Решение № 87 от 14.7.2023 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 138/2023 г.

Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдения Ц. М. М., чрез упълномощен защитник - адвокат А. К. АК-Плевен за възобновяване на производството по НОХД145/2022г. PC Червен бряг и ВНОХД№52/2023г. на Окръжен съд Плевен, отмяна присъда №31/25.08.2022г. на РСЧБ и Решение №91/24.03.2023г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В съдебно заседание прокурорът от Великотърновската апелативна прокуратура излага съображения че искането не следва да бъде уважавано, тъй като правилно е приложен материалния закон от първоинстанционния съд. Правилно е съобразено наличието на достатъчно доказателства за извършеното престъпление, за което М. е признат за виновен, а индивидуализацията на наложеното наказание е направена в съответствие с неговото съдебно минало – осъждан е многократно, а така и с данните за личността на самото лице. Осъденото лице не се явява в съдебно заседание за изразяване на становище. Процесуалния представител на осъдения адв.А. К. от АК-Плевен излага съображения, че поддържа направеното искане с двете възражения за неправилното приложение на закона, респективно поддържа искането за определяне на наказание при условията на чл.55 НК. Поддържа изцяло изложените съображения и моля да бъдат анализирани. Великотърновският апелативен съд, като извърши проверка за наличие на претендираните в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, непроверен по касационен ред по жалба на страната в чийто интерес се предлага отмяната. Направено е от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК, като от съдържанието на искането се извежда оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК, във връзка с допуснато съществено нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 от НПК. Искането е направено в законоустановения шестмесечен срок по чл.421, ал. 3 от НПК. Разгледано по съществото искането за възобновяване е неоснователно, като съображенията за това са следните: С Присъда №31/25.08.22г. п о НОХД №145/22г. ЧРС е постановил: Признава подсъдимия Ц. М. за виновен в това, че: На 12.05.2022г. около 21.15 часа в землището на с. Радомирци, обл. Плевен, по черен път транспортирал с конски впряг незаконно добит от другиго дървен материал – 1, 1 пространствени кубически метра дърва за огрев от вида „цер“ на стойност 90 лв. /куб. м./ на обща стойност 99 лв., като деянието е извършено повторно- след като бил осъден с влязлата в сила на 09.02.2022г. присъда по НОХД №45/2022г. по описа на РС-Червен бряг за престъпление по чл.235, ал.6 вр. ал.2 вр. ал.1 НК, поради което и на осн. чл.235, ал.3, т.4 вр. ал.2 вр. чл.28, ал.1 от Наказателния кодекс го осъжда на една година лишаване от свобода, което наказание да търпи при първоначален общ режим, както и глоба в размер на 5 000 лева /пет хиляди/ лева. ОСЪЖДА на осн. чл. 235 ал. 7 от НК подсъдимия Ц. М., да заплати в полза на държавата сумата от 99.00 лв. /деветдесет и девет/, представляваща равностойността на липсващият предмет на престъплението. Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските. С решение №91/24.03.23г. по ВНОХД №52/23г. ПОС, по жалба на подсъдимия, е постановил: Потвърждава присъда №31/25.08.2022г., постановена по НОХД №145/2022г. по описа на РС – Червен бряг. За да постанови присъдата си ЧРС е изложил следните съображения: Около 21.00 часа на 12.05.2022г. горските инспектори в РДГ-Ловеч – свидетелите Ц. П. и П. К., пътували със служебен автомобил на връщане от Община Долни Дъбник, където извършвали проверки по определен месечен график, минали по черен път през землището на с.Радомирци, обл. Плевен в близост до горски масив. Спрели автомобила и се ослушали дали се чува шум от сеч на дърва. Възприели звук от режещ бензинов трион. Решили да изчакат на пътя. Около 21.15 часа дочули приближаващ тропот от конски впряг – движението било към тях от посока гората. Видели два конски впряга. Когато каруцата наближила, двамата свидетели разпознали водача на едната, който бил подсъдимия Ц. М.. Свидетелите го разпознали, тъй като м. януари 2022г. го били заловили като нарушител по Закона за горите -транспортирал незаконно добити дърва, като за това нарушение му били съставили акт. Спрели М. на черния път в землището на с. Радомирци с географски координати 43 градуса, 14 минути и 33 секунди-северна ширина и 24 градуса, 13 минути и 23 секунди източна дължина. Последвала проверка на транспортираните с каруцата дърва, при която свидетелите установили, че същите са сурови, прясно отрязани, от вида „цер“. Не били маркирани с контролна горска марка, общинска марка или производствена марка. Двамата свидетели измерили дървата с ролетка. Установили, че същите са 1, 1 пространствени кубически метра. Ц. М. не представил превозен билет за произхода на дървесината. Ето защо П. К. му съставил акт за нарушения по Закона за горите- за транспорт с конски впряг на 1, 1 пр.