Решение № 85 от 8.1.2024 г. на Районен съд - Варна по дело № 715/2023 г.

Производството е образувано по предявен от ••• срещу М. Г. Р. иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.535 ТЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7360, 00 лв. (седем хиляди триста и шестдесет лева) - неплатен остатък от задължение по запис на заповед от 26.07.2022 г., с издател М. Г. Р., платим на падежа 04.08.2022 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 15.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ на основание чл.417 ГПК 6107/16.09.2022 г. по ч.гр.д. 12455/2022 г. по описа на ВРС, 12 състав. Ищецът твърди, че ответникът е издал в негова полза запис на заповед на 26.07.2022 г. за сумата от 8700 в., който е редовен от външна страна и падежа по който е настъпил на 04.08.2022 г., -уговорената в него дата. Сочи се, че ответникът е погасил частично сума от 1340 лв.-главница по записа на заповед. При изложеното иска уважаване на претенцията за неплатената главница по записа на заповед. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който поддържа, че предявения иск е неоснователен, като уточнява фактическите твърдения, съобразно предоставена по чл. 101 ГПК възможност от съда с молба от 28.04.2023г. Поддържа се, че процесния запис на заповед е нищожен, тъй като невярно е изписана датата на издаване-26.07.2022 г., като се сочи че той всъщност е издаден месец по-късно и след датата на падежа му. Твърди се, че документа има корекция на датата, която засяга задължителен реквизит и не позволява да се направи еднозначен извод за датата на издаването му. Навежда се каузално правоотношение за издаване на записа на заповед. Поддържа, че до м.09.2022 г. е работила по трудов договор като крупие в игрална зала „••••“ на ищеца находяща се в гр.•••. Сочи, че в края на м. август ищецът чрез свой служител – Д. •••- салонен управител в игралната зала е връчил на ответника процесния запис на заповед и настоял Р. да го подпише в случай, че ответницата не отчете суми от машините за хазарт или клиент на игралната зала не плати свои парични задължения към залата. Излага, че Д. •••изписала ръкописното съдържанието на записа на заповед вкл. невярната дата на издаване на записа. При изложеното навежда твърдения, че каузалното правоотношение за издаване на записа на заповед е за обезпечаване на бъдещо парично вземане на работодателя за вреди по чл.206, ал.1 КТ. Твърди се, че вземането на работодателя за обезщетение за вреди по чл. 206, ал.1 КТ не е възниквало, съотв. и не съществува вземане по записа на заповед. В условията на евентуалност твърди недействителност на каузалното правоотношение, тъй като не е спазена формална процедура по чл.210 КТ. Иска се отхвърляне на претенцията. В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е навел каузално правоотношение, което се обезпечава от процесния запис на заповед – договор за заем между страните от 26.07.2022 г., по който ответникът е длъжник. Сочи се, ответникът е бил материално отговорно лице в ищцовото дружество, като е нанесло вреди в игрална зала на ищеца в гр. Варна, ул „•••“, изразяващи се в липси на парични средства в качеството на крупие в игралната зала и желание на ответника, ищецът му е отпуснал паричен заем за възстановяване на липсите, като записа на заповед обезпечава именно договора за заем. /л.45 гръб от делото/. С оглед наведеното от ищеца каузално правоотношение ответникът е оспорил да е бил материално отговорно лице при ищеца. Сочи се, че от ответника са подписани два броя запис на заповед за едно и също каузално правоотношение и с договора за заем общо три документа във връзка с едно и също задължение. Твърди, че не е получила сума по договора за заем. Уточнява фактическите твърдения, като излага, че не са били налице липси. Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното: Предявеният от ищеца е иск е с правно основание на основание чл. 415 ал. 1 т. 1 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ. Доказателствената тежест в процеса съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както следва: Ищецът носи тежестта да установи редовен от външна страна запис на заповед. В тежест на ответника е да ангажира доказателства, че записът на заповед е антидатиран – издаден на различна от вписаната в него дата и след падежа вписван в него. Ответникът носи доказателствената тежест да установи, че записа на заповед е издаден за обезпечаване на каузално правоотношение – да докаже, че записа е издаден да обезпечи бъдещо основание на имуществена отговорност на ответника /служител/ пред работодателя/ ищеца/ на осн. чл.203 вр. чл.206 КТ и такова по чл.207 КТ / вреда при отчетническа дейност, доколкото фактическите твърдения на ответника е, че сумата е следвало да обезпечи и неотчитането на парични средства от него/; да докаже, недействителност на каузалното правоотношение, тъй като не е възниквало фактическо основание за ангажиране на имуществената му отговорност от страна на ищеца поради липса на вреда, която да е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите си задължения вкл. е отчитал сумите, за които има задължение да отчита по силата на трудовия си договор с ищеца. Евентуалното възражението за недействителност на каузалното правоотношение, тъй като не е спазена процедурата по чл. 210 КТ / издаване заповед от работодателя, с която определя основанието и размера на отговорността на работника или служителя/ съдът намира за такова за нищожност на записа на заповед, тъй като издаването му заобикаля реда за реализиране на ограничена имуществена отговорност, предвиден в чл. 210 КТ, което твърдение е също в тежест на ответника да установи, за което му е указано, че не сочи доказателства. В случай, че обстоятелствата изложени от ответника свързани с причината, поради която записът на заповед е бил издаден, бъдат установени, тежестта на доказване на съществуването на вземането, преминава върху кредитора, който следва да установи фактите, от които произтича неговото вземане, т. е. пораждането на задължението и дължимостта му към предявяване на иска- в конкретния случай-при доказване, че записа е издаден във връзка с основание за реализиране на имуществена отговорност на работника- в тежест на ищеца е да установи, че му е нанесена вреда от ответника служител и е спазил процедурата за реализирането й вкл. чл. 210 КТ. В първото по делото открито съдебно заседание, с оглед наведеното от ищеца каузално правоотношение му е указана доказателствена тежест за установяване, че между страните е сключен валиден договор за заем, по който е изпълнил своите задължения вкл. да предаде заемната сума. Като безспорно обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване е отделено с определението по чл.140 ГПК, че ответникът е издал в полза на ищеца процесния запис на заповед. От фактическа страна съдът намира следното: Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК е приложен запис на заповед, с който М. Г. Р. се задължила безусловно и неотменимо да заплати на ••• сумата от 8700 лв. с падеж 04.08.2022г., място на издаване и плащане гр. Варна, дата на издаване 26.07.2022 г. и падеж 04.08.2022 г. Записът на заповед носи подписа на издателя. Посочено, че му е предявен за плащане на 12.08.2022г. В хода на исковото производство е представен договор за заем от 26.07.202 г., сключен между ищеца / заемодател/ и ответника / заемател/, с който е уговорено заемодателя да предаде на заемателя сумата от 8700 лв., на същата дата срещу разписка. Ответникът е поел задължени да върне сумата чрез удръжки от заплатата си или плащания в брой в срок от 04.08.2022г. В чл.5 от договора за заем е посочено, че връщането на сумата ще бъде обезпечено чрез издаване на запис на заповед на 26.07.2022 г. за сумата от 8700 лв. и падеж-04.08.2022г. По делото е представен трудов договор между страните от 18.03.2022 г. за длъжността „крупие“, която да се заема от служителя М. Р., като трудовото правоотношение е било прекратено на осн. чл.355, ал.1, т.1 КТ, считано от 05.09.2022 г., видно от представена заповед на работодателя от 29.08.2022г. Във връзка с договора за заем е представена и разписка от 26.07.2022 г. от М. Р., с която удостоверява получаване на сумата от 8700 лв. от „Екза Груп“ ООД, предоставена й на осн. договора за заем от 26.07.2022 г. От ищеца е представена длъжностна характеристика за заеманата при него от ответника длъжност „събирачи на облози и крупиета“, в която в раздел 1, т.2 е посочено основано задължение- съхранява и отчита получените суми за залози, а в раздел 2, т.3 е посочено, че служителя носи имуществена отговорност за констатирани липси от получени суми за залози и оборотни средства. Длъжностната характеристика е подписана от ответника на 18.03.2022г. Ищецът е представил отчет за касовата наличност в игрална зала за 26.07.2022 г., за игрална зала- гр. Варна, •••, в който е отразено, че общо наличните средства в началото на смяната са 8791 лв., общо постъпленията и неизплатените печалби- 19484, 70 лв., общо изплатени премии джакпот, бонуси и награди в бонус игри и рахзоди за дейността – 187, 28 лв.; очакваната наличност на парични средства в края на смяната – 28088, 42 лв.; общо налични парични средства в края на смяната 19376, 00 лв. Посочено е, че наличните парични средства в края на смяната не съответстват на очакваната наличност не съответстват и е установен недостиг от 8712 лв. Подписалите отчета лица са: М. Р. в качеството на крупие нощна смята, •••- крупие дневна смяна и Д. Д.- управител на залата. Във второто о.с.