Решение № 529 от 10.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 3960/2023 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда от 09.02.2021г. по НОХД № 17704/2018г. Софийски районен съд - Наказателно отделение, 2 състав е признал подсъдимия Р. С. К. за виновен в това, че на 21.04.2016г. в складова база на „А. С“ ООД, находяща се в с. Гара Яна, област София, се заканил на Д. Т. А. - началник склад към „А. С“ ООД с престъпление против неговата личност като му казал: „…Явно по друг начин ще трябва да се оправям с вас!... Жална ти майка какво ще ти се случи!... Охраната ми може и да бие!... Внимавай много с кого и какво говориш!.... Знам къде живееш… Внимавай много!“ като деянието е извършено спрямо длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата временно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице - „А. С“ ООД, при изпълнение на службата му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. На основание чл. 144, ал.2 вр. ал.1 НК и чл. 54 НК съдът му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години. Срещу съдебния акт е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от защитник на подсъдимия. С тях се претендира отмяната му и постановяване на присъда, с която Р. К. бъде признат за невинен по предявеното му обвинение. Защитата упреква решаващия съд в пълно игнориране на събрания и проверен в хода на съдебното следствие доказателствен материал. Акцентира на факта, че единствените очевидци на случилото се са подзащитният му и частният обвинител, а голяма част от останалите свидетели са били финансово и наказателноправно мотивирани да представят Р. К. в негативна светлина. Твърди, че показанията на частния обвинител не били подкрепени с непротиворечиви доказателства за разлика от обясненията на подсъдимия. В допълнението към въззивната жалба защитата отбелязва като невярно твърдението на съда, че А. е депозирал жалба до полицейско управление на 24.04.2016г., което било в противовес с писмените доказателства по делото, сочещи, че той е депозирал сигнал до прокуратурата и то на 22.04.2016. Според жалбоподателя базирането от страна на съда на несъществуващ сигнал до полицията внася съмнение и в коректността му при оценката на останалите доказателствени източници. Излагат се аргументи и за налична доказателствена стойност на коментирания сигнал, необосновано игнорирана от съда, според защитата. Съдът е упрекнат и в липса на задълбочен анализ на възникналия спор между съдружниците в търговското дружество и изместване на фокуса от събития, разиграли се преди, по време и след инкриминираната дата, които са описани подробно в допълнението към жалбата. Жалбоподателят поставя под съмнение истинността на приложената по делото и възприета от съда длъжностна характеристика, касаеща А., развивайки доводи, че той не притежава това длъжностно качество. То се установявало по делото от показания на свидетели и трудов договор, въпреки че, според жалбоподателя, длъжностното качество на едно лице се установява единствено с негова длъжностна характеристика /каквато по делото липсва в оригинал/. Въпреки съгласието си с позицията на съдебния състав за некредитиране показанията на св. Н.П., жалбоподателят не е съгласен с необсъждането в мотивите на причините за появата на този свидетел в наказателното производство. В сезиращите настоящата инстанция документи се излагат пространни аргументи за обвързаности между свидетелите Д., Г. и П., водещи до невъзможност да бъдат възприети с доверие техните показания. Тези аргументи са в унисон и с изобилстващите в допълнението към въззивната жалба обстоятелства касателно отношения и връзки между различните свидетели, частния обвинител и подсъдимия, изложени, за да покажат предубеденост на голяма част от свидетелите - предубеденост, която, според жалбоподателя, неправилно не е възприета от първия съд. Това дава основание на защитата да приеме, че решаващият съд не е бил безпристрастен при постановяване на акта си. Защитникът е несъгласен и с безрезервното доверяване от страна на съда на заключенията на съдебно-психиатричната и комплексната съдебно - психологична и психиатрична експертизи, въпреки неверни отразявания в тях. Въззивната жалба и нейното допълнение са поставили началото на въззивно производство - ВНОХД № 937/2022г. на Софийски градски съд - Наказателно отделение, V въззивен състав, приключило с решение № 573/15.09.2022г., с което е потвърдена атакуваната първоинстанционна присъда. По искане на защитата на осъдения, с решение № 255/29.06.2023г. Софийски апелативен съд - Наказателно отделение, 1 състав е възобновил наказателното дело, отменил е това въззивно решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Градски съд, който е настоящият, за отстраняване на констатирани от възобновилия съд процесуални нарушения, изразими в неизследване от страна на въззивната инстанция на въпроса за причината за липса на протоколи от проведени съдебни заседания пред районен съд. В изпълнение на указанията на Апелативен съд, настоящият състав изиска и получи справка от Софийски районен съд - Наказателно отделение относно хода на делото, както и служебно се сдоби с такава информация от електронната деловодна система на Софийски районен съд, които впоследствие приобщи по реда на чл. 283 НПК. В хода на съдебните прения пред настоящия въззивен състав защитникът на подсъдимия поддържа изложените в жалбата и допълнението към нея аргументи като отново акцентира, че в мотивите към постановената присъда при обсъждане заключенията на съдебно-психиатричните експертизи съдът е упоменал лице от женски пол - В., което не фигурира в настоящото производство. Отново посочва, че всеки един от разпитаните свидетели, включително и св. Д., са заинтересовани от изхода на делото, целящо подсъдимият да преразгледа финансовите си претенции към дружеството, чийто основен кредитодател е той. По отношение на допуснати процесуални нарушения, сочени от Апелативен съд, защитникът коментира, че те не са