куб. метър дърва за огрев от цер без превозен билет и без контролна горска марка. М. подписал акта. Дървесината, намерена в каруцата, водена от Ц. М., не била иззета по технически причини – липса на превозно средство за транспортирането й до Горски разсадник – гр. Червен бряг, а и теренът бил лош, пресечен. Съгласно заключението на назначената в хода на разследването съдебнооценителна експертиза, към 12.05.2022г. пазарната цена на 1 пр. куб. метър дърва за огрев от вида „цер“ е била 90лв, а стойността на 1, 1 пр. куб. м. дърва от същия вид е била 99 лв. Установява се от приложена към делото справка от РДГ-Ловеч, че подсъдимият е системен нарушител по Закона за горите -има регистрирани 12 нарушения по същия закон. Ц. М. е осъждан с три влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, като по две от присъдите е бил осъждан за престъпления по чл.235 НК – по първата- за съхранение на дървесина, по втората- за транспортиране на незаконно добит от другиго дървен материал /присъдата е по НОХД№45/2022г. по описа на РС-Червен бряг, в сила от 09.02.2022г./. Горната фактическа обстановка ЧРС е постановил при следния анализ на доказателствения материал: По възраженията на защитата относно количеството на предмета на престъплението ЧРС посочва, че трайна съдебна практика е обема на дървесината да се приема за безспорно установена при измерването й в кубически метри. Начина за това, е като се измери с метър, ролетка или друго помощно средство разграфено в сантиметри. Безспорно такова средство е рулетката. Именно с такова средство двамата свидетели са измерили дървесината, находяща се в каруцата и са установили, че същата е 1, 1 кубически метра. Показанията и на двамата свидетели в тази насока са взаимно допълващи се, последователни и логично допълващи се поради което съдът ги кредитира изцяло. Факта, дали дървесината е от горския фонд би имал значение и е елемент от състава на деяние по чл. 235, ал. 1. В настоящия казус обвинението обаче не е по ал. 1, а по ал. 2 от чл. 235 от НК, за който факта дали дървесината е от горския фонд или не, е правно ирелевантно. Обстоятелството, дали местото, където е спрян подсъдимия е локализирано с джи пи ес уред, телефон или по друг начин също е без правно значение, тъй като безспорно е установено местото по което е транспортирана дървесината и не е необходимо да бъде прецизирана изрично. Безспорно се доказва, че транспортирането е в землището на с.Радомирци, по земен път в близост до горски масив. Показанията и на двамата свидетели са непротиворечиви и безспорни за това, че са се намирали в момента на проверката на координати 43 градуса, 14 минути и 33 секунди северна ширина и 24 градуса, 13 минути и 23 секунди източна дължина. Предвид изминалия период от време е логично да не си спомнят, дали тези координати са установени с приложение на мобилно устройство или с джи пи ес уред. Факта, къде се извършва транспортирането също не е елемент от фактическия състав на деянието. Обстоятелството, че стойността на дървесината е доста под размера на минималната работна заплата за страната сам по себе си не е достатъчен да се приеме, че деянието е с ниска степен на обществена опасност, тъй като не следва да бъде разглеждано извън обществената опасност на дееца, който е системен нарушител на Закона за горите на когото наложените му административни наказания не са повлияли възпиращо, още повече че за подобно деяние веднъж вече е осъждан. Деянието е извършено при условията на повторност. При тези фактически положения не е възможно да се направи обоснован извод за ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца. От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно оценителна експертиза се установява, че стойността на транспортираната дървесина възлиза на 99.00 лева. Събраните и обсъдени по- горе доказателства определят извод, че на 12.05.2022г. около 21.15 часа в землището на с. Радомирци, обл. Плевен, по черен път с GPS координати 43 градуса, 14 минути и 33 секунди-северна ширина и 24 градуса, 13 минути и 23 секунди източна дължина, Ц. М. е транспортирал с конски впряг незаконно добит от другиго дървен материал – 1, 1 пространствени кубически метра дърва за огрев от вида „цер“ на стойност 90 лв. /куб. м. на обща стойност 99 лв., като деянието е извършено повторно- след като бил осъден с влязлата в сила на 09.02.2022г. присъда по НОХД №45/2022г. по описа на РС-Червен бряг за престъпление по чл.235, ал.6 вр. ал.2 вр. ал.1 НК, с което действие