Решение № 2043 от 10.6.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 174/2024 г.
Административен съд - Плевен10.06.2024 г.докладчик Даниела Дилова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Заповед № РД-12-39/24.01.2024 г. на директор на дирекция „УТ“ при Община – Плевен. ОСЪЖДА Община Плевен да плати в полза на „ИНВЕСТ-М“ ЕООД, ЕИК 114677796, със седалище и адрес на управление: [населено място], Община Плевен, [улица], сумата 700 лв. лева представляваща направени по делото разноски. Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните. Съдия:
Мотиви
Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, вр. с НАРЕДБА № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /Наредба №7/. Образувано е по жалба подадена от „ИНВЕСТ-М“ ЕООД, ЕИК 114677796, със седалище и адрес на управление: [населено място], Община Плевен, [улица], представлявано от Н. М. Р., против Заповед № РД-12-39/24.01.2024 г. на директор на дирекция „УТ“ при Община – Плевен, с която е одобрен ПУП – ПРЗ за поземлен имот с идентификатор 06495.201.722, попадащ в УПИ I-За стопански двор и УПИ II-За лесозащитен пояс в кв.83 по плана на [населено място], на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.136, ал. 1 от ЗУТ. В жалбата се твърди, че оспореният индивидуален административен акт е издаден при съществени нарушения на материалния закон и на процесуални правила, водещи до неговата нищожност. Твърди се, че заповедта противоречи с предвижданията на общия устройствен план за тази територия, който предвижда устройствена зона с преобладаващо ниско жилищно застрояване - до 10 м, което е в противоречие нормата на чл. 103 ЗУТ, който урежда, че общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана, а подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. Твърди се, че на практика се стига до нарушаване на принципа, че всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. Твърди, че това изменение не е съобразено с досега приетите предвиждания на общия устройствен план.Твърди, че на практика се нарушава целта на закона прогласена в чл. 1 ЗУТ - за гарантиране на устойчиво развитие и благоприятни условия за живеене, труд и отдих на населението като е допуснато това изменение в отклонение от параметрите на предложеното изменение и нормите за застрояване. Твърди се, че извършената с обжалваната заповед промяна на показателите на застрояване в поземления имот - промяна на устройствена зона, етажност, градоустройствени параметри е в несъответствие с броя жители, а оттам и на плътността на застрояване, е несъответна на предвижданията според действащия ОУП. Излага доводи, че по критериите на Наредба № 7/2003 г. спадът на населението на [населено място] е под 500 души и следователно за нуждите на устройството на територията по този критерий не се регистрира увеличена жилищна нужда за населението, която да налага установяването на допълнителни поземлени имоти за застрояване в район, който и към момента е достатъчно плътно застроен. Твърди се, че нормата на чл. 103, ал. 4 от ЗУТ императивно изисква съобразяване на всеки устройствен план с предвижданията за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен. Твърди се, че подробните устройствени планове безспорно съставляват планове от по-ниска степен в сравнение с общия устройствен план и представляват конкретна разработка на устройствения план. Съобразно чл. 104, ал. 1 от ЗУТ предвижданията на общите устройствени планове са задължителни при изготвянето на подробни устройствени планове. Излага доводи, че при хипотеза на несъответствие между ОУП и ПУП разпоредбата на чл. 134, ал. 3 ЗУТ предвижда първо да се измени общия устройствен план, а след това да се измени ПУП. Излага доводи, че неизпълнението на тези разпоредби при одобряване изменението на ПУП съставлява допуснато особено тежко нарушение на закона.