РЕШЕНИЕ

гр. Плевен, 20. 03.20 1 8 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен СЪД, гражданск о отделение, в откритото заседание на двадесети февруари п рез две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Жанета Д. при секретар я Дафинка Борисова при прокурора като разгледа докладваното от съдията Д. гражданско дело № 592 по описа на съда за 20 17 г., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Иск с правно основание чл. 4 § 3 ал. 2 от Договора за Европейския съюз.

Постъпила е искова молба от П.В.А. ••• против Народното събрание на РБ, представляван о от Председателя на НС в качеството на законодателен орган на Държавата Република България, поправена с молба вх. № 9111 от 20.07.2017 г. и молба вх. № 10047/14.08.2017 г., депозирани по делото, с която против ответни ка е предявен иск за сумата от 125 403, 60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за период от пет стопански години до 2020 г. в резултат на законодателната дейност на Народното събрание на РБ чрез приемане на изменения в нормативен акт - ЗСПЗЗ и в частност на приемане на §15 от ПЗР към ЗСПЗЗ през 2015 г., противоречащи на разпоредби от правото на ЕС и на КЗПЧОС и довели до това сключеният от ищцата договор за наем № 34/17.04.2014 г. с Община Б••••• да не се счита за правно основание за подпомагане и лишаване от правото на участва в кампаниите за директни плащания в стопанските години от 2015/2016 г. до 2019/2020 г. вкл. и до прекратяване на договора за ползване на земеделски земи, пасище, мера по реда на ЗСПЗЗ.

В исковата молба се твърди, че ищцата П.В.А. •••.2014 г. за ползване под наем на общински земеделска земя за стопанските години от 2013 г. до 2023 г.. Твърди се, че съгласно ЗСПЗЗ към момента на сключване на договора „пасища, мери и ливади – общинска собственост се отдават под наем или под аренда само на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни или на лица, поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние за срок от пет години“. Твърди се, че при сключване на този договор за наем ищцата е отговаряла на второто условие и е поела задължение да поддържа наетите площи в добро земеделско и екологично състояние без да е земеделски производител, който отглежда животни. Ищцата твърди, че привеждането на изоставено общинско пасище в добро състояние изисква значителни първоначални разходи със себестойност от порядъка на 300-500 лв. на декар площ, след което разходите за поддръжката му са значително по - ниски при наличие на собствена земеделска техника за косене на затревени площи. Ищцата твърди, че в изпълнение на задълженията си по договора за наем след сключването му е почистила наетите пасища, ползвала ги е по предназначение и ги е привела в съответствие с изискванията за допустимост за подпомагане.

Ищцата твърди, че като доказателство за добросъвестното изпълнение на задълженията й е получила субсидии за една стопанска година 2014/2015 г. в размер на 25 080, 72 лв., която сума е получила по заявление УИН 15/020615/80517, като сумата е наредена по: схема за единно плащане на площ - 4 672, 61 лв., мярка 11 биологично ••• – 11 298, 58 лв., преразпределително плащане – 4 394, 36 лв., плащания за селскостопански практики благоприятни за климата и околната среда – 3 668, 60 лв., мярка 10 АЕП – 1 045, 51 лв.. Ищцата твърди, че процедурата по проверка на заявлението и изплащането на безвъзмездна финансова помощ е съгласно разпоредбите на ЗСПЗЗ и Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за подаване на заявление по схеми и мерки за директни плащания и специфичните разпоредби на приложимото европейско законодателство, като плащанията по схемите се извършват след като са извършени проверки за условията за допустимост.

Ищцата твърди, че на 01.07.2015 г. от МС е одобрен проект на Закон за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ, с който се въвежда §15 от ПЗР, със съдържание: „ал. 1 Ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд преди 24.02.2015 г. са длъжни да ги преведат в съответствие с изискванията на чл. 37и ал. 4 в срок до 01.02.2016 г.. ал. 3 Договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд, които не са ги преведени в съответствие с изискванията на чл. 37и ал. 4 в срока по ал. 3 се прекратяват“ Твърди, че това изменение на ЗСПЗЗ е прието от ответното Народно събрание, в резултат на което договора за наем между ищцата и Община Б••••• е прекратен, поради това, че ищцата в срок до 01.02.2016 г. не е започнала да отглежда животни.

Ищцата твърди, че в резултат на приетото изменение на ЗСПЗЗ, довело и до прекратяване на договора й за наем с Община Б••••• за нея са настъпили имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Твърди, че сключвайки договора за наем е имала намерение да кандидатства за подпомагане по мерките и схемите за директни плащания през периода 2014-2020 г., програмен период от шест години и да получава субсидии от Държавен фонд „•••“. Твърди, че за стопанската 2014/2015 г. вече е получила от Държавен фонд „•••“ плащане в размер на 25 080, 72 лв. и счита, че същото плащане би получила и през следващите стопански години 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019 и 2019/2020, ако ответното Народно събрание в нарушение на правото на ЕС не е приело измененията на ЗСПЗЗ чрез приемане на §15 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. Ищцата твърди, че приетото изменение на ЗСПЗЗ посочено по - горе я е лишило от правно основание за ползване и е наложило договора й за ползване да бъде прекратен, но дори и да не бъде прекратен същият няма да се считат за правно основание за подпомагане по Схемите и мерките за директни плащания, ако ищцата не стане животновъд в рамките на месеците от обнародване на промените в ЗСПЗЗ до 01.02.2016 г.. Твърди, че спирането на плащанията не е настъпило въз основа на конкретен акт, тъй като съгласно §15 ал. 6 от ПЗР към ЗСПЗЗ договорите за наем, чиито ползватели не са се снабдили със животни съобразно новото изменение не се смятат за правно основание съгласно чл. 41 ал. 1 от Закона за подпомагане на стопанските производители. Твърди, че системата, която приема заявления за кандидатстване по Схеми и мерки за директни плащания след измененията на ЗСПЗЗ автоматично не приема заявления от лица без необходимия брой животни.

Ищцата твърди, че с прието изменение на ЗСПЗЗ се придава обратна сила на закона и въпреки, че е изпълнила задълженията си по договора и е вложила много усилия и средства за почистване на пасищата, презатревяване, наторяване и биологична сертификация е поставена във финансова невъзможност да изпълни изискването в закона и за период от седем месеца да се снабди с животни по методиката, заложена в чл. 37и ал. 4 от ЗСПЗЗ. Поддържа се, че сключеният от нея договор е в съответствие с Регламент 1307/2013 /чл. 4 § 1 б. „в“, ii /, който позволява постоянно затревени площи да се поддържат и чрез косене, а не само чрез паша, т.е. европейското законодателство дава възможност за поддържане на постоянно затревени площи чрез косене. Според ищцата разпоредбата на §15 от ПЗР към ЗСПЗЗ противоречи на цитираната разпоредба на Регламента, която има директно приложение в националното законодателство и превес над националните закони, като в случай на противоречие следва да бъде приложен регламента без да е необходимо да бъде променяна или отменяна национална норма, като ищцата се позовава на решение на Съда на ЕС Costa срещу Enel от 15.07.1994 г..

