Решение № 27 от 25.3.2024 г. на Районен съд - Дулово по дело № 327/2023 г.

Производството е образувано по молба на Т. С. Е. с ЛНЧ ••••••••••, гражданин на Република Турция, с правно основание чл. 542 от ГПК във вр. чл. 44, ал.2 от ЗГР, с искане да бъде установен факта, че баща му С. Е. е роден на ••••, обл.Силистра, с имената ••••, от родители: майка •••• – родена 1900г. и баща •••• – роден 1900г., и да бъде разпоредено на •••• да му бъде съставен акт за раждане с тези данни, който да бъде отразен в регистрите за гражданско състояние. В молбата се излагат твърдения, че бащата на молителя е роден на ••••, обл.Силистра, с имената •••• от майка ••••. – родена 1900г. и баща •••• – роден 1900г. Баща му се изселил в Република Турция и заживели там.В Република Турция се водел с имената С. Е.. Молителят предприел действия за снабдяване с удостовЕ.ие за наследници на баща си, издадена от официалните власти на република България, но от Община- Дулово му отказали издаването на такова тъй като регистрите за гражданско състояние на с. •••• са изгорели при пожар през 1957г. в ••••, ••••, където се съхранявали тогава. Липсата на съставен акт за раждане на бащата на молителя му създавало проблеми за придобиване на българско гражданство. В проведеното по делото съдебно заседание, молителят чрез упълномощен адвокат поддържа предявената молба и моли същата да бъде уважена. Заинтересованата страна •••• - редовно уведомена, не изразява становище по молбата и не се представлява в съдебно заседание. Контролиращата страна Районна прокуратура – Силистра - редовно уведомена, явява се прокурор П.С който изразява становище за основателност на молбата и моли да бъде уважена. От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното: Видно от удостовЕ.иe /л.25 по делото/, издадено от •••• в регистрите по гражданско състояние които се съхраняват при тях няма съставен акт по гражданско състояние за раждането на лицето •••• с дата 19.05.1924г. В същото удостовЕ.ие е посочено, че регистрите за гражданско състояние на с. ••••, където се съхраняват събитията на с. ••••, са изгорели при пожар. Молителят е представил по делото препис-извлечение от гражданския регистър на издаден от официалните власти на Република Турция, от който се установява, че •••• е вписан в с имената С. Е., които получил след като през 1978г. станал гражданин на Република Турция. От представеното по делото копие на изселнически паспорт № •••••г. се установява, че •••• е роден на ••••, обл.Силистра. Съгласно разпоредбата на чл.542, ал.1 от ГПК: “Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостовЕ. с документ, съставен по надлежен ред /като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др./, и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответния документ”. В конкретния случай, актът за раждане, е от категорията документи, които попадат в приложното поле на разпоредбата на чл.542, ал.1 от ГПК и следователно е допустимо установяването на факта на раждане по този ред. Съгласно чл.44, ал.2 от ЗГР, когато календарната година и срокът за обявяване на раждането са на решение на съда, постановено по искане на родителите, лицето или прокурора. От събраните по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че бащата на молителя е роден с имената •••• на ••••, обл.Силистра, от майка ••••. – родена 1900г. и баща •••• – роден 1900г., за което не е бил съставен акт за раждане по установения за това ред, поради което в съответствие в разпоредбата на чл.44, ал.2 от ЗГР предвид изтичането на календарната година и срокът за обявяване на раждането, актът за раждане се съставя само въз основа на решение на съда. Предвид на изложеното молбата се явява основателна и като такава следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното и на основание чл.235 от ГПК, съдът