Решение № 116 от 24.9.2021 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 327/2021 г.

Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260004 от 16.4.2021 година, постановено по гр.дело № 524 по описа за 2019 година, Луковитският районен съд е осъдил „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, ЕИК •••••, седалище и адрес на управление: •••••, представлявано от управителя Д. П. СТ., да заплати на „КРИС ТРАНС 03“ ООД, ЕИК •••••, седалище и адрес на управление: •••••, представлявано от управителя Кр.Анг.Г., на основание чл.372, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД сумата 2321, 79 лева, представляваща общ размер на незаплатено превозно възнаграждение по фактури № 1000000251/30.09.2018 г. и № 1000000256/18.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 13.08.2019 г. до окончателното изплащане. Осъдил е ответника, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 292, 00 лева. Против решението е подадена въззивна жалба от „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, чрез управителя Д.С., с която обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с приетата счетоводна експертиза и събраните доказателства. Твърди, че в рамките на първоинстанционното производство е възразил изрично, че „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД не е било в преки търговски взаимоотношения с ищцовото дружество. Не са водени предварителни разговори и преговори за евентуални условия за извършване на транспорти услуги, не са подписвани договори за доставка. Заявява, че като управител и едноличен собственик не е упълномощавал никого да води разговори и да подписва договори с ищеца за извършване на транспорт, оспорил е представените от последния две фактури. Счита, че съдът неправилно е приел, че не е налице оспорване на представените документи за доставка. На следващо място въззивникът поддържа, че задължението за изплащане на транспортните услуги е в тежест на купувача, като се позовава на чл.372, ал.2 от ТЗ. Поддържа становище, че в представените товарителници липсва изрична уговорка, освобождаваща получателя на товара от това задължение.В тази насока цитира съдебна практика и извежда краен извод, че възнаграждението на превозвача се дължи от получателя на товара, съгласно чл.372, ал.2 от ТЗ. Затова счита, че РС е следвало да отхвърли исковата претенция. Въззивникът изтъква в жалбата, че решението на съда почива само на спорното заключение, че процесните фактури са осчетоводени и счита, че дори те да са отразени в дневника за покупки и продажби на „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД, то това обстоятелство не е равносилно на признаване на задължения. Оспорва като неправилни и изводите на РС във връзка с експертизата, която не е изпълнена според указанията на съда за извършване на проверка и в счетоводството на ответника, поради което я определя като необективна. Възразява и срещу приетото от съда, че ищецът е ангажирал категорични доказателства, обосноваващи точното изпълнение от страна на последния на възложените му превози. Моли да бъде постановено решение, с което да се отмени решението на РС и постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от Кр.Анг.Г.- управител на „Крис Транс 03“ООД, чрез адвокат Р.Р. от АК-Плевен, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Счита, че съдът е направил пълен анализ на доказателствата и правилно е приел, че между страните са сключени два договора за превоз, материализирани в двете представени фактури.Споделя аргументите на съда, че макар и да не са подписани от получателя, те са осчетоводени в неговото счетоводство, включени са в дневника му за покупки и в справките декларации по ЗДДС, по които ответникът е ползвал данъчен кредит, като с тези свои действия въззивникът е потвърдил сключването на договорите за превоз, материализирани в тези фактури и се е задължил да заплати уговореното в тях възнаграждение. Моли да бъде потвърдено решението на РС Луковит. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не с явяват и не се представляват.В нарочни писмени молби поддържат изразените във въззивната жалба и в отговора становища и аргументи. Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за обжалване на решението е спазен. Решението на Луковитския районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци, водещи до неговата нищожност и е допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество. Ищецът „Крис Транс 03“ООД е предявил срещу „АГРОПРОДУКТ С.И“ ЕООД осъдителен иск за сумата 2321, 79 лева, представляваща общ размер на незаплатено превозно възнаграждение по фактури № 1000000251/30.09.2018 г. и № 1000000256/18.10.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 13.