Решение № 596 от 5.5.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 2262/2021 г.

Производството пред настоящата инстанция е образувано по въззивна жалба на „Професионален футболен клуб Левски“-АД – ответник в първата инстанция против решение №260695 от 28.04.2021 г. на СГС, ТО, VI-17 състав, постановено по Т.д.№ 106/2020 год., с което дружеството е осъдено да заплати на „Ривиера“-ЕООД на основание чл.51 от ТЗ сумата от 32 857, 94 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извършени от „Ривиера“-ЕООД действия по посредничество за сключване през 2017 г. между професионалния футболист А. Б. и „ПФК Левски“-АД на Договор за придобиване от футболния клуб на състезателните права на професионалния футболист А. Б., което възнаграждение е дължимо по Договор за посредничество от 14.12.2017 г. между ПФК Левски и „Ривиера“- ЕООД, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 17.01.2020 г.- подаването на исковата молба до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 5 526, 51 лева, представляваща обезщетение за забава на дължимото възнаграждение за извършено посредничество за периода от 05.01.2018 г. до 17.01.2020 г., както и в частта, с която ответникът е осъден за разноски. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението в обжалваните части поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата са изложени подробни и конкретни доводи за това. Моли въззивния съд да отмени решението и отхвърли предявените искове. Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима. Препис от нея е връчен на ищеца „Ривиера“-ООД, който в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подал писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Във въззивната инстанция са събрани нови писмени доказателства. Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя, съображенията, развити в отговора и събраните по делото доказателства, приема следното: Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.Разгледана по същество е неоснователна поради следното: За да уважи изцяло предявения главен иск, съдът е приел, че страните са обвързани от Договор за посредничество от 14.12.2017г. по см. на чл.49-51 от ТЗ, а не с комисионен договор по чл.348, ал.1 от ТЗ. Приел е също така, че в чл.35г, ал.1 от ЗФВС /отм./ са предвидени изисквания за третото лице, което може да посредничи при договаряне или трансфер на състезателни права - 1. Лицето да е регистрирано е като търговец; 2. Да има сключен договор със спортен клуб или с физическо лице, което желае да придобие статут на спортист или да промени клубната си принадлежност; 3. Да е вписано в регистъра на лицата, които осъществяват посредничество при съответната лицензирана спортна федерация. Съдът е приел, че ищцовото дружество-посредник отговаря на всички тези изисквания, в частност има доказано в процеса качеството на „регистриран посредник“, поради което сключения от него посреднически договор е валиден и договореното в него възнаграждение е дължимо, тъй като е доказано изпълнението на всички задължения на посредника по него. Изложил е доводи за неприложимост към процесния договор на Закона за насърчаване на заетостта и Наредбата към него. Приел е за неоснователно възражението на ответника, че дължимостта на възникналото в негова тежест задължение за изплащане на възнаграждение на посредника е отпаднало на основание уговорката на чл.3 от Договора за посредничество от 14.12.2017 г., в който страните са уговорили, че ако трудовият договор, сключен между футболиста А. Б. и „Професионален футболен клуб Левски" АД бъде предсрочно прекратен, действието на настоящия договор се прекратява автоматично и нито една от страните няма да има никакви задължения и/или претенции срещу другата, считано от датата на прекратяване. Съдът е изложил съображения, че прекратяването на договора, за разлика от неговото разваляне поради неизпълнение, няма обратно действие, поради което и задължения, които вече са възникнали между страните преди датата на преустановяване действието на сделката, продължават да съществуват в отношенията между тях и следва да бъдат изпълнени. Изложил е съображения, че към настоящия момент задължението на ответника за заплащане на възнаграждение на посредника „Ривиера” ЕООД, е изцяло изискуемо, поради което иска е основателен и доказан. По отношение на размера на възнаграждението е приел, че същият не е обвързан с продължителността на трудовото правоотношение между футболиста и футболния клуб и го е присъдил в пълния му уговорен размер. Въззивният съд изцяло споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, тъй като са подкрепени от събраните в производството писмени и гласни доказателства. Затова и с оглед дадената му процесуална възможност, на основание чл.272 от ГПК изцяло препраща към изложените мотиви. Според разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Затова, във връзка с оплакванията във въззивната жалба на ответника ПФК „Левски“-АД, настоящият състав следва да отбележи следното: Жалбоподателят намира за неправилен изводът на първоинстанционния съд, че процесния договор за посредничество не попада в приложното поле на Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ и Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Поддържа, че посочените нормативни актове регулират процесните отношения като ЗФВС, на който се е позовал първоинстанционния съд, създават само допълнителни задължения и изисквания с оглед на обстоятелството, че се касае за посредническа дейност в спорта. С оглед приложението на ЗНЗ и НУРИПДНР към процесното