Според ищцата разпоредбата на §15 от ПЗР към ЗСПЗЗ противоречи и на КЗПЧОС, тъй като разпоредбата има автоматичен характер и не отчита различните положения, в които се намират земеделските производители. Според ищцата постоянната практика на ЕСПЧ налага държавата да прилага различно третиране на лица, които се намират в различни ситуации, като в противен случай е налице дискриминация, която е забранена съгласно чл. 14 от КЗПЧОС, като ищцата се позовава на решение Thlimmenos от 06.04.2000 г.. Според ищцата еднаквото третиране на земеделските производители без да се прави разграничение между земеделци, които са поели петгодишен ангажимент и тези, които не са го направили е равнозначно на дискриминация, с което се нарушава и принципа на прозрачност и изискването за липса на дискриминация, заложени в съображение 4 и 7 от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г.. Ищцата твърди, че е поела петгодишни биологични ангажименти, за което е натоварена с допълнителни средства за биологична сертификация и обучение съобразно приложимите в случая наредби.

Ищцата твърди, че с изменението на ЗСПЗЗ не е предвидено изключение на правилото в случай на непреодолима сила или извънредни ситуации, като се позовава на чл. 4 ал. 1 от Делегиран Регламент /ЕС/ № 640/2014 г. на Комисията от 11.03.2014 г. за допълнение на Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селски райони и кръстосано съответствие. Според ищцата промените в ЗСПЗЗ не отчитат тези обстоятелства и на практика в случай на непреодолима сила или извънредни ситуации, тя като заявител е лишена от правото договорът й за наем на пасища да се счита за правно основание при подаване на заявление за подпомагане в кампанията за директни плащания за съответната година. Ищцата счита, че промяната на закона с обратна сила за нея като земеделски производител съставлява извънредно обстоятелство или непреодолима сила, тъй като срокът, в който е необходимо да се снабди с животни е изключително кратък – от юли 2015 г. до февруари 2016 г., а като земеделски стопанин същата не е могла да планира предварително значителния финансов ресурс, който е необходим за това. Ищцата посочва също, че субсидиите за стопанската 2014/2015 г. са били изплатени в края на февруари 2016 г., поради което същата не е могла да си послужи с тях за изпълнение на изискванията на закона, чиито краен срок е бил 01.02.2016 г..

Според ищцата разпоредбата на §15 от ПЗР към ЗСПЗЗ не насърчава установяването на младите земеделски стопани, тъй като изисква по - голям наличен капитал за започване на дейност, което е в разрез с Регламент /ЕС/ № 1305/2013 г., съгласно който развитието на младите земеделски стопани е един от основните приоритети на ЕС.

Според ищцата разпоредбата на §15 от ПЗР към ЗСПЗЗ нарушава и разпоредбата на чл. 14 ал. 3 от ЗНА, съгласно която не може да се придава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции, освен ако те не са по-леки от отменените, като по този начин се нарушава принципите на върховенството на закона и правната стабилност, които изискват подобни норми да имат действие само занапред.

Според ищцата разпоредбата на §15 от ПЗР към ЗСПЗЗ с обратното си действие нарушава и разпоредбата на чл. 19 от Конституцията на РБ, която забрана е посочена в актове на Конституционния съд от 1996 г. и 2001 г. и има за цел да осигури равни правни условия за стопанска дейност и да предотврати монополизма и нелоялната конкуренция като защитава потребителя.

Ищцата заключава, че измененията на §15 от ПЗР към ЗСПЗЗ противоречат на посочените изрични разпоредби на правото на ЕС и КЗПЧОС, в резултат на което са нарушени правата й на млад земеделски стопанин, като сключеният от нея договор за наем не се счита за правно основание за подпомагане чрез придаване на обратна сила на цитирания параграф, което я е лишило от възможността в качеството на бенефициер от правото на участва в кампаниите за директни плащания в следващите стопански години до 2020 г..

Ищцата твърди, че в случая отговорността на ответника Народно събрание на РБ за вреди от приети актове, противоречащи на правото на ЕС е обективна, а спорът между страните следва да бъде разгледан от националните съдилища по ЗОДОВ, като се позова на определение от 08.05.2015 г. по гр.д. № 1867/2015 г. на ВКС и определение № 45/03.02.2016 г. по гр.д. № 4823/2015 г., ІІІ г.о. на ВКС.

Ищцата твърди, че съгласно принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4 §3 от ДЕС, държавите-членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи и специални за да осигурят изпълнение на задълженията си, произтичащи от договорите или актовете на съюза за да подпомогнат общността за постигане на нейните цели и да се въздържат от всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели. Ищцата поддържа, че от този общ принцип произтичат редица конкретни задължения, в това число за законодателната власт на РБ – Народното събрание и следва отговорността на държавите - членки за вреди, настъпили в следствие на нарушение на общностното право. Обосновавайки отговорността на Народното събрание като законодателен орган ищцата се позовава също на цитираните от ВКС в посочените по-горе определения решения по знакови дела на Съда на ЕС – Frankovich and others v.Italian Stare, B.du Pecheur, Faactortame, Kobier.

Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да осъди Народното събрание на РБ, представляван о от Председателя на НС в качеството на законодателен орган на Държавата Република България да й заплати сумата от 125 403, 60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за период от пет стопански години до 20260 г. в резултат на законодателната дейност на Народното събрание на РБ чрез приемане на изменения в нормативен акт ЗСПЗЗ и в частност на приемане на §15 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ през 2015 г., противоречащи на разпоредби от правото на ЕС и на КЗПЧОС и довели до това сключеният от ищцата договор за наем № 34/17.04.2014 г. с Община Б••••• за ползване на земеделски земи, пасище, мера по реда на ЗСПЗЗ да не се счита за правно основание за подпомагане и лишаване от правото на участва в кампаниите за директни плащания в стопанските години от 2015/2016 г. до 2019/2020 г. вкл. и до прекратяване на договора за наем.

В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Народното събрание на РБ, представляван о от Председателя на НС, депозиран от главен юрисконсулт М.Г., в който се оспорват редовността на исковата молба, допустимостта и основателността на предявения иск.

Ответникът възразява, че исковата молба е нередовна поради невнесена държавна такса за образуване на производството. Според ответника в случая са неприложими разпоредбите на ЗОДОВ, тъй като същите касаят отговорност за дейността на административните или правозащитните органи в конкретно и изчерпателно посочени хипотези, какъвто орган Народното събрание не е и следователно същото не носи отговорност по ЗОДОВ. При липса на специален ред за търсене на отговорността, ответникът поддържа, че ищцата дължи държавна такса по чл. 2 от Тарифата за държавните такси, каквато липсва внесена по делото.

Ответникът възразява, че искът е недопустим, тъй като настоящото 44 - то Народно събрание не е пасивно легитимирано по този иск в качеството си на орган на власт, който съгласно чл. 62 ал. 1 и чл. 64 ал. 1 от Конституцията на РБ осъществява законодателната власт в държавата и има мандат от четири години. Посочва се, че ЗИД на ЗСПЗЗ е гласуван на 29.07.2015 г., обн. ДВ бр. 61/2015 г. от 43 – то Народно събрание, изборите за което са проведени на 05.10.2014 г. и е разпуснато на 26.01.2017 г., като разпоредбата на §15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е една от приетите разпоредби. Позовава се на решение № 20/23.12.1992 г. на КС на РБ по конст. Дело № 30/92 г., за да обоснове, че Народното събрание е постоянно действащ орган, но за времето на неговата легислатура и с разпускането или изтичане на мандата му се прекратяват както пълномощията на народните представители, така и съществуването и дейността на пармаментарните органи.

