Решение № 137 от 25.11.2024 г. на Районен съд - Златоград по дело № 173/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 77 и чл. 79, ал. 1 ЗС. Постъпила е искова молба от К. З. Л., ЕГН •••••••••• с адрес: обл. С., общ. Н., с. К. и З. З. К., ЕГН •••••••••• с адрес: обл. С. З., общ. С. З., с. П. - и двамата чрез адв. Е. М. В. от АК - С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.“ №, против О. Н., ЕИК 000615043, с адрес: гр.Н., ул.“А. С.“ №, представлявала от Б. Р. К. - Кмет на общината. Ищците, чрез пълномощника си адв. В. сочат в исковата си молба, че са брат и сестра и са собственици на реална част с площ от 1700 кв. м. от Поземлен имот 51319.14.89, област С., община Н., гр. Н., ул. м. „К. Д.“, вид територия „Земеделска“, категория „Осем“, НТП „Нива“, с площ 1957 кв. м., стар номер 006908, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: 51319.14.92; 51319.14.91; 51319.14.90; 51319.14.76; 51319.14.77; 51319.14.88; 51319.14.88; 51319.14.115; 51319.14.113. Пълномощникът на ищците сочи, че описания имот имат по наследство от родителите им, който им е даден пред 1975 г., и от тогава владеят имота явно и необезпокоявано от никого, като свой. Ежегодно ищците от 1975 г., а преди това и техните родители обработвали процесния имот като свой, като през годините са засаждали в него различни селскостопански култури заедно със семейството си. Имотът представлява нива, която е засаждана с картофи, тютюн и др. Имотът е поделен между тях, като ищцата К. З. Л. ползва южната част, а З. З. К. - северната част. От около 6 г. частта на К. З. Л., ЕГН •••••••••• упражнявайки правата си на собственичка е дадена под наем, за да се обработва от А. Т., който има имот в съседство, а частта на З. З. К., ЕГН •••••••••• е отдадена под наем да се работи от Л. К.. При направена справка ищците установили, че процесният имот е записан като стопанисван от община Н., попадащ в категорията на земи по чл.19 ЗСПЗЗ. Ищците, чрез пълномощника си сочат, че процесният имот никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по-малко О. Н. някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 ЗСПЗЗ. Имотът никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС, АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнет или одържавен в хипотезите, изброени в чл. 10 ЗСПЗЗ. При позоваване от страна на ищците на изтекла в тяхна полза придобивна давност, същите следва да установят осъществяването на всички елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. Сочат, чрез пълномощника си, че в периода от 1975 г. до настоящия момент, вкл. не са прекъсвали и не са губил владението върху процесния имот, същият постоянно явно и необезпокоявано от никого е владян от тях като техен. Процесният имот не е бил внасян в блокове на ТКЗС или по друг начин да е бил отнеман от владението им или техния праводател, чрез отчуждаване или одържавяване. По този начин и О. Н. не е могла да стане собственик на имота предмет на спора, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 19 ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността. Съгласно цитираната разпоредба, незаявените за възстановяване земеделски земи преминават в управление на Общината, а след изтичане на 10 години стават общинска собственост. В приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ попадат само земеделски земи, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но които не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок. Във връзка с горното, в общинския поземлен фонд влизат само земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС АПК или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите на чл. 10 от ЗСПЗЗ. Ако имотът не подлежи на възстановяване по този ред, общината не може да го придобие на основание чл. 19 ЗСПЗЗ (Решение № 427/21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на ВКС, Второ г.о.; Решение № 21/04.02.2011 г. по гр. д № 1327/2009 г. на ВКС; Решение № 249/04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на ВКС- по чл. 290 ГПК ). След като спорният имот не е бил внасян в ТКЗС, не са съществували и пречки за придобиването му по давност на основание чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа на десетгодишно непрекъснато владение, т.е. спрямо него не е действала нито забраната, регламентирана в чл. 86 ЗС (изм.), нито основанието за прекъсване на изтеклата давност по чл. 5, ал. 2 ЗВСВОНИ. На следващо място, пълномощникът сочи, че в законодателството не съществува забрана за придобиването на реални части от земеделски имоти по давност, а в настоящия случай се касае за част от земеделски имот, за който спрямо ищците е осъществен фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на процесната реална част от него. Съгласно задължителната практика на ВКС (Решение № 219 от 10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г. Първо г.