е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.235, ал.3, т.4 вр. ал.2 вр. чл.28, ал.1 от Наказателния кодекс. От субективна страна деянието е извършено в условия на пряк умисъл като форма на вината, обхващащ съзнание за общественоопасния характер на извършеното. Обвинението се доказва по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства: свидетелски показания, заключение на съдебно-оценителна експертиза и официални документи – справка, констативни актове и свидетелство за съдимост. По отношение на наказанието ЧРС е изложил следните съображения: При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия съдът взема предвид младата възраст и липсата на постоянни доходи у подсъдимия и доброто процесуално поведение в досъдебната фаза на производството. Преценявайки горните обстоятелства, в процеса на индивидуализация на наказанието съдът намира, че възпиращо и превъзпитателно би подействало наказание към минимума, а именно една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5 000 лева, като лишаването от свобода следва да се търпи при първоначален общ режим. С налагането му последният ще има възможност да преосмисли постъпката си и да съобрази в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Това наказание е насочено към постигане на визираните в чл.36 от НК цели и в пълна степен би оказало превъзпитателно въздействие на подсъдимия. При определяне вида и размера на наложените наказания, съдът намира, че са съобразени с целите по чл.36 НК при отчитане разбира се степента обществена опасност на извършеното деяние и степента обществена опасност на подсъдимия. За да постанови решението си №91/24.03.23г. п о ВНОХД №52/23г. ПОС е изложил следните съображения: ПОС е посочил, че първоинстанционният съд е направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими да правилното решаване на делото. Съвкупният им анализ установява фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, възприета и изложена от първоинстанционният съд в мотивите на обжалваната присъда. Фактическите констатации на районния съд са убедително аргументирани и въззивната инстанция изцяло се съгласява с тях. След това ПОС е пресъздал приетата от ЧРС фактическа обстановка и е изброил събрания доказателствен материал. ПОС приема, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена. Споделя изцяло и изводите за осъществено от подсъдимия престъпление по посочената правна квалификация. Първоинстанционният съд в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК е посочил изчерпателно доказателствените средства, обосновали фактическите му изводи и констатации. Изложената фактическа обстановка се установява еднопосочно от всички събрани доказателства – свидетелски показания, писмени доказателства, заключение по съдебно-оценителна експертиза. Съдът е положил необходимите усилия да събере всички значими и възможни доказателства за изясняване на обективната истина по делото, които впоследствие е използвал за решаване на делото, подлагайки ги поотделно и съвкупно на прецизен анализ в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от НПК, като не е игнорирал никое от тях. Анализирал е доказателствата поотделно и във връзка помежду им и в съответствие на действителното им съдържание. В доказателствения материал не се установяват противоречия. Съдът е отговорил изчерпателно и на всички възражения на защитника, посочва ПОС. ПОС намира изложения от защитата довод за несъставомерност на деянието тъй като липсват доказателства къде е добит дървения материал и какво точно е количеството дървесина отсечена от подсъдимия за неоснователен. Съставомерния признак „незаконно добит“ е налице с оглед липсата на превозен билет, а установяването на авторството, времето, мястото и начина на извършване на незаконния добив не се налага, предвид очертаната с обвинителния акт инкриминирана престъпна деятелност. Изводите, че е налице повторност, са подкрепени от факта на посоченото предходно осъждане на подс.М. по НОХД №45/2022г. на РС- Червен бряг – за престъпление от същия вид, въпреки че е осъществен различен основен състав. От обективна страна се установява, че поведението на подсъдимия М. изпълва съдържанието на изпълнителното деяние „извозване“/“транспортира“ е елемента от състава на чл.235 ал.2 от НК- бел.ВТАС/ без редовно писмено позволително, на дървета от горския фонд, тъй като доказателствата по делото обосновават, че именно той е управлявал конския впряг, чрез който се е осъществявало пренасянето на товара. И за извозваната/транспортираната-бел.