правоотношение счита, че след като „Ривиера“-ООД не е преминало регистрационна процедура към Агенцията по заетостта, то дружеството няма право да осъществява посреднически услуги. Това опорочавало процесния договор и водело до неговата нищожност поради противоречие със закона на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Наред с това твърди, че сделката е недействителна и съгласно разпоредбата на чл.295, ал.1 от ТЗ. На „Ривиера“-ООД не било издадено разрешение за извършване на посредническа дейност от Министъра на труда и социалната политика, поради което сделката не била породила правно действие. Противоречието на договора за посрадничество със закона лишавало „Ривиера“ ООД от възможност да претендира възнаграждение по същия, което не било съобразено от първоинстанционния съд. Счита също така, че процесният договор бил нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД и като противоречащ на императивните разпоредби на ЗФВС. При условията на евентуалност - ако въззивният съд приеме процесния договор за действителен, се излагат съображения за неправилно определен размер на дължимото възнаграждение. Счита, че съгласно договореното, размерът на комисионното възнаграждение зависи от продължителността на трудовото правоотношение на футболиста, което не било съобразено от първоинстанционния съд. Трудовият договор между футболиста и „ Професионален футболен клуб Левски“ АД е сключен за срок от 1г. и 6 м., т.е. от 02.01.2018г. до 30.06.2019г., а е действал между страните само 1 година, до предсрочното му прекратяване на 15.01.2019г. Затова, ако съдът приеме възнаграждението за дължимо, то неговия размер да бъде съответен с продължителността на трудовия договор на футболиста Б.. В писмения си отговор на жалбата въззиваемото дружество „Ривиера“-ООД оспорва жалбата изцяло. Възразява срещу твърдението на жалбоподателя, че сключеният между страните договор се регулира от Закона за насърчаване на заетостта, както и че ищецът е следвало да бъде регистриран като лице, извършващо посредническа дейност и тези за нищожност на процесния договор. Сочат се като несъстоятелни доводите на жалбоподателя за неправилно тълкуване на договора от първоинстанционния съд, както и възражението му относно размера на уговореното възнаграждение и обвързаността му с продължителността на трудовото правоотношение с футболиста. Намира решението за правилно и съобразено със закона. Настоящият съдебен състав намира предявения от „Ривиера“-ООД иск за заплащане на възнаграждение за осъществено посредничество по сключен на 14.12.2017год. с „Професионален футболен клуб Левски“-АД договор за основателен и доказан в пълния му предявен размер, до който краен извод е достигнал и първоинстанционият съд. По делото е установено по безспорен начин, че ищецът и ответникът са обвързани от валидно възникнало облигационно отношение, породено от Договор за посредничество, уреден в чл.49 - чл.51 от ТЗ. Законът дефинира този договор като търговска сделка, по силата на която търговският посредник по занятие посредничи за сключване на сделки, имайки право да иска възнаграждение било само от едната, било и от двете страни според уговорката им. Предмет на договора за посредничество е постигането на определен резултат – свързване на страните и подпомагането им да сключват определен договор. Сключването на такъв е и целената при посредничеството последица, а и условие за дължимост на уговореното възнаграждение. От съдържанието на договора се налага изводът, че още към датата на подписването му ищецът „Ривиера“-ООД е осъществило фактическите действия по свързване на футболиста А. Б. и „ПФК Левски“ с оглед придобиване от последния на икономически и спортни права върху футболиста и подписване на трудов договор с него /л.35/. Това обстоятелство всъщност не е спорно между страните, а и се доказва от представения трудов договор от 14.12.2017год., от което следва, че целената бъдеща сделка е сключена, поради което за посредника се поражда правото да получи уговореното в договора за посредничество възнаграждение. Неоснователни са доводите във въззивната жалба, че уговореното възнаграждение е недължимо, тъй като договора за посредничество е нищожен като противоречащ на императивните разпоредби на Закона за насърчаване на заетостта. Въззивният състав споделя изводите на първоинстанционния съд за неприложимост към процесния договор на разпоредбите на Закона за насърчаване на заетостта и Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, респ. за несъстоятелност на доводите на футболния клуб за нищожността му като противоречащ на тези разпоредби - чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД. В чл.26 от ЗНЗ изчерпателно са посочени дейностите, съставляващи посреднически услуги по смисъла на закона. В чл.27 от същия закон са изброени лицата, имащи право да предоставят посреднически услуги, като в чл.27а от закона е предвиден регистрационен режим за извършване на посредническата дейност по наемане на работа. Съгласно чл.3 от НУРИПДНР посредническа дейност могат да осъществяват лица, наречени „посредник“, които имат право да предоставят посреднически услуги по заетостта съгласно: 1/българското законодателство или законодателството на чужда държава-членка на ЕС или на друга държава, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, когато са установени в РБългария и са регистрирани по реда на наредбата и 2/. законодателството на друга държава-членка ЕС или на друга държава - страна по Споразумението за Европейски икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, без да подлежат на регистрация, когато извършват тези услуги временно или еднократно в РБългария. Съгласно чл.5, ал.1 от НУРИПДНР лицата по чл.3, т.1 от Наредбата могат да извършват посредническа дейност по наемане на работа само ако са регистрирани в Агенцията по заетостта и притежават удостоверение за регистрация, издадено от Министъра на труда и социалната политика или от упълномощено от него длъжностно лице. Безспорно е в случая, че „Ривиера“- ООД не отговаря на изискванията на чл.5, ал.1 от Наредбата - не притежава регистрация в Агенцията по заетостта и не притежава удостоверение за регистрация, издадено от министъра на труда и социалната политика, от което не следва извод за опорочаване на сключения между дружеството и ПФК Левски посреднически договор. Това е така, защто последният няма за предмет осъществяване на посредническите услуги по смисъла на чл.26 от ЗНЗ и чл.2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, а осъществяване на посредническа дейност за придобиване на състезателните права на футболист и свързаните с тях икономически права. Съгласно чл.35б, ал.1 от Закона за физическото възпитание и спорта, в редакцията му към 2017год., състезателните права представляват съвкупност от правото на спортиста да участва в тренировъчната и състезателна дейност на футболния клуб. Последният, придобивайки състезателните права на футболиста след картотекирането му, има право да го трансферира към друг клуб или да преотстъпи временно състезателните му права за упражняване в друг клуб - чл.35в, ал.2 от ЗФВС / отм./ срещу заплащане на трансферна цена за това. При съобразяване на горното се налага извод, че при осъществяване на посредническа дейност за придобиване на състезателни права на футболист и свързаните с тях икономически права не се осъществява посредничество по наемане на работа между работник и работодател, поради което правилата за това, предвидени в Наредбата са неприложими по отношение на процесния договор. В действащата към момента на сключване на договора за посредничество разпоредба на чл.35г от ЗФВС/отм./ е предвидено, че трето лице може да посредничи при договаряне за придобиване или трансфер на състезателни права, ако отговаря на следните условия: 1/да е регистрирано като търговец; 2/да има сключен договор със спортен клуб или физическо лице, което желае да придобие статут на спортист или да промени клубната си принадлежност; 3/да е вписано в регистъра на лицата, които осъществяват посредничество при съответната лицензионна федерация. В настоящия случай са представени две противоречи по съдържание удостоверения от Българския футболен съюз /л.45 от въззивното дело и л.68 от първоинстанционното/, поради което е невъзможно да се приеме за доказано по категоричен и несъмнен начин обстоятелството, че „Ривиера“- ООД е вписано в регистъра, воден при БФС, на лицата, които осъществяват посредническа дейност по реда на ЗФВС. Но дори и да се приеме за установена по делото липсата на регистрация съгласно чл.35г, ал.1, т.3 от ЗФВС /отм./, то тя не опорочава процесния договор до степен на нищожност съгласно чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, тъй като нормата на чл.35г, т.3 от ЗФВС /отм./ не е императивна. В този смисъл е Решение № 102/25.11.2022год., постановено по т.д.№ 2173/2021год. на ВКС, I т.о. При наличие на валидно сключен между страните договор, същият е породил целените с него правни последици и обвързал страните съобразно отразените в съдържанието му права и задължения. Както се установи от доказателствата по делото, ищецът „Ривиера“- ООД в качеството си на „агент“ по така сключения договор е изпълнило задълженията си по него, като не се твърди и не се установява ПФК Левски да е изпълнил своето задължение - да е заплатил уговореното възнаграждение за осъщественото от „Ривиера“-ООД представителство. Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото възнаграждение по договора за посредничество и дали неговият размер е обвързан с периода, в който футболистът А. Б. е имал действащ трудов договор с ПФК Левски. Първоинстанционният съд е отрекъл такава обвързаност и е изложил доводи за това, които настоящия състав изцяло споделя и към които препраща на основание чл.272 от ГПК. На посредника като изправна страна по договора се дължи уговореното възнаграждение в пълния му размер, тъй като правно нелогично и в противоречие с принципа на добросъвестността в търговските отношения би било формулировката на клаузата на чл.1 от договора да се тълкува като съгласие на посредника да получи възнаграждение в по-нисък размер от уговореното, обвързано с периода от време, в който футболиста има действащ договор с ПФК Левски, въпреки че е изпълнил точно и в пълен обем задълженията си по договора. Дори да се приеме, че в клаузата на чл.1 от договора е обективирано съгласие в горния смисъл, то съставлява отказ от право, който е недействителен. В този смисъл е Решение № 102/25.11.2022год., постановено по т.д.№ 2173/2021год. на ВКС. Несъмнено при уважаване на главната претенция е основателна и претенцията за заплащане на лихва за забава върху главницата.Тук изцяло и на основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционното решение, според които и този иск е основателен и доказан в пълния си заявен размер. При пълното съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и съобразено със закона.Въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева с ДДС, за което заплащане са приложени доказателства към списъка по чл.80 ГПК. Така мотивиран, Софийският Апелативен съд