Решение № 7138 от 20.12.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 12099/2023 г.

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК. С решение № 20212426/16.11.2021 г., постановено по гр. д. № 46726/19 г. по описа на СРС, 81 състав, е обявено за нищожно на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 1 ЗН завещание № 9, том I, рег. № 38827, дело № 29/14 г. по описа на нотариус Р.Д., вписан под № 274 на НК, с район на действие – СРС, вписано в Агенцията по вписванията, Служба по вписванията – гр. София, под № 122, том I, вх. № 1039/09.12.2014 г., по иска на Н. Р. Ч. срещу Ц. Б. С.. С решението Ц. Б. С. е осъдена да заплати на Н. Р. Ч. сумата в размер на 2146, 77 лв., представляваща разноски по делото. С определение № 20063490/24.10.2022 г., постановено по гр. д. № 46726/19 г. по описа на СРС, 81 състав, е изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решението в частта за разноските, присъдени в тежест на Ц. Б. С., като същата е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Н. Р. Ч. направените по делото разноски в размер на 1146, 77 лв., от които 146, 77 лв. – за държавна такса, такси за издаване на съдебни удостоверения и такса за вписване на искова молба, и 1000, 00 лв. – адвокатско възнаграждение. Подадена е въззивна жалба от Ц. Б. С. срещу решение № 20212426/16.11.2021 г., постановено по гр. д. № 46726/19 г. по описа на СРС, 81 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че оспореното завещание следва да бъде обявено за нищожно поради липса на форма. Твърди, че несъвместимостта на свидетели не може да се приравни на липса на форма. Поддържа, че Законът за наследството, който е специалният закон, не поставя изискване за липса на родствена връзка между свидетелите, чието участие е предвидено в чл. 24, ал. 1 ЗН. Твърди, че разпоредбата на чл. 584, вр. чл. 572 ГПК не намира приложение по отношение на валидността на нотариалното завещание, а разпоредбата на чл. 576 ГПК изброява изчерпателно нищожните нотариални удостоверявания. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли иска за нищожност на процесното нотариално завещание, а при разглеждане на евентуалните искове – да ги отхвърли като неоснователни. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Въззиваемата страна – Н. Р. Ч. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че съдът правилно е приел, че нотариалното завещание е нищожно на основание чл. 584, т. 3, вр. чл. 572 ГПК поради наличие на родствени връзки между инструментарните свидетели, присъствали при съставяне на завещанието и ползващата се от него ответница, както и между свидетелите и завещателя. Твърди, че като е допуснато в нотариалното производство да присъстват свидетели, които са в родствени отношения, както със завещателя, така и с ползващата се от завещанието, е била опорочена формата на нотариалното завещание, тъй като неспособността да се свидетелства означава всъщност липса на свидетели, което води до нарушаване на изискването за форма на нотариалното завещание /чл. 24, ал. 1 ЗН/. Поддържа, че неспазването на формата по чл. 24 ЗН има за последица нищожност на завещанието – по арг. от чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 24, ал. 1 ЗН. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Подадена е и частна жалба от Н. Р. Ч. срещу определение № 20063490/24.10.2022 г., постановено по гр. д. № 46726/19 г. по описа на СРС, 81 състав. Твърди, че определението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Посочва, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерни, и ги е намалил до сумата в размер на 1000 лв. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното определение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК. Претендира разноски. Ответницата по частната жалба - Ц. Б. С. е подала отговор на частната жалба в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който оспорва частната жалба като неоснователна. Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на въззивницата, становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Предявен е иск с правно основание чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 24, ал. 1 ЗН, както и при условията на евентуално съединяване искове с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН и чл. 30, ал. 1 ЗН. Ищцата Н. Р. Ч. твърди, че е единствен наследник по закон на баща си Р.