Решение № 58 от 19.3.2020 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 38/2020 г.

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 алинея 1 от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по касационна жалба от Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР гр.Ловеч, чрез гл. юрисконсулт Р. Р., против решение № 392 от 21.12.2019 година, постановено по наказателно административен характер дело № 819 по описа за 2019 година на Ловешкият районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №18-0906-000671 от 22.05.2018 година, издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” /ПП/ при ОДМВР Ловеч. В касационната жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател излага доводи, че законът не освобождава водача несобственик от задължението да управлява надлежно регистрирано МПС, минало годишен технически преглед, с платена гражданска застраховка и заплатена винетка при използване на републиканските пътища. Счита, че противното би означавало, че всеки път когато несобственик управлява чуждо МПС, което не е изрядно няма да носи отговорност, като каже че не е знаел. Контролните и наказващи органи няма как да докажат този субективен факт на „знанието“. Излага, че Законът презумтира, че щом водач се качва да управлява чуждо МПС е длъжен да се увери, че всичко свързано с него е изрядно, като недобросъвестното поведение на водача не го оправдава. Счита, че нарушението е доказано по безспорен начин и издаденото НП е правилно и законосъобразно. В заключение моли обжалваното решение да бъде отменено и потвърдено наказателното постановление като законосъобразно. В съдебно заседание и по същество касаторът, чрез процесуалният си представител поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Ответникът по касационната жалба - А.М.А., чрез процесуалният си представител оспорва касационната жалба и моли да остане в сила постановеното решение като правилно и законосъобразно. Поддържа становището си в представения по делото писмен отговор. В същия се излага, че наказателното постановление е издадено в противоречие с разпоредбата на чл.54 от ЗАНН. Твърди, че в същото е посочено постановлението на Районна прокуратура гр.Ловеч, за прекратяване на досъдебното производство, от което е видно, че деянието не е извършено виновно и прокурорът е посочил, че деянието което А. е извършил е явно малозначително. Счита, че първоинстанционния съд правилно е приел, че при издаване на НП наказващият орган не е взел предвид обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН, не е обосновал конкретната обществена опасност на извършеното и не е обсъдил и изложил съображения за приложението на чл.28 от ЗАНН. Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение, че касационната жалба е не основателна по изложените в нея и в хода по същество съображения и пледира да остане в сила постановения съдебен акт като правилен. Споделя изводите на съда, че от обективна страна са осъществени елементите от състава на административното нарушение, но не и от субективна, тъй като не се доказва по безспорен начин А. да е знаел, че управлява МПС, на което срокът на транзитните номера е бил изтекъл няколко месеца по-рано. Административен съд Ловеч, в настоящия касационен състав, като съобрази наведените в касационната жалба доводи и служебно провери валидността, допустимостта, и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл.218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН, от надлежн о легитимирана страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Оплакванията в жалбата са за неправилно приложение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във връзка с чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Производството пред Районен съд - Ловеч е образувано по жалба на А.М.А. ••• против Наказателно постановление №18-0906-000671 от 22.05.2018 година на Началника на сектор ПП при ОДМВР Ловеч. С наказателното постановление /НП/, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бланков № 994974 / 15. 08.20 17 г., е наложено на ответника в настоящото производство административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност е била ангажирана за това, че на 15.08.2017 г., около 09.15 часа на посоченото място в гр.Ловеч е управлява л л ек автомобил „••••••” с peг. №••••••транзитен, собственост на В.Р.К. от гр. Луковит, който е с изтекъл срок на разрешително за временно пребиваване /11.03.2017 г./ В РП Ловеч било образувано ДП №546/2017 г. по описа на РУ на МВР Ловеч за престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК. В хода на разследването било установено, че на 15.08.2017 г. жалбоподателят А. закупил л.а. „••••••” с peг. №••••••транзитен, собственост на В.Р.К. от гр. Луковит от лице, живеещо в гр.Луковит. Още същия ден последния тръгнал за гр. Ловеч, за да прехвърли автомобила. Във връзка с контрол на пътното движение е спрян за проверка в гр.Ловеч, установила че водач на л.а. е А., както и че управлявания от него автомобил е с изтекъл срок на разрешително за временно пребиваване /11.03.2017 г./, като за констатираното нарушение е бил съставен АУАН №994974 от 15.08.2017г., който А. отказал да подпише, както и да впише възражения по него. В хода на разследването било установено, че в АИС КАТ - Регистрация, процесното МПС било регистрирано на 15.08.2017 г. под номер В.Р.К., както и че срока на валидност на транзитните номера бил до 11.03.2017 г. На А. било повдигнато обвинение за престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, по което същия дал обяснения, че не е знаел, че срокът на валидност на транзитните номера е изтекъл. При така събраните доказателства наблюдаващия прокурор е приел, че формално макар и да осъществява признаците от състава на престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, обществената опасност на деянието е явно незначителна с оглед степента на обществена опасност на дееца, предвид на което е приел, че са налице предпоставките на чл.9 ал.2 от НК и на основание чл.243 ал.1 т.1 от НПК във вр. с чл.9 ал.2 от НК е прекратил наказателното производство по делото за престъпление по чл.345 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като е постановил след влизане на Постановлението в сила същото да се изпрати на ОД на МВР Ловеч за налагане на административно наказание по ЗДвП. Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. При тези доказателства е приел, че наказателното постановление е издадено при спазване на чл.36 ал.2 от ЗАНН, от компетентен орган и описаното в обжалваното НП нарушение от обективна страна е извършено от лицето, посочено като нарушител, осъществил състава на административно нарушение, визирано в чл. 140 ал. 1 от НПК, като в издаденото НП пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени с извод, че НП не противоречи на буквата и духа на материалния закон. За да отмени обжалваното наказателно постановление Съдът е счел, че наказващият орган преди да издаде НП не е съобразил разпоредбите на чл.52 ал.4 от ЗАНН и чл.54 от ЗАНН, а именно да прецени административното нарушение дали е извършено виновно, като не е отчел и причините за управление на л.а., които са станали известни в хода на разследването по ДП, отразени и в постановлението на РП - Ловеч. Приел е, че събраните писмени и гласни доказателства установяват по безспорен начин, че А. е осъществил елементите от обективната страна, но че не е осъществил елементите от субективната страна на административното нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП и тъй като не е налице вина, деянието не е извършено виновно и не е налице и административно нарушение по аргумент от чл.6 от ЗАНН. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Така постановеното решение е неправилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Последният не споделя правните изводи на решаващият съд относно отчетените причини за управление на процесния автомобил и в тази връзка преценката административното нарушение дали е извършено виновно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните в хода на процеса доказателства безспорно се установява, че е извършено нарушение по текста на чл. 140 ал.1 от ЗДвП, за което е наказан ответника в настоящото производство по административен ред, като същия безспорно е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред. Разпоредбата на чл.140 ал. 1 от НПК, изисква по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места....”. Нормата на чл.17 5 ал. 3 пр.1 от ЗДвП предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Следователно законът определя, че водачът на превозно средство не може да го управлява, ако не е надлежно регистрирано. От съществено значение в настоящия случай за съставомерността на деянието по чл.17 5 ал.3 пр.1 от ЗДвП е да се установи дали по делото е доказано управлението на МПС, което не е надлежно регистрирано. По делото е безспорно установено, че към момента на проверката водачът е управлявал нерегистрирано МПС, поради което е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му нарушение и правилно е бил санкциониран от АНО. Предвид казаното до тук, ответникът в настоящото касационно производство, в качеството си на водач е извършил административно нарушение на транспортното законодателство по смисъла на посочената норма, което е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба. Съставения АУАН, така и издаденото въз основа на него наказателно постановление съдържат в достатъчна пълнота описание на извършеното административно нарушение, с посочване съставомерните му признаци. И в акта, и в наказателното постановление пълно и точно е описано нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. В образуваното административнонаказателно производство не се констатира да е нарушено или ограничено по някакъв начин правото на защита на наказаното лице, реализирано в пълнота и в проведеното съдебното производство. Извършеното деяние е основание за реализирането на административно - наказателна отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на административно - наказателно отговорното лице. Предвид формалния характер на нарушението не е необходимо събирането на доказателства от които да се установява, че жалбоподателят, ответник в настоящото производство е знаел, че управлява МПС на което срока на транзитните номера са до 11.03.2017 г., както е приел РС. Същият като правоспособен водач е бил длъжен да знае правилата за движение и да съобрази поведението си с тях. Като е достигнал до изводи в обратния смисъл, районният съд е постановил решението си при неправилно приложение на закона. По делото не са налице доказателства за предишни нарушения от страна на водача, поради което двете кумулативни санкции правилно са били определени в минималния възможен размер. В този смисъл з а процесното нарушение на транспортното законодателство, наложеното администрати в но наказание е съобразено с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН. Процесният случай не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН, както е приел мълчаливо наказващият орган с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция на извършителя на нарушението. Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай. И това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат.Поради това липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл.28 от ЗАНН и в този смисъл преценката на АНО по чл.28 ЗАНН е съответстваща на закона. От тук, законосъобразно, правилно и обосновано е издадено НП. Ето защо не е налице и това материалноправно основание за отмяна на обжалваното НП. По изложените мотиви, настоящият състав на съда намира касационната жалба за основателна, а решението на Ловешки районен съд за валидно и допустимо, но постановено в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна и не се налага събирането на нови доказателства, настоящият състав следва да се произнесе по съществото на спора, като потвърди НП №18-0906-000671 от 22.05.2018 година, издадено от Началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Ловеч. Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221 ал.2 предложение второ и чл.222 ал.1 от АПК, Ловешки административен съд, касационен състав