Ответникът възразява алтернативно, че в случай, че съдът приема исковата молба за редовна, а предявения иск за допустим, че същият е неоснователен и необоснован. Според ответника приетите промени със ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 61/2015 г./ и по-конкретно §15 от ПЗР не противоречи на норми на правото на ЕС или на КЗПЧОС, като според ответника в исковата молба не са посочени конкретни разпоредби от акт на ЕС, които да са нарушени, а формулировката в ИМ е обща. В отговора се посочва, че въвеждайки промените в ЗСПЗЗ относно реда, субектите и начина на предоставяне право на срочно възмездно ползване на пасища и мери от общинския поземлен фонд, с разпоредбата на §15 законодателят изрично е предоставил законова възможност и срок, в който ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24.02.2015 г. да приведат изискванията в съответствие с изискванията на чл. 37и ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, като с цитираната разпоредба е обвързал страните до сключените договори за наем на пасища и мери от общинския поземлен фонд при действието на разпоредбите на ЗСПЗЗ към 2014 г. да съобразят правоотношенията си с нововъведените законови промени, като им е предоставил срок за това до 01.02.2016 г.. В отговора се посочва също, че с измененията на чл. 37м и чл. 37и от ЗСПЗЗ, въвеждащи нови правила и изисквания за самите процедури по отдаване на пасища и мери от общинския поземлен фонд законодателно е даден приоритет на онези участници, които имат регистрирани животински обекти в съответното землище и регистрирани пасищни селскостопански животни. Поддържа се, че като не е съобразила с тази законово предоставена й възможност във визирания в неа срок до 01.02.2016 г. и не е предприема необходимото за отговори на изискванията на чл. 37и ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, ищцата не следва да черпи права от собственото си бездействие. Според ответника същата е имала възможност да приведе дейността си в съответствие с новия ред за да ползва договора за валидно правно основание за получаване на помощи по смисъла на чл. 41 от ЗПЗС.

В отговора се поддържа, че от мотивите за приемането на ЗИД на ЗСПЗЗ се установява, че Държавата е имала за цел да подкрепи сектор „Животновъдство“ поради това, че стопанствата и животните прогресивно намаляват и тъй като целта е легитимна държавата има свободата да определи начина, по който да я постигне. Ответникът се позовава на разпоредбата на чл. 4 § 1 б. „в“, ii от Регламент 1307/2013 г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. и потвърждава възможността държавата – членка да определи критериите, съгласно които да оценява изпълнението на задълженията на земеделските стопани, като оценява във всеки един момент особените ситуации в конкретните селскостопански сектори. В отговора се цитира разпоредбата на чл. 4 §3 от ДЕС и се поддържа, че за да е налице извъндоговорна отговорност на Държавата по чл. 4 §3 от ДЕС следва да е налице нарушение на правна норма на ЕС, която има за предмет предоставяне на права на частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да е налице причинно-следствена връзка между нарушението и вредата. Според ответника при преценката дали е налице нарушение следва да се има предвид целта, която се преследва с конкретната правна норма. Според ответника необходимостта от защита на животновъдството обуславя легитимна цел, в подкрепа на която е въведена нова регулация в обществените отношения по отдаване под наем или аренда на земи от държавния и общинския поземлен фонд, поради което не е налице нарушение и противоправно действие на законодателния орган, респ. не е осъществен фактическия състав за ангажиране на отговорността на Държавата в лицето на нейния законодателен орган по чл. 4 §3 от ДЕС. Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че е налице нарушение от страна на законодателния орган се правят следните възражения по основателността на иска: Твърди се, че предоставянето на помощи е регламентирано в чл. 4 ал. 1 от Наредба № 5/2009 г. в съответствие с чл. 32 ал. 1, чл. 41 ал. 2 и чл. 46 от ЗПЗП. Твърди се, че съгласно чл. 3 ал. 1 т. 3 от Наредба № 5/2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, на земеделски стопанин по смисъла на §1 т. 23 от ДР на ЗПЗЗ, каквато е ищцата, помощта е за съответната календарна година, а не е определена за срока на целия договор сума, която да е гарантирана занапред за срока на договора. Твърди се, че независимо, че договорът е сключен за срок от 10 години помощите се получават за съответната година и са в размер, изчислен по определен механизъм, който зависи от множество фактори. Твърди се, че за целта Разплащателната Агенция поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ - комплексна автоматизирана система, която след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителни писма, с които се признават и изчисляват сумите по съответните схеми и мерки или се намалява или отказва изплащането им поради различни причини, заложени в нормативната уредба на схемите за подпомагане по чл. 43 ал. 3 от ЗПЗП в относимата към периода редакция. Възразява се, че претендирания от ищцата размер на вреди, представляващи пропуснати ползи е неопределяем към настоящия момент, а използваната от ищцата техника на изчисление е необоснована за процесния период от пет години. В отговора се поддържа също, че макар договорът за наем на ищцата да е бил прекратен тя е имала възможността да сключи такъв по друг ред, тъй като съгласно чл. 37и ал. 10 от ЗСПЗЗ останалите свободни пасища и ливади след разпределението по ал. 7 и ал. 8 се отдават на търг на лица, които поемат задължението да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние по ред, определен в ППЗСПЗЗ, т.е. законодателят е дал приоритет за отдаване на такива площи на действителните животновъди, за да могат да отглеждат и изхранват животните си, но съществува законова възможност и към момента за предоставяне на площи на стопани, които не отглеждат животни. В отговора се обсъждат подробно императивните според ответника разпоредби на чл. 24а, чл. 37и – чл. 37о от ЗСПЗЗ, чл. 47б-чл. 47щ, чл. 98 – чл. 104 от ППЗСПЗЗ и случаите, в който законът изисква провеждане на търг и конкурс, като се прави извод, че наематели и арендатори без търг и конкурс могат да бъдат само собственици и ползватели на животновъдни комплекси с пасищни селскостопански животни, регистрирани в ИСАК на БАБХ, но останалите след разпределението от страна на специално назначена комисия площи могат да се предоставят на търг на стопани, които не отглеждат животни, един от които е била ищцата. В отговора се поддържа, че Държавната намеса в икономиката на страна се изразява в създаване на подходящи условия за работа на стопанските субекти като се отчитат обществените интереси и подкрепата на означим за обществото сектор като животновъдството оправдава законодателната промяна. В отговора се обсъждат твърденията на ищцата относно наличие на обратна сила на закона и наличие на непреодолима сила за изпълнение на новите изисквания и се възразява срещу тези твърдения, като се развиват подробни доводи в подкрепа на възраженията. Основно се поддържа, че законодателните промени в конкретният случай имат действие занапред, действително засягат правата по съществуващите договори, но по този начин осигуряват приоритет на закона над правото на свободно договаряне, като незабавното прилагане на закона е съвместимо с принципа на закрила на правната сигурност, когато е подходящо и необходимо за да бъде постигната преследваната от закона цел в границите на разумно приемливото. Поддържа се, че целта, която законодателят преследва с промяната е от значим публичен интерес и той не може да бъде надхвърлен от интереса на частно-правните субекти. В заключение се моли съда да приеме, че не е налице нарушение от страна на ответника на правото на ЕС, не биха могли да се презюмират вреди за ищцата, поради което не може да бъде ангажирана отговорността на законодателния орган по чл. 4 §3 от ДЕС. С отговора се представя пълномощно и се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. ищцата чрез пълномощника си адвокат И.Ч. от САК поддържа предявения иск. Представя писмени бележки, в които поддържа доводите в исковата молба, които не следва да бъдат преповтаряни.