Твърд се, че разпоредените с обжалваната заповед правни последици - изменение на ПЗ и ПУП за имот с идентификатор попадащ в УПИ I - За стопански двор и УПИ II - За лесозащитен пояс в кв. 83 по плана на [населено място] са съществено различаващи се от предвидените в посочените по-горе правни норми и няма условия за тяхното възникване, поради което се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Твърди, че е недопустимо при посочен обхват за заповедта само един поземлен имот с идентификатор 06495.201.722 въз основа на заявление на собственика му, да се допуска изменение, касаещо и други съседни имоти. С жалбата е била оспорена и предходната Заповед № РД-12-82/10.02.2023 г., с която се одобрява изменение на ПУП, като жалбата в тази й част е била оттеглена в о.с.з. на 25.03.2024 г. /л.121/. Твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на изискването за форма, тъй като в нея не са изложени конкретни фактически обстоятелства за издаването й, които да обосновават приложение на посоченото основание по чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Заповедта е немотивирана и издадена в нарушение на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Твърди, че в случая в оспорената заповед не са изложени мотиви относно факти, които да сочат промени в обществено-икономическите и устройствени условия. Такива не са налице и съобразно публикувана на сайта на Община Плевен през м. януари 2021 г. обяснителна записка към общия устройствен план на [населено място], част „Териториални прогнози за развитие за прогнозния период и след него“, в която се сочи, че приетият вариант за демографско развитие предвижда намаление на населението през 2030 г. на 91, 6 хиляди обитатели, наличната жилищна площ е 598 ха., като тя е напълно достатъчна за съществуващото и прогнозно население. Излага, че след като в заповедта липсват фактически основания, от които да произтича правото на органа да постанови акт на посоченото правно основание, тя е незаконосъобразна. На следващо място, твърди че оспорената заповед е с неизяснено и противоречиво съдържание. В същата се сочи, че с нея се одобрява изменение на план за регулация и застрояване за поземлен имот 06495.201.722, попадащ в УПИ I - За стопански двор и УПИ II - За лесозащитен пояс в кв. 83 по плана на [населено място], на основание чл. 129, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл. 136, ал. 1 от ЗУТ. За поземлен имот с идентификатор 06495.201.722 се образува нов УПИ XXIII-722 - За складови и обслужващи дейности, като вътрешните регулационни линии се прокарват по имотните граници на имота. Образува се нов УПИ XXIV - За лесозащитен пояс. По смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗУТ план за регулация и застрояване и план за застрояване са отделни видове ПУП. При такова съществено противоречие в съдържанието на заповедта и неяснота за кой вид подробен устройствен план се допуска изменение, тя е лишена от предмет. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствени правила - не е ясна волята на административния орган кой вид ПУП изменя, а това е пречка за проверка на неговата законосъобразност. Излага доводи, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби - освен изложените по-горе доводи за нарушение на материалния закон - противоречие на оспорения акт с предвижданията на ОУП, нарушения по чл. 103, ал. 4 от ЗУТ, чл. 104, ал. 1 ЗУТ, чл. 134, ал. 3 от ЗУТ, сочи че липсват материалноправни предпоставки за изменение на ПУП-ПЗ по смисъла на соченото основание по чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 и от ЗУТ, което представлява самостоятелно, абсолютно основание за отмяна на административния акт съобразно чл. 146, т. 4 от АПК. Липсват данни за промяна както на обществено-икономическите, така и на устройствените условия, при които е одобрен действащ ПУП-ПЗ, обосноваващи неговото изменение.В нарушение на чл. 110, ал. 3 ЗУТ е определена нова устройствена зона за УПИ I - За стопански двор и УПИ II - За лесозащитен пояс в кв. 83 по плана на [населено място] с предвиждане по плана за застрояване по чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗУТ. Т. предвиждане съгласно чл. 110, ал. 3 от ЗУТ може да бъде извършено с ПУП - План за регулация по смисъла на чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ. Посоченото нарушение е тежко и само по себе си е достатъчно за отмяна на обжалвания акт. В този смисъл е Решение № 9379 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2020 г. На последно място излага, че оспорената заповед не