751.50лева. Няма спор между страните, а и липсват доказателства по делото за това застрахователят да е внесъл горепосочената сума в размер на 384 751.50лева в Гаранционен фонд, поради което същата се явява дължима. Моментът за плащане на вноската по чл.520 от КЗ за м.април 2019год е 10.06.2019год. и е определен в цитираното решение на комисията за финансов контрол. След като липсва плащане на падежа, то от датата 11.06.2019год. ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. Изчислена от вещото лице законната лихва върху сумата от 384 751.50лева за периода на забавата - 11.06.2019год. до датата на предявяване на иска- 12.09.2019год. възлиза на сумата от 10 046.29лева. Главницата от 384 751.50лева е дължима ведно със законната лихва, считано от датата на предявявате на иска до окончателното й изплащане. Спорният по делото въпрос се отнася до това дали вземането на Гаранционния фонд в размер на 384 751.50лева, представляващо вноска по чл.520 от КЗ за м. април 2019год. е погасено чрез прихващане с вземане на „ЗАД ДаллБогг: живот и здраве“ АД срещу Гаранционен фонд - предмет на направено от ЗАД ДаллБогг: живот и здраве АД възражение за прихващане. Касае се за насрещно вземане на ЗАД ДаллБогг: живот и здраве“ АД към Гаранционен фонд в размер на 384 806.41лева, от която 29.40лева некомпенсиран остатък от предходно прихващане от 10.05.2019год., 14.65лева некомпенсиран остатък от изявление за прихващане от 31.05.2019год., 340 906.93 лева главница- недължимо платени обезщетения и свързани разходи по 12 броя нищожни полици, 40 081.78лева лихви върху главницата, начислени от деня на плащането на ДаллБогг към НББАЗ или чуждите бюра и кореспондетни на щети и 3 381.69 лева –начислено ДДС върху направените разходи по 12 броя нищожни полици, ведно със законната лихва върху начисленото ДДС в размер на 391.97лева. Първоинстанционният съд е приел за неоснователно правопогасяващото възражение на ответника, което като краен извод се споделя от настоящия състав на въззивната инстанция. Прихващането в материалноправен аспект, като способ за погасяване на задължения е регламентирано в чл. 103, ал. 1 ЗЗД, съгласно който когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. В този случай насрещните вземания се погасяват до размера на по-малкото към момента, в който условията за прихващане са били налице, а не към датата на компенсационното волеизявление. Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл. 103, ал. 1 от ЗЗД включва: съществуването на две действителни вземания /задължения/; вземанията да са насрещни; двете вземания да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи; вземането на страната, която прихваща /активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е вземането, по което няма спор между страните по материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно решение вземане. В конкретния случай, споделяйки извода на първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав счита, че в полза на застрахователя не са възникнали твърдените от него вземания към Гаранционен фонд, които да бъдат прихванати към вземането на последния за вноски по чл.520 от КЗ. Насрещната претенция на застрахователя е основана на чл.499, ал.4 и ал.5 от КЗ. Застрахователят твърди, че му се дължи възстановяване на сума в размер на 384 806.41лева, от която 29.40лева некомпенсиран остатък от предходно прихващане от 10.05.2019год., 14.65лева некомпенсиран остатък от изявление за прихващане от 31.05.2019год., 340 906.93 лева главница- недължимо платени обезщетения и свързани разходи по 12 броя нищожни полици, 40 081.78лева лихви върху главницата, начислени от деня на плащането на ДаллБогг към НББАЗ или чуждите бюра и кореспонденти на щети и 3 381.69 лева –начислено ДДС върху направените разходи по 12 броя нищожни полици, ведно със законната лихва върху начисленото ДДС в размер на 391.97лева., задължението за плащането на която е било на Гаранционен фонд съгласно чл. 519, ал.1, т.1, предл.2 от КЗ/респ. чл.228, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ/ отм./. Застрахователят поддържа, че не е дължал заплащане на застрахователно обезщетение по цитираните от него в наличното по делото изявление за прихващане застрахователни договори, тъй като били нищожни поради липса на съгласие и поради липса на застрахователен интерес. Счита че нищожните застрахователни договори не са породили право действие, респ. задължение за него да заплати обезщетение поради настъпил застрахователен риск, но след като го е платил, то той бил платил чуждо задължение- това на Гаранционен фонд, поради което платената като обезщетение сума, лихви и ДДС върху нея, подлежи на възстановяване. Неоснователно е твърдението на застрахователя за нищожност на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД-поради липса на съгласие на застрахователните договори, сключени с физически лица. Част от тези договори не носят подпис на застраховано лице, а по отношение подписите върху два от тях- чрез изготвената съдебно графична експертиза е установено, че не са на застрахованите лица М. П. и П. Н.. Съгласно чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва съгласие. Доколкото в случая обаче се касае за нищожност на застрахователен договор поради липса на положен подпис, то приложение намира т.2а от ТР № 1/07.03.2019год., постановено по тълк.дело № 1/2018год. на СОСТК на ВКС, на което правилно се е позовал и първоинстанционният съд. В него изрично е прието, че в хипотеза на неположен подпис на някоя от страните не е налице основание за нищожност на застрахователния договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите поради липса на съгласие, поради което не настъпват правните последици на този вид недействителност. Липсата на подпис в застрахователната полица следва да се разглежда като порок във формата на застрахователната полица, изискването за която е установено в чл.344, ал.1 от КЗ.