Решение № 543 от 21.11.2024 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 554/2024 г.

Окръжен съд - Благоевград21.11.2024 г.докладчик Николай Грънчаров

Диспозитив

ОТМЕНЯ Неприсъствено решение № 52/22.02.2024г., постановено по гр.д. № 765/2023г. по описа на РС Петрич. ВРЪЩА делото на РС Петрич за разглеждане на гр.д. № 765/2021г. по описа на РС Петрич, при участието на двете страни в състезателно производство, с указания повторно и редовно на ответника да бъде връчен препис от ИМ и книжата по делото, като бъде дадена възможност на „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666, чрез неговия пълномощник- да депозира отговор на ИМ по реда и в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 240 ал.1 ГПК. Образувано е въз основа на молба /жалба/ от „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666, с адрес на управление: гр. София, р-н „Слатина“, ж.к. „Гео Милев“, ул. „Манастирска“ № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, представлявано от Л. И. Б.-Г., чрез адв. Д. Д., с искане за отмяна на Неприсъствено решение № 52/22.02.2024г., постановено по гр.д. № 765/2023г. по описа на РС Петрич. С писмената молба се релевират доводи за отмяна на атакуваното неприсъствено решение, поради наличието на основанията на чл. 240 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като процедурата по връчване на исковата молба и призовката за насроченото открито съдебно заседание на „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666, като ответник по делото пред първоинстанционния съд, е била опорочена. Твърди се, че ответника търговец е бил нередовно призоваван на адреса на който е регистриран, като оформянето на съобщението по реда на чл. 50 ал.2 от ГПК е нередевно, тъй като дружеството не е променяло адреса си от 12.04.2014г., нито е напускало този адрес, а отделно от това сочи се, че на адреса на регистрация на дружеството ответник, вече е било извършвано редовно връчване на книжа по делото- на 01.04.2024г. Наведени са доводи, че поради нарушената процедура по връчване на документите по делото на ответната страна, стигнало се е до провеждане на насрочено открито съдебно заседание без участието на ответника, като същият е бил лишен от възможността в законно установените срокове да направи своите възражения и да осъществи процесуални действия в свой интерес, което по своята правна същност е съществено процесуално нарушение, довело до постановяването на недопустимо неприсъствено решение по делото. Иска се с молбата по чл. 240 от ГПК от съда да отмени изцяло обжалваното Неприсъствено решение № 52/22.02.2024г., постановено по гр.д. № 765/2023г. по описа на РС Петрич, като делото бъде върнато на първата съдебна инстанция, за разглеждане от друг съдебен състав, с указания на ответника редовно да бъде изпратена и връчена препис от ИМ и книжата по делото и дадена възможност за отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Първоинстанционния съд е приел депозираната от „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666 молба с вх. № 3261/12.07.2024г. за редовна, като е администрирал същата и събрал дължимата по делото държавна такса. Разпоредил е препис от жалбата да бъде изпратена на другата страна, в възможност за отговор на същата в едноседмичен срок. Пред РС Петрич е постъпил писмен отговор на молбата по чл. 240 от ГПК от адв. Д. М., като пълномощник на ищеца- П. А. А., с който се оспорва искането за отмяна на постановеното неприсъствено решение на РС Петрич като неоснователно. Поддържа се от ответната страна по искането за отмяна, че първоинстанционният съд правилно е приложил процесуалния закон, тъй като са били налице предпоставките на чл. 238 ал.1 и чл. 239 ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. Иска се от съда да отхвърли като неоснователна молбата за отмяна на Неприсъствено решение № 52/22.02.2024г., постановено по гр.д. № 765/2023г. по описа на РС Петрич, като неоснователна. Претендират се разноските пред въззивната съдебна инстанция. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 306 от ГПК, във връзка с чл. 260 и чл. 261 от ГПК намира подадената молба за отмяна за процесуално допустима, като подадена преди изтичането на преклузивния срок по чл. 240 ал.1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес да иска отмяна на постановеното срещу нея неприсъствено решение. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, тъй като в нея точно и мотивирано са изложени основанията за отмяна, като същата е насочена срещу подлежащо на отмяна влязло в законна сила неприсъствено решение, като е адресирана до компетентния за нейното разглеждане окръжен съд. В срока по чл. 306 ал.2 от ГПК, постъпил е писмен отговор от насрещната страна, който е редовен с оглед на изискванията за съдържание, като е депозиран в указания законов срок от получаване на преписа от молбата по чл. 240 от ГПК. За да се произнесе по молбата за отмяна на неприсъствено решение, въззивният съд, в рамките на компетентенциите си, взе предвид следното: Окръжният съд приема, че молбата за отмяна е подадена в преклузивния едномесечен срок от връчване на неприсъственото решение, същата е редовна с оглед наличието на условията по чл. 306 от ГПК, поради което съдът с нарочно определение № 627/05.06.2024год. я е допуснал до разглеждане в открито съдебно заседание. Пред настоящата въззивна съдебна инстанция, нови доказателства не са представяни и събирани от съда. С писмени молби по съществото на делото, пълномощниците на страните поддържат становищата си, изразени с молбата по чл. 240 от ГПК и отговора на същата. Разгледана по същество, молбата за отмяна е основателна, поради следните съображения: Производството пред РС Петрич е образувано по молба от адв. Д. В. М. от АК-Пловдив, с адрес на кантората и съдебен адресат в •••, в качеството му на пълномощник на П. А. А., ЕГН: •••••••••• от •••1 и съдебен адресат •••, срещу „Кредит Гаранция“ ЕООД, ЕИК: 201281666, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Манастирска“ № 41, вх.Б, ет.1, ап.2, представлявано от управителя Л. И. Б.. Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД. РС Петрич е бил сезиран с ИМ, с която се оспорва Договор за кредит № 100342971, който е сключен между кредитодателя „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД и кредитополучателя- П. А. А., за предоставяне в заем на сума в размер на 1000лв. Сочи се че съгласно чл. 1 ал. 2 от договора, длъжникът е бил задължен да сключи Договор за възлагане на поръчителство, чрез който да обезпечи вземането на кредитора по договора за кредит, за което е следвало да заплати допълнителна такса за гаранция, в размер на 155лв., като разсрочена месечна вноска. Навадени са доводи с ИМ, че на кредитополучателя не са били предоставени преписи от двата договора, както и погасителен план, общи условия и СЕФ на заемодателя, които са неразделна част от сключените договори. Оспорва се вземането на кредитора по сключения Договор за възлагане на поръчителство, като са навадени основания за нищожност на същия, по смисъла на чл. 26 ал.1 пр. 3 от ЗЗД и поради това че сключения договор не отговаря на изискванията на чл. 19 ал.4 от ЗПК, във вр. с чл. 22 от същия закон. Поддържа се че договора е нищожен поради накърняване на добрите нрави и поради явна нееквивалентност на престациите на страните по сключения договор, както и поради това че срещу заплащането на сумата от 155лв., не се предвижда насрещна престация, като се стига единствено и само до неоправдано увеличаване на сумата по задължението по сключения между страните договор за кредит. Като отделно основание за нищожност на Договор за възлагане на поръчителство, поддържа се нарушение на императивни норми на закона досежно максимално предвидения размер на ГПР и заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26 ал.1 пр. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Поддържа се с ИМ нищожност на Договор за възлагане на поръчителство на самостоятелно основание- чл. 143 ал.1 и ал. 2 т. 19 от ЗЗП, тъй като същият е сключен във вреда на потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност, справедливост и води до неравновесие на страните, като е сключен в ущърб на потребителя/чл. 143 ал.1 от ЗЗП/ Със сключения договор информацията не е поднесена на потребитея на разбираем и ясен език и така същият е бил лишен от възможността да прецени реалните икономически последици от сключването на договора/чл. 143 ал. 2 т. 19 от ЗЗП/ Иска се от първоинстнационният съд да осъди „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666, да заплати на П. А. А., сумата в размер на 155лв., недължимо платена по Договор за възлагане на поръчителство, сключен за обезпечаване на задължението по Договор за кредит № 100342971, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на дължимата сума. След като е приел исковата молба за редовна, заедно с приложените към нея писмени доказателства, първоинстанционния съд с Разпореждане № 614 от 30.06.2023г., е постановил преписи от същите да се изпратят на ответната страна. Видно от върнатото в цялост съобщение, преписите до „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666, са изпратени на адреса на който едноличния търговец е регистриран в ТР: град София, ул. „Манастирска”, № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2/така, както е посочено в удостоверението за актуалното му състояние, приложено по делото/.