съответства с целта на закона: Извършената с обжалваната заповед промяна на показателите за застрояване в поземления имот е в несъответствие с броя жители, а оттам и с на плътността и височината на сградите. По критериите на Наредба № 7/2003 спадът на населението на [населено място] под 500 души, което за нуждите на устройството на територията по този критерий няма увеличена жилищна нужда за населението, която да налага установяване на по-голяма интензивност на застрояване в район, който и към момента е достатъчно плътно застроен. В заповедта е посочено, че с настоящият ПУП-План за застрояване се изменя действащият План за застрояване в обхвата на територията, т.е. за УПИ II на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, поради настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът. Не се съдържа обосновка за необходимостта от изменението на плана с оглед разпоредбите на чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ. По критериите на Наредба № 7/2003 г. спадът на населението, за нуждите на устройството на територията по този критерий не се регистрира увеличена жилищна нужда за населението, която да налага установяването на по-голяма плътност и интензивност на застрояване за сметка на намаляване на озеленяването, още повече, че района и към момента е достатъчно плътно застроен. Моли заповедта да се прогласи за нищожна, алтернативно да се отмени като незаконосъобразна поради противоречие с материалния закон и целта на закона.Претендира разноски. Заинтересованата страна В. В. М., е представила писмен отговор, в който се сочи /л.113/, че жалбата е незаконосъобразна и неоснователна, а заповедта е законосъобразна и постановена в изпълнение на законовите разпоредби. Ответникът - Директорът на Дирекция „Устройство на територията“ при община Плевен, в дадения срок не е представил писмен отговор. В съдебно заседание жалбоподателят „ИНВЕСТ М“ ЕООД чрез представляващ Н. М. Р. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат К. Д. с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Моли да се отмени оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна.Претендира разноски. Ответникът – ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА“ ПРИ ОБЩИНА ПЛЕВЕН – АРХ. Я. Й. – редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от юрисконсулт З. З., която оспорва жалбата. Моли, да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди обжалваната заповед като законосъобразно издадена.Твърди, че оспорената заповед е издадена при спазване изискванията за форма и съдържание на административния акт и при спазване процедурата предвидена от чл. 134 и следващите от ЗУТ. Заповедта е издадена във връзка с подадено заявление от В. М. и от Главния директор на Главна дирекция „Аграрно развитие“ – Плевен с вх. № ТСУ 94в9761-3/12.10.2023 г., като същото представлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 156, ал. 1 от АПК и представлява правно основание за издаване на оспорения административен акт по смисъла на закона. Заявлението е подадено от лицата притежаващи право на собственост на поземления имот засегнат от изменението на ПУП. Изменението предвижда десният поземлен имот да се обособи в самостоятелен урегулиран поземлен имот с устройство – жилищна устройствена зона с малка височина и отреждане за складови и обслужващи дейности. Тъй като изменението обхваща един квартал компетентният административен орган е именно кметът на общината или упълномощено от него лице, в случая Директор на Дирекция „Устройство на територията“, съгласно представената изрична заповед на Кмета на Община Плевен. Заповедта е надлежно съобщена на заинтересованите страни, съгласно представените по делото обявления и известия за доставяне, с оглед на което счита, че административният орган е постановил годен и законосъобразен акт, който моли да бъде потвърден. Моли да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 200 лева за осъществено процесуално представителство. Съдът, като провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: От събраните доказателства, включително от приложеното дело 195/2023 се установява следната фактическа обстановка: Със заповед № РД-12-503/17.10.2022 г. на зам. кмета на община Плевен И. /л.48 от дело 195/2023/ е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП-ПРЗ за ПИ 06495.201.722, попадащ в УПИ I и II в квартал 83 по плана на [населено място]. Посочено е, че същата заповед е издадена въз основа на заявление вх.