отстранени независимо от постъпилата справка от съда. Заявява, че по делото е налице протокол от съдебно заседание от 04.08.2020г., когато са определени две резервни дати - 10.09.2020г. и 13.10.2020г., по делото имало данни за отмяна на съдебното заседание от 10.09.2020г., но липсвало каквато и да било информация за насрочване на съдебно заседание на 24.09.2020г., за когато имало данни по делото, че подсъдимият е уведомен чрез защитника си, но в съдебния протокол било вписано, че е редовно уведомен от предходно съдебно заседание, което всъщност било това на 04.08.2020г., а тогава датата 24.11.2020г. не била определена. Защитникът коментира, че е възможно между датите 04.08.2020г. и 24.11.2020г. да е било проведено съдебно заседание, за което те не са били уведомени и не притежават знание какво се е случило тогава. Отново поставя на вниманието на съда виждането си за липса на длъжностно качество на частния обвинител, подробни аргументи за което са изложени както пред първата инстанция, така и във въззивната жалба. Като липса на безпристрастност у решаващия съд, жалбоподателят посочва и произнасяне от негова страна в производство по реда на чл.73, ал.2 НПК, в което е взел отношение по вината на неговия подзащитен преди да се произнесе с присъда по настоящото дело. В подкрепа на позицията си, че липсват доказателства за виновността на К., излага доводи, че в подкрепа на обвинението са единствено показанията на А., а св. И. заявил, че е чул реплики, различни по съдържание от вменените от прокурора, които освен всичко друго са описани в обвинителния акт и с многоточие. Според защитата, съдът не е дал отговор защо, дори да се приеме, че подсъдимият е изрекъл тези реплики, те осъществяват признаците на състава на престъпление по чл. 144, ал.1 НК, а не са в резултат на гняв, породен от скарване и носят единствено импулсивен заряд. Прокурорът счита, че постановената присъда е правилна, обоснована и законосъобразна. Според представителя на държавното обвинение съдът е анализирал събраните по делото доказателства и е достигнал до правилно установена въз основа на тях фактическа обстановка, подвеждайки я под съответната правна квалификация. Авторството на извършеното от страна на Р. К. било безспорно доказано въз основа на свидетелските показания и на заключенията на съдебно-психиатричните експертизи, а приобщените писмени доказателства обосновавали длъжностното качество на Д. А.. Неконстатирайки допуснати съществени процесуални нарушения от страна на първостепенния съд, прокурорът пледира да бъде оставена без уважение въззивната жалба и потвърдена атакуваната присъда. Повереникът на частния обвинител моли жалбата от защитата на подсъдимия да бъде отхвърлена и присъдата на районен съд - потвърдена. В своята пледоария твърди, че първостепенният съд детайлно е анализирал всички относими към предмета на доказване по делото източници, вярно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил закона. Повереникът изразява негативното си отношение към акта на Апелативен съд, с който настоящото наказателно дело е възобновено. След изпълнение на дадените указания е било установено, че деятелността по насрочване на съдебни заседания от районен съд е била в унисон с правилата, уреждащи администрирането на делата. Единственият упрек, отправен към решаващия съд, касае наложеното на К. наказание, което, според повереника, било твърде занижено, за разрешаване на който въпрос този съдебен състав не е сезиран с жалба. Частният обвинител поддържа позицията на своя повереник. Заявява, че от осем години живее в поС.ен страх за здравето и живота си, породен от действията на подсъдимия. Надява се съдът да потвърди присъдата, постановена от предходната инстанция. Подсъдимият се солидаризира със заявеното от своя защитник. В дадената му възможност за последна дума моли, след съобразяване с всички доказателства, този съдебен състав да постанови присъда, с която той да бъде оправдан. Въззивният съдебен състав, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, прецени, че жалбата и допълнението към нея са допустими, но неоснователни. На първо място съдебният състав следва да се произнесе по претенциите за допуснати от контролирания съд съществени процесуални нарушения, свързани с процедурата по разглеждане на делото и решаването му от безпристрастен съд. Едва след негативен отговор на тези въпроси, би могло да се вземе отношение по същество на спора, тъй като при позитивно отношение към тях, биха се обезпредметили съждения по останалите изложени от защитата възражения, касаещи същината на внесеното от прокурора обвинение. Защитата твърди, че от съдържимите в делото материали не се установява дали между проведените съдебни заседания на 04.08.2020г. и 24.11.2020г., които са обективирани в приложени съдебни протоколи, не са провеждани други, на които подсъдимият и неговият защитник не са присъствали и съответно са лишени от знание за случилото се в тях. След стартиране на съдебното следствие пред първостепенния съд с извършване на немалко съдопроизводствени действия, на 04.08.2020г. е проведено поредно съдебно заседание по делото, в което подсъдимият е депозирал обяснения, както и е изслушано заключение на назначена в досъдебното производство фоноскопска експертиза. По искания на страните е допуснато събиране на доказателства чрез изискване на справка от Агенция по кадастър, допускане до разпит в качеството на свидетел на Д.