Б.Б., починал на 09.12.2014 г. Посочва, че приживе същият е бил собственик на 1/3 ид. ч. от недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. Челопечене, район Кремиковци, ул. „••••••• с площ от 182 кв. м., таван с площ от 91 кв. м., и земя с площ от 679 кв. м., придобити по наследство от неговите родители – Н.С. Б. и Б.Г.Б.. Посочва, че приживе Б.Б. е придобил чрез покупко – продажба и ½ ид. ч. от дворно място с къща, представляващо парцел IV – 406, в кв. 11 по плана на Челопечене – София, целият с площ от 1410 кв. м., при съседи: ул. „Братя Велкови“, ул. „Ангел П. Гацев“ и ул. „Христо Стоянчов“. Посочва, че като наследници на починалите ищцата, ответницата Ц. Б. С., Р.Й.Д. и И.Й.М. получават в наследство по 1/3 ид. ч. от имота. Твърди, че при предприемане на действия по деклариране на придобития в наследство имот в дирекция „Общински приходи“, отдел „Кремиковци“, ищцата е установила, че с нотариално завещание № 9, том I, рег. № 38827, дело № 29/14 г. по описа на нотариус Р.Д. с рег. № 274 на НК, с район на действие – СРС, вписано в Служба по вписванията – гр. София, под № 122, том I, вх. № 1039/09.12.2014 г., приживе баща й Р.Б. е завещал на сестра си Ц. Б. С. цялото си движимо и недвижимо имущество, притежавано от него към момента на смъртта си. Поддържа, че нотариалното завещание е нищожно на основание чл. 584, т. 3, вр. чл. 572 ГПК поради наличието на родствени връзки между свидетелите и ползващата се от завещанието ответница, при съставяне на завещанието, както и между свидетелите и завещателя. Твърди, че като е допуснато в нотариалното производство да присъстват свидетели, които са в родствени отношения, както със завещателя, така и с ползващата се от завещанието, е била опорочена формата на нотариалното завещание, тъй като неспособността да се свидетелства означава всъщност липса на свидетели, което води до нарушаване на изискването за форма на нотариалното завещание /чл. 24, ал. 1 ЗН/. Поддържа, че неспазването на формата по чл. 24 ЗН има за последица нищожност на завещанието – по арг. от чл. 42, б. „б“ ЗН, вр. чл. 24, ал. 1 ЗН. При условията на евентуалност твърди, че нотариалното завещание е унищожаемо на основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН, тъй като е направено от лице, което по време на съставянето му, не е било способно да завещава. Поддържа, че завещателят е страдал от заболяване, което му е пречело да разбира свойството и значението на делата си, да формира воля и да я изяви пред нотариуса. При условията на евентуалност твърди, че със завещателното разпореждане е била накърнена запазената й част от наследството на баща й. Посочва, че не е приела наследството по опис, но това обстоятелство е ирелевантно, тъй като се касае за универсално завещание. Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви за нищожно завещание № 9, том I, рег. № 38827, дело №29/14 г. по описа на нотариус Р.Д. с рег. № 274 на НК, с район на действие – СРС, вписано в Агенцията по вписванията, Служба по вписванията – гр. София, под № 122, том I, вх. № 1039/09.12.2014 г., на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 1 и 2 ЗН, евентуално да бъде обявено за унищожаемо посоченото по – горе завещание, евентуално да бъде възстановена запазената част на ищцата в размер на ½ ид. ч. от наследството на наследодателя й Р.Б.Б., като се намали завещателното разпореждане, извършено с нотариално завещание № 9, том I, рег. № 38827, дело № 29/14 г. по описа на нотариус Р.Д. с рег. № 274 на НК, с район на действие – СРС, вписано в СВ – гр. София, под № 122, том I, вх. № 1039/09.12.2014 г., с ½ ид. ч. Претендира разноски. Ответницата Ц. Б. С. оспорва исковете като неоснователни. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. От представения като доказателство по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 34, том XIV, дело № 2334/97 г., се установява, че на 19.05.1971 г. Б.Г.Б. е придобил от Г.