Върху съобщението е отбелязано, че адресът е посетен на четири дати в рамките на един месец, но- „на адреса не е открит никой, няма фирмени знаци и служител“. След нов опит за призоваване на същия адрес и справка в ТРРЮЛНЦ за актуален такъв, въз основа на писмена резолюция на съдията докладчик от 20.11.2023г.- разписката е приложена по делото, като на същата е отбелязано- „да се счита за редовно връчена и да се приложи по делото“. С Определение № 1048 от 22.12.2023г. по първоинстанционното гр.д. № 765/2021г. по описа на РС Петрич, съдът на осн. чл. 140 от ГПК е изготвил проекто- доклада си по делото, като е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 20.02.2024г. от 10.20 часа. Постъпила е по гр.д. № 765/2021г. по описа на РС Петрич- писмена молба с вх. № 438/18.01.2024г., подадена от „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666, чрез пълномощника адв. Д. Д., САК, с която се сочи че на дружеството ответник е връчено на 05.01.2024г. Определение № 1048 от 22.12.2023г., по реда на чл. 140 от ГПК. В молбата се сочи от пълномощника на дружеството ответник, че във връченото определение се сочи че „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666 е ответник по делото, но на дружеството не е била връчвана препис от ИМ и съдебни книжа по делото. С молбата изрично се иска от първоинстанционния съд да постанови редовно връчване на ИМ и книжата по делото на дружеството ответник, като на „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666, бъде предоставена възможност да подаде надлежен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, както и да организира надлежно защитата си по делото. С писмена резолюция върху писмената молба от съдията докладчик, разпоредено е да се изпрати писмо до адв. Д., с което да се отговори, че за връчването на разпореждане по чл. 131 от ГПК, е приложена разпоредбата на чл. 50 ал. 2 от ГПК. Призовката за насроченото от първоинстанционния съд, първо съдебно заседание по гр.д.№ 765/2023г. по описа на РС Петрич- за 20.02.2024г., е връчена редовно на адреса на регистрация на дружеството ответник град София, ж.к. „Слатина“, ул. „Манастирска”, № 41, вх. Б, ет. 1, ап. 2, като е получена от служител на фирмата на 05.01.2024г. В проведеното единственото съдебно заседание по първоинстанционното дело на 20.02.2024г., било е направено от ищеца изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Съставът на РС Петрич е дал ход на делото в отсъствие на ответника или негов представител, като е приел че са налице основанията на чл. 238 ал. 1 от ГПК и на чл. 239 ал.1 т. 1 от ГПК, като е постановил че ще се произнесе с неприсъствено решение по делото. Първоинстанционният съд се е произнесъл по делото с обжалваното Неприсъствено решение № 52/22.02.2024г., постановено по гр.д. № 765/2023г. по описа на РС Петрич, с което е уважил предявения иск по чл. 55 ал.1 от ЗЗД, като без да се произнася по същество и на осн. чл. 239 от ГПК е осъдил „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666, да заплати на П. А. А., ЕГН ••••••••••, сумата 155лв., недължимо платена по недействителен Договор за възлагане на поръчителство, сключен за обезпечаване на вземането по Договор за кредит № 100342971 между същите страни. Присъдени са разноски в съответствие с изхода на делото. При така установеното от фактическа страна, въззивният състав на ОС Благоевград, излага следните правни доводи: Отмяната на решение, постановено по реда на чл. 238- чл. 239 от ГПК, може да бъде постановена, когато страната, срещу която е насочено, е била лишена от възможността да участва в делото при наличието на някоя от изрично алтернативно посочени в разпоредбата на чл. 240 ал. 1 от ГПК три хипотези. В случая, молителят- „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666/ответник в производството пред РС Петрич/ се позовава на първата от тях- неподаване на отговор на ИМ по реда на чл. 131 от ГПК и неучастие в насроченото от първоинстанционния съд единствено открито съдебно заседание, поради ненадлежно връчване на преписа от исковата молба и съдебните книжа по делото. В действащия ГПК неприсъственото решение е уредено като съдебен акт, постановяван по искане на една от страните в съдебния исков процес, с който се разрешава спора по същество. По искане на ищеца /чл. 238 ал. 1 ГПК/ такова решение може да