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Ответникът е оспорил иска. От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна: От представените от ищеца „Крис Транс 03“ООД 2 броя фактури: № 100- 0000251/30.09.2018. на стойност 1011.82 с ДДС и № 1000000256/18.10.2018 г. на стойност 1309.97 лева с ДДС се установява, че ищецът е остойностил цената на извършен от него превоз на слънчоглед от с. Дерманци до гр. Павликени, с получател "БОН" ЕООД. Фактурите не носят подписа на получателя. Към всяка от фактурите са приложени превозни документи- експедиционни и кантарни бележки, товарителници, отразяващи маршрута на извършените превози, вида на транспортното средство и водача, количеството на превозения слънчоглед и превозната цена (навло), По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза, която е изготвена от експерт след проверка в счетоводството на ищеца и въз основа на предоставената от ТД на НАП - Велико Търново - офис Ловеч данъчно-осигурителна информация за ответника, тъй като последният не е предоставил исканата счетоводна информация. Установено е, че в хронологичния регистър на „Крис Транс 03“ ООД, с.Малчика за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 година двете фактури са осчетоводени в счетоводна сметка 411 "Клиенти", аналитична партида "Агропродукт С.и“ ЕООД. Въз основа на предоставената от ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч данъчно-осигурителна информация за ответното дружество - заверени справки -декларации по ДДС, е направен извод, че фактурите са осчетоводени от ответника, тъй като фигурират в отчетен регистър "Дневник покупки" и това му е дало основание да ползва данъчен кредит по същите. При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал. във вр. с чл.367 и чл.372 от ТЗ. Възникналите между страните облигационнни отношения представляват договор за превоз, според определението в чл. 367 от ТЗ.Извършването на автомобилни превози на територията на страната се регламентира от Закона за автомобилния превоз, в чл.49 на който е дефинирано, че с договор за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава. Според чл.50 от ЗАвП договорът за превоз се установява с товарителница и действителността му не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. От приложените от ищеца писмени доказателства- фактури, товарителници, кантарни бележки, може да се направи извод, че „Крис Транс 03“ ООД е извършило двата превоза на слънчоглед, за които е издало процесните фактури. Последните, макар и да не са подписани от ответника, са осчетоводени от него, тъй като са включени в дневника му за покупки, и въз основа на подадените от него в ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч справки декларации по ЗДДС, е ползвал данъчен кредит. Тези действия на ответника потвърждават твърдението на ищеца, че страните са постигнали съгласие относно превоза на слънчогледа до определеното място, както и че превозвачът е изпълнил задължението си, което поражда и съответното задължение на товародателя да плати възнаграждение за превоза. Съгласно чл.372, ал.1 от ТЗ товародателят плаща възнаграждението при сключване на договора, освен ако е уговорено друго. В тежест на ответника (чл.154, ал.1 ГПК) е да докаже, че е платил или че задължението за плащане на възнаграждението по двете фактури е на получателя при приемане на товара (чл.372, ал.2 от ТЗ), но в тази насока от страна на „Агропродукт С.и“ЕООД не са представени доказателства. Изводите на РС в обжалваното решение не са в противоречие с цитираната във въззивната жалба съдебна практика с оглед събраните в хода на производството доказателства. По делото ищецът е представил копие на договор за покупко-продажба на шарен слънчоглед –реколта 2018 г., сключен на 25.01.2017 г. между „Агропродукт С.и“ ЕООД като продавач и „БОН“ ЕООД, гр.Павликени- купувач, в който изрично е договорено, че доставката е за сметка на продавача до база на „БОН“ ЕООД, гр.Павликени. Съдът е задължил, на основание чл.190 от ГПК, “Агропродукт С.и“ ЕООД да представи оригинала на този договор, като го предупредил за последиците на чл.161 от ГПК, но страната не е изпълнил вмененото ѝ задължение. Съвкупният анализ на доказателствата дават основание на съда да приеме, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, като „Агропродукт С.и“ЕООД бъде осъден да заплати възнаграждението за извършения от превозвача „Крис Транс 03“ ООД автомобилен превоз на товар, за който са издадени фактури № 1000000251/30.09.2018 г. и № 1000000256/18.10.2018 г., съответно на стойност 1011, 82 лв. с ДДС и 1309, 97 лв. с ДДС. На основание чл.86 от ЗЗД дължи и лихва за забавено плащане на главниците, считано от датата на исковата молба- 13.08.2019 г. и до окончателното изплащане на задължението. Достигайки да същите изводи Луковитският районен съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, като на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на обжалваното решение. С оглед изхода на процеса и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500 лева, съгласно договор за правна защита от 28.06.2021 г., сключен с адвокат Р.Р. от АК-Плевен. Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.272 от ГПК, Ловешкият окръжен