№ТСУ-94В-9761-2/26.09.2022 г. от В. В. М. и Министерство на земеделието, храните и горите /заявление под този номер не е приложено по преписката и делото/. Посочено е, че е налице становище на гл.архитект на общината за допускане на изменението на ПУП /такова становище също не е налице по преписката и делото/. По дело 195/2023 на л.л.43-44 е налице заявление вх.№ТСУ-94В-9761-3/05.12.2022 г. от В. В. М. и Министерство на земеделието, храните и горите, с поставена най-отдолу дата 26.09.2022 г. В същото се сочи, че Министерство на земеделието, храните и горите се представлява от Т. Т. Г. – главен директор на ГД „АР“. Видно от издадената заповед № РД-12-82/10.02.2023 г. на зам.кмет на община Плевен /л.25 от дело 195/2023/, е, че е одобрено изменение на ПУП – ПРЗ за поземлен имот с идентификатор 06495.201.722, попадащ в УПИ I-За стопански двор и УПИ II-За лесозащитен пояс в кв.83 по плана на [населено място], на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.136, ал. 1 от ЗУТ. Заповедта е оспорена по съдебен ред, като е образувано дело 195/2023 по описа на настоящия съд. С Определение № 1338/13.06.2023 г. /л.124 от дело 195/2023/ делото е прекратено поради оттегляне заповедта от издателя й. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 19.07.2023 г. Във връзка със Заявление вх.№ТСУ-94В-9761-3/05.12.2022 г. от В. В. М. и ОД „Земеделие“-Плевен, представлявана от Т. Т. Г., Главен директор на ГД „АР“, на основание Заповед № РД-12-503/17.10.2022 г. по реда на чл.135, ал.3 от ЗУТ на Заместник кмета на Община Плевен и становище по реда на чл.135, ал.4, т.1 от ЗУТ на Гл. архитект на Община Плевен, на основание чл.44, ал.1, т.13 от ЗМСМА и решение по т.12 от Протокол №2/19.01.2022 г. на Експертен съвет при Община Плевен по Устройство на територията, и на основание Заповед № РД-10-1706/22.11.2023 г. на Кмета на Община Плевен е издадена процесната Заповед № РД-12-39/24.01.2024 г. на Директор на дирекция „УТ“ при Община – Плевен, с която е одобрен ПУП – ПРЗ за поземлен имот с идентификатор 06495.201.722, попадащ в УПИ I-За стопански двор и УПИ II-За лесозащитен пояс в кв.83 по плана на [населено място], на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.136, ал. 1 от ЗУТ /л.35/. В заповедта се сочи, че за поземлен имот с идентификатор 06495.201.722 се образува нов УПИ ХХIII-722 - За складови и обслужващи дейности, като вътрешните регулационни линии се прокарват по имотните граници на имота. Образува се нов УПИ XXIV-За лесозащитен пояс, по кафявите линии и щрихи на плана за регулация на приложената скица №694/26.08.2022 г. За територията на новообразувания УПИ ХХIII-722 с плана се установява нов режим на устройство, установен от действащия Общ устройствен план - устройствена зона от тип - Жилищна устройствена зона, със съответните устройствени показатели - отразени в матрицата на графичната застроителна съставка от плана. С плана за УПИ ХХIII-722 се установява свободно застрояване, нанесено до ограничителните линии на застрояване, в червен цвят на приложената графична застроителна съставка от плана, с максимална височина до 10.00 м. Съществуващия законно построен навес в УПИ ХХIII-722 се запазва с плана. Урегулирания поземлен имот е с предназначение - за складови и обслужващи дейности съгласно чл.17, т.6 от Наредба № 7 За приета и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. С настоящия ПУП - План за регулация и застрояване се изменя действащият Застроителен и регулационен план в обхвата на територията, на основание чл.134, ал.1, т.1 и ал.2, т.2 от ЗУТ и по реда на §6, ал. 1 от ПР на ЗУТ. За издадената заповед е било направено обявление /л.л.29, 30/, което е връчено на жалбоподателя на 05.02.2024 г. /обратна разписка на л.32/. Видно от Решение по т.12 от Протокол №2/19.01.2022 г. на Експертен съвет при Община Плевен по Устройство на територията е приобщено на л.