Решение № 92 от 14.3.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 939/2023 г.

Производството е с правно основание чл.59 и сл. т ЗАНН. Образувано е по жалба на С. В. А. от гр.Б, против НП №23-1899- 000016/08.02.2023г., издадено от Началник 01 РУ към ОД на МВР- Благоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание-“Глоба” в размер на 100.00лв., във вр. с административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. С жалбата се поддържа, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на процесуалните правила. Алтернативно се застъпва, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт. Административно-наказващият орган и заинтересованата страна, редовно и своевременно призовани, не ангажира свой представител по делото. В придружително писмо с преписката до съда, санкционният орган изразява становище за неоснователност на жалбата и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за ответната страна. / За конституирането на заинтересованата страна РДНСК-Благоевград, съдът отчете нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, която гласи, че в полза на организациите или учрежденията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Следователно, за да бъдат защитавани в процеса тези учредения или организации, те следва да са страна в процеса, защото само тогава по аргумент от НПК, такъв участник има право на защита.В контекста на това тълкуване, според настоящият съдебен състав, се прилага и възможността за направата на възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН, каквото следва да се направи именно от притежателя /разпоредителя / с бюджета, какъвто евентуално би се накърнил при отмяна на обжалваният акт и присъждане на адвокатско възнаграждение, заради което и на основание чл.153, ал.1 от АПК, учреждение или организацията, чийто орган е издал обжалваният акт, следва да имат качеството на заинтересована страна в процеса. Все в тази насока се извеждат аргументи за заинтересована страна в процеса и с оглед на обстоятелството, че по ГПК, издаването на изпълнителен лист и образуването въз основа на него на изпълнително производство, включително и за събиране на вземане за разноски, касае страни по спора / в това число и заинтересована такава/, като ГПК не допуска, издаване на изпълнителен лист срещу субект, който не е страна в съдебния процес, приключил с присъждане или възлагане на съдебни разноски. Наред с това е обилна и безпротиворечива и съдебната практика на ВАС, че неучаствал в процеса субект няма право на жалба, дори и срещу неоснователно възложени му съдебни разноски. В тази насока са: Определение №3233 от 22.03.2016г. на ВАС по адм.д.№2329 от 2016г., Определение №12261 от 30.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11328/2021г., Определение №11984 от 24.11.2021г. на ВАС по адм.д.№11324 от 20221г., Определение №608/25.01.2022г. на ВАС по адм.д. №1219/2021г. Въпреки изложеното, в актуалната към момента практиката на БлАС се приема, че учреждения и организации, чийто органи са издали обжалваният акт, не са заинтересована страна по спора, дори и след това на този субект да се възлага заплащаните на разноски по дело, в което се приема, че нямат право да участват, като такова конституирането на заинтересована страна от БлРС, е довело до обезсилване на съдебното решение срещу нея и прекратяване на административно-наказателното производство. Като мотив за това процесуално действие на БлАС се цитира ТР№3/28.04.2023г., постановено по т.д.№5/2022г. на ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, във връзка с приложението на чл.61, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.153, ал.1 от АПК, в което от една страна няма никакво обсъждане на цитираните норми на чл. 63д, ал.2 и 4 от ЗАНН, а от друга страна изрично е отразено, че съгласно нормата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. Настоящият съдебен състав застъпва становището, че законодателят в нормата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, ex lege и императивно е регламентирал, че учреждение и организацията, чийто орган е издал акта следва да участва в процеса, макар и логично не като основна /издател на акта и оспорващ го субект/, а като заинтересована страна, след като се предвижда и да бъде „защитавана“ чрез юрисконсулт или друго лице с юридическо образование в делото, но следвайки въпросната наложена практика на БлАС и споделеното в касационните му решения разбиране, че съдебното производството срещу въпросните учреждение и организации трябва да се прекрати намира, че следва да стори същото и в рамките на процесното дело като прекрати участието на заинтересованата страна, която да не може да бъде обвързана от крайният съдебен акт. / РП-Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител и становище по жалбата. Районният съд, след като съобрази доводите на страните, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. / НП е връчено на жалбоподателя на 05.06.2023г. и в законният срок срещу него е подадена жалбата по делото, а именно на 07.06.2023г. / Разгледана по същество, жалбата е частично основателна но по аргументи различни от изложените в жалбата, а именно: С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, се установи по един категоричен начин, че на 28.01.2023г., длъжностно лице /младши автоконтрольор/ при ОДМВР-Благоевград, сектор „Пътна полиция“-св.Г. И., в присъствието на свидетеля И. Т., е съставило на жалбоподателя, Акт за установяване на административно нарушение №575617 за това, че същият, на 28.01.2023г. в 00.08 часа, в Б, по ул.“С “ и с посока на движение към ул.“Д “ и срещу „Е “, е управлявал собствения си лек автомобил с марка “Б “ с рег.№, без да притежава СУМП. Нарушението било установено при извършена на място проверка на водача А., от страна на свидетелите по акта. Това поведение на водача е квалифицирано с акта като административно нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Акта е връчен лично на жалбоподателя срещу негов подпис на датата на съставянето му и без отразяване на възражения по документа. Въз основа на този акт, на 08.02.2023г., Началникът на 01 РУ на МВР- Благоевград, е издал атакуваното НП№23-1899-000016, с което на основание чл.177, ал.1, т.2, предл.1, във вр. с чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, е наложил на жалбоподателя, административно наказание “Глоба” в размер на 100лв. НП е връчено лично на дееца и срещу негов подпис на 05.06.2023г., а в законният 7-дневен срок срещу този акт е депозирана и разглежданата по делото жалба. Изложената фактическа обстановка се потвърждава при разпита на двамата свидетели по акта И. и Т.. Тези свидетели установяват, че лично са възприели управляването на описаното в акта МПС от страна на жалбоподателя, както и, че при извършена му на място и след спиране проверка, констатирали, че той не притежава СУМПС.