Решение № 451 от 30.9.2019 г. на Административен съд - Монтана по дело № 430/2019 г.

Производството е по реда на чл.208 АПК във връзка с чл.63 ЗАНН. С решение №275/28.06.2019 г., постановено по АНД № 157/2019 г. РС Монтана е отменил наказателно постановление № 030/26.10.2018 г. на директора на ОД на МВР Монтана, с което на „ А.з.к.с.и.и о.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление •••, пл.Славейков №1, вх.•, ет.•, представлявано от управителя И••• В••• Т•••, за нарушение по чл.50, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност /ЗЧОД/ и на основание чл.74, ал.1 от ЗЧОД, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1 000 лв. за това, на 07.10.2018 г. в гр. Монтана, стадион“О••• “ при охрана на спортно мероприятие- футболна среща, при извършена проверка е установило, че последното, като юридическо лице е използвало за охрана, пропускателен режим и организация на дейността по допускане и настаняване на зрители лицето Е••• Л••• Д•••, с което не е сключило трудов договор, с което е нарушил чл.50, ал.1 от ЗЧОД. притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност. Така постановеното решение е обжалвано от директора на ОД на МВР, с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Касаторът, чрез пълномощника юрк.Димитрова поддържа жалбата, счита извода на РС за неправилен, твърди, че приложеният трудов договор е изготвен след направената проверка. Твърди, че при проверката не е представен сключен трудов договор, а регистрацията в НАП е от 07.10.2018 г., но едва в 22.17 часа, поради което неправилно е прието, че дружеството не е нарушило разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗЧОД. Счита, че не са налице нарушения при реализиране на административнонаказателната отговорност, атакуваното НП е законосъобразно, издадено е от компетентен орган, при спазена форма и ред и съдържа всички изискуеми реквизити. Обстоятелствата, при които е извършено нарушението са описани пълно, подробно и ясно, с посочване на всички елементи от фактическия състав на нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗЧОД. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление. Ответникът, чрез пълномощника адв. Д., в писмен отговор оспорва жалбата и моли решението на Районния съд да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Административен съд Монтана, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана на основание чл. 74, ал.1 от ЗЧОД, съгласно който „ На юридическо лице или едноличен търговец, което/който използва за осъществяване на охранителна дейност лице, с което не е сключило трудов договор или е сключило такъв в нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1 и 2, се налага имуществена санкция в размер 1000 лв. за всяко отделно нарушение. „. Като съгласно чл. 50, ал.1 от ЗЧОД „Ръководител или изпълнител на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 1 – 8 може да бъде лице, което работи по основно трудово правоотношение на длъжност, съответна на изпълняваната дейност, въз основа на сключен трудов договор с едноличния търговец или юридическото лице.“ От посочените разпоредби следва извод, че за нарушението на чл. 50, ал. 1 следва да налице изпълнител на частна охранителна дейност, без с изпълнителя дружеството да е сключено трудов договор и тогава осъществява фактическия състав на санкционната норма - чл. 74, ал1 от ЗЧОД. В конкретния случай безспорно при проверката на 07.10.2019 г. в 15.00 часа лицето Е••• Д••• не е представил сключен трудов договор, но при последваща проверка в НАП, вкл. уведомление от 07.10.2019г. е установено, че същият е подписал трудов договор на 06.10.2019г., който договор е представен пред РС Монтана и не е оспорен в производството. Изложените в касационната жалба твърдения, че е съставен след проверката, не могат да бъдат споделени, т.к. ако се твърди антидатиране на представения трудов договор, то касаторът е имал възможност да оспори представения трудов договор в производството пред РС, което същият не е сторил. Изложените доводи относно нарушение на разпоредби на КТ, че на лицето не е връчен трудов договор и уведомление, не могат да обосноват твърдяното нарушение по чл.50, ал.1 от ЗЧОД. За извършено нарушение по КТ, следва да бъде наложено и съответното наказание по КТ. Като за пълнота следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл.62, ал.3 КТ „В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.“, която в случая дружеството е спазило. В конкретния случай санкцията е наложена за нарушение по чл.50, ал.1 от ЗЧОД, а такова нарушение не е доказано в производството. Изложените в тази насока мотиви от въззивния съд напълно съответстват на установените и доказани в производството факти и обстоятелства и се възприемат от настоящия състав, предвид което не е нужда да бъдат преповтаряни. Изложените в касационната жалба доводи са неоснователни, същите не променят установените факти и обстоятелства относно твърдяното нарушение по чл.50, ал.1 ЗЧОД. Предвид което като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Предвид горното, съдът