бъде постановено, когато не е представен в срок отговор на исковата молба, ответникът не се е явил в първото редовно по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Спецификата на неприсъственото решение намира израз и в особения ред за защита. За разлика от решенията постановени в състезателно производство, които подлежат на обжалване, неприсъствените решения по разпореждане на закона не подлежат на инстанционно обжалване - чл. 239, ал. 4 ГПК. Законът е предвидил за тях различен ред за защита, като на страната са предоставени две правни възможности - чрез искане за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК пред въззивния съд на изрично посочените основания и с нарочен иск по чл. 240, ал. 2 ГПК при определени предпоставки. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е допустима, когато не са били налице условията за защита на страната по реда на чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ГПК срещу неприсъственото решение. /Решение № 70 от 7.04.2021г. на ВКС по гр.д. № 112/2021г., III г.о., ГК/. Защитимото според закона право по чл. 240, ал. 1 от ГПК е лишаването на страната от възможност да участва в делото. Основанията, на които страната е лишена да участва, са изброени в нормата на чл. 240, ал. 1 от ГПК, съгласно която, в едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1/ ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2/ невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства и 3/ невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Настоящият състав на ОС Благоевград намира че в настоящия случай ответната страна- „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666, е била лишена от възможността да участва в процеса и да организира защитата си, поради ненадлежното връчване на препис от ИМ и съдебните книжа по делото. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 50 ал.2 от ГПК. За да бъде надлежно осъществено връчване на търговеца ответник, по реда на чл. 50 ал.2 от ГПК- чрез прилагане на съобщението по делото, то следва безспорно да е установено че търговеца е напуснал адреса, вписан в ТРРЮЛНЦ като седалище на фирмата, без да впише новия си адрес. Ако при неколкократните посещения на адреса, връчителят не намери на кой да връчи съобщението, не открие наличието на фирмени знаци, обявено работно или приемно време, данни че на този адрес се помещава офис на дружеството, както и ако не открие работници или служители, които да се съгласят да получат съобщението, то същият следва да извърши обстойно изследване, като положи сериозни усилия да събере сведения, познат ли е някому дружество с такова наименование и пребивавали ли са представители на дружеството на вписания в ТР адрес на седалището на фирмата. Ако открие лица които могат да удостоверят тези обстоятелства, следва подробно да отбележи кои са тези лица, като впише имената и адресите им. Без събиране на такава информация от призовкаря, само отбелязването на посетения адрес няма представители на адресата или фирмени знаци, без отразяване на посочените в призовката обстоятелства, опорочава връчването на съобщенията и призовките./Решение № 3 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д. № 2635/2020г. на VI г.о. на ГК/ В настоящия случай връчителят при опит да връчи препис от ИМ и книжата по делото на ответника „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666, на адреса на регистрация на дружеството в ТР, при посещенията си на няколко дати в рамките на един месец, не е открил на кого да връчи призовката и съдебните книжа, като е отбелязал че липсва фирмен знак или други знаци сочещи на адреса пребивава представител на дружеството ответник или офис на фирмата. Липсват данни призовкарят да е положил дължимите усилия да получи информация от съседи на адреса, дали в този апартамент се помещава офис на фирмата ответник- „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666. Така обстоятелството че фирмата е напуснала този адрес и се е преместила на друг адрес, е останало неустановено по несъмнен начин. Първоинстанционният съд от своя страна също не е спазил разпоредбите на закона. След като е изискал справка за актуалното състояние на дружеството ответник и е установил актуалния адрес на регистрация на „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666 в ТРРЮЛНЦ и при липса на сигурни доказателства че фирмата е напуснала този адрес и се е преместила на друг адрес, съдът не е приложил процедурата по чл. 50 ал.4 от ГПК, като не е залепил уведомление по чл. 47 ал.2 от ГПК на адреса на дружеството ответник, за да се