Ответната страна Народното събрание на РБ, представляван о от Председателя на НС се представлявана по делото от главен юрисконсулт М.Г. и изразява становище относно недопустимостта, неоснователността и недоказаността на предявения иск. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 8 от ГПК и чл. 25 ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. 37 от ЗПП. Представя писмени бележки, в които поддържа възраженията в отговора на исковата молба, които не следва да бъдат преповтаряни. В писмените бележки се обсъжда и приетата по делото съдебно - агроиконоческа експертиза, която дава прогнозна стойност на субсидиите, които ищцата би получила през следващите пет стопански години и се прави извод, че същата е с невъзможен предмет, а по делото липсва доказано сигурно имуществено увеличаване на имуществото на ищцата, каквото представлява пропусната полза през процесния период. Позовава се на практика на ВКС и ВАС в тази насока – решение № 156/29.11.2010 г. по т.д. № 142/2010 г., І т.о. на ВКС, решение № 8345/19.06.2014 г. по адм.д. № 10241/2013 г., ІІІ т.о. на ВАС.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и 235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С исковата молба съдът е сезиран с иск от П.В.А. ••• против Народното събрание на РБ, представляван о от Председателя на НС в качеството на законодателен орган на Държавата Република България за сумата от 125 403, 60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за период от пет стопански години до 2020 г. от лишаването й от право на участва в кампаниите за директни плащания в стопанските години от 2015/2016 г. до 2019/2020 г. вкл., като според ищцата вредите са пряка и непосредствена последица от приемането на разпоредбата на § 15 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ бр. 61/2015 г./, с която според ищцата се нарушава правото на ЕС.

Искът намира правното си основание в чл. 4 § 3 ал. 2 ДЕС.

Съгласно разпоредбата на чл. 4 § 3 от Договора за ЕС „По силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите-членки при пълно зачитане си съдействат при изпълнение на задачите, произтичащи от Договорите.

Държавите – членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от договорите или от актовете на институциите на Съюза.

Държавите-членки съдействат на Съюза при изпълнение на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза“.

В решение от 19.11.1991 г. по обединени дела на A.F.and D.B. С-6/90 и С-9/90, Съдът на ЕС се позовава на произтичащото от принципа на лоялно сътрудничество „задължение за заличаване на незаконните последици от нарушение на правото на ЕС“ и извежда заключението, че „принципът на отговорността на държавата за вреди, причинени на физически лица в резултат на неизпълнение на Общностното право по вина на държавата е присъщ на системата на Договора“, а държавите-членки са задължени да възстановят причинените вреди.

В решение от 05.03.1996 г. по обединени дела на B.du P. и Factortame С-46/93 и С-48/93, Съдът на ЕС приема, че „В международното право, държавата, която е подведена под отговорност за нарушение на международно задължение ще бъде разгледана като едно цяло, независимо дали нарушението, довело до вредата се дължи на законодателя, на съдебната или на изпълнителната власт. Това правило следва да се прилага a fortiori в правния ред на Общността, доколкото всички държавни органи, включително законодателя са обвързани при изпълнението на техните задачи от изискването да спазват правилата, изведени от правото на Общността, което директно регулира статута на лицата“.

В решение от 30.09.2003 г. по дело С-224/01, Gerhard Kobler, Съдът на ЕС приема, че частноправните субекти могат да търсят обезщетение за вреди, дори в случаите на вреди, причинени от юрисдикция, която се произнася като последна инстанция при нарушение на правото на ЕС.

Неоснователни според съда са възраженията на процесуалният представител на ответника за недопустимост на иска, поддържани и в писмените бележки, поради това, че в предметния обхват на ЗОДОВ не се включва отгововорност на Държавата за вреди, причинени от законодателен орган в резултат на нарушение на правото на ЕС. Съдът приема, че предявения иск е с посочената по-горе правна квалификация по чл. 4 § 3 ал. 2 ДЕС, а следва да се разглежда по реда на ЗОДОВ, което е различно. Действително искът за отговорност на Държавата за вреди от нарушение на общностното право не намира основанието си в ЗОДОВ, но доколкото със същия се търси отговорност от Държавата, според съда следва, че същият да бъде разгледан по ред, който не е по-неблагоприятен отколкото този за подобни искове за отговорност на Държавата в случаи на засягане на националното право. В българската правна система отговорността на държавата може да се реализира чрез два способа - по общия ред на чл. 49 от ЗЗД и по специалния ред на ЗОДОВ. Съдът приема, че тъй като процедурните норми на ЗОДОВ са най - благоприятни за правните субекти в Република България, които претендират обезщетения за допуснати нарушения на националното право поради местната подсъдност и простата държавна такса, както и поради обстоятелството, че ищците не дължат предварително внасяне на разноски, то в унисон с принципа на равностойността би следвало по същия процедурен ред да се търси обезщетение за нарушение на правото на ЕС. Съдът приема също, че събирането на проста държавна такса в размера, предвиден за исковете по ЗОДОВ е в съответствие и с принципа на ефективността, тъй като няма да доведе до прекомерно затрудняване на упражняването на правата на засегнатите лица, както и че по този начин ще бъдат осигурена в най-голяма степен защитата на правата на засегнатото лице като гражданин на ЕС по чл. 41 от Хартата на основните права на ЕС. На последно място следва да се посочи, че въпросът за приложимия процесуален ред за разглеждане на иск по чл. 4 § 3 от ДЕС се решава по различен начин от съдилищата в страната и би трябвало практиката да бъде уеднаквена след постановяване на решение по тълк. Дело № 2/2015 г. на ВКС и ВАС, което към момента е висящо.

Неоснователни според съда са възраженията на ответната страна по допустимостта на предявения иск поради липса на пасивна легимимация с оглед обстоятелството, че ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 61/2015 г./ е приет от предходно Народно събрание, а не от настоящото, които възражения са заявени с отговора на исковата молба и се поддържат в писмените бележки на ответната страна. Претендират се вреди от акт на законодателния орган, поради което по аналогия с разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ Народното събрание на РБ, което като постоянно действащ орган, осъществяващ по силата Конституцията законодателната власт в Държавата и притежаващ самостоятелна правосубектност е пасивно легитимиран орган по този иск.

В тежест на ищцата е докаже по делото, че: а/нарушената правна разпоредба от правото на ЕС предоставя субективни права на лицата и в частност на ищцата; б/извършено е нарушение от страна на ответника на посочената правна разпоредба от правото на ЕС, като нарушението трябва е „явно квалифицирано“ или „достатъчно съществено“, т.е. да налице явно и сериозно нарушаване на ограниченията, които се налагат на свободата на свободата на преценка на държавата; в/налице са имуществени вреди за ищцата, изразяващи се в пропуснати ползи поради неосъществено увеличаване на имуществото й през процесния период от 5 стопански години; г /налице е причинна връзка между нарушението на задължението на държавата и причинените на ищцата имуществени вреди, т.е. вредите произтичат като пряка и непосредствена последица от нарушаването на правото на ЕС от държавата.

Не се спори между страните, а се установява от представения по делото договор за отдаване под наем на общинска земя № 34/17.04.2014 г. /л.40-42/, сключен между ищцата П.В. А., в качеството на наемател и Община Б•••••, в качеството на наемодател, надлежно вписан в СВ гр. Левски, че по силата на същия на ищцата са предоставени за временно и възмезно ползване за срок от десет стопански години три общински земеделски имота, находящи се в землището на с.Татари, Община Б•••••, представляващи имоти с кадастрални №№ 170069, 170042 и 170027, с начин на трайно ползване: пасища и обща площ от 262, 512 дка. Установява се, че съгласно раздел ІV, т. 1 от договора ищцата е следвало да заплати годишен наем за стопанската 2013 – 2014 г. в размер на 1 575, 38 лв.. Установява се, че съгласно V, т.1 договорът е сключен за стопанските години през периода от 2013 до 2023 г..