Жалбоподателят им казал, че управлява автомобила си със швейцарско свидетелство за правоуправление на МПС, но не го носи. Заради последното, му съставили процесният АУАН, който връчили на дееца лично, на място и срещу подпис. /Това свидетелство за управление на МПС на жалбоподателя е приложено в легализиран превод на български език и като доказателство по делото. От него е видно, че то е издадено на жалбоподателя на 23.12.2020г. в град Б, Ш, за категориите А1, В, ВЕ и F, без посочен срок на валидност./ Св.Т. заявява също, че наред с процесното, при проверката на жалбоподателя, установили и друго негово нарушение, свързано с управление на МПС и след употреба на алкохол. Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, Заповед от 27.03.2023г. на Директора на ОДМВР-Благоевград, Заповед от 14.02.2022г. и такава от 14.03.2022г. на Директора на ОДМВР- Благоевград, с които се удостоверява материалната компетентност на издателя на обжалваното НП, както и материалната компетентност на съставителя на АУАН. По делото е приложено и прието като доказателство и Писмо на Началника на Сектор “ПП” със справка за нарушител /водач, от която е видно, че жалбоподателя многократно е наказван за нарушения по ЗДвП. Изложената фактическа обстановка се обосновава с цитираните гласни и писмени доказателства, които са логични, последователни и напълно кореспондират по между си, поради което и съдът ги кредитира като годни за изясняване на обективната истина в настоящият казус. При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното наказателно постановление законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят за вмененото му административно нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Постановлението е издадено от компетентен за това орган и съдържа всички реквизити за такъв акт по чл.57 от ЗАНН, в това число дата и място на извършване на нарушението, обстоятелства, при които е извършено, дата и място на установяване на нарушението, правна квалификация на нарушението и доказателства, с които се обосновава. Наред с това, НП и АУАН са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на дееца /лично и срещу негов подпис/. Ето защо, съдът приема НП за процесуално законосъобразно и намира възраженията на защитата в обратна насока, за неоснователни. От друга страна, с ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по несъмнен и категоричен, че жалбоподателят е извършил от обективна и субективна страна именно вмененото му административно нарушение по чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, з а да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Съгласно чл. 150а, ал.2, т.6 от ЗДвП, категория В са моторни превозни средства с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg; без да се нарушават разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg. /Страните нямат спор, че управляваното на процесната дата МПС от страна на жалбоподателя е именно такова от категория В./ С гласно нормата на чл. 151а от ЗДвП, лицата, притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от К Ш, могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република Б при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната категория, определени в чл. 151 от този Закон в това число минимална възраст за управление на МПС /18г. за МПС от категория В/, завършена степен на средно образование, здарвословно състояние и обучение за управление на МПС. Съгласно чл.162, ал.1 от ЗДвП, българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от К Ш в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. В конкретният казус, с разпита на свидетелите по акта, както и с представеният легализиран превод на СУМПС за жалбоподателя, издадено от К Ш, се установи, че към датата на твърдяното нарушение и на процесното място, С. А., в качеството си на водач на процесното МПС, е имал валидно СУМПС, макар и чуждестранно такова, респ. издадено му на 23.12.2020г. в чужда държава /К Ш /, с което се опровергава фактическият и правен извод на санкционният орган за непритежаването на такъв документ въобще, от страна на водача А..Това свидетелство е било и в срок на валидност, а с оглед на държавата му на издаване и по аргумент на противното от чл. 162, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 1501а и чл.151 от ЗДвП, жалбоподателя е имал право да управлява с него МПС на територията на РБългария, без необходимост от подмяната му с българско такова за целият срок на валидност на този документ. Следователно, жалбоподателят не се доказа, че е извършил от обективна страна вмененото му нарушение по чл. 150а, ал.1 от НК, както неправилно е приел санкционният орган и в този смисъл е издал НП в нарушение на материалния закон. Същевременно по делото се установи, че макар да е притежавал валидно СУМПС към датата на деянието по смисъла на чл. 162, ал.1 от ЗДвП, жалбоподателят не е носил този документ докато е управлявал процесното МПС към момента на проверката му от свидетелите И. и Т., което е по-леко нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от НК, в каквото следва и съдът може да преквалифицира процесното нарушение с настоящият съдебен акт./В тази насока е и съдебната практика-ТР№8/16.09.2021г., издадено от Върховният административен съд на Република Б - ОСС от I и II колегия на ВАС./ За нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, с нормата на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП, законодателят е предвидил санкция „Глоба“ в размер на 10.00лв, каквато именно следва да се наложи на жалбоподателя за процесното нарушение, като отмерената му с обжалваното НП санкция се измени и намали до този размер. Предвид начина на приключване на делото, а именно без отмяна на обжалваното НП, то съдът счита, че на жалбоподателя не се дължи заплащането на сторените от него съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в процеса, в който смисъл и това му искане по чл. 63д, ал.1 от ЗАНН се явява неоснователно и не следва да се уважи. Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.4 и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, Благоевградският районен съд