ВТАС/ дървесина подсъдимия не е имал документ, позволяващ превозването й. Доказана е и субективната страна деянието, посочва ПОС. Подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл, като е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването им. Това психическо отношение на подсъдимия към престъпния резултат е обективирано в неговите действия – непредставяне на превозен билет, какъвто и не е бил издаден и подсъдимият е съзнавал това. ПОС споделя решаващия извод на първоинстанционния съд да признае подсъдимия Ц. М. за виновен по повдигнатото му обвинение, като намира също и че обжалваната присъда е напълно справедлива и в частта и относно наложените на подсъдимия наказания. Наложените наказания – лишаване от свобода за срок от 1/една/ година и глоба в размер на 5000 лева са индивидуализирани в минималния, предвиден за конкретното престъпление размер. Тези наказания са съобразени с обществената опасност на деянието – завишена, предвид обществените отношения, които се засягат с него – опазването, стопанисването ползването на горските територии в РБългария, а също така и предвид динамиката и разпространеността на този вид престъпления, които актуално бележат значителен ръст. Наказанието е съобразено и със степента на обществена опасност на подсъдимия М. – завишена, доколкото същия е осъждан, извън това осъждане, което се отчита при обосноваване на правната квалификация на конкретното престъпление, както и с наличните смекчаващи обстоятелства – ниска стойност на предмета на престъплението, добро процесуално поведение, недобри характеристични данни, социално и материално положение. Не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства, които да обуславят приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Същите не са и изключителни по своя характер, тъй като нито едно от тях, респ. всички заедно не обуславят една по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Те не могат да бъдат квалифицирани и като многобройни, тъй като не са толкова много на брой, че също да обуславят една сравнително по – ниска степен на обществена опасност на деянието. Паричната равностойност на предмета на престъплението, също не може да бъде отчитана в насока смекчаване на наказателно правното положение на подсъдимия, като изключително по своя характер обстоятелство, доколкото тази стойност е важен, но не и единствен фактор, който следва да бъде вземан предвид при преценката за степента на обществена опасност на деянието. В случая процесното престъпление с оглед начина на извършването му, вида и стойността на предмета му не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид. Събраните по делото доказателства сочат на завишена степен на обществена опасност на поведението на подсъдимия Ц. М., предвид наличието на квалифициращия признак по чл.235, ал.3, т.4 от НК – „повторност“ по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, обстоятелството че има регистрирани 12 нарушения по ЗГ /видно от справката от РГД-Ловеч/, както и фактът че подсъдимия е осъждан и за други три престъпления – обстоятелства, които показват явна демонстрация на неуважение към установения в страната правов ред. Липсват основания за определяне на по- леко наказание на подсъдимия. Въззивната инстанция се солидаризира и с аргументите на районния съд, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия Ц. М. е наложително същия да бъде изолиран временно от обществото чрез ефективното изтърпяване на определеното му наказание една година лишаване от свобода, още повече, че в случая не са налице и формалните законни предпоставки на чл.66, ал.1 от НК за отлагане на изпълнението му, тъй като същият вече е осъждан на лишаване от свобода за извършено от него престъпление от общ характер /нохд №89/2018г. на РС- Червен бряг/. Относно първоначалния режим, при който подсъдимия М. следва да изтърпи наложеното му наказани една година лишаване от свобода, напълно в съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, първоинстанционния съд е определил “общ“ режим. В съответствие със закона е и решението на районния съд относно липсващия предмет на престъплението. Във въззивното производство, посочва ПОС, не са събрани доказателства, променящи приетата от районния съд фактическа обстановка. При горните съдебни актове, отговорът на ВТАС на оплакванията в искането за възобновяване е следния: По първото оплакване. Неправилно е приложен материалния закон. От събраните в хода на производството доказателства не се установява по изискуемия от закона безспорен начин, осъдения да е осъществил от обективна и субективна страна деянието за което е осъден по чл.235, ал.3, т.4 вр.ал.2, вр.