Не се спори между страните, а се установява от представената по делото регистрационна карта на земеделски производител, издадена на ищцата на 03.04.2012 г. от МЗХ /л. 25-26/, че ищцата е регистрирана като земеделски производител в Областна дирекция “•••“ гр. Плевен и има заверки за периода 2012 г. - 2016 г..

Не се спори между страните, а се установява от представената по делото заповед № 407 от 04.05.2016г. на Кмета на Община Б••••• /л. 39/, че със същата договорът за наем с ищцата, сключен под № 34 на 17.04.2014 г., подробно описан по-горе е прекратен, считано от 01.02.2016 г., като ищцата е освободена от задължението да заплаща наем на Община Б••••• за стопанската 2015 – 2016 година.

Не се спори между страните, а се установява от представените по делото извлечения от банковата сметка на ищцата в ПИБ АД /л. 109 - 112/, че ищцата е получила от ДФ“•••“ парични средства, както следва: на 29.01.2016 г. сума в размер на 4 672, 61 лв., на 24.02.2016 г. сума в размер на 24 446 лв., на 12.03.2016 г. сума в размер на 8 473, 93 лв. и сума в размер на 2 824, 65 лв., на 15.04.2016 г. сума в размер на 4 349, 36 лв., на 22.12.2016 г. сума в размер на 679, 09 лв..

Не се спори между страните, а се установява от представеното по делото писмо от Кмета на Община Б••••• до пълномощника на ищцата адвокат Ч. /л. 107/, че в Общината са прекратени 24 договора отнасящи се за стопанската 2015/2016 година, с предмет 4 434, 951 дка земя с начин на трайно ползване: пасища, мери и ливади и са сключени 14 нови договора, отнасящи се за стопанската 2016/2017 година, с предмет 2 596, 747 дка земя с начин на трайно ползване: пасища, мери и ливади.

Не се спори между страните, а се установява от представенито по делото от третото незаинтересовано лице Държавен фонд „•••“ /ДФЗ/ писмени доказателства /л.147-150/, че ищцата П. А. с УРН 558335 е била поела петгодишен биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично •••“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. въз основа на подадено от нея и одобрено от ДФЗ заявление за подпомагане, както и че с писмо от 15.02.2016 г. ДФЗ официално е поканил ищцата в 15 - дневен срок от получаването му да представи доказателства за прекратяване на договора за ОПФ и ДПФ, издадени от компетентните институции, като е предупредил, че в противен случай ДФЗ – РА ще прекрати биологичния ангажимент. Установява се, че с писмо с вх. № 02 - 6500/599/ от 30.05.2016 г. до ДФЗ ищцата е направила искане за прекратяване на поетия от нея биологичен ангажимент, позовавайки се на форсмажорни и изключителни обстоятелства, като се е позовала на измененията на ЗСППЗЗ, направени през м. август 2015 г. и прекратяване на договора за наем № 34/17.04.2014 г. със заповед на Кмета на Община Б••••• № 407/04.05.2016 г..

Установява се от заключението на вещото лице С.П. /л. 130-132/ по назначената агро-икономическа експертиза, което не е оспорено от страните, че за стопанската 2014/2015 г. размерът на получените субсидии от ищцата е 24 043, 30 лв.. Вещото лице в изпълнение на поставената задача е дало прогнозно заключение, че размерът на субсидиите за следващите пет стопански години, начиная от стопанската 2015/2016 г. до стопанската 2019/2020 г. при добросъвестно изпълнение на задълженията на ищцата по договора би бил 120 184, 95 лв., като размерът на субсидиите определени за стопанската 2015/2016 г. е в размер на 24 036, 99 лв., а прогрозата е дадена чрез умножение на тази сума по пет за петте стопански години. В констативната част на заключението вещото лице посочва, че за стопанската 2014/2015 г. плащанията на субсидии, определени със заповед на Министъра на ЗХ са в размер на 91, 5893 лв./дка, като от платената на ищцата сума в размер на 25 089, 80 лв. за тази стопанска година вещото лице е приспаднало сумата от 1 046, 51 лв., която е платена като оторизирана сума за контрол на почвената ерозия и не се отнася за процесните пасища, а за декларирани трайни насаждения.

Безспорно е между страните, че към датата на сключване на договора за наем на общинска земя между ищцата и Община Б••••• - 17.04.2014 г. действащата нормативна уредба е допускала ищцата без да е земеделски стопанин отглеждащ пасищни животни да сключи договор за наем на пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд. Съгласно разпоредбата на чл. 37п ал. 1 от ЗСПЗЗ, действала през периода от 13.08.2010 г. до 10.05.2015 г., „М ерите и пасищата – общинска собственост, могат да се отдават под наем или под аренда само на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни, или на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние за срок 5 години. По искане на арендатора или наемателя договорът може да се сключи и за по-кратък срок.“ С решение на Народното събрание от 29.07.2015 г. са приети изменения в ЗСПЗЗ, като ЗИД е обнародван в ДВ бр. 61/11.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.. Съгласно изменената разпоредба на §15 ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г. са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл. 37и ал. 1 и 4. Съгласно изменената разпоредба на §15 ал. 3 договорите за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2 се прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областна дирекция “•••“. Съгласно разпоредбата на чл. 37и ал.1 от ЗСПЗЗ п асищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм, като е предвидено изискване тези п асища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд да се предоставят под наем или аренда на лица, които нямат данъчни задължения, както и задължения към Държавен фонд "•••", държавния поземлен фонд, общинския поземлен фонд и за земи по чл. 37в, ал. 3, т. 2. Разпоредбата на чл. 37и ал.4 от ЗСПЗЗ регламентира начина на разпределение на п асищата, мерите и ливадите м ежду правоимащите, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище. Установява се от мотивите към законопроекта, публикувани на сайта на НС, че промените в ЗСПЗЗ, започнали с измененията, публикувани в ДВ бр. 38 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г. са наложени с оглед подкрепата на сектор „Животновъдство“, тъй като в МЗХ са постъпвали множество жалби и сигнали от животновъди, с които същите са изразили недоволството си от това, че големи площи от землищата, в които са разположени животновъдните им обекти се ползват от лица, които нямат животни, но получават субсидии за площ, а за фермерите няма свободни терени за разпределение, необходими за отглеждане и изхранване на животните, което наложило да бъдат приети съответните законодателни промени с цел уреждане на тези обществени отношения.

Установява се от представените от ответника 7 бр. становища на Националния съвет на говедовъдите, Асоциацията на земеделските производители, Института по агростратегии и иновации, Националното сдружение на общините в Република България, Българската асоциация Биопродукти, Асоциацията за опазване и развъждане на местната дългокосместа коза във връзка с проекти за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ през 2015 г., че при проведените в съответствие чл. 26 ал. 2 от ЗНА обществени консултации при публикуване на проекта на ЗИД на ЗСПЗЗ на са получени различни становища относно въздействието на промените върху обществените отношения в това число дали прекратяването на договорите на лица по действащи договори за наем на държавни и общински имоти, които не са животновъди, но са поели ангажименти и ги изпълняват е законосъобразно поради това, че преурежда съществуващи отношения с обратна сила, показва адекватна политика в сферата на •••то, ще насърчи в действителност навлизане на нови животновъди в отрасъла, е в съответствие с Регламент 1307/2013 /чл. 4 § 1 б. „в“, ii /, дикриминира земелските производители, които се занимават с поддръжка на затревени зедемелски земи чрез косене. В този смисъл са възраженията в становищата по Института по агростратегии и иновации, Националното сдружение на общините в РБ, Българската асоциация Биопродукти. Възражения са налице и в становището на Асоциацията за опазване и развъждане на местната дългокосместа коза във връзка с проекти за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ през 2015 г., като основно се поддържа, че промените определящи броя на пасищните животните, които следва да бъдат отглеждани от лицата, които искат да приведат договорите си в съответствие с изискванията на чл. 37и ал.1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ няма да допринесе за подпомагане на дребните и средните животновъди.