з. по делото от ответника е представен препис от втори запис на заповед- издаден от ответницата в полза на ищеца за сумата от 8700 лв., с дата на издаване 26.07.2022 г., падеж- 04.08.2022 г. Отразено е, че записът на заповед е предявен за плащане на 26.07.2022 г. /л.69/ По искане на всяка от страните е разпитан по един свидетел. В показанията си призования по искане на ответника свид. Д. Д. излага, че е управител на игралната зала на ищеца, в която ответницата е работила към м.07.2022г. Сочи, че работодателя й отпуснал заем на М. от 8700 лв., която сума била възстановена в касата на ищцовото дружество, тъй като след работна смяна на М. Р. били установени липси на такава стойност. Уточнява, че когато клиент играе в игралната зала, дава пари и му се залага кредит в машина, но в случая с М. Р., последната залагала кредит на играч, но той не давал пари. Свидетелят на сутринта на 26.07.2022 г. извършил отчет на касата в игралната зала и установи, че липсва въпросната сума след смяна на ответника като единствено крупие. След установява на липсата, попитала ответницата дали има пари да я възстанови, като от дружеството й предложили заем за покриване на липсата. Сочи, че на ответницата пари не са давани, а те са директно възстановени в касата. В офиса на игралната зала били подписани от М. договор за заем, отчета за касова наличност, запис на заповед и още един документ. Свидетелят след предявяване на записа на заповед, наличен по заповедното производство е посочил, че той е изписал ръкописния текст в него с изключение на имената на М. Р. и подписа на последната. На свидетеля е предявен и преписа на запис на заповед, представен от ответника във второто о.с.з., като Д. е посочила, че също тя е писала ръкописния текст в него, като единствено подписа на издателя е на Р.. В показанията си доведения от ищцовата страна свидетел М.н •••излага, че работи като управител в свързано с ищеца дружество и познава ответницата като крупие в игрална зала на ищеца. Уточнява, че той отговаря за контрола на управителите на игралните зали. Разказва, че във връзка с процесния случай през нощта провел разговор с ответника по повод играта на клиент на залата, за който Р. му казала, че играе без да й дава пари, но щял по-късно да плати. Сочи, че сутринта, когато говорил с ответницата се оказало, че клиента не платил, обадил се на свид. Д., за да й каже, че има липси и последната отишла да направи отчет. Около 10-11ч. той лично отишъл в игралната зала и видял, че липсата е възстановено от офиса на дружеството, а М. била подписала протокол за липси и договор за заем. Не знае защо М. е подписала договор за заем и давани ли са й пари по този договор От правна страна: Записът на заповед е абстрактна сделка, при която основанието за сключването й остава извън правоотношението и е действителна, дори да липсва такова. Поради това предмет на делото в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 10 ГПК, е съществуването на вземането, основано на записа на заповед, като ищецът-кредитор, в полза на когото е издадена заповед за изпълнение, следва да докаже вземането си, основано на менителничния ефект. В този смисъл е т. 17 от Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. по тълкувателно дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, където е прието също, че с въвеждането на твърдения или възраже-ния от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, се разкрива основанието на поето-то задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга, като в тази хипотеза при преценка основателността на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на запо-вед. На изследване в това производство подлежат и възраженията на ответника във връзка с изискуемостта на задълженията, както и правоизключващите възражения, доколкото биха рефлектирали върху извода на съда за дължимост на сумата по записа на заповед, издаден за обезпечаване на задълженията по каузалното правоотношение. На първо място съдът дължи проверка на редовността на записа на заповед от външна страна, като в конкретния случай намира, че същият отговаря на изискванията на чл. 535 ТЗ, доколкото съдържа всички предвидени в нормата реквизити. В текста му се съдържа наименованието „запис на заповед”, като издателят е поел безусловно задължение да заплати на поемателя сумата 7800 лв. Посочени са индивидуализиращи данни на лицето, на което следва да се плати. Посочена е датата на издаване и е поставен подпис за издателя. Посочено е мястото на издаване. Посочено е място на плащане. Посочен е падеж на задължението – точно определена дата – 04.08.2022 г.- настъпил към момента на сезиране на съда със заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК. По отношение на възражението на ответника за нищожност на записа на заповед, тъй като посочената в него дата на издаване не отговаря на действителната, която е месец по- късно съдът намира същото за неоснователно. По своя характер така издаденият запис на заповед е частен диспозитивен документ. Той се ползва с формална доказателствена сила, която доказва факта на изявлението и неговото авторство. Не обхваща други данни и не е доказателство за вписаната дата, на която е издаден. За третите лица частният документ има достоверна дата съгласно чл. 181 ГПК. В посочената разпоредба са указани критериите за преценка достоверността на датата, а трето лице по нейния смисъл е това лице, което не е участвало в съставянето на документа и което може да бъде увредено от антидатиране на документа. Издателят на записа на заповед е участвал при изготвяне на документа и няма качеството на трето лице по смисъла на чл. 181 ГПК. Ответникът като издател