В тази хипотеза, с оглед характера на застрахователния договор като абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл.344, ал.2 от КЗ е приложима нормата на чл. 293, ал.4 от ТЗ. Неоснователно се поддържа от жалбоподателя, че този порок не може да се валидира от последващите действия на застрахователя. Положителен отговор за това е даден в съдебната практика, в която е прието, че ако застрахователят не е оспорил действителността на изявлението, за което може да се съди от приемане на застрахователната премия и изпращане на данни за нея в Информационния център към Гаранционен фонд, то отсъствието на подписа на застрахования не води до нищожност на застрахователния договор на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД. В случая са налице цитираните в практиката действия на застрахователя, от които може да се заключи, че той не е оспорил действителността на застрахователните договори, поради което липсата на подпис на застрахованите физически лица на застрахователните договори не ги прави нищожни на твърдяното от застрахователя-въззивник основание. Горните съждения за относими и към останалите два застрахователни договора, в които като застраховани лица са посочени М. П. и П. Н. и по отношение на които е установено, че договорите не са подписани от тях. Неоснователно е твърдението на застрахователя - въззивник за нищожност на 7 броя договори за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите, застрахована страна по които са юридически лица. В тази група е и застрахователен договор със застрахованите юридически лица - „ Пачино 2014“ ЕООД, „ Хаос 2014“ ЕООД и „ Л-транс 2013“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала Г. А. Б. е починал на •••••••••• год. На база изложените в исковата молба факти и обстоятелства следва да се посочи, че правилно по отношение на останалите 7 броя застрахователни договори първоинстанционният съд е приел, че застрахователят се позовава на нищожност на основание чл.26, ал.2, предл. 2 от ЗЗД. На този извод сочи както изложеното в писмения отговор на застрахователното дружество по чл. 367, ал.1 от ГПК, така и от изложеното в уточняващата молба вх.№ 54237/16.06.2020год. Правилно е приел и че тези договори като неподписани от представител на застрахованото дружество не са нищожни поради липса на съгласие. Съображенията за това са идентични на изложените по-горе във връзка неподписаните застрахователни договори от застраховани лица- физически лица, поради което не е нужно тяхното преповтаряне. Към горното следва да се допълни и факта, че управителят и едноличен собственик на капитала на „ Пачино 2014“ ЕООД, „ Хаос 2014“ ЕООД и „ Л—транс 2013“ ЕООД е починал през 2019год., а застрахователните договори с трите дружества са от 2016год., поради което липсата на подпис върху тях е изключено да се дължи да се дължи на смъртта на техния представител. Липсата на подпис върху застрахователните договори за представител на трите дружества е факт и причината за това е ирелевантна, като релевантно за спора е обстоятелството, че неговата липса не съставлява порок на застрахователния договор, който да води до неговата нищожност на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД. Неоснователно се твърди, че процесните 12 застрахователни договори-предмет на възражението за прихващане са нищожни и поради липса на застрахователен интерес, както и че първоинстанционния съд не се бил произнесъл по направеното в този смисъл възражение в обжалвания съдебен акт. Налице са мотиви за неоснователност на това възражение, което като краен извод се споделя и от настоящия състав на въззивната инстанция. В случая една страна липсата на застрахователен интерес се обоснова с липсата на достоверни данни за застраховащото лице и от друга- с това, че застрахованите лица не са собственици или ползватели на застрахованото МПС.В чл. 477, ал.2 от КЗ е определен кръга на застрахованите лица по задължителната застраховка „ ГО“ на автомобилистите и това са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство. В чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ е признато правото да сключи договор за застраховка „ ГО“ е признато и на всяко друго лице, различно от собственика, което има правен интерес. Със сключването на застрахователния договор такъв интерес за застрахования е признат от застрахователя, поради което позоваването на неговата липса като порок на договора се явява несъстоятелно. Допълнителен аргумент е и липсата на данни по делото, че застрахованите моторни превозни средства са собственост на трети лица, различни от застрахованите лица. Следва да се има предвид че в хипотеза на декларираните неверни данни относно самоличността на лицето по чл.477, ал.2 от КЗ, това, съгласно т.2в от ТР № 1 /07.03.2019год., постановено по тълк.д. № 1 /2018год. на ОСТК на ВКС, не води до нищожност на застрахователния договор. Съгласно т.4 на Тълкувателно решение № 1 /2018 от 07.03.2019год. по т.д.№ 1/2018год. на ОСТК на ВКС год. съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не е противопоставимо на третите лица по смисъла на чл.477, ал.3 във вр. с ал.1 от КД и на Гаранционен фонд. При съобразяване на задължителната за съдилищата сила на тълкувателния акт се явява несъстоятелно поддържаното и във въззивното производство от въззивника виждане, че наличието на съдебни решения, с които е прогласена нищожността на процесните 12 броя застрахователни договори, препятства възможността в настоящото производство отново да се изследва въпроса и установява наличието на порок на тези застрахователни договори, водещи до тяхната нищожност и че тези решения имат обвързваща сила и за Гаранционен фонд. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира направеното от застрахователя възражение за прихващане за неоснователно, поради което и предвид изложеното по- горе във връзка с основателността на исковата претенция на Гаранционен фонд по чл. 520 от КЗ същата следва да се уважи в пълния й предявен размер до който извод е достигнал и първоинстанционния съд. Поради съвпадащите изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора на застрахователя- въззивник не се следват разноски, а на Гаранционен фонд следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева. Мотивиран от горното, Апелативен съд-София, ТО, 9-ти състав,