С. и назначаване на техническа експертиза за изследване на информация в мобилния телефонен апарат на подсъдимия, предаден от него. Разглеждането на делото е отложено за 10.09.2020г. като е определена и резервна дата - 13.10.2020г. На 19.08.2020г. в съда е депозирана молба от повереника на частния обвинител, в която излага причини за невъзможност за явяване в насроченото на 10.09.2020г. съдебно заседание и моли то да бъде „отменено“. С цел неангажиране времето на останалите страни в процеса, председателят на съдебния състав с разпореждане от 20.08.2020г., положено ръкописно върху молбата, е „пренасрочил“ разглеждане на делото за 15.10.2020г. от 12.00 часа с указание да бъдат уведомени всички страни и „участници“ в него. Със своето разпореждане съдът на практика е отменил определените от съдебното заседание на 04.08.2020г. дати за продължаване разглеждане на делото съответно на 10.09.2020г. и 13.10.2020г., определяйки нова такава - 15.10.2020г. Всички страни по делото, включително подсъдимия и неговия защитник, както и вещото лице по назначената от съда техническа експертиза са били надлежно уведомени за отсрочване на делото, непровеждане на съдебно заседание на предварително определените дати и насрочването му за 15.10.2020г. от 12.00 часа. По делото липсва акт на председателя на състава за поредно отсрочване на делото /единствено е налице отразяване на молба от повереника от 13.10.2020г. за негово закъснение за определения на 15.10.2020г. час - отразяването на съдията-докладчик е: „КД! Делото е било отложено“. Акт, обаче, на председателя на състава за отлагане разглеждане на делото липсва. По делото е налице протокол от съдебно заседание, проведено на 24.11.2020г., в който е отразено, че подсъдимият се явява лично, уведомен от предходно съдебно заседание заедно със своя защитник. Това отразяване очевидно е некоректно, тъй като предходното съдебно заседание по делото е проведено на 04.08.2020г., когато датата 24.11.2020г. не е била определяна. В това съдебно заседание е изслушано заключение по назначената в съдебно заседание от 04.08.20202г. техническа експертиза, както и е разпитан допуснатия тогава до разпит свидетел Станишев. Разглеждането на делото е отложено за 09.02.2021г. за подготовка на страните за стартиране на съдебните прения. В изпълнение указанията на Апелативен съд, дадени в решението за възобновяване на делото, настоящият въззивен състав изиска и получи справка от Софийски районен съд, придружена с извадка от друга справка за провеждани открити съдебни заседания на 13.10.2020г. и 15.10.2020г. От тях се установява, че поради отсъствие по лични причини на председателя на съдебния състав физически от сградата на Софийски районен съд, той устно е разпореждал на съдебен деловодител да бъде отменено провеждането на съдебно заседание на 15.10.2020г., както и е определил новата дата - 24.11.2020г., когато Т.а действително е било проведено и за което свидетелства приложения съдебен протокол. Идентична информация се съдържа и в служебно достъпната и приобщена от този въззивен състав справка от деловодната система на Софийски районен съд, от която е видно, че на 10.09.2020г. от 13.30 часа и на 15.10.2020г. от 12.00 часа съдебните заседания по това наказателно производство са били отменени и в периода от 04.08.2020г. до 24.11.2020г. не са провеждани открити съдебни заседания. Действително, по делото няма следа за отсрочване на насроченото за 15.10.2020г. от 12.00 часа съдебно заседание за 24.11.2020г. от 16.00 часа /причината за което се съдържа в изготвената от деловодителя на съдебния състав справка с вх. № 47297/23.04.2024г./, но този пропуск не дискредитира процесуалната дейност на съда и по никакъв начин не накърнява правата на която и да било от страните в процеса. Очевидно е, че между заседанието на 04.08.2020г. и 24.11.2020г. не са провеждани съдебни заседания, в които подсъдимият и адв. Л. да не са участвали. За това свидетелства както съдържимото в изисканите и приобщени от настоящия състав писмени справки и извадки от деловодната система на Софийски районен съд, така и обективираната в протокола от проведеното на 24.11.2020г. съдебно заседание деятелност, следхождаща заседанието от 04.08.2020г., която следва процедурната логика - в него е изслушано и прието заключението на вещо лице по техническа експертиза, назначена в съдебно заседание от 04.08.2020г., както и е разпитан допуснат от същото предходно съдебно заседание свидетел Д.С.. Тези действия са станали в присъствието и при активното участие на подсъдимия и неговия защитник. Съдът е осигурил възможност на всички страни в процеса да реализират съобразно своите виждания правата си в него като по делото не са налице каквито и да било индикации за провеждане на съдебни заседания в отсъствие на една от страните /подсъдимия и неговия защитник/ и реализиране на правораздавателна дейност, останала извън тяхното внимание, която да произведе доказателства, въз основа на които съдът да базира осъдителната си присъда. В своите мотиви съдът се е основал на доказателствените източници, събрани по установения процесуален ред и налични в кориците на делото /от неговата досъдебна и съдебна фаза/, без да стъпва на източници, събрани в „тайни“ съдебни заседания, защото такива не са били провеждани. Некоректното отразяване в съдебния протокол от 24.11.2020г. на начина на уведомяване на подсъдимия не представлява нарушение от категорията на съществените, тъй като способът за уведомяването му не е повлиял върху негово присъствие и участие в съдебното заседание на 24.11.2020г. Релевантна е осигурената му възможност за лично активно участие при събиране на доказателства, а не прийомът, по който е осигурено присъствието му в съответното заседание пред съда. По отношение наведените твърдения за пристрастност у съдебния състав поради произнасяне относно виновността на подсъдимия преди произнасяне на присъдата: С разпореждане от 01.08.2017г. съдията - докладчик по делото /идентичен с този, постановил атакувания съдебен акт/ е прекратил съдебното производство по образувано НОХД № 11285/2017г. по внесен срещу Р. К. обвинителен акт, съзирайки процесуални нарушения и върнал делото на прокурора за отстраняването им. Междувременно е депозирана молба от Д. А. с искане за налагане на запор върху дружествен дял на Р. К. в „Сан Фернандо“ ООД като обезпечение на бъдещ граждански иск в това наказателно производство. Същият съдебен състав, разглеждащ впоследствие и настоящото производство, се е произнесъл с определение от 22.03.2018г., отклонявайки молбата на А.. В своя акт съдът, съобразявайки изискванията на чл. 391, ал.1, т.1 ГПК, е заявил, че от „събраните в хода на досъдебната фаза от производството гласни и писмени доказателства с необходимата степен на убедителност може да се изведе наличието на обосновано предположение, че обв. А. /б.