на записа на заповед не може да се позовава на липсата на достоверна дата. Все пак следва да се посочи, че това възражение на ответника не се установява от събраните по делото доказателства. От гласните доказателства, както и от писмените такива, разгледани в съвкупност се установява, че записа на заповед е подписан във връзка с установена липса на парична сума в касата на ищеца именно на 26.07.2022г. като конкретното основание за подписване на записа на заповед следва да се разгледа при обсъждане въпроса за наличие на каузално правоотношение, обезпечавано от него. Съдът е отделил като безспорно с доклада по делото, че записът на заповед е издаден от ответника. С оглед на тези съображения съдът намира, че процесният запис на заповед е редовен от външна страна. Следва да се разгледа въпроса за наличие на каузално правоотношение В конкретния случай ищецът е навел твърдения, че процесния запис на заповед обезпечава договор за заем за 8700 лв., сключен между страните в производството на 26.07.2022 г. Представен е писмен договор за заем и разписка за получаване на сумата. Ответникът е оспорил да е получавал сумата от заема, като в първото открито съдебно заседание е направил възражение, че ищецът е поискал от ответника да подпише два записа на заповед и договор за заем във връзка с трудовото й правоотношение и имуществена отговорност като материално отговорно лице т.е. отговорност по чл.207, т.2 КТ /л.45-46/. Още в отговора на исковата молба е навел възражения, които съдът е квалифицирал правно като такива за нищожност на записа на заповед поради заобикаляне чрез него на реда за реализиране на имуществена отговорност на работника, като с оглед твърденията в отговора - на чл.210 КТ. Едва в първото по делото о.с.з. ищецът е изложил твърденията си за каузално правоотношение- договор за заем, сключен между страните, с който ищецът е предоставил на ответника 8700 лв., за да може последния да покрие задължение за липси. Последното е свързано с отговорност по чл.207, т.2 КТ, която пък се осъществява единствено по съдебен ред по чл.211 КТ. Именно във връзка с твърденията на ищеца за отговорност на ответника за липси, последният е направил възражения в първото о.с.з., че не е била материално отговорно лице. С оглед представените от ищеца писмени доказателства и наведени в първото о.с.з. твърдения за установени липса, във връзка с които са се развили отношенията между страните, ответникът е навел твърдения, че не са били налице липси. Съдът намира, че следва да преценява в съвкупност всички събраните по делото доказателства писмени и гласни такива, както и да преценява твърденията на страните в тяхната взаимовръзка, като държи сметка за установените в пълнота отношения между страните. От изложеното от фактическа страна, съдът намира, че се установява, че страните са били в трудово правоотношение към м.07.2022 г. При преценката по реда на чл. 172 ГПК на свидетелските показания на служителите на ищцовото и свързано с него дружество, настоящият състав намира, че същите са последователни, логични и се подкрепят от събраните писмени доказателства, като взаимно се допълват, поради което следва да се приеме, че отговарят на истината. Именно от показанията на свидетелите в цялост се разкриват реалните правоотношения между страните и тяхната хронология. От показанията на свид. Д. и Станчев се установява, че в ранните часове на 26.07.2022 г. ответницата е била на работа като крупие в игрална зала на ищеца, допуснала е клиент на залата да извършва дейност по залагане без да заплати необходимата сума за това, в резултат на което на сутринта свид. Д. в качеството на управител на залата извършила отчет на касата и била установено липса на парични средства на стойност 8700 лв. За установяване на липсата служат показанията на свидетелите в съвкупност с представения писмен отчет / законът не съдържа никакви ограничения относно доказателствените средства, с които този фактът на липса може да бъде установен/. От последователните и подробни показания на свид. Д. се установява, че с оглед отговорността на ответника за липсата ищецът предложил на ответника да му предостави заем, били подписани договор за заем, разписка и запис на заповед от ответника за сумата стойност на липсата. В този смисъл са и твърденията на ищеца, който сочи, че е предложил кредит на ответника за покриване на установената липса / в първото о.с.