о.; Решение № 219/10.12.2015 г. по гр. д. № 1716/2015 г. на Първо г. о.; Решение № 102/30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на Първо г. о.; Решение № 195/30.06.2014 г. по гр. д. № 1279/2013 г. на Второ г. о.; Решение № 67/16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на Второ г. о.; Решение № 149 от 09.01.2020 г. по гр. д. № 1052/2019 г., Гр. к., Второ г. о. н а ВКС) забраната за придобиване на реално определени части се отнася единствено и само за дворищно регулационни парцели, не и за неурегулираните с дворищно регулационен план имоти, какъвто е и настоящият случай. С дворищно регулационен план от неурегулираните до тогава недвижими имоти се образуват дворищно регулационни парцели за индивидуално и кооперативно жилищно строителство и за вилно строителство, които следва да отговарят на определени в закона минимални изисквания за площ и лице. Целта на забраната за извършване на разпоредителни сделки и за придобиване по давност на реални части от дворищно регулационни парцели е да се избегне влошаване на възможността за осъществяване на предвиденото с плана строителство както в парцела, предмет на разпоредителната сделка, така и в съседните парцели. В тази връзка следва да се посочи и че не е налице забраната на чл. 7 ЗСПЗЗ доколкото ВКС в редица свой решение приема, че ограниченията на площите на земеделските земи по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН се отнасят само за посочените в тях придобивни способи - разпореждане, делба и оземляване със земеделски имоти, но не са приложими по отношение на придобивната давност - Решение № 36 от 09.09.2020 г. по гр. д. № 3117/2019 г., Първо г.о. по описа на ВКС и Решение № 107 по гр. д. № 434/2009 г. второ г.о. по описа на ВКС. Тоест ЗСПЗЗ не установява минимални площи, в които могат да се притежават земеделски земи аналогично на разпоредбите на чл. 19 ЗУТ и чл. 200 ЗУТ. ЗУТ уреждат статута на урегулираните територии, поради което позоваването на чл. 59 ЗТС, респ. чл. 200 и чл. 19 ЗУТ, отнасяща се до невъзможността да се придобива по давност реална част от парцел или УПИ. С оглед изложеното, молят, съдът да постанови съдебен акт, с който да признае за установено спрямо ответника О. Н., Булстат 000615043, представлявана от Б. Р. К. - Кмет на О. Н., адрес: обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. „А. С.“ №, че ищците К. З. Л., ЕГН •••••••••• с адрес: обл. С., общ. Н., с. К. и З. З. К., ЕГН •••••••••• с адрес: обл. С. З., общ. С. З., с. П. са собственици на основание давностно владение на реална част с площ от 1700 кв. м. от Поземлен имот 51319.14.89, област С., община Н., гр. Н., местността „К. Д.“, вид територия „Земеделска“, категория „Осем“, НТП „Нива“, с площ 1957 кв. м., стар номер 006908, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК при граници и съседи: 51319.14.92; 51319.14.91; 51319.14.90; 51319.14.76; 51319.14.77; 51319.14.88; 51319.14.88; 51319.14.115; 51319.14.113. В съдебно заседание, ищците, чрез пълномощника си поддържат предявения иск и молят съда да постанови решение, при условията на чл. 237 ГПК, като претендира, на ищците да бъдат заплатени направените по делото разноски. С Протоколно определение № 267/30.10.2024 г. е допуснато изменение в площта на претендирания имот, като вместо 1700 кв.м. се претендират 1535 кв.м. В срока по чл. 131 ГПК от страна на ответника е постъпил отговор, чрез юрк. И. Д., в който заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 ГПК признават така предявения иск от К. З. Л. и З. З. К.. Прави възражение, че общината не е дала повод за завеждане на иска, тъй като не е упражнявала фактическа власт върху горепосочения имот. В проведеното по делото открито съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се представлява. Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска. От СГКК, гр. С. е приложена по делото скица на Поземлен имот Скица на ПИ № 15-673083-02.07.2024 г., за ПИ с идентификатор 51319.14.89, от която се установява, че площта на имота е 1957 кв.м., с трайно предназначение на територията „Земеделска“, начин на трайно ползване „Нива“, категория „Осем“. Като собственици по данни на КРНИ е посочена О. Н. с Булстат 000615043. По делото е назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза от вещото лице А. С.. Съдът приема заключението на вещото лице като обективно, компетентно и пълно. От същото, съдът приема за установено, че вещото лице е извършило замерване на място на реална част с площ от 1700 кв. м. от ПИ с идентификатор 51319.14.89, в гр. Н., обл.