Безспорно е по делото между страните, че ищцата не е изпълнила въведените със ЗИД на ЗСПЗЗ, в сила от 14.08.2015 г. изисквания за привеждане на договора си с Община Б••••• в съответствие с изискванията на чл. 37и ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ в срок до 01.02.2016 г., тъй като не е започнала да отглежда животни, поради което договорът й за наем с Община Б••••• е прекратен на основание § 15 ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ с влязла в сила заповед на Кмета на Община Б••••• заповед № 407/04.05.2016 г.. Безспорно се установи по делото също, че през м. май 2016 г. ищцата е подала заявление до ДФЗ с искане за прекратяване на поетия от нея биологичен ангажимент, позовавайки се измененията на ЗСППЗЗ, които не е могла да предвиди и прекратяването на договора й за наем с Община Б•••••.

Спорно по делото е налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 4 § 3 ал. 2 от Договора за Европейския съюз.

При изследване наличието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на НС на РБ, а именно дали приетите изменения на ЗСПЗЗ и в частност приемането на разпоредбата на § 15 ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, в сила от 14.08.2015 г. нарушава правна разпоредба от правото на ЕС, предоставяща субективни права на лицата и в частност на ищцата, съдът приема следното:

Ищцата се позовава на нарушаване на разпоредбата на чл. 4 § 1, б.“в“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета, съгласно която стопанска дейност означава: i) производството, отглеждането или култивирането на селскостопански продукти, включително прибирането на реколтата, доенето, развъждането на животни и отглеждането на животни за селскостопански цели, производството, отглеждането или култивирането на селскостопански продукти, включително прибирането на реколтата, доенето, развъждането на животни и отглеждането на животни за селскостопански цели, ii) поддържането на земеделска площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване без подготвителни действия, които са извън рамките на обичайните земеделски методи и машини, съгласно определени от държавите членки критерии въз основа на установена от Комисията рамка, или ii) поддържането на земеделска площ в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване без подготвителни действия, които са извън рамките на обичайните земеделски методи и машини, съгласно определени от държавите членки критерии въз основа на установена от Комисията рамка, или iii) извършване на минимална дейност, която се определя от държавите членки, в земеделски площи, които естествено се поддържат в състояние, подходящо за паша или обработване. Съгласно разпоредбата на чл.4 §2 б.“а“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013 д ържавите - членки определят критериите, които да се спазват от земеделските стопани, за да се счита, че са изпълнили задължението да поддържат земеделска площ в състояние, подходящо за паша или обработване съгласно посоченото в параграф 1, буква в), подточка ii), а съгласно б.“б“ когато е приложимо в дадена държава членка, определят минималните дейности, които да се извършват на площи, естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработване, съгласно посоченото в параграф 1, буква в), подточка iii). Като съобрази горепосочените разпоредби съдът приема, че цитираната норма от Регламента н орма е ясна, но от нея не се извличат права и задължения на адресатите й, т.е. същата не предоставя субективни права на определен кръг лица и в частност на ищцата и не създава задължения за Държавата, в качеството на член на ЕС. Цитираните норми на Регламента безспорно допускат осъществяване на стопанска дейност, която подлежи на подпомагане по схеми за подпомагане на ЕС и в хипотеза, в която земеделската площ да се поддържа в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване, но дават право на държавите - членки да регулират тази дейност съгласно определени национални критерии и не поставят ограничения или задължителни изисквания към държавите-членки как и по какъв ред да предоставят държавни или общински земеделски земи под наем - чрез търг или чрез директно договаряне. При тези изводи според съда по силата на Регламента не възниква задължение за Държавата при определяне на стопанската си политика да осигурява еднакво развитие на всички отрасли на селското стопанство, респ. ограничение да осъществи подкрепа на сектор „Животновъдство“ като гарантира на лицата, които реално отглеждат животни площи да осъществяват пашата на животните и изхранването им в общински имоти за сметка на лицата, извършващи стопанска дейност чрез поддръжка на ливади, пасища и мери чрез косене. Основателни са възраженията на ответника, че право на всяка държава - членка на ЕС е да определя отраслите, които следва да бъдат подпомагани и насърчавани, като необходимостта от защита на определен сектор, в случая „Животновъдство“ и приетите с тази цел изменения в ЗСПЗЗ с оглед регулация на тези обществени отношения, не могат да бъдат възприети като нарушение на общностното право, тъй като всяка държава-членка сама определя националните си приоритети и механизмът по който да бъдат осъществени. Регламент 1307/2013 установява правилата за директни плащания на земеделските стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, като задава общи изисквания, с цел да се гарантира правилното разходване на финансовите средства, но не въвежда някакви специални ограничения за държавите - членки относно кръга на лицата, които имат право да получат субсидия по този ред. Следва да се посочи също, че въпреки безспорния приоритет осигурен след изменението на закона на животновъдите в страната с цел осигуряване на възможност да изхранят животните си, то възможността на ищцата да ползва възмездно земеделски земи от общинския фонд не е ограничена, тъй като след прекратяване на договора й на посоченото основание за същата е съществувала правна възможност да участва на търг по отношение на останалите ненаети площи по реда на чл. 37и ал. 10 от ЗСПЗЗ. От представеното по делото писмо от Кмета на Община Б••••• безспорно се установява по делото, че такива площи са останали в съответната Община, поради което за ищцата е съществувала реална възможност да участва в търг, да сключи нов договор за наем и да продължи да изпълнява поетите биоангажименти към Държавен фонд „•••“. При тези изводи съдът приема, че въведените с § 15 ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ законодателни промени, даващи възможност мери и пасища да се стопанисват с приоритет от земеделски стопани, отглеждащи животни не противоречат на приетите в регламента правила относно лицата имащи право на помощи. Ищцата се позовава на нарушаване на разпоредбата на чл. 14 от ЕКЗПЧ, като счита, че е днаквото й третиране с останалите земеделски производители представлява дискриминация по смисъла на чл. 14 от Европейската конвеция за правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Нарушаването на принципа за недискриминация, който е уреден в разпоредбата на чл. 14 от ЕКЗПЧ и по силата на разпоредбата на чл. 6 § 3 от ДЕС като е възприет в Хартата на основните права на ЕС /чл. 21/ следва да се приеме за част от правото на ЕС. Съдът приема, че и в случаите, когато дискриминацията произтича нарушаване на правото на ЕС, отговорността за вреди, причинени от дискриминация следва да бъде търсена от специалния ред, предвиден в чл. 71 от Закона за защита от дискриминацията, а не по реда на чл. 4 § 3 ал. 2 от ДЕС. Ищцата се позовава на нарушаване на правото на ЕС поради това, че законът има обратно действие в нарушение на чл. 14 ал. 3 от ЗНА и в нарушение на принципа на правната сигурност. Принципът на легитимните правни очаквания, наричан още принцип на оправданите правни очаквания е пряко свързан с принципа на правната сигурност, при който лицата, които действат добросъвестно и въз основа на закона, не трябва да бъдат разочаровани в резултат на последващи промени на този закон. Общностното право не може да се прилага спрямо периоди, предшестващи неговото приемане, т.е. принципът е, че няма обратно действие. При липсата на изрична разпоредба, обосноваваща и оправдаваща обратна сила, принципът е, че правната норма няма обратна сила. Действително с приетата разпоредба на § 15 ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ е определен срок от няколко месеца от 14.08.2015 г. до 01.02.2016г. за ищцата, в качеството й на наемател по заварен, сключен преди посочена в закона дата договор за наем да приведе договора си в съответствие с изискванията на чл.37и ал.1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, които изисвания налагат същата да започне да отглежда определен в разпоредбите брой животни за да не бъде прекратен договорът й за наем. С въведените нови законови изисквания към страните по сключен вече договор са уредени занапред отношенията между тях без да се държи сметка дали страните добросъвестно са изпълнявали договора си към момента. След като обаче изменението на закона има действие занапред и на страните по завареното правоотношение е даден срок да приведат същото в съответствие със закона, според съда не е налице нарушение на принципа на легитимните правни очаквания, респ. нарушаване на принципа на правната сигурност. И щцата се позовава на нарушаване на правото на ЕС поради това, че в измененията на закона не е предвидено изключение в случай на непреодолима сила и извънредни обстоятелства. Ищцата не излага в исковата молба конкретни фактически твърдения, които да обосновават задължения за ответника, респ. за държавите – членки на ЕС да включат подобни разпоредби и връзката им с твърдените пропуснати ползи, поради което съдът намира, че не следва да обсъжда подробно тези доводи за нарушаване на правото на ЕС. При съобразяване на гореизложеното съдът намира, че по делото не се доказва нарушение на правото на ЕС, поради което не е налице първата от предвидените в закона предпоставки за да бъде ангажирана отговорността на ответника Народно събрание на РБ, в качеството на законодателен орган, поради което не следва да бъдат подробно обсъждано наличието на останалите комулативно изискуеми предпоставки. Следва да се посочи само, че по делото липсват доказателства също така за наличието на реално претърпени вреди от ищцата, изразяващи се в пропуснати ползи, които да се намират в причинна връзка с приетата от ответника разпоредба на § 15 ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. От представените писмени доказателства отнасящи се до получени от ищцата парични плащания и от заключението на приетата по делото съдебно-агроикономическа експертиза, изготвено от вещото лице П., които кореспондират помежду си безспорно се установи, че ищцата е получила субсия от ДФ „•••“ по процесния договор за стопанската 2014/2015 г. в размер на 24 043, 30 лв.. Безспорно се установи също, че през м. май 2016 г. ищцата е подала искане за прекратяване на одобрения й ангажимент по мярка 11 „Биологично •••“ от ПРСР 2014-2020 г., поради което считано от стопанската 2015/2016 г. ищцата не е имала правна възможност да получава субсидии за подпомагане за извършване на стопанска дейност. Към момента е изтекъл част от процесния период, по отношение на стопанските 2015/2016 и 201/2017 г., а останалата част от периода е бъдещ, поради което следва да се посочи, че на първо място по отношение на процесния период липсва валидно поет агроекологичен ангажимент от страна на ищцата, даващ й право да получава субсидии, а на второ място по отношение на целия период е налице несигурност дори при наличие на такъв дали ищцата би продължила да получава субсидии за площите, предмет на прекратения договор за наем. Установява се от заключението на вещото лице П., че за всяка година на база на заявените за подпомагане площи и при добросъвестно изпълнение на задълженията си да поддържа площите в добро екологично и земеделско състояние, подлежащо на контрол земеделският производител получава субсидия в одобрен от Министъра на •••то, храните и горите размер, който е различен за всяка стопанска година. Следователно по отношение на претендираната от ищцата сума за пропуснати ползи не съществува сигурност относно това, че ще бъде получена от ищцата като кредитор, а същата се явявя предполагаема и дори прогнозна, тъй като към момента не би могла да бъде установено дори и по размер. При тези правни изводи съдът намира, че не н алице основанията на чл. 4 § 3 ал. 2 от Договора за Европейския съюз и предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан със законните от това правни последици. На основание чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ ищцата следва да бъде осъдена да заплати разноските в производството, като заплати на ответник а направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определени по правилата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, а по сметка на съда направените разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 395 лв.. Водим от горното, Съдът iii) извършване на минимална дейност, която се определя от държавите членки, в земеделски площи, които естествено се поддържат в състояние, подходящо за паша или обработване.