чл.28, ал.1 НК. Изложените от първоинстанционният и приети и от въззивният съд фактически положения и обстановка са необосновани и в противоречие с доказателствения материал по делото. За да не приемат правна квалификация по чл.235, ал.6 от НК и двете съдебни инстанции не са осъществили вменените им от процесуалния закон задължения, като в резултат на това обективната истина останала неразкрита. Не са изяснени безрезервно и категорично въпросите относно претендираното престъпление и наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 235, ал.6 от НК, евентуално начина на осъществяване на деянието, мотивите за извършването му. Налице са данни пренебрегнати от съдилищата и касаещи тежкото социално положение на подсъдимия- безработен, без конкретни доходи и възможности за нормално битие, липса на собствено жилище и средства за закупуване на дърва за огрев, факта, че същият е транспортирал дървени материал за задоволяване на насъщни нужди за отопление през зимата, а не да търгува с тях. Не е съобразена в достатъчна степен изключително ниската стойност на предмета на престъпление, която макар и не единствен критерий съставлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Безспорно се касае до повторност на извършеното, предвид наличната присъда по чл.235, ал.6 от НК, но безпротиворечива е съдебната практика, че повторността и маловажността при извършване на това престъпление не се изключват. Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че обосноваността на изводите на инстанциите по същество не е основание за възобновяване и няма как да се коментира от настоящия съд. Относно квалификацията маловажен случай и двете инстанции са изложили съображения защо не приемат преквалифициране на деянието по чл.235 ал.6 от НК и в този смисъл няма основание за извод, че са допуснали съществено процесуално нарушение. Съдилищата са обсъдили както стойността на предмета на престъплението, така и данните за материалното състояние на осъдения, които бяха цитирани по-горе и не е нужно да се повтарят. Съгласно чл.93 т.9 от НК " Маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Видно е от тази определителна норма, че няма как да се приеме, че стойността на предмета на престъплението е решаващ в случая. В тази насока може да се цитира Решение № 142 от 1.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 488/2016 г., I н. о., НК, в което се посочва: „Общата паричната равностойност на предмета на престъплението е само един от критериите, които се изискват при оценка на конкретното престъпление като "маловажен случай", при това неопределящ.“ В същия смисъл е и Решение № 593 от 16.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1705/2013 г., I н. о., НК. В този аспект оплакването е неоснователно. По второто оплакване. Това оплакване се свежда до твърдението, че наложените наказания „лишаване от свобода" в размер на 1 година при първоначален общ режим на изтърпяване и глоба в размер на 5000лв на подсъдимия М. са явно несправедливи. При определянето им не са отчетени всички налични смекчаващи отговорността обстоятелства, а е акцентирано върху отегчаващите такива. Поради това определените на М. наказания не съответстват на обществената опасност на деянието и дееца. Неправилно въззивният съд е посочил като аргумент за по-висока степен на обществена опасност на деянието "динамиката и разпространеността на този вид престъпления, които актуално бележат значителен ръст". Повече от очевидно е, че не става ясно на какви факти стъпва съдът за да оценява актуалния ръст на динамиката на тези престъпления, който обаче не може да бъде основание за засилване наказателната репресия над осъдения, още повече, че това обстоятелство е взето предвид от законодателя при определяне вида и размера на наказанието за подобен вид деяния. Не са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства сравнително добрата характеристика на дееца, младата му възраст, посочената по-горе невъзможност при наличната безработица в този край, той да може да работи и да реализира доходи за съществуването си, причината за осъществяване на деянието-за задоволяване на насъщни нужди от отопление през зимата, обстоятелството, че е оказал пълно съдействие в досъдебно и съдебно производство. Във връзка с това оплакване следва да се посочи, че действително ЧРС не е изложил аргументи относно липсата на предпоставките на чл.55 от НК, но ПОС е поправил този пропуск на първата инстанция и подробно се е спрял и аргументирал защо минималното предвидено в закона наказание, което е наложено на подсъдимия, не е явно несправедливо. Мотивите на ПОС бяха цитирани по-горе и не е нужно да се повтарят. С основание в искането за възобновяване се посочва, че „Неправилно въззивният съд е посочил като аргумент за по-висока степен на обществена опасност на деянието "динамиката и разпространеността на този вид престъпления, които актуално бележат значителен ръст". Ако наказанието следва да