Решение № 3402 от 12.4.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 216/2022 г.

Производството е по реда на чл. 292 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по иск, предявен от С. А. Р. [ЕГН], А. И. Р. [ЕГН] и А. И. Ш. [ЕГН], чрез адв. А. да се приеме за установено, че ищците не дължат изпълнение на Заповед № РД-02-09- 354/21.09.2017г., издадена от Заместник Кмета на Община Кричим. Ответникът чрез процесуалния си представител адв. С. оспорва иска като неоснователен. Съдът приема следното от фактическа страна. С процесната Заповед № Д-02-09- 354/21.09.2017г., издадена от Заместник Кмета на Общ. Кричим, е разпоредено премахване на строеж: „Масивен навес“, находящ се на уличната регулационна линия в УПИ Х-641, кв. 108 по плана на гр. Кричим, попадащ в ПИ с ид. №39921.501.457 по КККР на гр. Кричим, свързан със склад, находящ се под сграда /гараж/ с идентификатор 39921.501.457.2 по КККР на гр. Кричим, с административен адрес: гр. Кричим, общ. Кричим, обл. Пловдив, ул. „Никола Вапцаров“№32 Твърдението на ищеца е, че е налице фактическа невъзможност за изпълнението на заповедта, тъй като би възникнала реална опасност да бъде засегната и значително увредена съществуващата жилищна сграда в имота, която се обитава от доверителя ми и неговото семейство и която не е предмет на разпореждането за премахване. След влизане в сила на заповедта той е изискал да му бъде изготвено Конструктивно становище от независими специалисти - инженери-конструктори. В становището си инж. П. К. и инж. Л. Л.-Е.. са приели, че изпълнението е невъзможно да се случи, тъй като има риск от нарушаване устойчивостта на съществуващата жилищна сграда, поява на пукнатини по носещите зидове, деформиране на подове, депланиране на зидове. Според ищеца това становище може да се разглежда като ново доказателство, което обосновава извод за недължимост на изпълнението, поради значителните повреди, които биха настъпили върху сгради и обекти, непопадащи в предметния обхват на разпореждането за премахване. На следващо място се твърди, че видно от Нотариален акт №164. том II, per. №1834, дело №331/2022г., съгласно който С. А. Р. и А. И. Ш. са прехвърлили наследствените си дялове от описания поземлен имот и постройките в него, останали от наследодателя И. А. Р. /починал в началото на 2022г./, на третия наследник /син на починалия/ - А. И. Р., поради което след като не притежават права на собственост в имота и построеното в него, доверителките му С. Р. и А. Ш. не следва да са адресати на принудителното изпълнение. По делото бе прието експертно заключение на вещото лице С. в което е изложено становище, че процесният обект не представлява самостоятелна постройка и ако се приложи заповед № РД-02-09-354/21.09.2017г., от премахването на гаражното помещение ще се наруши конструктивната цялост на цялостната сградата в ПИ с ИД 39921.501.457. По делото бе прието и заключението на вещото лице М. в което експертът приема, че процесният обект е самостоятелна постройка, която тангира до друга постройка /гараж със складово помещение под него/. Конструкцията на процесния обект е самостоятелна, състояща се от стоманобетонна плоча, подпряна на два реда колони - пет броя тухлени и пет броя стоманобетонни. Според вещото лице при премахване на процесния навес /при спазване на одобрен проект за безопасност и здраве за събаряне/ няма да се засегнат други съществуващи сгради, конструкцията на навеса не засяга конструкцията на съседния за него гараж със складово помещение под него. Тя не е свързана и с основната жилищна сграда в имота. Стоманобетонна плоча - тераса към основната жилищна сграда, застъпва в много тясна ивица и къс участък плочата на навеса, но между двете плочи няма връзка и има няколко сантиметра разстояние. Вещото лице онагледява заключението си със снимков материал. От правна страна съдът намира за установено следното: Предявеният иск е допустим, защото чрез него се търси материалноправна защита срещу самото изпълнително основание – претендират се настъпили факти и обстоятелства, които са довели до невъзможност за неговото изпълнение. По основателността на иска: Елементите от фактическия състав на чл. 292 АПК са: 1). изпълнително основание по чл. 268 АПК; 2). Удостоверено с него изискуемо изпълняемо задължение и 3). Настъпили след издаването на изпълнителното основание нови факти, които са погасили подлежащото на изпълнение задължение или така са го изменили, че то не съществува в удостоверения с изпълнителното основание вид. Разпоредбата на чл. 292 от АПК допуска оспорването на задължението само въз основа на факти, които не са били преклудирани от изпълнителното основание. Това са относимите към