м. вероятно допусната техническа грешка във фамилното име на подсъдимия/ е съпричастен към инкриминираното деяние, очертано с конкретни параметри в диспозитива на постановлението за привличане на обвиняем“. Това изявление е последвано с изричното уточнение от страна на съда, че извършената преценка за подозрение за авторство е свързано с преценката от съществуването на обезпечителна нужда и то в рамките на повдигнатото обвинение. Тази позиция на съда предхожда както последващото внасяне на нов обвинителен акт срещу К. след изпълнение на указанията от съда от разпореждането от 01.08.2017г.и насрочване на делото за разглеждане в неговата съдебна фаза, така и дейността по събиране и възприемане на доказателства в предстоящо съдебно следствие, в хода на което в нито едно от своите действия, разглеждащият съд не е изразил пристрастно или предубедено отношение към някоя от страните в процеса. С коментара си за вероятната основателност на иска, чието обезпечаване е оставено без уважение, съдът не е взел предварително отношение нито по вината на К., нито по доказателствените източници, съдържими в материалите по досъдебното производство и впоследствие анализирани от него. Произнасянето му нито е било с изискуемата при постановяване на присъда категоричност и безсъмнителност относно вината или невинността на едно подсъдимо лице, нито е било в резултат на извършвана аналитична дейност на наличните по делото доказателства, която е извършена при изготвяне на мотивите към окончателния за съответната инстанция съдебен акт, а не в производството по чл. 73, ал.2 НПК. С тези изисквания първият съд напълно се е съобразил и не си е позволил извършване на предварителна оценка на доказателствената обезпеченост на обвинението, която би го препятствало да разгледа спора по същество. След констатацията за неналичие на допуснати от решаващия съд съществени нарушения на процесуалните правила, рефлектиращи върху правата на някоя от страните в процеса и водещи до отмяна на атакувания акт за отстраняване на пропуски, неотстраними от въззивния съд, следва да бъде взето отношение, както бе отбелязано, по останалите наведени от защитата доводи касателно същността на спора. При извършен собствен анализ на събраните и приобщени в хода на първостепенното съдебно производство доказателствени източници, настоящият съдебен състав възприема фактическа обстановка, сходна с установената от Софийски районен съд: Собственици на търговско дружество „А. С“ ООД били св. К. Г. /починал в хода на съдебното производство/ и С. К.. С пълномощно от 10.02.2015г. С. К. упълномощил сина си - подс. Р. К. да представлява дружеството. През лятото на 2015г. като управители на „А. С“ ООД били назначени св. Р.К. /дъщеря на С. К. и сестра на подсъдимия/ и св. И. Д., намираща се в близки отношения със св. К. Г.. С пълномощно от 27.08.2015г. св. Р.К. също упълномощила своя брат - подс. Р. К. да осъществява дейности, свързани с дейността на „А. С“ ООД, идентични със съдържимо в предходно издаденото от баща му пълномощно. Между собствениците на търговското дружество възникнали противоречия и поради това с протокол от 01.03.2016г. на събрание на съдружниците било взето решение в срок до 30.04.2016г. магазини, стопанисвани от юридическото лице, намиращи се на територията на страната, да преустановят своята дейност, а наличните в тях стоки да бъдат разпродадени. Останалите стоки, както и наличната документация следвало да се транспортират до магазин в гр. София, жк „Люлин“, бул. •••• или до склада, намиращ се в с. Гара Яна, област София. Началник на този склад бил частният обвинител Д. А.. Той изпълнявал тези функции по силата на допълнително споразумение от 23.03.2011г. към трудов договор № 24 от 01.10.2001г. По силата на длъжностната си характеристика, с която бил запознат, А. носел отговорност за съответствието между фактическата наличност в склада и наличността по счетоводните отчети, както и за получаването, съхранението и отчитането на стоково-материалните ценности в склада. А. бил отговорен и за организиране на товаро-разтоварните дейности в склада, както и за подредбата и съхранението на стоките и материали в склада. Частният обвинител изпълнявал своите задължения в дългогодишен преди инкриминираното деяния период с месторабота именно склада в с. Гара Яна, област София. В изпълнение на решението за преустановяване дейността на магазините на дружеството на територията на Република България, на 21.04.2016г. в склада, стопанисван от дружеството, пристигнал товарен автомобил със стоки и документация от магазина на „А. С“ ООД в град Стара Загора. Работещите в склада свидетели В.В., С. С., Ц.И. и И.И. под ръководството на частния обвинител започнали да разтоварват стоката и документи от автомобила в складовите помещения. Тази дейност Д. А. извършвал вследствие разпореждане на един от управителите на дружеството - св. И. Д.. Около 11.00 часа на същата дата в складовата база пристигнал подс. Р. К.. След слизане от автомобила си той започнал да снима с мобилния си телефонен апарат, след което се приближил до Д. А. и се поинтересувал какво се извършва. Подсъдимият разпоредил на работниците в склада и на частния обвинител документацията да бъде натоварена отново в товарния автомобил и откарана в магазина на дружеството в град София на бул. ••••. Тъй като на частния обвинител било разпоредено пристигналата стока и документите на „А. С“ ООД да се съхраняват в склада в с. Гара Яна, той позвънил на св. Р.