Съгласно разпоредбата на чл.4 §2 б.“а“ от Регламент (ЕС) № 1307/2013 д ържавите - членки определят критериите, които да се спазват от земеделските стопани, за да се счита, че са изпълнили задължението да поддържат земеделска площ в състояние, подходящо за паша или обработване съгласно посоченото в параграф 1, буква в), подточка ii), а съгласно б.“б“ когато е приложимо в дадена държава членка, определят минималните дейности, които да се извършват на площи, естествено поддържани в състояние, подходящо за паша или обработване, съгласно посоченото в параграф 1, буква в), подточка iii).

Като съобрази горепосочените разпоредби съдът приема, че цитираната норма от Регламента н орма е ясна, но от нея не се извличат права и задължения на адресатите й, т.е. същата не предоставя субективни права на определен кръг лица и в частност на ищцата и не създава задължения за Държавата, в качеството на член на ЕС. Цитираните норми на Регламента безспорно допускат осъществяване на стопанска дейност, която подлежи на подпомагане по схеми за подпомагане на ЕС и в хипотеза, в която земеделската площ да се поддържа в състояние, което да я прави подходяща за паша или обработване, но дават право на държавите - членки да регулират тази дейност съгласно определени национални критерии и не поставят ограничения или задължителни изисквания към държавите-членки как и по какъв ред да предоставят държавни или общински земеделски земи под наем - чрез търг или чрез директно договаряне. При тези изводи според съда по силата на Регламента не възниква задължение за Държавата при определяне на стопанската си политика да осигурява еднакво развитие на всички отрасли на селското стопанство, респ. ограничение да осъществи подкрепа на сектор „Животновъдство“ като гарантира на лицата, които реално отглеждат животни площи да осъществяват пашата на животните и изхранването им в общински имоти за сметка на лицата, извършващи стопанска дейност чрез поддръжка на ливади, пасища и мери чрез косене. Основателни са възраженията на ответника, че право на всяка държава - членка на ЕС е да определя отраслите, които следва да бъдат подпомагани и насърчавани, като необходимостта от защита на определен сектор, в случая „Животновъдство“ и приетите с тази цел изменения в ЗСПЗЗ с оглед регулация на тези обществени отношения, не могат да бъдат възприети като нарушение на общностното право, тъй като всяка държава-членка сама определя националните си приоритети и механизмът по който да бъдат осъществени. Регламент 1307/2013 установява правилата за директни плащания на земеделските стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика, като задава общи изисквания, с цел да се гарантира правилното разходване на финансовите средства, но не въвежда някакви специални ограничения за държавите - членки относно кръга на лицата, които имат право да получат субсидия по този ред. Следва да се посочи също, че въпреки безспорния приоритет осигурен след изменението на закона на животновъдите в страната с цел осигуряване на възможност да изхранят животните си, то възможността на ищцата да ползва възмездно земеделски земи от общинския фонд не е ограничена, тъй като след прекратяване на договора й на посоченото основание за същата е съществувала правна възможност да участва на търг по отношение на останалите ненаети площи по реда на чл. 37и ал. 10 от ЗСПЗЗ. От представеното по делото писмо от Кмета на Община Б••••• безспорно се установява по делото, че такива площи са останали в съответната Община, поради което за ищцата е съществувала реална възможност да участва в търг, да сключи нов договор за наем и да продължи да изпълнява поетите биоангажименти към Държавен фонд „•••“. При тези изводи съдът приема, че въведените с § 15 ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ законодателни промени, даващи възможност мери и пасища да се стопанисват с приоритет от земеделски стопани, отглеждащи животни не противоречат на приетите в регламента правила относно лицата имащи право на помощи.