Б. П. ½ ид. ч. от дворно място с къща, представляващо парцел IV – 406, в кв. 11 по плана на Челопечене – София, целият с площ от 1410 кв. м., при съседи: ул. „Братя Велкови“, ул. „Ангел П. Гацев“ и ул. „Христо Стоянчов“. От удостоверение за наследници с изх. № 192/25.07.2019 г., издадено от СО, район Челопечене, се установява, че Б.Г.Б. е починал на 04.07.1984 г., като е оставил за свои наследници по закон – Ц. Б. С. – дъщеря, Р.Й.Д. и И.Й.М. – внуци /наследили майка си С. Б. М., починала на 18.03.2012 г./, и Н. Р. Ч. – внучка /наследила баща си Р.Б.Б., починал на 09.12.2014 г./. От удостоверение за наследници с изх. № 132/17.04.2019 г., издадено от СО, район Челопечене, се установява, че Р.Б.Б. е починал на 09.12.2014 г., като е оставил за свой наследник по закон – Н. Р. Ч. – дъщеря. Видно от представения като доказателство по делото заверен препис от нотариално завещание № 9, том I, рег. № 38827, дело № 29/14 г. по описа на нотариус Р.Д. с рег. № 274 на НК, с район на действие – СРС, вписано в СВ – гр. София, под № 122, том I, вх. № 1039/09.12.2014 г., на 08.12.2014 г. Р.Б.Б. е завещал на сестра си Ц. Б. С. цялото си движимо и недвижимо имущество, притежавано от него към момента на смъртта му. Завещателният акт е извършен в присъствието на свидетелите М.Е.К. и Г.Е.К.. Видно от удостоверения за семейно положение и родствени връзки, находящи се на л. 77 – 79 от делото, М.Е.К. и Г.Е.К. са синове на О. Г.К. – дъщеря на ответницата. При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, касаещи правилността на решението, настоящият съдебен състав намира следното: Завещанието е едностранна формална сделка, с която завещателят се разпорежда с имуществените си права за след своята смърт. Формата е елемент от фактическия състав на сделката, и спазването й е изискване за валидността й. Законът предвижда две форми – нотариално и саморъчно завещание. С разпоредбата на чл. 24, ал. 1 ЗН е въведено императивното изискване нотариалното завещание да бъде извършено в присъствието на двама свидетели. С решение № 128/28.02.2024 г. по гр. д. № 1522/23 г. на ВКС, II г. о., е разяснено, че „при липса на друга уредба в ЗН, като специален закон, приложение намират общите правила на нотариалните производства – гл. 54 ГПК. Следователно по отношение на т. нар. инструментарни свидетели, в чието присъствие се извършва нотариално завещание, е приложимо ограничението, въведено в чл. 584, т. 3 ГПК. По силата на тази разпоредба се забранява в нотариалното производство да бъдат свидетели лица, които се намират в определени отношения с участниците и страните в производството или с нотариуса. Целта и смисълът на забраната е при съставяне на завещанието да не присъстват лица, които могат да са заинтересовани от имущественото разпореждане на завещателя и да въздействат върху волята му. С въвеждането на забраната се обезпечава в максимална степен удостоверяването на действителната воля на завещателя за разпореждане с имуществото му. Следователно нормата на чл. 584, т. 3 ГПК защитава интереса на завещателя и осигурява правото му свободно, несмущавано и неповлиявано да направи своето завещателно разпореждане. След като законодателят изрично е предвидил, че „не могат да бъдат свидетели“ тези, за които е налице несъвместимост, присъствието на такова лице/лица при извършване на нотариалното завещание е равнозначно на липса на свидетел. Липсата на свидетел е нарушение на императивно изискване за форма на нотариалното завещание, уредено в чл. 24, ал. 1 ЗН, и води до нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. „б“ ЗН“. Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, обективирана в посоченото по – горе решение, както и в решение № 79/03.08.2022 г. по гр. д. № 4315/21 г. на ВКС, I г. о., в което е разяснено също така, че облагодетелстваното от завещанието лице не е нито страна, нито участник в нотариалното производство, поради което няма основание забраната на чл. 584, т. 3 ГПК да се прилага и спрямо него. По делото се установява по безспорен начин, че завещанието, обективирано в нотариален акт № 9, том I, рег. № 38827, дело № 29/14 г. по описа на нотариус Р.Д. с рег. № 274 на НК, с район на действие – СРС, вписано в СВ – гр. София, под № 122, том I, вх. № 1039/09.12.2014 г., е било съставено в присъствието на инструментарните свидетели М.