К., която не отговорила на обаждането му. След това осъществил телефонна връзка със св. И. Д., намираща се заедно със св. К. Г. в град Хасково във връзка със закриването на магазини. От проведения разговор разбрал, че между свидетелките Д. и К. липсва уговорка за преместване на документацията на дружеството от склада в с. Гара Яна до магазина в гр. София, жк „Люлин“, бул. ••••. По настояване на Д. частният обвинител казал на подсъдимия, че отказва да натовари документацията и го помолил да напусне базата. Подсъдимият не възприел спокойно казаното като с висок тон поискал началник склада да се подчини и да помисли чии разпореждания ще изпълнява. Самият А. го умолявал за разбиране с оглед подчиненото положение, което имал в дружеството. Тогава на мобилния телефон на Д. А. позвънил св. К. Г., който му казал да уведоми подсъдимия да напусне склада. Тъй като А. отговорил, че се притеснява да предаде посланието на К., предал телефона си на подсъдимия, за да разговарят със св. Г.. Свидетелят казал на К. да напусне базата като в противен случай ще уведоми полицията, след което преустановили разговора. След приключване на разговора подсъдимият се обърнал към частния обвинител с думите: „Явно по друг начин ще трябва да се оправям с вас!... Жална ти майка какво ще ти се случи!... Охраната ми може и да бие!... Внимавай много с кого и какво говориш!.... Знам къде живееш… Внимавай много!“. Веднага след това К. се качил в автомобила, с който пристигнал и потеглил рязко, напускайки територията на складовата база. Д. А. се притеснил от реализиране на отправените към него реплики. На следващия ден - 22.04.2016г. той подал сигнал в Софийска районна прокуратура срещу Р. К., в който описвал случилото се и търсил съдействие. В последващи случилото се дни споделил и с работниците в склада - свидетелите В.В., С. С., Ц.И. и И.И., които не били възприели отправените реплики, но част от тях видели, че Д. А. е притеснен от проведения на висок тон от страна на К. разговор, придружен с ръкомахане. След случилото се частният обвинител споделил притесненията си със свой приятел - св. Д.Д., молейки го да заживее временно в дома му. В края на месец юни 2016г. А. напуснал „А. С“ ООД - договорът му с дружеството бил прекратен на 27.06.2016г. Той започнал работа в „Г.К.“ ООД - дружество, управлявано от сина на св. К. Г., с когото били братовчеди. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Д. А., И. Д., К. Г., В.В., С. С., Ц.И., И.И. и Д.Д., от приобщените по реда на чл. 281, ал.5 НПК техни свидетелства /изключая Г. и Д./, обективирани в протоколи за разпити в досъдебната фаза на процеса, частично от показанията на Р.К., частично от обясненията на подсъдимия, от писмените доказателства - фотокопия на трудов договор, допълнително споразумение към него, длъжностна характеристика, удостоверения за нотариална заверка на пълномощни, справка от Софийска районна прокуратура, справка от НОИ, документация, касаеща „А. С“ ООД и справка за съдимост на подсъдимия и от доказателствените способи – съдебнопсихиатрична експертиза на Д. А., комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на частния обвинител, назначена в хода на съдебното следствие, фоноскопска експертиза и техническа експертиза, назначена от районен съд. Първостепенният съд е извършил детайлен анализ на доказателствените източници, съпоставяйки ги помежду си и в резултат на тази своя аналитична дейност коректно е установил фактологията по делото. Настоящият състав се солидаризира с направения от решаващия съд разбор и не споделя изявленията на защитата за неправилно установена фактическа обстановка по делото в резултат на игнориране или превратно тълкуване на част от носителите на доказателствена информация. В изключително подробните си мотиви първоинстанционният съд е успял да се фокусира върху предмета на доказване по делото, който е рамкиран с внесения за разглеждане обвинителен акт, а не с изясняване на търговскоправни спорове между съдружници или управители в едно юридическо лице. Този съдебен състав, както и контролираният следва да съсредоточат своето внимание върху това дали на 21.04.2016г. подсъдимият К. се е заканил на Д. А. с престъпление против личността му и това заканване дали би могло да възбуди основателен страх за своето осъществяване, както и заканата дали е била насочена спрямо А. в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му. В този смисъл районен съд не може да бъде упрекнат в неизследване на отношенията между Г. и Д. от една страна и от друга - С. К. и неговите деца - Р.К. и Р. К. преди, по време и след твърдяното посегателство, каквито са възраженията на защитата, тъй като тези отношения не са предмет на разглеждане от съда в това наказателно производство. Пространните аргументи на защитата, изложени и във въззивната жалба и допълнението към нея, и в хода на съдебните прения пред първата и втората съдебна инстанция относно връзки и зависимости между тези лица и други свидетели по делото вероятно целят да покажат налична изначална предубеденост у разпитваните по делото свидетели от изхода на спора. Техните показания, обаче, се преценяват съобразно съдържанието им и липсата или наличие на корелация с останалите доказателствени източници и само тогава съдът преценява дали да кредитира или не един доказателствен източник. С това задължение първостепенният съд успешно се е справил. Поради характера на деянието, в чието извършване Р. К. е обвинен и описания от прокурора механизъм на осъществяването му, относима информация за случилото се би могла да се черпи единствено от показанията на частния обвинител и от обясненията на подсъдимия. Въпреки присъствието в близост на други лица - свидетелите В.В., С. С., Ц.И. и И.И. никой от тях /с изключението на св. И./ не е възприел реплики от К. спрямо А., а единствено тяхно доС.ие са станали високия тон на разговора между двамата, ръкомахане от страна на подсъдимия и видимото проявление на емоционално съС.ие у А. /притеснение/ и у К. /гняв или силно раздразнение/. След тези уточнения основателно в основата на своите възприятия съдът е поставил показанията на св. Д. А., чието качество на пострадал от деянието не рефлектира върху обективността на показанията му, а дори помага за възприемане на детайли от механизма на извършеното. Противно на позицията на защитата, неговите показания не са изолирани и съответстват на изнесеното от св. Ц.