л.29-30 от дело 195/2023, е че подаденото от жалбоподателя възражение е оставено без уважение. По преписката и делото е приобщено Заявление вх.№ТСУ-94В-9761-3/12.10.2023 г. от В. В. М. и МЗХГ, представлявано от Т. Т. Г., Главен директор на ГД „АР“, с което се заявява желание да бъде одобрен приложеният проект за ПУП-ПР /л.л.51-52/. Проектът е приложен на л.л.62 и сл. Приобщен е и акт за частна държавна собственост №8371/21.06.2021 г. /л.82/, съгласно който ПИ с идентификатор 06495.201.722 е с предоставени права на управление на министерството на земеделието, храните и горите. Представен е нотариален акт /НА/ /л.83/, съгласно който В. В. М. е признат за собственик по давностно владение на сграда – метален навес, която сграда е построена в поземлен имот, който е част от УПИ II, кв.83 по плана на [населено място], отреден за лесозащитен пояс. Жалбоподателят - „ИНВЕСТ-М“ ЕООД е собственик на ПИ №684 в кв.83 по плана на [населено място], видно от НА на л.96. Притежаваният от това дружество имот е съседен на ПИ 06495.201.722, като това е най-добре видно на скицата на л.9 от дело 195/2023. По дело 195/2023 е приобщена извадка от КККР на имота на жалбоподателя /л.101 от това дело/. По делото са представени извадки от действащия ОУП на община Плевен /л.110, л.154/, и извадка от регулационната карта с обхват процесните поземлени имоти, предмет на спора /л.111/. По искане на жалбоподателя със определение от о.с.з. на 25.03.2024 г. съдът е задължил на основание чл. 192 от ГПК трето неучастващо по делото лице, а именно Министърът на земеделието и храните да представи своя заповед, с която е предоставил права на Т. Т. Г. – Главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие“ да подаде заявление до Община Плевен за изработване на ПУП-ПРЗ за поземлен имот с идентификатор 06495.201.722, попадащ в УПИ I – за стопански двор и УПИ II – за лесозащитен пояс в кв. 83 по плана на [населено място] през 2022 г. и през 2023 г. В отговор е получено писмо /л.л.129-130/ от директора на ОД „Земеделие“, в което се сочи, че писмото от съда с искане за предоставяне на информация е препратено по компетентност на ОД „Земеделие“, като няма издадена заповед, с която са предоставени права на Т. Т. Г. – Главен директор на Главна дирекция „Аграрно развитие“ да подаде заявление до Община Плевен за изработване на ПУП-ПРЗ за поземлен имот с идентификатор 06495.201.722, попадащ в УПИ I – за стопански двор и УПИ II – за лесозащитен пояс в кв. 83 по плана на [населено място] през 2022 г. и през 2023 г. Подаването на заявление е въз основа на устно нареждане на директора на ОД „Земеделие“. Приложени са писма, от които е видно, че следва да се обособи УПИ, на който е притежаваният от М. метален навес, с оглед желанието на последния за закупуване на държавна земя. Представена е заповед № РД 10-1706/22.11.2023 г. /л.36/, с която кметът на община Плевен възлага функциите и правомощията си по ЗУТ на арх. Я. Й. – директор на дирекция ТСУ. По дело 195/2023 е представена предходна Заповед № РД-10-2024/23.11.2015 год. на Кмета на Община Плевен, като кмета на община Плевен възлага функциите и правомощията си по ЗУТ на арх.Н. И. - заместник кмет на общината /л.18 от това дело/. Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото заповедта е връчена на дружеството на 05.02.2024 г., видно от обратната разписка на л.32, с оглед на което подадената на 12.02.2024 г. жалба, видно от вх.№ на съда /л.2/ е подадена в срок. По отношение на правния интерес на жалбоподателя съдът съобразява следното: „ИНВЕСТ-М“ ЕООД, ЕИК 114677796, е собственик на ПИ с идентификатор 06495.201.893. Същият е съседен на ПИ с идентификатор 06495.201.722, който е предмет на процесната заповед. Приобщена е скица на този имот /л.9 от дело 195/2023/, в която е посочено, че същият граничи с имоти с идентификатори 06495.201.835, 06495.201.643, 06495.201.722, 06495.201.649, 06495.201.650, 06495.201.686, 06495.201.894, 06495.201.668, 06495.201.68, 06495.201.642. От приобщената извадка от КККР е видно, че собственик на имот с идентификатор 06495.201.893 и на построените в него сгради е жалбоподателят„ИНВЕСТ-М“ ЕООД. Съгласно чл.131, ал.1 и ал.2, т.4 от ЗУТ, заинтересувани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана.
Непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план недвижими имоти са: 4. съседните имоти, когато се променя предназначението на имота - предмет на плана; В случая не е спорно, видно е и от процесната заповед, че се променя предназначението на имота - предмет на плана. С оглед на този факт „ИНВЕСТ-М“ ЕООД като собственик съгласно КР на съседния имот с идентификатор 06495.201.893 е заинтересована страна. Административния орган също е приел, че е заинтересована, като му е връчил заповедта. С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и при наличие на правен интерес, в законоустановения срок за обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Съдът, като провери законосъобразността на оспорения акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна. Процесната заповед е издадена от директор на дирекция „Устройство на територията“ в Община Плевен. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, подробният устройствен план в обхват до един квартал се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Съгласно § 1, ал. 3 от ПР на ЗУТ, кметът на общината може да предостави свои функции по този закон на заместниците си, на главния архитект на общината и на други длъжностни лица от общинската (районната) администрация. На л.36 от делото е приложена Заповед № РД-10-1706/22.11.2023 г., с която Кметът на Община Плевен е възложил изпълнението на функциите и правомощията по ЗУТ на подписалия заповедта арх.Я. Й. – директора на дирекция „ТСУ“. С оглед посоченото подписаната от арх.Й. заповед е издадена от компетентен орган. Налице е материална и териториална компетентност на издателя на оспорената заповед. При издаване на заповедта обаче не е спазена разписаната в ЗУТ процедура. Видно от приобщения АЧДС, имотът - предмет на плана, е частна държавна собственост, като е с предоставени права на управление на министерството на земеделието, храните и горите /понастоящем министерство на земеделието и храните/. Съгласно чл.3, ал.2, т.15 Устройствения правилник на Министерството на земеделието и храните , /обн., ДВ, бр. 82 от 18.10.2019 г., изменян и допълван/, като едноличен орган на изпълнителната власт министърът управлява предоставените на министерството имоти и вещи – държавна собственост. Следователно министърът е активно легитимиран е да иска промяна на устройствения план на ПИ. В случая министърът не е подал искането за промяна на ПУП, като изрично се признава от ОД „Земеделие“, че подалият заявлението е действал по устно нареждане на директора на ОД „Земеделие“, т.е. по заповед на лице, което също няма правомощия да управлява предоставените на министерството имоти и вещи – държавна собственост. Съгласно правилата на Глава 7, раздел IV от ЗУТ заинтересованите лица могат да искат изменение на влезлия в сила и действащ ПУП при наличие на основанията по чл. 134, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ. Правилата на административното производство са разписани в чл. 135 от ЗУТ, във вр. с Глава 7, раздел III от ЗУТ – подаване на искане за промяна на плана, допускане изработването на проект за промяна на плана, съобщаване на заинтересованите лица на изработения проект, внасяне и разглеждане на същия, ведно с постъпили възражения в общинския експертен съвет, като последният се произнася по постъпилите възражения и приема, респ. отхвърля проекта за изменение на плана, след което проектът за плана се одобрява със заповед на кмета на общината (арг. чл. 129, ал. 2 от ЗУТ ). В случая е налице заповед, с която се разрешава да се изработи проект за изменение на действащия ПУП-ПРЗ /л. 48 от дело 195/2023/. Към тази заповед липсва приложено становище на главния архитект, с което не е спазено задължителното изискване на чл. 135, ал. 4 ЗУТ, не е извършена предвидената в закона предварителна проверка от главния архитект дали заложените в проекта параметри отговарят на нормативните изисквания, което е задължителна предпоставка за допускане на изменението. С оглед изложеното, заповедта е издадена при съществено нарушение на административно производствените правила. Следва да се посочи обаче, че не е налице порок – липса на съобщаване, както се твърди в жалбата. Жалбоподателя е бил уведомен за проекта, направил е възражения, които са били разгледани от ЕСУТ, и заповедта му е надлежно съобщена. Заповедта е писмена, като изискуемата форма не е спазена, с оглед липсата на мотиви. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал.2, т.2 от ЗУТ и на §6, ал.1 от ПР на ЗУТ. Не са налице мотиви относно приложението на първата разпоредба. Съгласно същата разпоредба, влезлите в сила общи устройствени планове могат да се изменят, когато настъпят съществени промени в обществено-икономическите или устройствените условия, при които е бил съставен планът; На основание чл.134, ал.2 от ЗУТ тази разпоредба е приложима и за подробните устройствени планове. Съдът отбелязва, че ПИ е със досегашно предназначение за стопански двор и за лесозащитен пояс. Липсват мотиви на административния орган защо приема, че са настъпили съществени промени в обществено-икономическите условия, обуславящи изменението на ПУП. Такива не се съдържат нито в процесната заповед, нито в приложените документи от административната преписка. Липсват и данни за промяна в устройствените условия, при които е одобрен действащия ПУП - ПР, обосноваващи неговото изменение. За пълнота съдът отбелязва, че за отреждането за лесозащитен пояс не може да се направи дори предположение, че това отреждане не отговаря на обществено-икономическите условия, доколкото лесозащитните пояси продължават да са обективно необходими. Не са налице мотиви и по отношение на втората посочена разпоредба – чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ. Съгласно същата, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Такива обстоятелства не са налице, като в обяснителната записка към проекта за изменение на ПУП /л.69/ изрично се сочи, че „с проекта не се изменя кадастралната карта и не се налага издаване на удостоверение за приемане на изменение на КККР“. Следователно липсва хипотезата на изменение на кадастрален план или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия. КК е отдавна приета, видно от приложената скица на л.9 от дело 195/2023, същата КК е одобрена със заповед от 2019 г. Посочената разпоредба на §6, ал.1 от ПР на ЗУТ само посочва, че заварените планове се изменят по реда на ЗУТ, т.е. същата не може да обоснове направеното изменение. По отношение спазването на материалния закон съдът съобразява следното:
На съда е служебно известно, че с Решение № 340/24.09.2020 г. на Общински съвет Плевен е одобрен Общ устройствен план на община Плевен, който е публикуван в ДВ – бр. 96 от 10.11.2020 г., който не е оспорен в законния едномесечен срок и е влязъл в сила на 11.12.2020 г. Съгласно чл. 103 ЗУТ общите устройствени планове определят преобладаващото предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. А подробните устройствени планове определят конкретното предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите, обхванати от плана. Всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на концепциите и схемите за пространствено развитие и устройствените планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка.
Съгласно чл.104, ал.1 от ЗУТ, общите устройствени планове са основа за цялостното устройство на териториите на общините, на части от тях или на отделни населени места с техните землища. Предвижданията на общите устройствени планове, с които се определят общата структура и преобладаващото предназначение на териториите, видът и предназначението на техническата инфраструктура и опазването на околната среда и обектите на културно-историческото наследство, са задължителни при изготвянето на подробните устройствени планове.
Извадка от този ОУП по отношение на [населено място] е приобщен на л.154.
Видно от приложената извадка, имотът попада в устройствена жилищна зона с преобладаващо застрояване с малка височина, плътност и интензивност. Не са основателни възраженията в жалбата, че се предвижда жилищно строителство, доколкото изрично е посочено в заповедта, че УПИ е с предназначение за складови и обслужващи дейности, в съответствие с чл.17, т.6 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Съгласно същата разпоредба, в жилищните територии и устройствени зони отделни поземлени имоти се урегулират с устройствен план за сгради, площи, мрежи и съоръжения за нежилищни нужди, както следва: 6. сгради за безвредни производствени дейности. Следователно предназначението на новообразувания УПИ, макар същият да се намира в устройствена жилищна зона, продължава да не е жилищно. Не се променя и предназначението на съседните имоти.
В Решение № 9378 от 13.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1897/2020 г., е приел че „…след като съдът е установил, че обособяването на нова устройствена зона е незаконосъобразно, е следвало да отмени плана за регулация. Това логично следва от разпоредбата на чл. 110, ал. 3 ЗУТ, според която обособяването на нова устройствена зона е предвиждане по план за регулация, а не по план за застрояване.“ В случая неправилно само за един имот е установена нова устройствена зона, докато всички съседни имоти остават със сегашния си режим.
В чл. 11 ЗУТ е предвидено, че за осигуряване на целесъобразно устройство поземлените имоти могат да се групират в територии и устройствени зони, които се определят с общите и подробните устройствени планове и в съответствие с наредбата по чл. 13, ал. 1. Определението за "територия" и "устройствена зона" по чл. 11 ЗУТ е дадено в § 5, т. 8 ДР ЗУТ - съвкупност от съседни поземлени имоти със сходни характеристики и преобладаващо предназначение. Въз основа на това определение следва извод, че един имот не може да образува устройствена зона. В нарушение на нормативното изискване е одобрено изменение на регулационния план, като е определена жилищна устройствена зона само за процесния УПИ, като при това изрично е посочено, че същият УПИ е с предназначение – за складови и обслужващи дейности съгласно чл.17, т.6 от Наредба №7. В случай, че цялата зона в съответствие с ОУП следва да бъде с променено предназначение, следва да бъде променена регулацията на цялата зона. В случая това не е направено.