законосъобразността на изпълнителното основание факти, които са настъпили тогава, когато вече не са могли да бъдат приобщени и ценени в производството по издаването или оспорването му. Този момент съвпада с издаването на изпълнителното основание само когато то не подлежи на оспорване. Когато е оспорено по съдебен ред, моментът е на приключването на устните състезания в последната инстанция, пред която е било допустимо приобщаването на факта, т. е. в последната инстанция по същество. По делото е приложено адм. дело № 2761/2020г. по описа на Административен съд Пловдив предмет на което е оспорване на действия по принудително изпълнение на Заповед №РД-02-09-354/21.09.2017г. По делото е била назначена съдебно-техническа експертиза, като вещото лице изрично е изследвало въпроса дали ще се засегне съществуващата сграда от премахването на процесния навес и в заключението си категорично е приело, че не би довело такова засягане ако се извърши предварително избрана последователност на разбиването на бетона. Изготвеното Конструктивно становище на инж. П. К. и инж. Л. Л.-Е. не установява обстоятелства от типа на посочените в чл.292 от АПК тъй като обстоятелствата визирани в него са били налични към момента на издаване и влизане в сила на заповедта и не са се променили впоследствие. Както се посочи по горе по делото бяха приети две експертизи. Съдът не кредитира заключението на вещото лице С. поради следното: Основателно е твърдението на ответната страна, че това вещо лице е с придобита специалност „Архитектура“, а не „Строителни конструкцции“, каквата специалност и знания са необходими за поставените задачи и спора, които касаят основно евентуалната конструктивна свързаност на разпореденият за премахване навес с други постройки. Отделно от това следва да се отбележи, на въпроса дали ще се засегне съществуващата сграда от премахването на процесния навес, вещото лице е цитирало единствено заключенията на вещите лица К., Лендрова-Е. и Ч.. Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице М., като изготвено компетентно, безпристрастно и в съответствие с поставените му задачи. В заключението се съдържа снимков материал който онагледява изводите на вещото лице. Предвид горното съдът намира, че по делото не се доказа твърдението на ищците, че с изпълнението на процесната заповед ще бъде засегната и значително повредена съществуващата жилищната сграда в имота до степен, че да стане негодна за живеене. Обстоятелството, че евентуалното възникване на трудности от технологична гледна точка при изпълнение на премахването, е въпрос, който е относим към процедурата по изпълнението на заповедта, но не е такъв, който да доведе до отпадане на задължението за изпълнение. По отношение на твърдението, че след като не притежават права на собственост в имота и построеното в него, ищците С. Р. и А. Ш. не следва да са адресати на принудителното изпълнение съдът намира за установено следното: Основателно е твърдението на ищците С. Р. и А. Ш., че те неправилно са възприети като задължени лица. Видно от цитирания по-горе нотариален акт №164. том II, per. №1834, дело №331/2022г., е че те са прехвърлили наследствените си дялове от имота и постройките в него на третия наследник на починалия наследодател И. Р., а именно на А. И. Р.. В случая съобразно разпоредбата на §3, ал. 1 от Наредба на Община Кричим за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях по чл.225а от ЗУТ адресат на заповедта следва да е собственика на имота, спрямо който се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Влязлата в сила заповед за премахване на незаконен строеж е изпълнително основание по чл. 268, т. 1 от АПК, като с влизането й в сила за адресата й възниква валидно задължение да премахне незаконния строеж. По делото не е спорно, че ищеца А. Р. е знаел за влязлата в сила на Заповед № РД-02-09- 354/21.09.2017г., издадена от Заместник Кмета на Община Кричим, както и, че действия по доброволното й изпълнение не са предприети нито от праводателките нито от приобретателя А. Р., което означава, че последващите принудителни действия са задължителни за изпълнение. Премахването на незаконното строителство е обвързано с принципна възможност за понасяне на вреди от собственика, но тези вреди са в следствие на неговото неправомерно поведение. Предвид горното предявения иск по отношение на ищците С. Р. и А. Ш. се явява основателен, а относно ищеца А. Р. същия се явява неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед изхода на правния спор на ответната страна следва да се присъдят сторените от нея разноски по делото а именно 1000 лв. възнаграждение за адвокат и 400 лв. внесен депозит за СТЕ или общо 1400лв. Ето защо съдът