установи че адрес наистина не се посещава от представител на дружеството, както и че такъв не пребивава на този адрес. При изложените съображения, съставът на ОС Благоевград намира, че процедурата по приложението на чл. 50 ал.2 от ГПК е била опорочена, тъй като не е било положено усилие за събиране на сигурни данни от съседи или други лица, че дружеството ответник е напуснало адреса на фирмата, на който същата е регистрирана в ТРРЮРНЦ. Изобщо не е приложена и разпоредбата на чл. 50 ал.4 от ГПК, като по делото няма данни да е било лепено уведомление по реда на чл. 47 от ГПК. Налице е убедително доказателството по делото, че дружеството не е било напуснало адреса на който е регистрирано в ТР, тъй като на същия адрес е било извършено редовно връчване на призовката за насроченото от съда първо заседание по делото. Налице са основанията за отмяна на атакуваното неприсъствено решение по реда на чл. 240 ал.1 т. 1 от ГПК, доколкото установява се по несъмнен начин, че на дружеството ответник не са били връчени редовно препис от ИМ и съдебните книжа по делото. Поради неправилното приложение от първоинстанционния съд на разпоредбата на чл. 50 ал.2 от ГПК, ответника „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666, е бил лишен от възможността да подаде писмен отговор на ИМ, в който своевремs, като грубо са били нарушени процесуалните права на ответната страна да осъществи предвидените в закона процесуални правомощия, както и да защити законните си интереси, чрез извършване на съответните допустими от закона процесуални действия. Според състава на ОС Благоевград, не са били налице основанията на чл. 238 ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по гр.д. № 765/2021г. по описа на РС Петрич. Формално ответникът не е депозирал отговор на ИМ по реда на чл. 131 от ГПК, но това негово процесуално поведение не се дължи на бездействие и дезинтересираност по делото, а на нередовното връчване на препис от ИМ и съдебните книжа и допуснатото съществено процесуално нарушение от съда, с което съществено са били нарушение значими за ответника права. Пренебрегнати са в настоящия казус и основните цели на института на неприсъственото решение- чрез разпоредбата на чл. 238 от ГПК се цели дисциплинирането на страните при участието по делото, като се санкционира пасивното поведение на една от главните страни при защита на спорното материално право. Поради това института на неприсъственото решение е една своеобразна процесуална санкция за неоправданото бездействие на ответника в хода на процеса пред гражданския съд. Санкцията е приложима когато е налице пълно бездействие и дезинтересованост на ответника в процеса при пълна липса на участие и липсата на осъществени активни процесуални действия за защита на дължимите интереси. В настоящия казус не е налице процесуално бездействие на ответника, доколкото в първия момент когато е разбрал за насроченото открито съдебно заседание, пълномощникът на дружеството ответник е депозирал изрична молба, с която е поискал от съда да разпореди да му бъдат връчени редовно препис от ИМ и съдебните книжа по делото, за да депозира писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК. Съдът въпреки че към този момент е установил порочността на връчването на съобщения по реда на чл. 50 ал.2 от ГПК, не е предприел съответните действия за да валидира допуснатия процесуален порок, като разпореди повторно и редовно връчване на препис от ИМ и съдебните книжа на дружеството ответник, а вместо това не е уважил молбата на пълномощникът на ответника и е продължил процеса, след което неправилно е приложил и разпоредбата на чл. 238 ал.1 от ГПК. С оглед изложеното, настоящия състав на ОС Благоевград намира, че е налице основание за отмяна на постановеното от РС Петрич неприсъствено решение, тъй като е осъществена една от предпоставките на чл. 240 ал. 1 т. 1 от ГПК- на ответника „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666, не са били надлежно препис от ИМ и съдебните книжа по делото. След отмяната делото следва да бъде върнато на РС Петрич, за разглеждане на делото при участието на двете страни в състезателно производство, с указания повторно и редовно на ответника да бъде връчен препис от ИМ и книжата по делото, като бъде дадена възможност на „Кредит Гаранция“, ЕИК 201281666, чрез неговия пълномощник- да депозира отговор на ИМ- по реда и в срока по чл. 131 ал.1 от ГПК. Не се претендират разноски за пред настоящата съдебна инстанция, от пълномощникът на молителя. Водим от изложеното, съставът на Окръжният съд Благоевград,

Цитирани разпоредби

33