Решение № 52 от 9.5.2024 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 57/2024 г.

Производството е по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ. Постъпила е жалба от К. И. П., едноличен собственик на капитала и управител на „БИЛМЕКС“ ЕООД, чрез адвокат Д. К.-Р., против отказ №20240329205348/02.04.2024г. на длъжностно лице по регистрацията от Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието. Обжалва го като незаконосъобразен по изложени в жалбата съображения, иска да бъде отменен от съда и дадени задължителни указания на Агенцията за вписване на исканата регистрация. Претендира разноски. Агенция по вписванията е подала отговор на жалбата чрез г.ю. в отдел АМО Д. М., с който заявява, че е неоснователна по съображенията, изложени в отказа. Претендира разноски. За да се произнесе по жалбата, Окръжният съд взе предвид следното: Жалбата е подадена в законния срок, от заявител, против постановен от Агенцията отказ за вписване на новоучредено еднолично дружество с ограничена отговорност, поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Съдът намира жалбата за неоснователна. Със заявление вх.№20240329205348 от 29.03.2024г., подадена по електронен път чрез упълномощен адвокат Д. К.-Р., е поискана първоначална регистрация на еднолично дружество с ограничена отговорност „БИЛМЕКС”. На 02.04.2024г. длъжностно лице по регистрация е постановило обжалваният отказ. В мотивите на същия е посочено, че при извършване на проверката по чл.21, т.7 ЗТР било установено, че наименованието „БИЛ- МЕКС” се употребява от дружество с ограничена отговорност с ЕИК116558851, с открита партида в информационната система на ТР на 25.02.2008г. Тиретата и други препинателни знаци от българската пунктуационна система не се смятали за разлика в наименованието, а според чл.11, ал.1 ТЗ фирмата може да се употребява само от търговец, който я е регистрирал. В случая „БИЛ-МЕКС“ и „БИЛМЕКС“ за наименования с еднакво звучене, с оглед на което може да се достигне до въвеждане в заблуждение, което противоречи на чл.7, ал.2 ТЗ и чл.11, ал.1 ТЗ. Отказът е законосъобразен и следва да бъде потвърден. Според разпоредбата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията проверява дали: е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в ТРРЮЛНЦ; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ; дали друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 ТЗ при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец, съответно на чл.7 ЗЮЛНЦ при първоначално вписване или промяна на наименованието на юридическо лице с нестопанска цел; дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; е платена дължимата държавна такса. На основание ЗТРРЮЛНЦ, част от проверката на длъжностното лице включва въпросът дали друго лице има права върху фирмата и дали тя отговаря на изискванията на чл.7 ТЗ. По силата на тази разпоредба всяка фирма освен предписаното от закона необходимо съдържание може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала. Тя е изключително право на търговеца, който я е регистрирал съгласно закона, като при използването на чужда фирма заинтересованите лица могат да искат прекратяване на по-нататъшното използване, както и обезщетение за вредите. Според настоящия състав съществуването на друг търговец с наименование „БИЛ-МЕКС" ООД, който е вписан в ТРРЮЛНЦ /обстоятелство, установено при извършена служебно справка в ТРРЮЛНЦ/, представлява пречка за регистрация на новото търговско дружество „БИЛМЕКС“ЕООД. Съгласно чл. 7, ал. 1 ТЗ фирмата е наименованието, под което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Фирмата е един от правноиндивидуализиращите търговеца признаци, поради което законодателят с разпоредбите на чл. 7, ал. 4 и чл. 11 ТЗ е въвел принцип за национална уникалност на фирмата на търговеца. Съгласно чл. 11, ал. 1 ТЗ фирмата може да се употребява само от търговеца, който я е регистрирал. Търговската фирма е словесното означение, под което търговеца сключва търговски сделки, тя е „търговското име“ на търговеца и търговското предприятие. Както всяко име, търговската фирма се определя от търговеца, но законът предвижда изисквания при нейното формиране. Същата трябва да отговаря на изискванията по чл. 7, ал. 2 ТЗ - изискване за истинност, да не въвежда в заблуждение - търговската фирма не трябва да подвежда третите лица, да не накърнява обществения ред и морала. Името трябва да е на кирилица и така се вписва в търговския регистър, но може допълнително да се изписва и на друг език. Към индивидуализиращите белези на наименованието на фирмата обаче не следва да се включват препинателни знаци и разстояния, които при изписване и изговаряне на наименованието не могат да изпълняват функциите си по индивидуализация на търговеца. Същественото в настоящия случай е наличието на установеното сходство в наименованията на съществуващ търговец и дружеството в процес на регистрация, което води до констатираната от ДЛР възможност третите лица да бъдат въведени в реално заблуждение при идентификацията на търговеца. Вярно е, че законът не въвежда изрична забрана фирмените наименования да имат еднакво звучене, но както бе посочено по-горе, налице е изискване за това имената на фирмите да не въвеждат в заблуждение и да отговарят на истината, като в крайна сметка да служат и обезпечават ясната, несъмнена и безспорна идентификация на търговеца, за който се отнасят. Търговското наименование въвежда в заблуждение не само когато е напълно идентично с името на друг вече вписан търговец, но и когато между имената им е налице такова сходство, при което същите звучат напълно еднакво в устната реч и е невъзможно между тях да се направи разграничение, както