И., чул откъслечна реплика от страна на К. към А., която не съответства с инкриминираните изрази, но следва да бъде съобразено, че разгледана в контекста на създалата се ситуация и проведения разговор, тя индиректно потвърждава заявените от А. заплахи, още повече, че нито св. И., нито някой от останалите свидетели целенасочено са следили разговора между двамата, които именно, за да не бъдат чути, са се отдалечили от тях в противоположната част на паркирания камион. Контролираният съд е подходил с нужното внимание при изследване показанията на частния обвинител, съобразявайки неговото качество и факта, че на практика той е единственият, твърдящ за отправените към него заканителни реплики от страна на Р. К.. Показанията на А. са напълно последователни, непротиворечиви и детайлни и съответстват в своята хронология и на заявеното от свидетелите И. Д., К. Г., В.В., С. С., Ц.И. и И.И.. От тези гласни доказателствени източници се установява времето и мястото на осъществяване на деянието, поведението на подсъдимия по пристигане в складовата база, заснемане на обстановката в същата, разпореждането му за натоварване на документация в товарния автомобил и откарването й в магазина на дружеството в град София /всъщност това съответства и на изнесеното от сестрата на подсъдимия - св. Р.К./. Описаните свидетели са еднопосочни относно причината за присъствие както на частния обвинител, така и на подсъдимия на соченото като място на извършване на деянието. Безсъмнително от техните показания /вкл. от тези на св. К./, се установява, че А. е изпълнявал функциите на началник склад, произтичащи от заеманата от него длъжност. Това съответства и на обективираното в писмените доказателства - трудов договор, допълнително споразумение към същия и длъжностна характеристика. Самият А. твърди и това не е оборено от други относими доказателствени източници, че е запознат и е подписал своята длъжностна характеристика. Копие от същата фигурира в материалите по делото и то е предоставено чрез св. К. Г., за което обстоятелство самият той изнася информация пред съда, както и за начина, по който се е сдобил с копие от нея - чрез счетоводителката на дружеството М.К.. Липсата на оригинал на характеристиката не игнорира факта на изпълняване от страна на А. длъжността началник склад и тази липса е логично продължение на влошените и ескалиращо негативни отношения между съдружниците в „А. С“ ООД, чиито действия са насочени към получаване документацията на дружеството. Наред с това несподеляема е позицията на защитата, че длъжностното качество на едно лице може да бъде доказано единствено с негова длъжностна характеристика. Тази позиция е в дисонанс с утвърденото в чл. 14, ал.2 НПК, че доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила. От една страна, длъжностна характеристика по делото е налице и с описаните в нея задължения А. се е запознал и изпълнявал и то към момента на осъществяване на деянието, а от друга страна еднопосочните свидетелства, подкрепени и с приложеното допълнително споразумение към трудовия договор категорично го сочат като длъжностно лице, което изпълнява със заплата работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в юридическо лице. Именно при изпълнение на тези негови задължения и в качеството му на началник склад К. е разпоредил да бъде натоварена документацията на „А. С“ в товарния автомобил и при последвалия отказ е отправил инкриминираните изрази. Функционалните задължения, които е имал и изпълнявал А. към момента на извършеното го определят като длъжностно лице съобразно легалната дефиниция на чл. 93, т.1, б.“ б“ НК. За да приеме с доверие заявеното от А., първостепенният съд е съобразил, както бе отбелязано, последователността на показанията му и тяхната съответност с тези на Д. и Г., които са възприели част от случващото се в проведени с подсъдимия и частния обвинител телефонни разговори, и с показанията на намиращите се в складовата база работници. Съдът не може да се съгласи с доводите на защитата, че налични обвързаности на работниците в складовата база с едни от съдружниците в дружеството, са оцветили показанията им с негативни нюанси спрямо личността на подсъдимия. И четиримата свидетели възпроизвеждат спомените си относно развилите се на 21.04.2016г. събития в складовата база, в която работят, и те са еднопосочни, взаимно допълняеми едни към други, и към показанията на А.. Всъщност никой от тези свидетели не огласява описаните в обвинителния акт реплики, отправени от К. към А., но са единни, че между двамата е проведен разговор на висок тон и то инспириран от К., който бил и раздразнителен, докато след разговора частният обвинител бил притеснен. Единствено св. И. е възприел откъслечна реплика от К. към А., като значението на това свидетелство вече бе разгледано. Оставяйки настрани изобилстващите в разказите им твърдения за предхождащи и следхождащи случилото се напрегнати отношения между съдружниците в дружеството, свидетелите Д. и Г. не са станали преки очевидци на процесните реплики, но изнасят твърдения за провежданите телефонни разговори с частния обвинител и с подсъдимия преди отправянето им, което освен че допълва фактологията на случилото се на 21.04.2016г., подкрепя изцяло и заявеното от частния обвинител. Съпоставяйки описаните гласни източници, контролираният съд е стигнал до вярната преценка да ги кредитира и тя е базирана единствено на съдържанието на изнесеното от тях, опровергаващо налична пристрастност, повлияла показанията им. Съдът е отчел е и добросъвестността на частния обвинител, който е изнесъл информация и за събитие, случило се няколко месеца преди деянието, при което той е бил стресиран от К., който заедно с още едно лице /сочено от А. като охранител на подсъдимия/ го е откарал с автомобил