Е.К. и Г.Е.К.. От представените по делото удостоверения за семейно положение и родствени връзки се установява, че свидетелите са роднини по съребрена линия от четвърта степен на завещателя Р.Б.Б.. Следователно същите попадат в забраната на чл. 584, т. 3, вр. чл. 572 ГПК. Следователно завещателното разпореждане, извършено от завещателя Р.Б.Б., се явява нищожно на основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 1 ЗН поради липса на форма, вследствие на несъвместимостта на свидетелите, присъствали при извършване на завещателното разпореждане. Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 42, б. „б“, вр. чл. 24, ал. 1 ЗН следва да се уважи като основателен. Предвид уважаването на главния иск, не следва да се разглеждат евентуалните искове с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН и чл. 30, ЗН. Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение № 20212426/16.11.2021 г., постановено по гр. д. № 46726/19 г. по описа на СРС, 81 състав, следва да бъде потвърдено като правилно. По частната жалба от Н. Р. Ч. срещу определение № 20063490/24.10.2022 г. по гр. д. № 46726/19 г. по описа на СРС, 81 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК. Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. При направено възражение чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка за съотношението между цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Видно от представения като доказателство по делото договор за правна защита и съдействие от 04.07.2019 г., сключен между Н. Р. Ч. и адв. С. А. М., договореното адвокатско възнаграждение за изготвяне на искова молба по делото и осъществяване на процесуално представителство в първоинстанционното производство е в размер на 2000 лв., като в договора е посочено, че сумата е платена в брой. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че така уговорената цена на адвокатската защита по делото не съответства на фактическата и правна сложност на делото, и че същото следва да бъде намалено до размера на сумата от 1000 лв. Усилията на защитата на ищцата в първоинстанционното производство са се изразявали в изготвяне и подаване на исковата молба и процесуално представителство по делото пред СРС в две открити съдебни заседания, в които са били приети писмени доказателства, както и депозиране на писмени бележки по делото. Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 г., което е задължително за всички съдилища в Република България, на основание чл. 633 ГПК, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и не е длъжен да ги прилага, ако това е несъобразено с постигането на легитимна цел. Същите могат да служат на съда за ориентир при определянето на дължимото адвокатско възнаграждение с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. В случая, делото не се отличава с по – висока степен на фактическа и правна сложност от обичайната за този вид дела. Ето защо, частната жалба от Н. Р. Ч. срещу определение № 20063490/24.10.2022 г. по гр. д. № 46726/19 г. по описа на СРС, 81 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, следва да се остави без уважение като неоснователна. По разноските по делото: Възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от въззивницата, е основателно. Уговореното и заплатено от въззиваемата страна съгласно договор за правна защита и съдействие от 07.02.2023 г. адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на въззивната жалба и процесуално представителство във въззивното производство е в размер на 1000 лв. Усилията на защитата на въззиваемата страна във въззивното производство са се изразявали в изготвяне и подаване на отговор на въззивната жалба и депозиране на молба от 13.05.2024 г., без явяване в единственото открито съдебно заседание по делото. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че така уговореното адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде намалено на половина, а именно – до сумата в размер на 500 лв. Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата в размер на 500 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Воден от горното, съдът