е в настоящата хипотеза. В такъв смисъл е тълкуването на разпоредбата на чл. 7, ал. 4 ТЗ. В случая описаното сходство се поражда от факта, че при изписването наименованията на фирмите – съществуващата „БИЛ-МЕКС“ и „БИЛМЕКС“ ЕООД-в процес на учредяване, е налице единствено пунктуационна разлика, която се състои в графичното обозначаване чрез разделяне на отделните срички с препинателен знак - тире, което не е достатъчно да създаде отличителност на заявеното от жалбоподателя фирмено наименование. Фонетичното звучене на двете наименования е еднакво, тъй като при произнасяне на наименованието тирето не се изговаря. При произнасяне на фирмата не е възможно да се отчитат препинателните знаци в наименованието. Същевременно ТЗ и ЗТРРЮЛНЦ не правят разграничение между звуковото произнасяне и изписване на наименованието на едно търговско дружество. Следователно препинателните знаци, каквото е тирето, не спадат към индивидуализиращите белези на фирмата, поради което изложените мотиви на длъжностното лице по регистрация в този смисъл са правилни. Формалното различие чрез разделяне с тире на срички от наименованието не дава възможност за ясна различимост между съществуващата и новоучредената фирма. Тирето (-) е препинателен знак, който се използва в писмената реч и има различни функции като може да свърже две думи, да отбележи противопоставяне, прекъсване или промяна в хода на мисълта. Този знак може да има различно значение в зависимост от контекста и мястото му в текста. При изговаряне на двете наименования, същите звучат еднакво и не е възможно да се отчете никакво различие. Дори да се приеме, че предвид наличието на тире, двете фирмени наименования не са идентични, то те са сходни до степен, че е налице реална опасност правните субекти, които ще влязат в правоотношения с някое от двете дружества, да бъдат въведени в заблуждение при идентификацията на търговеца, ако се допусне исканото вписване. Това обуславя нарушение на чл. 7, ал. 2 изр. второ, предл. второ ТЗ. Императивното изискване за уникалност на фирменото наименование до степен на еднозначна отличителност от регистрираните фирми на другите търговци съществува независимо от другите реквизити от статуса на търговеца, каквито са предмет на дейност и независимо от седалището и адресът на управление. В този смисъл е и константната практика на апелативните съдилища-Решение № 122 от 17.05.2013 г. по в. т. д. № 147/2013 г. на Апелативен съд-Велико Търново, Решение № 382 от 10.10.2017 г. по т. д. № 277/2017 г. на Апелативен съд-Бургас, Решение № 855/27.04.2015 г. по ф.д.№1329/2015 г. на САС, Решение № 1928/20.07.2018 г. по т. д. № 3589/2018 г. по описа на САС и др. Обстоятелството, че в рамките на друго развило се и приключило производство по ЗТРРЮЛНЦ е било допуснато вписване на наименования със сходно изписване на фирмата на търговски дружества в какъвто смисъл е съдебното решение по т.д. №674/2019г. по описа на СГС, на което се позовава жалбоподателят, не означава, че императивните правила на чл. 21, т. 7 ЗТТРЮЛНЦ, вр. чл. 7, ал. 2 ТЗ не следва да се съблюдават в рамките на инициираното впоследствие производство с подобен предмет, каквото е настоящето. Неоснователен се явява също така и доводът в жалбата, че отказът е неправилен, тъй като при предварителна справка в сайта на Агенцията, раздел „Права върху фирма/ наименование“, „Списък на запазени фирми/наименования“ и „Справка по физическо или юридическо лице“, такова дружество не е открито. Горното не е основание да се признае незаконосъобразност на обжалвания отказ, а е такова за ангажиране на отговорността на Агенцията по друг ред. По така изложените съображения съдът намира, че подадената жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а отказът-да се потвърди. Неоснователно е искането на Агенция по вписвания за присъждане на разноски. Отговорността за разноски по правило е присъща само на спорните съдебни производства, в които право на разноски има страната, в чиято полза е разрешен правният спор. Производството по чл. 25 ЗТРЮЛНЦ не е спорно, а има характер на охранително производство по смисъла на чл. 530 ГПК и в него Агенцията не участва като страна, за да има право на разноски или да дължи разноски, а всички процесуални възможности, предвидени по отношение на нея /подаване на отговор по жалбата, представяне на доказателства, информиране за решението на съда/, са обусловени от възложената й със ЗТРРЮЛНЦ компетентност в рамките на регистърното производство. Съдът прилага закона според неговия разум и тъй като едностранният характер на производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ е несъвместим с отговорността за разноски, разпоредбата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ не следва да се прилага буквално, а корективно във връзка с общото за всички охранителни производства правило на чл. 541 ГПК, че разноските са за сметка на единствената страна в производството молителят. В този смисъл е и формираната трайна практика на ВКС, обективирана в определение № 157 от 11.04.2022 г. по ч. т. д. № 585/2022 г., на ВКС, II т. о., определение № 139 от 30.03.2022 г. по ч. т. д. № 2742/2021 г. на ВКС, определение № 31 от 01.02.2022 г. по ч. т. д. № 2436/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 60848 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2112/2021 г. на ВКС, II т. о., определение № 60481 от 21.12.2021 г. по ч. т. д. № 2108/2021 г., на ВКС, II т. о., определение № 60407 от 19.11.2021 г по ч. т. д. № 2250/2021 г. на ВКС, I т. о., определение № 6048 от 20.12.2021 г. по ч. т. д. № 2562/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др. По така изложените съображения, Окръжният съд