з./ Свидетелят разказва, че сумата от 8700 лв. е постъпила директно в касата на ответника, като не е предоставяна преди това на Р.. При така установената хронология на отношенията между страните съдът намира, че процесният запис на заповед и договора за заем от 26.07.2022 г. са нищожни като противоречащи на чл.211 КТ. Съгласно Тълкувателно решение 1/2020г. на ОСГТ на ВКС съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В конкретния случай, настоящият състав намира, че договор за заем между страните от 26.07.2022 г. е нищожен, тъй като при съвкупност на събраните доказателства и приетото за установено от фактическа страна, съдът намира, че чрез него се е целяло ангажирането на пълната имуществена работническа отговорност на ответника за липси. Именно представата на ищеца като работодател, че ответникът носи отговорност за липси е провокирало неговото предложение към Р. за сключване на договор за заем респ. обезпечаването на последния със запис на заповед / съобразно посоченото в чл.5 от договора за заем/. Самият ищец е посочил, че сключването на договор за заем е във връзка с установени липси по повод на които страните са си уредили отношенията. Доколкото съдът счита, че чрез сключването на договор за заем, се е целяло заобикаляне на изискването на чл.211 ГПК, същият е нищожен и е ирелевантно дали ответникът е подписал разписка, че е получил заемна сума. Въпреки, че формално е налице пречката по чл.164, т.6 ГПК за опровергаване съдържанието на разписката с гласни доказателства, съдът счита, че при установената фактическа обстановка липсата на предаване на сумата / посочена като заемна/ следва да се разглежда от гледна точка установените реални отношения между страните, а именно по повод имуществена отговорност на работника и факта, че тази сума е послужила за „покриване“ на установените липси. В обобщение, съдът счита, че не установява наведеното от ищеца каузално правоотношение по валиден договор за заем. При тези данни съдът приема за установено, че процесният запис на заповед е бил издаден за обезпечаване и осъществяване на пълната имуществена отговорност на ответницата като отчетник спрямо работодателя за вреди от липси в размер на 8700 лв., съгласно чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, като най-вероятно чрез подписването на договор за заем и запис на заповед целта е била последната по-бързо да възстанови сумите, претендирани от работодателя като липси / за което индиция са правените от ищеца удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца, за които дава показания свид. Д./. Установено е каузалното правоотношение, посочено от ответника досежно имуществената му отговорност като работник / като конкретната правна клификация зависи от това дали е имал отчетнически функции или не/. От длъжностната характеристика на ответника се установява, че той е има задължение да събира парични средства от клиенти / залози/ и да ги отчита на работодателя. Независимо, че записът на заповед е редовен от външна страна и съдържа изискуемите реквизити, съгласно чл. 535 ТЗ, същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, поради противоречие със закона, а именно на императивната разпоредба на чл. 211 от КТ. Съгласно чл. 211 от КТ пълната имуществена отговорност на работника се осъществява по съдебен ред, като удръжки от трудовото възнаграждение могат да се правят само въз основа на влязло в сила съдебно решение. В съдебната практика- решение на ВКС № 379 от 23.05.2013 г. по гр. д. № 314/2012 г., ІІІ г. о., на което се позовава и въззиваемата е прието, че съгласно чл. 211 КТ пълната имуществена отговорност на работника или служителя, в това число и тази за липси на стоково-материални ценности по чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ се осъществява по съдебен ред като под това следва да се разбира общия исков ред. Реализирането на тази отговорност по реда на чл. 410 ГПК чрез издаване заповед за изпълнение е недопустимо, доколкото законодателят не е предвидил такава възможност. Императивната разпоредба на чл. 211 КТ въвежда изискване пълната имуществена отговорност за вреди от липси да се реализира по общия исков ред, в състезателно производство, в което работодателят с всички допустими по ГПК доказателствени средства следва да установи че са налице липси и техния размер, а работникът или служителят привлечен към тази отговорност може да са защити чрез съответните правоизключващи възражения. Именно в исковото производство спорът за липсите и техния размер ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. Обезпечаването на пълната имуществена отговорност на работника за липси чрез издаване запис на заповед е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 211 КТ, доколкото по този начин тази отговорност се реализира не по общия исков ред. Предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен. По разноските: С оглед изхода на спора, право на разноски имат ответникът на осн. чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът е доказал заплащане на 30, 00 лв.- депозит за разпит на свидетел и 480, 00 лв.- адвокатско възнаграждение, заплатено по банков път /л.72-73 от делото/, с оглед на което ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от общо 510, 00 лв.-съдебни разноски. С оглед даденото задължително тълкуване в Тълкувателно решение № 4/ 2014 г. на ОСГТК на ВКС относно разпределението на отговорността за разноски, направени в заповедното производство, настоящият състав следва да постанови осъдителен диспозитив, с който да се произнесе по този въпрос. Ответникът не е направил искане и не е представил доказателства да е сторил разноски в заповедното производство, поради което и такива не му се присъждат. По изложените съображения съдът