Решение № 85 от 27.4.2021 г. на Административен съд - Ямбол по дело № 76/2021 г.

Производството е образувано по жалба на Н.К.Д. •••, чрез адв. Ж.Т.-А. ••• против Заповед (ЗАП)-85/02. 02.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която на основание чл.61, ал.2 и 3, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ) и Заповед № 73/29.01.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите са извадени от употреба контролни горски марки /КГМ/ Серия А № 2650 и Серия А № 2651, вписани в регистъра на КГМ на името на Н.К.Д. поради отписване на лицето от регистъра на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно Удостоверение № 430/23.04.2012 г. за изработка и регистрация на КГМ Серия А № 2650 и Серия А № 2651 издадени на името на Н.К.Д.. В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна, издадена в нарушение на материалния закон и на целта на закона, като са допуснати и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, т.к. административният орган към този момент не е имал нито фактическото, нито правното основание да издаде по този начин и с такова съдържание административния си акт. Претендира се да бъде обявена нищожността, алтернативно да се отмени атакуваната заповед и се присъдят направените по делото разноски. В съдебно заседание оспорващия се явява лично и с адв.Т.-А., като подържа жалбата на посочените основание и направените с нея искания. Ответната страна в писмена форма оспорва жалбата като неоснователна с искане за оставянето й без уважение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, т.к. заповедта не страда от посочените пороци и няма основание за обявяването й за нищожна. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Н.К.Д. е бил вписан в публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика, за което е било издадено удостоверение №1729-1/10.05.2012 г. Със Заповед(ЗАП)-73/29.01.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, Н.К.Д. е отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение №1729-1/10.05.2012 г., ведно с всички права, произтичащи от него. Видно от достъпния на адрес http: //new.iag.bg/cgi-bin/RCLP_Index.cgi Регистъра на ИАГ за Удостоверенията за частна лесовъдска практика заповедта е приведена в изпълнение и лицето е отписано от регистъра ведно с издаденото удостоверение. Със Заповед (ЗАП)-85/02. 02.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите на основание чл.61, ал.2 и 3, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ) и Заповед № 73/29.01.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите са извадени от употреба контролни горски марки /КГМ/ Серия А № 2650 и Серия А № 2651, вписани в регистъра на КГМ на името на Н.К.Д., поради отписване на лицето от регистъра на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно Удостоверение № 430/23.04.2012 г. за изработка и регистрация на КГМ Серия А № 2650 и Серия А № 2651 издадени на името на Н.К.Д.. При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед (ЗАП)-85/02. 02.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, с която на основание чл.61, ал.2 и 3, т.2 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (НКОГТ) и Заповед № 73/29.01.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите са извадени от употреба контролни горски марки /КГМ/ Серия А № 2650 и Серия А № 2651, вписани в регистъра на КГМ на името на Н.К.Д. поради отписване на лицето от регистъра на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно Удостоверение № 430/23.04.2012 г. за изработка и регистрация на КГМ Серия А № 2650 и Серия А № 2651 издадени на името на Н.К.Д.. Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му. В настоящия случай оспорения акт е издаден от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите в рамките на неговата компетентност по чл.61, ал.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата визирана в закона. Не са налице и противоречия с материалноправните норми или несъответствие с целта на закона. По силата на чл.61, ал.3, т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. изваждането от употреба на КГМ се извършва при отписване от регистъра по чл.235 ЗГ на лицето, притежаващо марката. В настоящия случай посочената предпоставка е налице, което обуславя материалноправната законосъобразност на оспорения акт, т.к. със Заповед(ЗАП)-73/29.01.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите Н.К.Д. е отписан от публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика, т.е. регистъра по чл.235 ЗГ и е обявено за невалидно удостоверение №1729-1/10.05.2012 г., ведно с всички права, произтичащи от него. Съгласно чл.240, ал.2 ЗГ в случаите по чл.239, ал.1, т.5-9 ЗГ заповедта на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите за отписване от регистъра подлежи на незабавно изпълнение. Доколкото понастоящем Заповед(ЗАП)-73/29.01.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите е издадена на основание чл.239, ал.1, т.9, б.“а“ ЗГ, то попада във визираните хипотези и подлежи на предварително изпълнение. Ето защо по силата на закона оспорената заповед поражда всички правни последици в т.ч. и правото на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите да извади от употреба КГМ на лицето, което я притежава, при отписването му от регистъра по чл.235 ЗГ. Обстоятелството, че допуснатото предварително изпълнение подлежи на оспорване и може да бъде отменено от съда не променя посоченото, т.к. се касае за бъдещи несигурни събития, които административния орган не е длъжен нито да предвижда, нито да съобразява, още повече че според чл.142, ал.1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. В случая административния орган действа в условията на обвързана компетентност и при наличие от една страна на посочените в нормата предпоставки, а от друга на законова разпоредба за предварително изпълнение, е длъжен да предприеме свързаните и произтичащи от заповедта за отписване от регистъра по чл.235 ЗГ действия в т.ч. и изваждане от употреба на съответната КГМ. Поради това са налице фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед, а наведените в обратна насока доводи са неоснователни, след като органът изрично е посочил отписването на лицето от регистъра на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика със Заповед(ЗАП)-73/29.01.2021 г. и се е позовал на нормата на чл.62, ал.3, т.2 ЗГ. Още по-малко непосочването на основание за издаване на заповедта, а не пълната му липса, може да доведе до нейната нищожност, т.к. не се касае за толкова тежък порок, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Предвид посоченото оспорената заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, при наличието на дължимите материалноправни предпоставки и без да са налице съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли. При този изход на делото и с оглед направеното искане жалбоподателя на основание чл.143, ал.3 АПК във връзка с чл.144 АПК и чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното, Я А С, шести административен състав