и го ударил, за да го мотивира да изпълнява нареждания единствено на семейство К.. Частният обвинител не е премълчал и роднинската си връзка със св. К. Г. и това, че след прекратяване на трудовите си правоотношения с „А. С“ ООД е започнал работа в дружество, управлявано от сина на св. Г.. Въпреки тези отношения, А. неотклонно, ясно и без индикации за манипулируемост от страна на Г. или друго лице пресъздава своите възприятия. Всъщност и в заключенията на изготвените по делото съдебнопсихиатрична и съдебнопсихиатрична и психологична експертизи вещите лица игнорират склонността на А. към внушаемост или манипулируемост, както и да хиперболизира събития, които е възприел, при тяхното възпроизвеждане. Тук е мястото да бъде посочено, че настоящият съдебен състав не отдава на соченото в мотивите при обсъждане заключенията на тези експертизи на лице с фамилно име В., а не на частния обвинител, силата, която придава защитата. Това не дискредитира изготвените мотиви до степен този недостатък да бъде приравнен на липса на мотиви, тъй като от цялостното изложение еднозначно се установява, че се касае за техническа грешка от страна на контролирания съд - изложението е насочено към изследване психичното съС.ие на А. и това е видно и от съдържимото в експертните заключения, професионално защитени от вещите лица в хода на съдебното следствие. Достоверността на изложеното от частния обвинител досежно отправени му от страна на подсъдимия заплахи допълнително се затвърждава и от показанията на св. Д.Д., живял в дома на А. известно време поради страх у последния от личността на подсъдимия в резултат на отправените му заплахи. Самият А. е споделял и пред св. С. С., че „…мен искат да ме трепят“ известно време след случилото се. Фактът на оправяне на заплахи се съдържа и в депозирания до Софийска района прокуратура сигнал от А. на 22.04.2016г. - на следващия случилото се ден. Действително, районен съд в мотивите си приема, че сигналът е отправен до полицейско управление на 24.04.2016г., но това също не може да доведе до претендираната от защитата последица, свързана с констатиране на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните - липса на мотиви, водещо до връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първостепения съд. Некоректното посочване на датата и адресата на подадения сигнал не игнорира качеството му на съобщение до органите на досъдебното производство за извършено престъпление по смисъла на чл. 208, т.1 НПК, послужило като законен повод за образуване на досъдебното производство. Именно това значение е възприел и решаващият съд, неотдавайки му претендираното от защитата Т.а на доказателствен източник, тъй като видовете доказателствени средства са изрично дефинирани в нормата на чл. 114 НПК и сред тях не попада заявление от едно лице до съответните органи за твърдяно извършено престъпно посегателство. Несъотвеното посочване в мотивите на датата и органа, пред който е подаден сигнал, не дискредитира априори верността на останалото изложение, тъй като при неговия непредубеден прочит се установява прецизност и коректност както по отношение на фактологията, така и по отношение анализа на доказателствените източници. Солидаризирайки се с приложения от контролирания съд аналитичен подход, настоящият състав споделя и недоверчивото му отношение към обясненията на подсъдимия и към част от показанията на св. Р.К.. Както правилно е отбелязал съдът в мотивите си, техните изявления преимуществено са насочени към отношенията между собствениците и управляващите дружеството, а не са фокусирани конкретно върху въпроса, чийто отговор е поставен на вниманието на наказателния съд. Противно на мнението на защитата, този състав стои на позицията, че обясненията на подсъдимия К., в които отрича отправянето на инкриминираните реплики към А., не намират опора в гласните доказателствени източници по делото. Те остават изолирани в противовес, както бе отбелязано, на твърденията на А., подкрепени индиректно от изявленията на Д., Г., В., С., И., И. и Д.. Мястото, където А. е следвало да изпълнява задълженията си като началник склад също е безпротиворечиво установено от показанията на изброените свидетели, които изнасят и информация, че той е упражнявал функциите си в склада в с. Гара Яна и уединяват твърденията на подсъдимия и св. Р.К., че А. е трябвало да изпълнява длъжността си в гр. София, ул. ••••. Подобна изолираност се установява и за твърденията на св. Р.К., че не получавала телефонно обаждане от страна на А. - неговите показания и тези на Д. и Г. са в обратна насока. Това обстоятество не е и от съществено значение, а единствено идва да покаже желанието на частния обвинител да изясни създадената от подсъдимия ситуация чрез придобиване на информация от двете управителки на дружеството - Р.К. и И. Д.. Както вече бе посочено, липсва подкрепа на твърденията на Р. К., че не е отправял инкриминираните от прокурора реплики - за провеждан разговор на висок тон свидетелстват присъствалите на отдалечено разС.ие работници, впоследствие възприели от А. наличието на заплахи, неговото емоционално съС.ие, за което свидетелстват и И. Д. и К. Г. и последица от което е и подаденият на следващия ден сигнал от страна на А. за отправени спрямо него заплахи от страна на К.. При финализиране на коментара на гласните доказателствени източници следва да бъде даден отговор на възражението на защитата, че въпреки солидаризирането му с отношението на районен съд към показанията на св. Н.П., не били изследвани предхождащи депозиране на показанията му негови действия. Контролираният съдебен състав е достигнал до правилен извод да игнорира показанията на този свидетел и то разглеждайки ги в контекста на останалите доказателствени източници, които ги оборват /анализ, който този състав напълно споделя/, поради което и напълно ненужно е изследването на причините П. да се заяви като свидетел по делото - така или иначе, носената от неговите показания информация не е поставена в основата на възприетата от съда фактология и съответно на последващите правни изводи. С основание съдът е възприел с доверие заключенията на съдебнопсихиатричната и съдебнопсихитричната и психологична експертизи, изследващи частния обвинител. Експертите са базирали своите изводи на обективните доказателствени източници и след личен преглед на Д. А.. Базирайки се на своите специални знания, те са установили психичното съС.