Ищцата се позовава на нарушаване на разпоредбата на чл. 14 от ЕКЗПЧ, като счита, че е днаквото й третиране с останалите земеделски производители представлява дискриминация по смисъла на чл. 14 от Европейската конвеция за правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС). Нарушаването на принципа за недискриминация, който е уреден в разпоредбата на чл. 14 от ЕКЗПЧ и по силата на разпоредбата на чл. 6 § 3 от ДЕС като е възприет в Хартата на основните права на ЕС /чл. 21/ следва да се приеме за част от правото на ЕС. Съдът приема, че и в случаите, когато дискриминацията произтича нарушаване на правото на ЕС, отговорността за вреди, причинени от дискриминация следва да бъде търсена от специалния ред, предвиден в чл. 71 от Закона за защита от дискриминацията, а не по реда на чл. 4 § 3 ал. 2 от ДЕС.

Ищцата се позовава на нарушаване на правото на ЕС поради това, че законът има обратно действие в нарушение на чл. 14 ал. 3 от ЗНА и в нарушение на принципа на правната сигурност. Принципът на легитимните правни очаквания, наричан още принцип на оправданите правни очаквания е пряко свързан с принципа на правната сигурност, при който лицата, които действат добросъвестно и въз основа на закона, не трябва да бъдат разочаровани в резултат на последващи промени на този закон. Общностното право не може да се прилага спрямо периоди, предшестващи неговото приемане, т.е. принципът е, че няма обратно действие. При липсата на изрична разпоредба, обосноваваща и оправдаваща обратна сила, принципът е, че правната норма няма обратна сила. Действително с приетата разпоредба на § 15 ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ е определен срок от няколко месеца от 14.08.2015 г. до 01.02.2016г. за ищцата, в качеството й на наемател по заварен, сключен преди посочена в закона дата договор за наем да приведе договора си в съответствие с изискванията на чл.37и ал.1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ, които изисвания налагат същата да започне да отглежда определен в разпоредбите брой животни за да не бъде прекратен договорът й за наем. С въведените нови законови изисквания към страните по сключен вече договор са уредени занапред отношенията между тях без да се държи сметка дали страните добросъвестно са изпълнявали договора си към момента. След като обаче изменението на закона има действие занапред и на страните по завареното правоотношение е даден срок да приведат същото в съответствие със закона, според съда не е налице нарушение на принципа на легитимните правни очаквания, респ. нарушаване на принципа на правната сигурност.

И щцата се позовава на нарушаване на правото на ЕС поради това, че в измененията на закона не е предвидено изключение в случай на непреодолима сила и извънредни обстоятелства. Ищцата не излага в исковата молба конкретни фактически твърдения, които да обосновават задължения за ответника, респ. за държавите – членки на ЕС да включат подобни разпоредби и връзката им с твърдените пропуснати ползи, поради което съдът намира, че не следва да обсъжда подробно тези доводи за нарушаване на правото на ЕС.

При съобразяване на гореизложеното съдът намира, че по делото не се доказва нарушение на правото на ЕС, поради което не е налице първата от предвидените в закона предпоставки за да бъде ангажирана отговорността на ответника Народно събрание на РБ, в качеството на законодателен орган, поради което не следва да бъдат подробно обсъждано наличието на останалите комулативно изискуеми предпоставки. Следва да се посочи само, че по делото липсват доказателства също така за наличието на реално претърпени вреди от ищцата, изразяващи се в пропуснати ползи, които да се намират в причинна връзка с приетата от ответника разпоредба на § 15 ал. 3 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ. От представените писмени доказателства отнасящи се до получени от ищцата парични плащания и от заключението на приетата по делото съдебно-агроикономическа експертиза, изготвено от вещото лице П., които кореспондират помежду си безспорно се установи, че ищцата е получила субсия от ДФ „•••“ по процесния договор за стопанската 2014/2015 г. в размер на 24 043, 30 лв.. Безспорно се установи също, че през м. май 2016 г. ищцата е подала искане за прекратяване на одобрения й ангажимент по мярка 11 „Биологично •••“ от ПРСР 2014-2020 г., поради което считано от стопанската 2015/2016 г. ищцата не е имала правна възможност да получава субсидии за подпомагане за извършване на стопанска дейност. Към момента е изтекъл част от процесния период, по отношение на стопанските 2015/2016 и 201/2017 г., а останалата част от периода е бъдещ, поради което следва да се посочи, че на първо място по отношение на процесния период липсва валидно поет агроекологичен ангажимент от страна на ищцата, даващ й право да получава субсидии, а на второ място по отношение на целия период е налице несигурност дори при наличие на такъв дали ищцата би продължила да получава субсидии за площите, предмет на прекратения договор за наем. Установява се от заключението на вещото лице П., че за всяка година на база на заявените за подпомагане площи и при добросъвестно изпълнение на задълженията си да поддържа площите в добро екологично и земеделско състояние, подлежащо на контрол земеделският производител получава субсидия в одобрен от Министъра на •••то, храните и горите размер, който е различен за всяка стопанска година. Следователно по отношение на претендираната от ищцата сума за пропуснати ползи не съществува сигурност относно това, че ще бъде получена от ищцата като кредитор, а същата се явявя предполагаема и дори прогнозна, тъй като към момента не би могла да бъде установено дори и по размер.

При тези правни изводи съдът намира, че не н алице основанията на чл. 4 § 3 ал. 2 от Договора за Европейския съюз и предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан със законните от това правни последици.

На основание чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ ищцата следва да бъде осъдена да заплати разноските в производството, като заплати на ответник а направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., определени по правилата на чл. 78 ал. 8 от ГПК, а по сметка на съда направените разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 395 лв..

Водим от горното, Съдът Р е ш и:

ОТХВЪРЛЯ предявения на основание чл. 4 § 3 ал. 2 от Договора за Европейския съюз, разгледан по реда на ЗОДОВ иск от П.В.А., ЕГН •••••••••• •••, със съдебен адрес: адвокат И. Ч. ••• срещу Народното събрание на Р епублика Б ългария, гр. София, 1169, пл. “Народно събрание“ № 2, представляван о в производството от главен юрисконсулт М.Г. за сумата от 125 403, 60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за период от пет стопански години до 2020 г. от лишаването й от право на участва в кампаниите за директни плащания в стопанските години от 2015/2016 г. до 2019/2020 г. вкл. в резултат на приемането на разпоредбата на § 15 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ бр. 61/2015 г./ от законодателния орган на Държавата, с която според ищцата се нарушава правото на ЕС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на основание чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ П.В.А., ЕГН •••••••••• •••, със съдебен адрес: адвокат И. Ч. ••• ДА ЗАПЛАТИ на Народното събрание на Р епублика Б ългария, гр. София, 1169, пл. “Народно събрание“ № 2, представляван о в производството от главен юрисконсулт М.Г. разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 200 лв..

ОСЪЖДА на основание чл. 10 ал. 2 от ЗОДОВ П.В.А., ЕГН •••••••••• •••, със съдебен адрес: адвокат И. Ч. ••• ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Плевенския окръжен съд сумата от 395 лв. за направените разноски за възнаграждение на вещо лице, платени от бюджета на съда.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

Окръжен съдия: