Решение № 3390 от 30.10.2024 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1007/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл.268, ал.1, във връзка с чл.267, ал.2, т.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на Директора на Агенция „Митници“, подадена чрез юрисконсулт П. З. против Решение № ПИ-203/01.07.2024 год. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите (ТД на НАП) - [област], с което на основание чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК, е оставена жалба с вх.№ 70-00-1087/06.06.2024 год. по регистъра на ТД на НАП – [област], подадена от Директора на Агенция „Митници“, в качеството му на взискател, срещу Разпореждане за прекратяване на производството по принудително изпълнение, съгласно чл.225 от ДОПК с изх.№ С240001-035-0247500/15.05.2024 год. по изп. дело № 210981730/2021 год., издадено от публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – [област], без разглеждане, като процесуално недопустима. В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност на решението, като се твърди, че неправилно и в противоречие на нормите на ДОПК, Директора на ТД на НАП – [област] е възприел липса на активна процесуална легитимация за взискателя по изпълнителното производство - Агенция „Митници“. Сочи се, че публичният взискател е страна в производството, съгласно чл.210, ал.1, т.1 от ДОПК и отричането на правото му да обжалва действията на публичния изпълните, противоречи на принципа на добросъвестност и право на защита, залегнал в чл.6 от ДОПК. Иска се отмяна на решението. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от упълномощен юрисконсулт. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Директорът на ТД на НАП – [област], в съдебно заседание чрез упълномощен юрисконсулт, излага съображения за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От приложените към административната преписка и допълнително събрани доказателства, се установява следното: Не е спорно между страните по делото, че в ТД на НАП – [област], офис [област] срещу А. Х. К. е образувано изпълнително дело № 210981730/2021 год. за събиране на установени и изискуеми публични вземания по Наказателно постановление № 1986/11.10.2019 год. на Агенция „Митници“ в размер на 1000 лева. С Разпореждане изх.№ С240001-035-0247500/15.05.2024 год., издадено от старши публичен изпълнител в ТД на НАП – [област] производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнителното дело е прекратено, поради изтичане на давността по чл.82, ал.1, б. “а“ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Разпореждането е издадено по повод на постъпило от длъжника Каровски възражение, заведено с вх.№ 10018/07.05.2024 год. Разпореждането е обжалвано от Директора на Агенция „Митници“ и с оспореното решение на Директора на ТД на НАП – [област], подадената жалба е оставена без разглеждане. Възприето е от контролния орган, че Агенция „Митници“, като публичен взискател не е активно легитимирана по смисъла на чл.266 от ДОПК. При така установените факти се налагат следните изводи: Процесното решение е издадено от оправомощен за това орган в пределите на неговата компетентност, а именно - от териториалния директор на ТД на НАП - [област]. Решението е издадено в писмена форма и в рамките на установения в чл. 267, ал. 2 от ДОПК 14-дневен срок от получаване на жалбата, като в него са изложени подробни съображения, основани на приетите за установени факти, мотивирали териториалния директор на ТД на НАП – [област] да остави без разглеждане жалбата. Разпореждането за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични вземания по изпълнително дело № 210981730/2021 год. също е издадено от оправомощен за това орган, на основание чл. 225, ал. 1 от ДОПК и в рамките на неговата компетентност. При извършената проверка съдът установи, че започването, провеждането и приключването на процедурата по издаването на оспорения акт са извършени в съответствие с приложимите в случая разпоредби на чл. 266 и чл. 267 от ДОПК, като в хода й не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Правилно е приложен и материалния закон. В разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК е очертан кръга на легитимираните субекти да обжалват действията на публичния изпълнител пред директора на съответната ТД на НАП – това са само длъжникът и третото задължено лице; взискателят не е сред тях. Това означава, че взискателят в настоящия случай, т. е. жалбоподателят Агенция „Митници“, не е легитимиран да обжалва действията на публичния изпълнител, включително тези по прекратяване на изпълнителното дело. Законодателят е преценил, че за взискателя липсва правен интерес от този вид защита предвид естеството на вземанията (публични вземания), характеристиките на взискателя (публичен взискател) и на органа по принудителното изпълнение (публичен изпълнител в системата на приходната администрация). Това законодателно разрешение е обяснимо с факта, че прекратяването на изпълнителното производство не погасява правото на вземане на взискателя, който с предявяване на изпълнителното основание по чл. 209, ал. 1, т. 4 от ДОПК може да инициира ново изпълнително производство за събиране на публичното вземане, и да поиска налагане на нови обезпечителни мерки в хода му. Активната процесуална легитимация на жалбоподателя е абсолютна положителна процесуална предпоставка, липсата на която лишава решаващия орган от правомощието да разгледа и да се произнесе по жалбата срещу действията на публичния изпълнител. Така и по аргумент от разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния изпълнител могат се оспорват от длъжника или третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция на НАП. В случаите по чл. 267, ал. 2, т. т. 2, 4, 5 и 6 от ДОПК, какъвто е настоящия, решението на решаващия орган по чл. 267, ал. 1 от ДОПК може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на компетентната ТД на НАП. В случая Агенция „Митници“, като публичен взискател не е активно легитимиран да оспорва по административен ред разпореждането за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични вземания, поради което жалбата му правилно е приета за недопустима. В този смисъл и Определение № 3416/19.03.2018 год., постановено по адм. д. № 2590 по описа на Върховния административен съд за 2018 год. Следователно, като е оставил без разглеждане жалбата на публичния взискател, на основание чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК, директорът на ТД на НАП – [област] е постановил правилно решение. При този изход на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 268 от ДОПК, Административен съд – [област]