се съобрази с броя, вида и тежестта на други престъпления то това следва да стане след съответна конкретна статистика, по която прокурора, подсъдимия и защитата му да вземат становище. Отделен е въпросът, че подобни данни би следвало да се вземат предвид от законодателя при определяне на вида и размера на наказанието за съответното престъпление по реда на ЗНА, тъй като в съдебния процес няма как да се направи адекватен анализ на конкретната обстановка в държавата относно престъпленията по чл.235 от НК и кои са се увеличили, съответно намалили. Следва да се подчертае, че целите на наказанието се вземат предвид в аспекта на изискването на чл.54 ал.1 от НК – съдът при определяне на наказанието се ръководи от разпоредбите на общата част на НК/включително и целите на наказанието по чл.36 от НК/, но конкретните факти които имат значение за определяне на наказанието по чл.54 от НК са в сферата на „степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства“. В тази сфера на установяване и доказване не влизат съответните статистически данни и дори данните за престъпленията в годишните доклади на съдилищата. Последното е в сферата на изработване на законите и реализиране на съответната инициатива по ЗНА и определяне на рамките и вида на наказанията за съответните престъпления. На фона на горното няма как наказанието на подсъдимия да се определя по чл.54 от НК на база предполагаемо увеличен брой престъпления по чл.235 от НК. Следва да се отбележи, обаче, видно от мотивите на ПОС този мотив не е решаващ и съществен за индивидуализиране на наказанието, а съществена се явява обществената опасност на осъдения. На следващо място в горния аспект няма как да се вземе предвид аргумента в искането за възобновяване относно „наличната безработица“ като основание за смекчаване на наказателната отговорност. Безработицата или не в района не е установен факт по делото и няма как да се вземе предвид. Относно твърдението за сравнително добра характеристика на осъдения следва да се посочи, че ПОС достатъчно подробно е обсъдил обществената опасност на дееца и няма основание да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение в тази насока. ПОС изрично е обсъдил като смекчаващи обстоятелства – ниска стойност на предмета на престъплението, добро процесуално поведение, характеристични данни, социално и материално положение. Отделен е въпросът, че характеристиката на осъдения на л.23 от досъдебното производство може да се разглежда като отегчаващо, а не като смекчаващо вината обстоятелство, защото няма нито един положителен факт в нея. На фона на горното оплакването е неоснователно. По третото оплакване. Това оплакване се свежда до твърдението, че при индивидуализацията на наказанието съдът е длъжен да постигне баланс между визираните в чл.36 от НК цели, което очевидно в случая не е сторено и дори не е целено, доколкото чл.36 НК не е посочен изобщо в съдебните актове. В случая надценяването на значението на генералната превенция рефлектира в неоправдана завишена репресия спрямо осъдения, поради което наказанието се явява несправедливо. Наказанието ще е справедливо, когато съдейства за осъществяване целите и на личната превенция, тъй като целите на личната и генерална превенция не могат да се преследват индивидуално, а следва да се прилагат общо. При определяне на наказанието е необходим прецизен анализ, както на целите, така и на принципите на наказанието, част от които като индивидуализация, хуманност и съразмерност в настоящия случай не са спазени и поради това наложеното наказание се явява явно несправедливо. С наказание определено при условията на чл.55 от НК биха се постигнали законовите цели на наказанието, тъй като целите на генералната превенция са постигнати със самия факт на постановено осъждане и налагане на наказание без да е необходимо последното да бъде в по-голям размер. Във връзка с твърдението, че чл.36 НК не е посочен изобщо в съдебните актове, следва да се отбележи, че това не отговаря на истината. Първата инстанция е цитирала изрично разпоредбата на чл.36 от НК, при обсъждане на вида и размера на наказанието, а втората достатъчно подробно е аргументирала наказанието на подсъдимия както в аспекта на обществената опасност на подсъдимия, така и на деянието. Относно приложението на чл.55 от НК във връзка с второто оплакване беше посочено, че действително ЧРС не е изложил аргументи относно липсата на предпоставките на чл.55 от НК, но ПОС е поправил този пропуск на първата инстанция и подробно се е спрял и аргументирал защо минималното предвидено в закона наказание, което е наложено на подсъдимия, не е явно несправедливо. Водим от горното и на основание чл. 425 ал.1 от НПК, Великотърновският апелативен съд