Решение № 3761 от 24.11.2025 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 554/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Делото е образувано по жалба, подадена от К. Г. Т. от [населено място], [улица] срещу Решение № 202541300191/ 16.06.2025 г. на административния ръководител – председателя на Районен съд – Е., с което на основание чл. 7, ал. 2 от ЗДОИ е разрешен пълен достъп до обществена информация, като се даде информация по въпросите, поставени в Заявление вх. №2240/ 16.06.2025 г., подадено от К. Г. Т., по електронен път чрез профил в ССЕВ. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение, като сочи, че с него му е предоставена информация при условията на „пасивен достъп“, при неизпълнение на „активен достъп“ под форма на публикуване за задължения субект. Иска се оспореното решение на административния ръководител – председател на Районен съд – Е. да бъде отменено и преписката да бъде върната за произнасяне и предоставяне на поисканата информация. Не се претендира присъждане на разноски. Жалбоподателят не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. Ответникът – административния ръководител – председател на Районен съд – Е., редовно призован, не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание. В представено по делото писмено становище поддържа съображения за неоснователност на жалбата, тъй като с оспореното решение е даден достъп до исканата информация и същото не страда от пороци, водещи до неговата незаконосъобразност. Моли за отхвърляне на оспорването. Във връзка с проверката на допустимостта и основателността на жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: С. З. вх. № 2240/ 16.06.2025 г. по описа на Районен съд – Е., изпратено чрез ССЕВ, К. Г. Т. е поискал от председателя на Районен съд – Е. да му бъде отговорено в писмена форма на следните въпроси: 1. Каква е причината Служба „Съдебно деловодство“ в Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – Е. да няма посочен електронен адрес /електронна поща, e-mail/ на електронната /интернет/ страница на Районен съд – Е. или на собствена такава, отделно от Информационна система на съдебното изпълнение /ИССИ/; 2. Защо на сградата, където се помещава Служба „Съдебно деловодство“ в Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – Е. няма поставен международния символ за достъпност на хора с увреждания?; 3. Защо на интернет страницата, касаеща функционирането Служба „Съдебно деловодство“ в Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – Е. липсва информация за обявена изградена достъпна архитектурна среда на електронната страница?; 4. Каква е причината Служба „Съдебно деловодство“ в Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – Е. да няма регистриран профил в Портала на ССЕВ какъвто модул на ДАЕУ – Средства за електронен обмен на съобщенията /СОЕС/, съгласно императива по чл. 8, ал. 2 от ЗЕУ за осъществяване на електронно връчване/получаване – равен на електронна кореспонденция по изпълнителни дела и други услуги на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЕУ? и 5. Кому са вменени, възложени в изпълнение, тоест на кой служител/и от щатния състав на Служба „Съдебно деловодство“ в Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – Е. да изпълни задълженията си съобразно закона и питанията по т. 1 – т. 4 от настоящото? В заявлението Т. е посочил, че желае да получи исканата информация с препоръчано писмо с обратна разписка или в електронна форма на посочените в заявлението електронни адреси. Председателят на Районен съд – Е. се е произнесъл с Решение № 202541300194 от 16.06.2025 г., с което на основание чл. 7, ал. 2 от ЗДОИ е разрешил пълен достъп, като е указано да се даде информация на въпросите, поставени в заявлението, по електронен път чрез профила на К. Т. в ССЕВ. С Писмо изх. № 846/ 25.06.2025 г. на председателя на Районен съд – Е., адресирано до К. Г. Т., е отговорено на поставените въпроси по следния начин: Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд – Е. не е самостоятелно юридическо лице, а съгласно чл. 80, ал. 1 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/ е част от структурата и под ръководството на административния ръководител – председател на Районен съд – Е., във връзка с което съдът като юридическо лице има регистрирана електронна поща, сайт и регистрации в ССЕВ към ЕПДЕАУ и в други електронни платформи. Кореспонденцията на СИС и ДСИ се получава/изпраща от административния секретар или заместващия го служител ежедневно и се докладва на ДСИ. В сградата на съда е изградена достъпна среда за хора с увреждания чрез използване на устройство за изкачване на стълби, с което е възможно преодоляване на всички стълбища в сградата и достъпване до всички служби, включително Съдебно-изпълнителната. Спазени са изискванията на чл. 54 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, като на видно място на входа на сградата е поставен международния символ за достъпност с указания по какъв начин е осигурено придвижването. Същата информация е публикувана на сайта на РС – Елена. Решението и писмото са изпратени на заявителя на 25.06.2025 г. по електронен път – чрез ССЕВ. Недоволен от решението, К. Т. го е оспорил пред Административен съд – Велико Търново с жалба, подадена чрез Районен съд – Елена, по електронен път, на 26.06.2025 година. Като писмени доказателства по делото са приети документите и снимковия материал, приложени към жалбата, към Молба вх. № 3165/ 07.07.2025 г. и към становище вх. № 4147/ 16.09.2025 г., подадени от жалбоподателя, както и тези, представени с Молба вх. № 4096/ 12.09.2025 г. на ответника. Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Р. Т. К., който работи в РУ – Елена при ОД на МВР – Велико Търново и М. Д. О., комуто К. Т. е бил адвокат преди повече от година. При разпита свидетелят Карачоров заявява, че познава К. Г. Т. служебно от 10 години, тъй като води негови преписки. Ежедневно преминава покрай сградата на Районен съд – Елена и е виждал устройство за предвижване на инвалидни колички. Твърди, че има обозначителна табелата за осигурен достъп на хора с увреждания, няма точен спомен кога е поставена, но доколкото съпругата му работи в съда, знае, че такава е поставена преди юни 2025 година. Свидетелят О. заявява, че доста често посещава Районен съд – Елена като свидетел по дела на К. Г. Т.. Не е обръщал внимание дали на вратата на сградата е поставена информация за хора с увреждания и дали е осигурен някакъв достъп на инвалиди до обекта. Сочи, че самият той не е инвалид, поради което не е обръщал внимание дали табелата от изображението на л. 64 от делото, което му е предявено, е поставена на вратата на съда и ако – да, откога. При така установеното от фактическа страна, съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи: Жалбата е подадена от парвоимащо лице, подало заявление за предоставяне на достъп до обществена информация, пред компетентния съд по чл. 133, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК. Същата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от същия кодекс, срещу акт, подлежащ на оспорване, доколкото според чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ пред съда могат да се оспорват не само решенията за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, но и тези за предоставяне на достъп до обществена информация. Предвид изложеното същата е допустима за разглеждане по същество. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на служебната проверка по този ред съдът намира, че жалбата е неоснователна. ЗДОИ урежда един от правните способи за упражняване на конституционното право на гражданите за достъп до информация. Законодателят е създал изричното задължение за субектите по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е Районен съд – Елена, представляван от председателя на съда, да я предоставят, когато е създадена в кръга на тяхната компетентност и е налична в съответната администрация. В случая следва изводът, че бжалваното решение е валиден акт, издадено от компетентен орган, комуто са делегирани правомощията по ЗДОИ. Решението за достъп до обществена информация е издадено в предвидената от закона форма, в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ. При издаването му са спазени и административнопроизводствените правила за това, включително сроковете, установени в съдържанието на чл. 28, ал. 1 от закона. По същество в обжалваното решение не се съдържат конкретни отговори на поставените от жалбоподателя въпроси, а исканата информация е изложена в отделно писмо, но доколкото същото е изготвено и изпратено на жалбоподателя в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ заедно с решението, това не може да бъде квалифицирано като съществено процесуално нарушение, което да води до незаконосъобразност на оспорения акт. В нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е дадена легалната дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до каквато същият закон регламентира, и за която съществува задължението да бъде предоставяна от субектите по чл. 3 от ЗДОИ. Съгласно коментираната легална дефиниция „обществена информация“ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължените по закона субекти, посочени в чл. 3 от същия закон. В този смисъл информацията е обществена, когато са налице двете кумулативно изискуеми предпоставки – да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Законодателят не е дал легално определение на понятието обществен живот, но то е достатъчно ясно по съдържание – животът на обществото като група хора. Така, всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора и касае дейността на съответния задължен субект, има характер на обществена информация и изпълнява исканата от закона специална цел – гражданите да имат възможност да си съставят собствено мнение за изпълнениено на тази дейност. В случая посочената в заявлението на К. Т. информация притежава обсъдените по-горе характеристики, доколкото касае каналите за комуникация, обезпечаването и оповестяването на достъпна за хора с увреждания архитектурна среда в Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд – Елена. Съгласно § 1, т. 1 от ДР към ЗДОИ документите са материален носител на информация, като същата може да се претендира като описание на сведение или знание за някого или нещо, или искане за предоставяне на документ (удостоверителен или диспозитивен), материализиращ съответните данни. Когато молителят посочи вида на исканата информация чрез нейното описание, възниква задължение за предоставянето й, ако е налична. От заявлението за достъп е видно, че се претендира обществена информация, свързана с функционирането на Районен съд – Елена като обществена институция, която е създадена и би следвало да се съхранява в органа на съдебна власт. Простият прочит на Писмо изх. № 846/ 25.06.2025 г. на председателя на Районен съд – Елена недвусмислено доказва, че предоставената на жалбоподателя информация е пълна и изчерпателна. Потвърждение за това се съдържа и в писмените доказателства от състава на административната преписка, както и в свидетелските показания на Р. Т. К.. Показанията на свидетеля О. не мотивират друг извод, доколкото последният не отрича съществуването на обозначенито за достъпна среда, а уточнява, че не е отдал внимание на това обстоятелство. Смислово и съдържателно изложението на писмото отговаря на поставените от Т. въпроси, кореспондира с търсената обществена информация и удовлетворява в цялост заявлението. Дали жалбоподателят е съгласен с така предоставената му информация е без правно значение за законосъобразността на решението. Настоящият състав намира, че решението, ведно с приложеното към него писмо, представлява законосъобразен краен акт по подаденото заявление. По тези съображение оспорването следва да се отхвърли като неоснователно. Независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани, доколкото такива не са претендирани, а и няма данни да са сторени. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно от АПК, съдът