ие на изследваното лице, негови характерови особености, отличаващи го със затвореност, желание за решаване на проблемите чрез компромиси, неподдаване на манипулации и натиск и липса на склонност към преувеличаване на възприетото при неговото възпроизвеждане. При тази доказателствена съвкупност обосновано районен съд е заключил, че подсъдимият е автор на соченото в обвинителния акт посегателство, изразимо в отправяне на заплашителни реплики спрямо А., които са в съС.ие да породят у него основателен страх за осъществяването им. Тяхното съдържание ги определя като такива спрямо личността на заплашеното лице и неговия телесен интегритет и дори да бъдат приети като изречени в резултат на възбудено емоционално съС.ие у изричащия ги /което е обичайно за субекта при този род престъпления/, са от естество да породят страх от изпълнението ми. Допълнителен нюанс внася и предходно установено поведение на К. спрямо А. с упражнена физическа сила спрямо него, за да бъде мотивиран да застане на определена страна в спор между съдружници, който не засяга коректното изпълнение на задълженията му. На базата на вярно установените фактически положения и въз основа на логичния и прецизен анализ на доказателствения материал първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно е заключил, че подсъдимият Р. К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В мотивите си към присъдата съдът е изложил аргументирани правни съображения за изводите си относно правната квалификация на деянието, извършено от подсъдимото лице, която според въззивния съд се явява именно правилната квалификация. Напълно обосновани и законосъобразни се явяват правните изводи на първоинстанционния съд относно обективните елементи на състава на престъплението. От обективна страна подсъдимият Р. С. К. на 21.04.2016г. в складова база на „А. С“ ООД, находяща се в с. Гара Яна, област София, се заканил на Д. Т. А. - началник склад към „А. С“ ООД с престъпление против неговата личност като му казал: „…Явно по друг начин ще трябва да се оправям с вас!... Жална ти майка какво ще ти се случи!... Охраната ми може и да бие!... Внимавай много с кого и какво говориш!.... Знам къде живееш… Внимавай много!“ като деянието е извършено спрямо длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата временно работа, свързана с пазене и управление на чуждо имущество в юридическо лице - „А. С“ ООД, при изпълнение на службата му и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Районен съд е изложил детайлни аргументи, за да обоснове тази своя позиция и с тях този съдебен състав напълно се солидаризира. Подсъдимият е вербализирал изрази, недвусмислени по съдържанието си за посегателство срещу личността и телесния интегритет на А., които обосновават съставомерността на деянието от обективна страна. Съдържанието на репликите, отправени със съответстващия им заплашителен тон и то спрямо длъжностно лице, към което в един относително кратък предходен период подсъдимият отново е афиширал идентично поведение, са в съС.ие да породят реално, а не хипотетично усещане у А. от реализирането им. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. Същият е съзнавал, че с действията си – изказаните думи спрямо А. отправя заплахи към неговата личност, които действия предвид конкретната ситуация, са възбудили у това лице основателен страх от осъществяването им. Поради това и настоящият съдебен състав намира, че районният съд е направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността от обективна и субективна страна на вмененото на Р. К. престъпно деяние. При отмерване на наказанието контролираният съд е взел предвид наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства - неговото чисто съдебно минало и трудова ангажираност. В противовес на това адекватно съдът е отчел и упоритостта му при осъществяване на деянието, представляващо продължение на предходно с няколкомесечна давност подобно поведение спрямо А.. Явна несправедливост на определеното наказание би била налице при фрапираща несъответност между извършеното, личностните характеристики на дееца и наложената санкция. Настоящият случай не е такъв. Определеното на К. наказание е над минимума на наказанието лишаване от свобода, но под средния, сочен в санкционната част на приложимата норма на чл. 144, ал.2 вр. ал.1 НК и е в размер на една година лишаване от свобода. За да го определи съставът на районен съд е отчел всички относими при определяне на едно наказание обстоятелства и след преценка на баланса между смекчаващи и отегчаващи такива. При този баланс на относимите към наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, съдът правилно е отмерил наложеното му наказание в размер от една година. Наличието на формалните предпоставки на разпоредбата на чл. 66, ал.1 НК са дали основание на съда да отложи изпълнението на това наказание за срок от три години, чийто размер би възпрепятствал подсъдимия от осъществяване на престъпни посегателства и би постигнал целите на индивидуалната превенция. Данните за личността на подсъдимия, неговия семеен статус и трудова ангажираност не налагат изолирането му в пенитенциарно заведение, като целите на наказанието в генерален план биха били постигнати чрез неизтърпяване на този етап на определеното му наказание лишаване от свобода. При служебна проверка на материалите по делото този въззивен състав не установи допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна или изменение на атакувания съдебен акт. Поради това Софийски градски съд – Наказателно отделение, 16 въззивен състав