С., в местността „К. Д.“, вид територия „Земеделска“, категория 8. НТП Нива, площ 1957 кв. м, стар номер 006908, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 75/19.11.2021 г. на Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: 51319.14.92; 51319.14.91; 51319.14.90; 51319.14.76; 51319.14.77; 51319.14.88; 51319.14.88; 51319.14.115; 51319.14.113, съгласно показаните, находящите се на място граници, представляващи: на юг и югозапад - ограда от мрежа и бетонни колове (отбелязани Снимки, Приложение №2А и Приложение № 2Б -л.л. 55 и 56 от делото); на югоизток естествен бряг (отбелязан на Снимка, Приложение №2 В – лист 57 от делото); на север, североизток и северозапад - границите отразени в КККР на гр.Н., общ. Н., обл. С.. На изготвената от по делото Комбинирана скица в М 1: 250 - Приложение №1, на която върху извадка от КККР на гр. Н., общ. Н. в цифров вид, вещото лице е съвместило имотните граници в района на процесния имот със заснетата от него част от този имот по показани материализирани граници, като тази граница е означил с червени линии. Заснетата, посочена реална част oт поземлен имот с идентификатор 51319.14.89 по посочени граници е с площ 1535, 0 кв.м. На изготвената от вещото лице Комбинирана скица в М 1: 250, Приложение №1 (лист 54 от делото) тази площ е оцветена в зелен цвят. На югоизток вещото лице е заснело и една площ от поземлен имот с идентификатор 51319.14.115, оцветена в жълт цвят с площ от 58, 0 кв.м., този терен ограден с ограда също е показан на място като част от процесиите 1700 кв.м. На място, при огледа на заснетата от вещото лице реална част от поземлен имот с идентификатор 51319.14.89, с площ 1535, 0 кв.м., е установено, че тази площ представлява в по-голямата си част (на южната половина ) пасище, а на север - една малка част се обработва като зеленчукова нива – Снимки, - Приложение № 2 Б и Приложение № 2В – л.л.56 и 57. При направената от вещото лице справка в Общинска Техническа служба и Общинска служба по Земеделие гр. Н., не му е предоставена информация относно провеждане на отчуждителни процедури за поземлен имот с идентификатор 51319.14.89. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението, като пояснява, че в зелен цвят е повдигнал претендираната площ от ищците, която попада в ПИ с идентификатор 51319.14.89, а повдигнатата част в жълто, попада в имот с кратък идентификатор 14.115. Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска. От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателно. Налице са основанията на чл.237, ал.1 от ГПК. Според трайната съдебна практика, в това число на ВКС, липсва забрана за придобиване по давност на части от земеделски земи. Тази забрана важи само за урегулираните имоти(парцели и УПИ). В случая са неприложими и забраните на чл. 7 ЗСПЗЗ и чл.72 от ЗН, тъй като ВКС приема, че ограниченията на площите на земеделските земи по чл. 7 ЗСПЗЗ и чл. 72 ЗН се отнасят само за посочените в тях придобивни способи - разпореждане, делба и оземляване със земеделски имоти, но не са приложими по отношение на придобивната давност. Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е записан на общината въз основа на Протокол № 36/28.07.29008 г. на ПК за предоставяне на земи за стопанисване на общината по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ – Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска собственост. Тоест това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца да предяви собственически права в настоящия процес. Тоест налага се извода, че ищците ще следва да бъдат признати за собственицици на притендирания имот с площ 1535 кв.м.(съгласно направеното изменение в с.з.), която площ на приложената към заключението на вещото лице С. скица, на лист 54 от делото е повдигната в зелен цвят. Скицата, приподписана от съдия-докладчика, следва да се счита за неразделна част от решението. Ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което ще следва да понесе разноските на ищците по делото. Същите претендират разноски в размер на 1020 лева (50 лева – държавна такса; 10 лева – за 2 броя съдебно удостоверение; 10 лева – вписване на искова молба; 500 лева – възнаграждение за вещо лице и 450 лева – адв. хонорар), като не е посочено точно, кой, какви разноски е направил, поради което ще следва да им бъдат присъдени заедно. ВОДИМ от гореизложеното, съдът