Действително разпоредбата на чл. 17, т. 6 от Наредба № 7/2003 г. допуска в отделни урегулирани имоти в жилищните територии в съответствие със заявено искане на собствениците им да се изграждат сгради за безвредни производствени дейности. Тази нормативна възможност обаче не изключва спазването на показателите за застрояване за територията, в която имотът попада. В случая, като не регулирал цялата зона, органът не е посочил предвидения за нея Кинт и процент на озеленяване.
В подобен смисъл е Решение № 5525 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9392/2019 г. Следва да се посочи, че с оглед липсата на регулиране на цялата зона, не може да се прецени какви са предвидените в нея Кинт и процент на озеленяване. Съгласно проекта за изменение /л.89/ за новообразувания УПИ е предвиден плътност на застрояване 60 %, Кинт 1, 2 и минимална озеленена площ 40 %. Следва да се посочи, че тези стойности на плътност на застрояване и Кинт са максимално допустимите, а на озеленяването – минимално допустимото по чл.19 на Наредба №7, но с оглед на факта, че липсва посочване на конкретните стойности в жилищната зона, не може да се извърши преценка дали същите стойности отговарят на предвидените за зоната. Съгласно ОУП, устройствената жилищна зона е с преобладаващо застрояване с малка височина, плътност и интензивност, с оглед на което предвидените висока плътност и интензивност за процесния УПИ явно не са съответни на преобладаващото в тази зона.
С оглед на изложеното, съдът приема че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон.
Заповедта е издадена и в нарушение и на целта на закона, доколкото промяна на предназначението на ПИ не е необходима, за да се образува нов УПИ от досега съществуващ – с оглед писмата от ОД“Земеделие“, че обособяването на процесния УПИ е с цел продажбата му. В такъв случай заявление за промяна на ПУП може да бъде подадено от законния представител на юридическо лице или да се извърши служебно, но не и по искане на лице, което не представлява юридическото лице, на което е предоставена за управление държавна земя.
По делото се установява, че е налице друго, последващо заявление спрямо това, посочено в заповедта. Същото е от 12.10.2023 г. /л.л.51-52/, и е само за изменение на ПР. Липсата на произнасяне по същото, а наличие на произнасяне по предходното обаче само по себе си не води до извод за незаконосъобразност на заповедта.
Същата заповед е издадена от компетентен орган, но изискуемата от закона форма не е спазена с оглед липсата на мотиви, при съществено нарушение на административно производствените правила, в нарушение на материалния закон и целта на закона, поради което следва да се отмени.
Доколкото заявление за изменение на ПУП е подадено от лице, което няма представителна власт, е безпредметно да се връща делото на органа като преписка за ново произнасяне.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати жалбоподателя „ИНВЕСТ-М“ ЕООД сумите от 50 лева за държавна такса /л.9/, и 650 лева за уговорено и платено адвокатско възнаграждение съгласно пълномощно/договор на л.8, които разноски са поискани и съгласно списъка с разноски на л.152. или разноски в размер на 700 лева.
Цитирани разпоредби
38- чл. 104, ал. 1 ЗУТ
- чл. 129, ал. 2 ЗУТ
- чл. 110, ал. 3 ЗУТ
- чл. 134, ал. 3 ЗУТ
- чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ
- чл. 136, ал. 1 ЗУТ
- чл. 134, ал. 1, т. 1
- чл. 17, т. 6
- чл. 146, т. 4 АПК
- чл. 149, ал. 1 АПК
- чл. 156, ал. 1 АПК
- чл. 172, ал. 2 АПК
- чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК
- чл. 192 ГПК
- чл. 44, ал. 1, т. 13 ЗМСМА
- чл. 1 ЗУТ
- чл. 103 ЗУТ
- чл. 103, ал. 4 ЗУТ
- чл. 11 ЗУТ
- чл. 110, ал. 1, т. 3 ЗУТ
- чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ
- чл. 134, ал. 2 ЗУТ
- чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ
- чл. 135 ЗУТ
- чл. 135, ал. 3 ЗУТ
- чл. 135, ал. 4, т. 1 ЗУТ
- чл. 135, ал. 4 ЗУТ
- чл. 1
- чл. 110, ал. 1, т. 1
- чл. 13, ал. 1
- чл. 131, ал. 1
- чл. 134, ал. 1
- чл. 134
- чл. 19
- чл. 215, ал. 1
- чл. 3, ал. 2, т. 15
- чл. 5
- чл. 6